Все още не ми се е доходило на работа. 
- Публикувана: 1 дек. 2009, 10:28 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2010, 11:31 ч.
На някой връща ли му се на работа или само аз съм нещо не добре?!!
По време на бременността се ужасявах от мисълта да си стоя нон стоп вкъщи и да изгубя всичките си социални контакти. Работих до последния ден преди плановото секцио. Но сега вече свикнах и изобщо не се замислям за работата и кога ще се върна - наслаждавам се на всеки един миг с моята дъщеричка, защото е уникален, а времето минава ужасно бързо......./не знам след няколко месеца какво ще мисля по въпроса/ 
Споко, напълно нормално е да искаш да се върнеш. Пък и явно обичаш работата си, което си е за завиждане. На мен лично преди не ми се връщаше, точно защото я мразех. Напуснах и почнах на ново място, а малката беше на 1г. и 9 мес. За яслите - не съм им фен. Според моето виждане детето трябва да си е вкъщи - с баба, с гледачка, все тая, но да е с човек, с който се чувства добре. Естествено е въпрос на финанси.
Ами при всеки е различно, важно е ти да се чувстваш добре и пълноценна, като ти си щастлива и детето ти ще се чувства добре.
Аз пък си мисля, че аз нещо съм изперкала, не ми се ходи на работа изобщо - искам си с децата! Но пък аз доста поработвам от вкъщи така че откак съм по майчинство не съм спирала и работя (не по цял ден... но си бачкам),
Аз пък си мисля, че аз нещо съм изперкала, не ми се ходи на работа изобщо - искам си с децата! Но пък аз доста поработвам от вкъщи така че откак съм по майчинство не съм спирала и работя (не по цял ден... но си бачкам),
Когато родих първото си дете бях студентка и нищо не разбрах от майчинството си. То беше едно лутане насам натам при едната баба при другата баба по време на сесии - просто някакъв кошмар. Сега слек като родих второто си дете се насладих на 2 години в които си бях у дома. Е на моменти ме стягаше шапката връчвах децата на баща им и излизах с приятелки. Честно казано, ако имаше начин да си гледам детето у дома до 3 год възраст щях да го направя, но уви на една заплата не се живее. Вече ходи на ясла.И беше голям рев докато свикне. Да не говорим, че започна и боледуването. 
Абе, това желание е измамно! Много ми се връща, защото вече откачам от еднообразния режим по цял ден вкъщи и на разходки (аз не съм от най-социалните хора и си стоя сама (+ЙОЙО) през повечето време). Обааааааче като тръгнем ще стане още по-тежко, така че това е lose-lose ситуация. 
И мен определено ми е мисия невъзможна седенето в къщи и мотането по пейките. Бебончо беше на 3 месеца ,когато се върнах на работа и едва ли не от НОИ ме обявиха за прецедент 
(сега разбирам ,че има и други луди калинки).Малкият е в ръцете на баба си и аз съм спокойна,а с каката бяхме студенти и нашите отново бяха поели грижите.Да са живи и здрави бабите и дядовците,за внуците и в огъня скачат! 
(сега разбирам ,че има и други луди калинки).Малкият е в ръцете на баба си и аз съм спокойна,а с каката бяхме студенти и нашите отново бяха поели грижите.Да са живи и здрави бабите и дядовците,за внуците и в огъня скачат! 
Ако можеше хем да работя от нас, хем малката да е около мен....Или тя на ясла/ градина, а аз офис до/срещу градината .....Ама не може