Обичате ли стихове? - 7

  • 92 982
  • 755
  •   1
Отговори
# 225 9 юни 2010, 01:58 ч.
  • Мнения: 30
Вино

Не се учудвай, защо не те пия.
Признавам вино, много горчиш.
Живота на повечето хора
е живот на слуги
а моя е на прост разказвач.

Не се сърди, че като те опитвам
прехапвам устни и стискам очи.
Вино, казвам ти, стигат ми толкова
лоши и горчиви дни
 че и ти , още повече да горчиш.

Не ме мрази, че  като те пия
макар и рядко, те пия винаги сам.
Ти за компания не ставаш
напомняш на всеки, за неговото
наранено от любовта сърце.

Така, че, ако искаш, компания
върви с любовта и се хванете за ръце.
След време сигурно и ти ще се върнеш
по-горчиво от това, преди да излезеш с нея.

Вино моля те прости
че никога не те доизпивам.
Да знаеш от теб, много глава боли
и тъжни мисли все напират
за това толкова рядко те пия.

  лично творчество

# 226 9 юни 2010, 10:57 ч.
  • Мнения: 2 491
Стихчето е подарък от мъжът ми, но не го е съчинил той, намерил го е тук http://lila.blog.bg/poezia/2010/05/25/2-1.550846 .
Страшно много ми хареса, а не знам кое е автора, някой ако знае...?!

**
Две хапки хляб,
и малко сол от снощната вечеря.
Вода две глътки,
зрънце топлота.
Два метра само горски мъх -
да си стъкмим постеля.
Две шепи време -
да съм ти жена.

**
На босо две души,
и голото доверие.
Две думи -
за да си ги разменим.
Очи, в които да се губя,
за да се намеря.
И още път.
(Дано да е един!)


P.S. Има и много затрогваща музика в линка със стихчето, като го отворите и тя почва, без да натискате нищо.

Последна редакция: ср, 09 юни 2010, 11:03 от Гигова

# 227 9 юни 2010, 11:13 ч.
  • Мнения: 2 212
Хихи, нещо като дежаву, тъкмо си препрочитам авторката и току що четох и това. Дори щях да го пускам  Grinning

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=104533,

Ето инфо за авторката:

Лична информация » regina

Моето име е: Радост Даскалова
Лична страница: http://lila.blog.bg/
Email: radost.daskal@gmail.com

# 228 9 юни 2010, 11:22 ч.
  • Мнения: 2 491
Естер, казах ли ти, че си злато  Heart Eyes Hug
Ето заповядай, и да ти е усмихнат денят   bouquet


# 229 9 юни 2010, 12:02 ч.
  • Мнения: 2 491
Това ми хареса и ме натъжи, особено пък и като чух песента от линка Rolling Eyes
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=121440

Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Селинджър казал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък - мъж.

После ясно - тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя...
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите - на сутринта.

Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят -
мама с татко си имат деца.

След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се - цип до плоха.

Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.

И накрая и тя се преселва при него -
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.

Радост Даскалова

(Защото обещах.)

# 230 9 юни 2010, 12:25 ч.
  • Мнения: 2 212
Гигова, радвам се, че бях полезна. А това последното е просто без думи ме остави, тъжно, но толкова толкова истинско....

# 231 9 юни 2010, 13:20 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Сутринна закуска

Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после — захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.

Жак Превер

# 232 9 юни 2010, 16:57 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Цитат на: Гигова в ср, 09 юни 2010, 12:02
Това ми хареса и ме натъжи, особено пък и като чух песента от линка Rolling Eyes
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=121440

Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Селинджър казал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък - мъж.

После ясно - тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя...
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите - на сутринта.

Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят -
мама с татко си имат деца.

След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се - цип до плоха.

Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.

И накрая и тя се преселва при него -
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.

Радост Даскалова

(Защото обещах.)



Животът от който те побиват тръпки...

# 233 10 юни 2010, 10:21 ч.
  • В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
  • Мнения: 1 808
Гигова,every me  - страхотни стихове Rolling Eyes Толкова истински , тъжни...

# 234 10 юни 2010, 15:48 ч.
  • Мнения: 1
Цитат на: mimi135 в ср, 09 юни 2010, 16:57
Животът от който те побиват тръпки...



За леката душа

После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените

пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят

после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара

после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален

после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е

после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно

после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят

после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели

после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен

после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна

после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става

дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка

всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма

/Г. Господинов/

# 235 10 юни 2010, 17:58 ч.
  • Мнения: 2
Затова не ви каня


Ето, давам парчетата от последната риза,
дето някакъв ближен грозно разкъса.
Всъщност, имам душа.С етикет – изнасилена.
Беше светла неделя с виолетово -мръсно.

Беше празнично-светло, даже биха камбани.
После Господ от милост разтвори земята.
Мъртъв празник е този, затова не ви каня.
И мерси за това, че сте верни предатели.

Като кучета верни... Огладнялата глутница
ръфа с бяс свободата да бъда различна.
Мили мои двуноги, животът е лудница,
на която прощавам, защото обичам.
 

 

Яна Кременска

# 236 11 юни 2010, 00:07 ч.
  • Мнения: 2 212
***
Противно на приказката,
винаги нося със себе си
торба с истини.
Използвам я
само
в краен случай.

# 237 11 юни 2010, 16:23 ч.
  • Сред обкръжението
  • Мнения: 45
Здравейте! Реших и аз да се присъединя към вашия клуб  Simple Smile

Студени са капките, които се стичат.
Плетат мрежи от болка, но не са сълзи.
Линията на живота ми често пресичаха
и сега тази мрежа към мене пълзи.

От стъкло са очите, които ги създават.
Те нямат чувства, сърце и душа.
Те нищо не взимат и нищо не дават.
Те просто броят лъжа след лъжа.

Студени са ръцете, които събират
тези хладни капки от горчива вода,
отдавна забравили топлина да намират
и в тях вече не се чете какво е съдба.

Замръзнали са устните в тъжно неочакване,
не поемат дъх, не изричат слова.
Забравили са във времето какво е чакане,
само бледи дихания пред лицето сноват.

И сърцето не бие в живот вече,
бие само в ритъма на нежен покой,
не се разкъсва от думи неизречени,
спря време и дни да брои.

И душа няма, само купчина ледени спомени,
ледени чувства, замръзнали дихания,
студени капки, очи някога гонени,
втвърдени устни, замрели ухания.

# 238 11 юни 2010, 17:11 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
         Прераждане

Поех по пътека неравна...
Политах и падах в несвяст.
Минаваха хора коварни
пленени от своята власт.

Протягах ръце и се молех
за капчица милост, за хляб...
Но те не познаваха "Няма",
за тях бях един непознат.

Болеше. И тялото беше раздрано
от рани жестоки на тежък живот.
Отсреща ме гледаха пак неразбрано
с очи на хиени, с очи на робот.

Тогава събрах сили сетни със зъби,
забих нокти в камък на двете ръце.
Повдигнах се леко и после излязох
без тяхната помощ. Те нямат сърце.

Главата повдигнах, приятели викнах.
Най-близките хора простряха ръце.
Прегърнах живота, мечтите целунах...
Родих се отново със ново лице!!!

Това стихотворение е посветено на моите бивши работодатели и на тяхната"добрина" към хората.

# 239 11 юни 2010, 21:30 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 237
Цитат на: НаНина в пт, 11 юни 2010, 16:23
Здравейте! Реших и аз да се присъединя към вашия клуб  Simple Smile

Студени са капките, които се стичат.
Плетат мрежи от болка, но не са сълзи.
Линията на живота ми често пресичаха
и сега тази мрежа към мене пълзи.

....
И сърцето не бие в живот вече,
бие само в ритъма на нежен покой,
не се разкъсва от думи неизречени,
спря време и дни да брои.

И душа няма, само купчина ледени спомени,
ледени чувства, замръзнали дихания,
студени капки, очи някога гонени,
втвърдени устни, замрели ухания.

О, невероятно..............   bouquet

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата