Обичате ли стихове? - 7 - Литературен клуб - Страница 51

# 750 1 юни 2011, 20:20 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Малки моменти...

Слънчеви мигове. Без оправдания.
Сол пак по дланите. Любовни искри.
Нощи на лудости. Чисти създания.
Ново се ражда. Животът кипи.

Топли ухания. На недокоснато.
Чистите мисли на двете души.
После ридания. Миг на сбогуване.
Там във утробата нов живот спи.

Мисли разхвърляни. Болка по минало.
Погледът тежко, самотно искри.
Всичко е вече отдавно загинало.
Няма длъжници. В скръбта сме сами...

Лично творчество Embarassed

# 751 2 юни 2011, 09:23 ч.

Мнения: 806

Карма, харесва ми много. По мое виждане си описала цяла връзка между двама.
Много нежно!

# 752 2 юни 2011, 09:30 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

2 юни
от Яна Кременска

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и… помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!

# 753 2 юни 2011, 11:39 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Цитат на: Албена13 в чт, 02 юни 2011, 09:23

Карма, харесва ми много. По мое виждане си описала цяла връзка между двама.
Много нежно!

Албена, за съжаление в живота често има такива моменти. Моята поезия е изцяло с поглед върху истинският живот и нещата във него... Hug

Благодаря ти от сърце за оценката. bouquet

# 754 2 юни 2011, 13:57 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Нова тема...

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=587793.0

# 755 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Мнения: 148

Цитат на: venina в пт, 18 юни 2010, 21:37

ПРИКАЗКА
Цяла нощ ситно брашно пресявах
през девет сита копринени,
никой при мен да надзърне не давах
- да не чуе името ти.

Пресях всичките остри спомени -
кремъчета бодливи,
непокорната си глава преклоних,
заключих устата си приказлива.

Бяла питка омесих от любовта си,
пред тебе да я търкулна.
А ти бе хукнал подир другата,
пепелявата.
И се не върна.

....................

ДОВЕДИ ГО, Господи, по пътя,
побелял от студ и от мълчание,
вихри изпрати - да скрият стъпките,
да изтрият всички разстояния,

чак до покрива затрупай къщите -
даже светлинка да не мъждука -
белег да не знае той за връщане,
да остане и осъмне тука!

С млякото на месечина бяла
устните му жадни да окъпя
и от близостта му премаляла,
пак за него в огъня ще стъпя.

Цветанка Убинова - учителка и моя приятелка.

Толкова се радвам и аз да я познавам, тя е истински човек, с който може да се разговоря на толкова много и толкова интересни теми, че не се забелязва как времето лети в нейна компания. Simple Smile

Причина:

Причина: