Обичате ли стихове? - 7

Ще пусна едно от любимите ми. Дано не се повтаря...



В късен час в полето бяхме с нея.
С трепет устните й аз допрях ...
"Искам от любов да полудея,
груб бъди, та чак да ме е страх !"

После уморена , кротко рече :
"Ах, приспи ме, миг покой ми дай,
бурно ти не ме целувай вече,
до гърдите си ме приласкай."

Грееха разискрени звездите,
лъхаше уханната роса.
Ласкаво целувах аз очите,
бузите и меката коса.

Тя заспа като дете, притихна.
И въздъхнах в полусън блажен.
В миг погледна,
леко се усмихна
и отново се притисна в мен.

Дълго мрак лежеше над полето,
над съня й бдях в нощта ...
А след туй на златен трон в небето
откъм изток бавно заблестя


утрото - и хлад повя в полята ...
Тихо я разбудих с шепнещ глас
и в степта червена, сред росата,
до дома й я изпратих аз.

Иван Бунин

превод Петър Велчев

Лично творчество.
*******************
Посветено на моя син*
******************
В топлата уютна стая
в кошчето лежи дете
смее се,и сладко гука
внесе радост в моето сърце.

А бащата гордо крачи
че наследник съм му дал,
и от сутрин до късни здрачи
люлее кошчето в захлас.

Ще се справим с всекидневните тревоги
ще те учим винаги да си добър
ще бъдем твоята опора
заедно в добро и зло.



_________________
***************************
Умиращ свят

Милиони години атом по атом,
изграждал се днешния свят,
живот е измирал,отново се раждал,
въртял се в един кръговрат.

Векове наред продължава прогреса,
и невидима сила механизма върти,
природни стихии живот заличават,
а други се раждат в чужди страни.

Забързани в своя бяг,
вървим към своя край,
странни дни настъпват,
и погубват бавно този свят....



******************************
****
Изминаха години.
Споменът за теб бе избледнял..
Но с този странен сън отново го разпали.
Превърна пепелта във жар.

Прегърнала бях топлото ти тяло.
И плачех на гърдите ти като дете
Сякаш бяхме една цяло
Нищо не ще можеше ръцете ни да разплете

Галех косите ти от злато
Целувах очите ти с небесен цвят
Навън бе топло лято
Прикриваща греха ни от целия свят

Отваряйки очи аз виждам,че те няма
Отново тръгвам по утъпкания път
По който любовта голяма
Изминала,превърнала се в скръб


****************************************

Дали сгреших,когато те отритнах?
Дали бях права,че те нараних?
Ти плачеше на колене от глупост
А аз от страх не ти простих

А трябваше ли с ножа да ме сплашиш
За да докажеш,че си болен от любов
Че не може да ме споделиш със други
И сякаш тръгнал си на лов

Любовта превърна се в омраза
Уби я с ревноста си ти,
Но в мислите ми си като зараза
И  мъчиш ме  с въпроси

,,Може би,,-от безумна обич си го сторил
Искал си да ме задържиш,
но така ли обич се показва,
и колко много ти на мен държиш

за човека,който  ме изплаши до смърт…..опитвайки се да покаже колко ме обича……

*************************************************
 
Навремето бях съчинила едно стихотворение-посветих го на починалите войници в Кербалла....

Траур

Гръмотевици раздират тишината,
а вятърът надава зловещия си вой
в лоното си прибира земята
момчетата загинали като-ГЕРОИ.

Майките вият като ранена вълчица
бащите им крият своите сълзи,
но от погледа им всичко се разбира,
че част от тях неистово боли.

Те бяха против насилието и терора
защитниците бяха на народа
не ще забравим този черен ден,
когато нещастници живота им отнеха.

Навън вали-дори природата плаче,
а ние скърбим за тях с наведени глави
без родител-останалото сираче
преглъща си горчивите сълзи.
                    

Петък 13

Когато те няма
ставам суеверна,
плаха и предпазлива.
Гадая по утрото
дали ще дойдеш
и в този ден.
Или той ще е поредният
фатален Петък 13.

***
Единственият звездопад,
който сбъдвал желания
извира от очите ти.
Какво съвпадение само,
че и моите желания
са съсредоточени
единствено и само там.

Много ми хареса!   

Богородица

Сама си сред тълпата на пазара,
загърната в небесния покров.
Минаваш край играчите на зарове
и спираш пред търговец на любов.

И в хорските очи се вглеждаш топло.
Събираш в длани земните ни грижи.
Достигнала до дъното на болката,
се питаш кой и как обича ближния.

Дали са ни простени греховете,
в които всичко свято е на кръста?
Защо помръква погледът ти светъл,
преди да се превърнем в шепа пръст?

Сама си сред тълпата и разстилаш
небесния покров, за да ни пази
от нас самите – лутащи се скитници –
между любов, надежди и омрази.

Сълзите ти за нас са, Богородице.
За грешните, които губим пътя.
И най-смирено в храма ти се молим.
А после пак разпъваме сина ти.

Пламен Бочев

rainbird, страхотно е! Благодаря!

 

----

Ето още нещо, от същия автор ...:


Когато за тебе се моля

Когато от устните пие нектар
пчела, пожълтяла от скитане,
когато зелени очи на лоза
ме късат от сухите корени,
когато кръвта ми прелива сама
и пълни напролет реките,
тогава си спомням, че тук си била,
тогава за тебе се моля.

Когато дърветата свиват корони
и есен приижда в душите,
когато изпръхват в тревата нозете,
но още е рано за полет,
когато щурците със зимното вино
препълват хамбарите житни,
тогава се скривам в косите ти летни
и тихо за тебе се моля.

Тогава стрелките на спрялото време
те пускат за няколко мига,
тогава дочувам смеха ти отгоре
и мълком се вглеждам през клоните,
тогава антрактът в играта на смърт
за девет живота ми стига,
тогава намирам към себе си път,
когато за тебе се моля.

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=128361

автор: nikoi

Пепеляшка простира прането
и защипва със ноти лъчисти
облак охра в плътта на въжето,
на което небето ще висне,
побеляло от летните дири
на отлитащи ангели скъпи.
Пепеляшка отново намира
сънен трън, върху който ще стъпи,
и сънува пантофка летяща,
със която ще стигне небето.
Някой някого босо изпраща.

Пепеляшка прибира прането..

автор: ESTIR

Ще трябва да изчакам този орех
в кората си да пусне дървояди
да стопля слънчева вода за гости,
за да се моля да ги изпревариш
да взема после пръстов отпечатък
на най-красивата усмивка в тебе
да ти разказвам как не те очаквам
и как избягвам службите в неделя
как сгазвам куче
как тропосвам болка
и как ме водиш за ръка през моста
ти помниш ли, защо те искам толкоз
през тристата ми хиляди живота.....
през всичките ми високосни думи
че ти засяваш орехите в двора....
виж този остарява със минути
когато с мен не искаш да говоришJ))

Нежно продължение

поговорихме
за умората,
за парите и
за музиката
без отклонение от сценария
помълчахме
толкова си ми близък,
че не знам
дали изричаме думи
или си чуваме мислите
поговорихме,
че се стопля
и можеш да ме разходиш
по улицата,
на която открихме,
че се познаваме от поне
20 000 години
(200 000 ти се сториха много)
и после се целувахме
под една улична лампа,
бях се изправила на пръсти,
хваната здраво за задния джоб на дънките ти
тази улица
като приют
под небето
винаги ще намери начин
да ни събира,
когато се разпилеем
мартеница ли каза,
че ще ми купиш?
извинявай,
хайде
да помълчим още малко
по телефона

трябва да ме има някъде,
щом ме чакаш
Бояна Петкова

 Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла.

 Или да се усмихнеш, затова, че си я имал!

 Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне.

 Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти е оставила!

 Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видиш,

 но можеш и да го напълниш с Любовта, която си изпитвал към нея!

 Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера.

 Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!

 Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко.

 Или да направиш това, което тя винаги е искала:

 да се усмихваш, да отвориш очи и да продължиш напред:)


                                                   Дейвид Харкинс

автор: sorsha


зеленият дъх
на млада тревичка
люлее щурче
 

Приказка


колкото и далеч да замятам спининга на надеждата
колкото и търпеливо да чакам (без да трепна
сякаш не чувам прошумоляването на сезоните зад гърба ми)
нищо не се закача на кукичката
само отвреме навреме като в жесток водевил
по някой прогнил клон или празна консервна кутия
но златната рибка я няма
по всичко изглежда
че не намира причина да се захваща с някого който
така и така не е наясно с желанията си


If I Were a Chair
(An English Exercise)

  

бих бил трикрако столче           както знаеш никога
                                                         не съумях да стъпя здраво на земята
със белези но не дълбоки       кой наистина
                                                         се е промъкнал невредим
                                                         през режещите ръбове на времето
удобно за посядане                  приятен е без друго
                                                         подобен малък реверанс към корена
но не за заседяване                след време непременно
                                                         се проявяват скритите грапавини
                                                         в характера
мълчащо упорито цяла вечер   а пък е наложително
                                                         най-сетне да обсъдим хладнокръвно
                                                         на глас неясните си отношения

 разсеяно загледано в огнището
където между веселите пламъци
се е стаило неговото бъдеще


 автор: Цочо Бояджиев
 

автор: fightingone


(текст на немска песен)

Подай ръката си на дете,
бъди отново озадачен
от мъничките неща, които отдавна познаваш
подай ръката си на дете.

Подръж в ръцете си дете,
безпомощно, беззащитно и топло
и ще се почувстваш безпомощен и беззащитен и ти
приеми детето като вълшебство.

Утеши дете, когато плаче
и всичко, което си смятал за важно
ще спре да има значение пред неговите тревоги,
защото тревогите на децата са огромни.

Подари на дете от своето време,
от любовта си и нежността,
размени своето бързане срещу радост
и отново ще станеш малък.

Подръж на коляното си дете
и то много скоро ще те научи
колко безсмислени са понякога важни неща
ще разбереш единствено от дете.

Научи детето си да върви
и да се държи на крака
първите му стъпки са така неумели
приеми детето си като дар
и се научи да не го спираш,
научи детето си, че трябва да продължи

       Постой така
     Никола Спасов

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.


Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!