Може ли създателката на темата да ми обясни какво точно се прави в темата и дали има възожност за беседи, критики и обсъждане към личните творчества?
- Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.
Обичате ли стихове? - 7
Морна нощ...след дълги ласки.
Две отпуснати тела.
Топъл ден със цветни краски.
И победа над тъга...
Любовта е сила вечна
водеща ни към безкрай.
Тишина струи далечна
и отново тук е май!
Две тела в любов обвити
гонят дъжд и тъмнина.
Там зад ъгъла са скрити.
Носят много топлина.
Лично творчество
Две отпуснати тела.
Топъл ден със цветни краски.
И победа над тъга...
Любовта е сила вечна
водеща ни към безкрай.
Тишина струи далечна
и отново тук е май!
Две тела в любов обвити
гонят дъжд и тъмнина.
Там зад ъгъла са скрити.
Носят много топлина.
Лично творчество
Ще чуя пак "Ела!" - лично творчество
Палиш цигара и връщаш бавно кибрита.
От твоя прав път пак бях лека отбивка.
Дали съм щастлива забрави да попита
и чакаш да си тръгна с дежурната усмивка.
Нали това искаш - да звъннеш, да дойда,
да бъдеш с мен за час или за два.
Знаеш, ще си тръгна привидно спокойна,
но в мен ще боли и ще пророня сълза.
Ще запаля цигара по пътя за своята стая.
Ще си мисля за всичките твои слова.
Ще си повтарям да съм силна и да потрая.
Не е момента да бъдем двамата сега.
Ще мине ден, седмица, месец, година,
ще чуя пак тъй желаното и грешно "Ела!"
Мислил си за мен и ако може да намина,
за да изпълним и тази нощ с греха.
Дано да имам силата и волята тогава аз,
да не съм забравила колко много ме боли.
Как мразя тебе и себе си във този час,
че се поддадох и тръгнах пак в сълзи.
Палиш цигара и връщаш бавно кибрита.
От твоя прав път пак бях лека отбивка.
Дали съм щастлива забрави да попита
и чакаш да си тръгна с дежурната усмивка.
Нали това искаш - да звъннеш, да дойда,
да бъдеш с мен за час или за два.
Знаеш, ще си тръгна привидно спокойна,
но в мен ще боли и ще пророня сълза.
Ще запаля цигара по пътя за своята стая.
Ще си мисля за всичките твои слова.
Ще си повтарям да съм силна и да потрая.
Не е момента да бъдем двамата сега.
Ще мине ден, седмица, месец, година,
ще чуя пак тъй желаното и грешно "Ела!"
Мислил си за мен и ако може да намина,
за да изпълним и тази нощ с греха.
Дано да имам силата и волята тогава аз,
да не съм забравила колко много ме боли.
Как мразя тебе и себе си във този час,
че се поддадох и тръгнах пак в сълзи.
автор: nikoi
" Още е много рано за голямата зима.."
Още много е рано за голямата зима.
Есента ме души и боли като име
на човек дето много отдавна го няма
и ме гледа усмихнат от снимките само.
Още много е рано за големите преспи.
Тишината говори с гласовете на детството
и с листа ме покриват всички късни тополи.
Есента ме препъва и отлагане моли.
Аз не смея да случа от очите си сняг,
но в главата ми вият триста кучешки впряга.
Още много е рано за големия мраз.
И разбирам внезапно: есента си съм аз.
" Още е много рано за голямата зима.."
Още много е рано за голямата зима.
Есента ме души и боли като име
на човек дето много отдавна го няма
и ме гледа усмихнат от снимките само.
Още много е рано за големите преспи.
Тишината говори с гласовете на детството
и с листа ме покриват всички късни тополи.
Есента ме препъва и отлагане моли.
Аз не смея да случа от очите си сняг,
но в главата ми вият триста кучешки впряга.
Още много е рано за големия мраз.
И разбирам внезапно: есента си съм аз.
Жената
Аз съм безпътна грешница сляпа.
Рано родена, без път в душата.
Аз съм жената с черната дреха.
Аз съм мечтател с дух на поета.
Аз съм коварна в дни като този.
Търся надежда, правя залози.
Аз съм нежна и много добричка.
Понякога стискам в юмрука паричка.
Паричката може да е последна.
Това не е важно... В миг щом погледна
към тебе - човека застанал до мене
изчезват тежките дневни проблеми.
Аз съм жената, носеща кръста
на време самотно, на тежка разлъка.
Аз съм жената с разперени пръсти,
нов дъх поела към нова развръзка...
Аз съм жената обичаща Бога
в дните в които друго не мога.
Аз съм събрала и Ада и Рая...
Жената оставаща с тебе да края!!!
Лично творчество
Аз съм безпътна грешница сляпа.
Рано родена, без път в душата.
Аз съм жената с черната дреха.
Аз съм мечтател с дух на поета.
Аз съм коварна в дни като този.
Търся надежда, правя залози.
Аз съм нежна и много добричка.
Понякога стискам в юмрука паричка.
Паричката може да е последна.
Това не е важно... В миг щом погледна
към тебе - човека застанал до мене
изчезват тежките дневни проблеми.
Аз съм жената, носеща кръста
на време самотно, на тежка разлъка.
Аз съм жената с разперени пръсти,
нов дъх поела към нова развръзка...
Аз съм жената обичаща Бога
в дните в които друго не мога.
Аз съм събрала и Ада и Рая...
Жената оставаща с тебе да края!!!
Лично творчество
Завинаги любов
(19.10.2010 вторник)
Тя не иска да се учи
от грешките си в живота.
Ако може Той да я научи
да бъде по-добра жена.
Тя не иска да обича заради
грешките си в любовта.
Ако може Той да я обича
и да я направи най-обичаната жена.
Тя, сълзи пролива
от приятелските грешки, страда сега.
Ако може Той да й покаже
че са малко приятелите в Света.
Тя още страда за миналото
от него много я боли.
Ако може Той да й помогне
болката й завинаги в любов да въплъти.
Лично творчество
(19.10.2010 вторник)
Тя не иска да се учи
от грешките си в живота.
Ако може Той да я научи
да бъде по-добра жена.
Тя не иска да обича заради
грешките си в любовта.
Ако може Той да я обича
и да я направи най-обичаната жена.
Тя, сълзи пролива
от приятелските грешки, страда сега.
Ако може Той да й покаже
че са малко приятелите в Света.
Тя още страда за миналото
от него много я боли.
Ако може Той да й помогне
болката й завинаги в любов да въплъти.
Лично творчество
Освен да напишеме едно... 
На мен поезията никак не ми се отдава 
Момичета извинявам се ,че нахлувам в темичката ви ,но имам нужда от помощ
Дъщеря ми е втори клас и има за домашно да издири стихотворение посветено на гр. София
В Гугъл не намерих нищо подходящо
Предварително благодаря
,но имам нужда от помощ Дъщеря ми е втори клас и има за домашно да издири стихотворение посветено на гр. София
В Гугъл не намерих нищо подходящо
Предварително благодаря
Ето едно http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=185248
ПП За хвалебствена песен търсете Веселин Маринов
благодаря ти много за помощта
Сещам се едно стихотворение за София, по-точно е за една софийска улица, но може да свърши работа, ето го:
http://www.litclub.com/library/bg/gerov/nachalo/shipka.htm
http://www.litclub.com/library/bg/gerov/nachalo/shipka.htm
София
Градът на многото надежди,
градът на нежните мечти.
Градът на страстите човешки,
на улицата дето все мълчи.
Градът на спомен в тъмнината,
градът на много имена.
Градът на болка в тишината,
на тихи стъпки във нощта.
Живея в теб и те обичам.
И имам си една мечта.
Пак българин да се наричам
и да ти давам любовта.
Дори, когато нищо нямам
да шепна името - звезда...
Една е София - помнете!
Голяма, шумна , но ЕДНА!!!
Това са стиховете, които можах за толкова кратко време да сътворя за София, но мисля, че на вас няма да свършат работа.Просто не са за детенце във втори клас.
Но пък... е красиво, харесвам си го. Това се роди в душата на един самороден талант...
Градът на многото надежди,
градът на нежните мечти.
Градът на страстите човешки,
на улицата дето все мълчи.
Градът на спомен в тъмнината,
градът на много имена.
Градът на болка в тишината,
на тихи стъпки във нощта.
Живея в теб и те обичам.
И имам си една мечта.
Пак българин да се наричам
и да ти давам любовта.
Дори, когато нищо нямам
да шепна името - звезда...
Една е София - помнете!
Голяма, шумна , но ЕДНА!!!
Това са стиховете, които можах за толкова кратко време да сътворя за София, но мисля, че на вас няма да свършат работа.Просто не са за детенце във втори клас.
Но пък... е красиво, харесвам си го. Това се роди в душата на един самороден талант... София
Градът на многото надежди,
градът на нежните мечти.
Градът на страстите човешки,
на улицата дето все мълчи.
Градът на спомен в тъмнината,
градът на много имена.
Градът на болка в тишината,
на тихи стъпки във нощта.
Живея в теб и те обичам.
И имам си една мечта.
Пак българин да се наричам
и да ти давам любовта.
Дори, когато нищо нямам
да шепна името - звезда...
Една е София - помнете!
Красива, шумна , но ЕДНА!!!
Това са стиховете, които можах за толкова кратко време да сътворя за София, но мисля, че на вас няма да свършат работа.Просто не са за детенце във втори клас. Но пък... е красиво, харесвам си го. Това се роди в душата на един самороден талант...
Градът на многото надежди,
градът на нежните мечти.
Градът на страстите човешки,
на улицата дето все мълчи.
Градът на спомен в тъмнината,
градът на много имена.
Градът на болка в тишината,
на тихи стъпки във нощта.
Живея в теб и те обичам.
И имам си една мечта.
Пак българин да се наричам
и да ти давам любовта.
Дори, когато нищо нямам
да шепна името - звезда...
Една е София - помнете!
Красива, шумна , но ЕДНА!!!
Това са стиховете, които можах за толкова кратко време да сътворя за София, но мисля, че на вас няма да свършат работа.Просто не са за детенце във втори клас.
Но пък... е красиво, харесвам си го. Това се роди в душата на един самороден талант... Много красиво
