Желано забременяване след раждане

Благодаря на всички Ви мили приятели,вдъхвате ми толкова мн надежда,опитвам се да го преживея, окрасих за коледа и пак плаках,исках бебка да усети този празник,е няма да е тази година,съберам силички и с цялото си сърце и душа се мола следващата година да бъде по добра за всички и ако Господ е рекъл да нося най-голямото и желано чудо,прегращам ви и ви благодаря още веднъж

Мила, приеми моите най-искрени съболезнования! Аз изгубих бебето си в края на 8 месец, пъпната връв беше усукана и достъпа на кислород до бебка беше спрял в резултат на което тя почина още в мен. Беше безкрайно неочаквано и шокиращо за мен и за моите близки! Родих я по нормален начин, без усложнения и разкъсвания. Докторите казаха да изчакаме 6 месеца, ние чакахме 9 поради други обстоятелства. Това бяха най-дългите 9 месеца в живота ми. След това забременях веднага и сега си имаме едно прекрасно момченце! Пожелавам ти скоро и ти да изпиташ това щастие! Ако имаш нужда да споделиш с някого, аз съм насреща!

И на мен ми казаха да изчакам 6 м.

Mar4elamp една голяма прегръдка и от мен  ! Пожелавам ти коледното ти желание да се сбъдне!

 Искрени съболезновяния за загубата на свидната ти рожбичка.
Според мен няма универсално правило относно това колко време да се изчака - това зависи от индивидуалния случай - как е протекла бременността, как е минало раждането, колко бързо се възстановяваш физически след него.
Но има нещо много важо, което мога да споделя от личен опит - дай си мъничко време психически да се съвземеш и едва тогава правете опити за бебенце. Ще усетиш, че си готова сама. Някои момичета са готови още след пъривя месец, други и след години не са. Ти сама ще усетиш.

От мен голямо БЛАГОДАРЯ, данооо !
"ОТ ТВОЯТА УСТА В БОЖИИТЕ УШИ"

Съжалявам за случилото се  .Тук има много мами които са забременели почти веднага и сега държат в ръцете си живи и здрави дечица. Но от мен ще ти дам и един съвет не отлагай дълго , защото колкото повече минава времето страхът нараства .Аз вече 2год и 4 мес не мога да се реша ....

Заставам зад този пост
На мен ми отне 1 година, за да преглътна станалото и да осъзная, че съм готова да опитам отново, без паниката от повторение да ме побърка .
Отдели като начало достатъчно време да си поплачеш, потъжиш, посподеляш (с когото можеш) и чак след това да преглътнеш, да избършеш сълзите и да посрещнеш едно ново човече само с положителни емоции и енергия
Пожелавам ти този процес да ти отнеме съвсем кратко време.
Виртуална прегръдка от мен

 Много съжалявам. Искрено се моля на следващата Коледа да прегръщаш съкровището си и това да намали поне малко мъката ти...
  Наистина на въпроса КОГА няма универсален отговор. Реално ти си родила нормално, има породени деца,които са се появили след нормално раждане и са родени в една и съща година, което значи забременяване преди първото да е станало на 3 месеца. Ако ме питаш мен, кошмара и спомена от предишния път винаги ще се връщат по време на следваща бременност,когато и да е тя. Единственото лекарство за мъката е друго бебенце. Поне за мен беше така. Не исках да чакам и ден, но трябваше, защото на всичкия ужас тогава бях и със секцио. Казаха ми 8 месеца. В момента,в който минаха, спряхме да се пазим и точно 9 месеца след загубата бях бременна отново. Изкарах изключително лека физически и кошмарна на моменти психически бременност. Но в момента, в който я гушнах, всичко забравих. Сега съм бременна отново и нямам време да мисля много, само се моля Бог да ми го пази и да се роди живо и здраво...
 Моят съвет е, ако доктор ти каже, че физически си възстановена, не чакай дълго. Пиши при нас, тук се подкрепяме много и не знам къде щях да съм,ако не бях срещнала тези момичета... Това си е своеобразна психотерапия след загубата- и май е  единственото място,където ще споделиш и ще получиш разбиране и подкрепа от хора,които наистина знаят за какво става дума.. всички други просто цъкат съчувствено с език...
 

 ПС Прочетох това стихче по-горе и ми се разбушуваха хормоните...

Здравей, аз също загубих бебето си  в деветия месец, предизвикаха ми раждане и родих мъртво бебе. От тогава минаха 6 - те месеца за които лекарите ми казаха да изчакам за да се възстановя. Физическата болка се забрави, но болката в душата не минава, боли, от ден на ден се чувствам по зле, не преставам да мисля, не мога да гледам и слушам разговори за  малки деца, бебета. Но най страшно е ,че не мога да се реша на нова бременност,страх ме е и то от душевната болка.Просто сърцето ми е разкъсано, нищо не ме радва. Всичко това няма на кой да го кажа, защото всички казват млада си ще се оправиш, забрави го и тeм подобни глупости, те просто не знаят за какво става дума както пише KIKINIKI

GWM, 
Мисля, че с всички ни е така. След този у жас и стрес , който сме преживели е много трудно да започнеш един нормален живот. За хората  е обикновена статистика , но за всяка една от нас е лична трагедия , която поразява за цял живот. За себе си знам, че никога няма да бъда онази усмихната ,лъчезарна , каквато бях.
Но ето всеки път , когато вляза в този форум и видя поредната от нашите мами , че е в очакване на бебче, някак си ми идват сили. Много е трудно , но трябва да продължим, трябва наистина да докажем, че сме силни. Така , че горе главата и дано скоро и ние с теб влезем в списъка. И пиши, тук момичетата са много сърцати , винаги са насреща , защото всяка знае какво преживява другата.
 

Здравей!
Не изчетох всичко което е изписано,прочетох само твоя пост защото нямам сили за всичко по долу.
Аз родих едното си дете в седмия месец мъртво...лекарска грешка...как да е.Месец след това при все че ме уверяваха че трябва да минат поне 6 месеца от раждането,аз забременях пак.За съжаление родих в пак в седмия месец защото и самия организъм по същото време опитва да "изхвърли"плода.Бебето живя три дни,като аз не успях дори да го погледна за минута.930 грама с недоразвиди вътрешни органи,неузряло да става човече .(незнам защо продължавам да ровя в такива тежки за мен теми,но го правя....и все пак ще изтрия очите за да довърша).
Моя съвет към теб е да изчакаш поне 4 месеца и лекарката която после ще наблюдава бременоста ти да те прибере за 10-ти дни в критичния период(когато се е родило предното бебе)...

Не видях кога е пусната темата,понякога съм като кон с капаци,може вече и да си бременна Всичко най най миличка,успех!

Здравейте милички от мен,не съм писала отдавна,като че ли се чувствам вече по-добре,тръгнах на работа,разсейвам,минаха 40 дни от моята огромна загбуа,но аз съм твърдо решена и с божия помощ ще се боря за бебчето,което ще обожавам.Искам да пожелая на всички ви много здраве,радвам се че ви има и си даваме сили в такива моменти,пожелавам и на всичики ни да ни се сбъднат най милите ни мечти,нека бъдем силни и не спираме да се борим.

Здравей, mar4elamp! В блога, който е в подписа ми можеш да прочетеш и моята история. Изчакахме 6 безкрайно дълги месеца, но си заслужаваше. Сега съм в началото на 4 месец. Не мисли, че най-страшното свършва със забременяването. После пак е един безкраен страх. Но в името на една детска усмивка всичко това си заслужава. Прегръщам те и те поздравям за позитивното мислене. Това е верният път!