Публикувана: 17 дек. 2009, 11:48 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2010, 13:14 ч.

Желано забременяване след раждане

33 264
211
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
15
Всички

# 45 26 ян. 2010, 14:57 ч.

Мнения: 384

Здравей, Марчела! bouquet

Поздравявам те за желанието ти да продължиш напред и да се бориш за мечтата си! Радвам се, че се чувстваш по-добре Hug

Моник, честито и тук! Не се познаваме, но сме от един град и аз също съм се сблъсквала с некомпетентността и безсърдечието на нашите доктори! Радвам се, че продължаваш напред! Не се оставяй страха да те обземе и вярвай, че този път всичко ще е наред! Hug

# 46 1 фев. 2010, 11:53 ч.

Мнения: 31

За съжаление и аз искам да споделя за своята трагедия. Исками се да можех да напиша други думи в друга тема, но уви и с мен се случи същата трагедия. На 22.01. бях в 37 седмица, отидох в болницата за запис на тонове на бебето и просто не чух сърчицето му. Предишния ден ходих и ми казаха, че тоновете са малко монотонни и ми поставиха някаква инжекция, след което лекарката каза, че тоновете на бебчо са се оправили, да отида на следващия ден по обяд, след това бързаше да отиде да празнува, защото беше Бабин ден. Аз разбира се отидох на другия ден на обяд и просто нямаше тонове. Последваха 12 часа ужас, след които родих мъртвото си бебе. Родих лесно без нито един шев. Малкото ми момченце до последно ме щадеше, преди това изкарах много лека и безпроблемна бременност. Никой не ми обясни причината за случилото се. Лекарката каза, че нямало видима причина, сега чакаме резултатите от хистологичното изследване. Мина малко повече от седмица, но аз още не мога да повярвам, че това се е случило. Още си мисля, че ще се събудя и всичко ще е само един кошмар.

# 47 1 фев. 2010, 14:04 ч.

Мнения: 533

Vasi-ly, жалко че имаш причина да пишеш тук! Съжалявам за случилото се с момченцето ти. Знам че сега всякакви думи нямат значение, пиши споделяй мъката си, по някакъв начин трябва да се преодолее ужаса.

# 48 1 фев. 2010, 14:21 ч.

Мнения: 3 016

Vasi-ly .... Hug

те силно! Болката е страшна ,знам го ,но не сдържай сълзите си, пиши при нас и дано ти става по-леко когато споделяш. Аз поне се чувствах така... Cry

# 49 1 фев. 2010, 14:36 ч.

Мнения: 1 574

vasi-ly,приеми моите най искрени съболезнования за твоето ангелче ,да иаз бях така се си мислех ,че ще се събудя и всичко ще е лош сън ,се се питах Господи защо ,и обокалях из стаята със часове имах чуството ,че ще се пръсна ,но продължих напрад защото нямах друг избор ,защото нищо не можех да направя ,нищо не можех да върна ,защото нямах мечти ,нямах надежди бях празна във всякъкъв смисъл ,не исках да виждам никога ,чъствах се така сякъш съм белязана и от колометри ми личече болката в сърцето ми ,бях така много дълго време ,докато един ден разбрах ,че нея я няма тя няма да се върне и реших ,че трябва да опитам отново ,че трябва да родя ,че ако нямам бебе няма да намеря покой и така до днес вече мина година и 2 месеца от както моето дете си отиде ,искам час от моето дете малка прилика или ако може да прилича на нея ще се моля да е така и знаеш ли знам ,че ще си имам бебе някой ден и ще е живо и здраво ,знам мила ,че и ти ще имаш просто е въпрос на време ,не го изпреварвай ,когато ни е писано тогава ще стане само трябва да имаме търпение . Praynig

а всички наши дечица ,които са заедно и са добре . newsm45

# 50 2 фев. 2010, 10:03 ч.

Мнения: 493

Цитат на: vasi-ly в пн, 01 фев 2010, 11:53

Моите наи искренни съболезнования.

# 51 2 фев. 2010, 11:48 ч.

Мнения: 41

vasi-ly, молех се вече да няма мами, които да пишат в тези черни теми Praynig

Тук ще намериш много утеха и подкрепа. Плачи, говори, крещи - имаш право на всичко това!!! Ти си майка и не може да не страдаш

Мен ме крепеше единствено мисълта за следваща бременност, въпреки че и тя не премахва болката, но е светлина в безкрайно дългия тунел и си длъжна да се съхраниш за бъдещите си деца, които надявам се дойдат много скоро. Плача с теб и се моля за твоето семейство Praynig

# 52 2 фев. 2010, 12:27 ч.

Мнения: 3

vasi-ly,не знам какво да ти кажа,но от опит знам че в случая думите са излишни.Познавам болката ти, чувството на празнота и всичко неписано и не казано. Бъди силна, не спирай сълзите си, изживей болката. Аз мислех, че ще умра не се хранех смятах че не съм заслужила, обвинявах се ,не исках да виждам хора, бебета и досега не мога да гледам, защо ли? Защото търсех в тях лицето на моето дете, но уви те няма да се върнат vasi-ly.От всичко това си докарах операция на окото, опадане на косата, разбити нерви.Преди около месец си казах стига, трябва да се съвзема ако искам да имам друго дете. Мъката не стихва, но се опитвам да говоря за нея детенцето ми като ангелче, което познавам и знам че тя е там някъде и ме гледа, и сълзите когато ме посетят,ги отпращам, само болката не.
Моля се всеки ден и когато ходя на църква паля свещичка за нея. Това е моето успокоение и надеждата за една нова и успешна бременност за всички нас!

# 53 2 фев. 2010, 12:59 ч.

Мнения: 31

Цитат на: GWM в вт, 02 фев 2010, 12:27

Благодаря на всички за подкрепата много сте мили. GWM и аз се чувствам точно по същия начин постоянно се обвинявам, как не можах да опазя детето си, как не усетих че нещо не е наред, не знам какво да правя и аз не се храня и аз мисля,че нищо не заслужавам, нищо не ме интересува, нищо не може да ме зарадва. Мъжът ми се опитва да ме извежда и да ме разнообразява, но аз не искам никого да виждам. Само ми се плаче. Сега трябваше да чакам всеки момент да родя и да прегърна моето бебче бях му приготвила всичко сега мъжът ми и майка ми прибраха нещата и къщата опустя. Това малко човече изпълваше живото ни още преди да се появи, сега нямаме нищо. Не знам как да продължа да живея.

# 54 2 фев. 2010, 14:04 ч.

Мнения: 2 270

на мен също ми бяха казали да изчакам 6 месеца, но не издържах и на третия забременях
пожелавам ви много късмет Praynig

# 55 3 фев. 2010, 09:32 ч.

Мнения: 31

Цитат на: ˙·٠ pretty٠·˙ в вт, 02 фев 2010, 14:04

Вчера бях на контролен преглед /при друг лекар разбира се/, каза че всичка е на ред, но да се пазиме 5-6 месеца. Аз не знам дали ще издържа толкова, пък и не се знае дали ще стане веднага. И аз мисля след около 3 месеца да пробваме пак Praynig

и се моля всичко да е на ред и за нас да има някъде щастие и все пак да заведем у дома едно хубаво бебенце.
Дано да няма нови майки, които да пишат в тази тема, защото знам, че всяка от нас никога няма да бъде същия човек, защото частица от нас вече я няма. Никога няма да забравя какво ми се случи, никога няма да престана да мисля за малкото ми ангелче и да се чудя какво ли щеше да е то, как щеше да изглежда, какво ли щеше да е да го гушна. Но трябва да продължа на пред, колкото и да е трудно, защото около мен има и други хора, които ме обичат безкрайно и страдат заедно с мен.

# 56 3 фев. 2010, 14:21 ч.

Мнения: 533

Пожелавам ти колкото се може по-скоро да се включиш в шкембестата ни тема. Изчакай нужното време за пълно възтановяване на организма и след това Peace

# 57 4 фев. 2010, 17:41 ч.

Мнения: 4 589

vasi-ly съжалявам за това, през което е трябвало да минете. Много е тежко да изгубиш дете. Една жена ми каза, че колкото повече страдаме тук, толкова повече те страдат там където са.
Аз също загубих 2 бебета, едното от които се бори 5 месеца, но уви, съдбата му беше определила друг път.

Трябва да вярваме и да имаме сили, за да продължим напред.

# 58 5 фев. 2010, 23:04 ч.

Бургас
Мнения: 181

Мила Vasi-ly, утеха за случилото се няма, и никога няма да има. Предстоят ти доста трудни дни, написала си , че съпруга ти е до теб. Това е много хубаво, приеми протегнатата му ръка, облегни се на неговото рамо. Трябва заедно да намерите изхода от черния лабиринт. Вярвам , че ще го направите. Ти сигурно вече разбра, че тук също в наше лице имаш сродни души и приятели, които винаги ще са до теб в така трудните и мрачни дни. Аз вече за себе си разбрах , че точно това изпитание, което сме преживели се праща на много силни хора, както една приятелка ми каза " Вие сте майки героини". Не , че от това му олеква на човек....
С Hug

илно те прегръщам и ти желая от сърце скоро да си пишем в един друг форум

# 59 7 фев. 2010, 18:47 ч.

Мнения: 72

До Vasi Lu

Здравей миличка,прочетох твоята история и те преграшам силно,болката е неуписуема,будя се с нея вече 2 месеца откакто си отиде моето момиченце,също така нелепо и без причина.Но искам да ти дам и сили,за да продължиш напред,трябва да си силна,знам,звучи като безумие,но повярвай ми имаме сила, за която дори не подозираме,нашите бебенца сега са в Рая,знам го, а ние,всички мами преживели загуба....моля ви милички,бъдете силни,господ ще бъде с нас и ще имаме нашите бебчета,знам го и н еспирам да вярвам,плачете когато сълзите напират,но след тях се усмихнете и си кажете ЩЕ ИМАМ БЕБЕ И ТО ЩЕ Е НАЙ-ПРЕКРАСНОТО НА СВЕТА,ЩЕ СЕ БОРЯ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ,ЩЕ ИДЗТЪРПЯ ВСИЧКО НО ЩЕ ГО ИМАМ,нека обедими сили и си даваме надежда,знам,че чудото ще дойде,когато сме на дъното,единствения път е само нагоре и напред Hug

Препоръчани теми

Забременяване 1 месец след раждане..

Забременяване след раждане. Породени деца.

14
Искам бебе

Нормално ли е да не усещам бебето няколко дни

Avon - обсъждане на продукти тема 25

Причина:

Причина: