Не попаднах на добра книга относно възпитанието на децата. Но мисля засега, че съм намерила правилният начин. Децата са различни, потребностите им също. Възпитанието е индивидуален процес, който зависи от родител - дете. Не възпитавам от определена възраст от 10 до 13ч. Възпитанието на синът ми е част от отглеждането, не ги разделям.
- Публикувана: 19 дек. 2009, 22:20 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2010, 10:44 ч.
Кога е редно да започнем да възпитаваме децата?
Мисля, че детето се възпитава още от раждането (дори и преди това). Стремя се да не се ограничавам от книгите, а по-скоро ползвам някои неща за които преди не съм и помисляла. Така че книгите очертават пътечката към познанието, а ние си я градим като тръгнем ръка за ръка с детето си по нея. Държа на моите си правила още от раждането, за да има граници, които естествено детето ще опита да премине, но аз отстоявайки позицията си ще му помогна да изгради представа за онова, което е позволено или не е. Вярвам, че детето ми е личност още от пеленаче, тъй че зачитам неговите нужди. За ужас на майка ми, която ме е целувала, докато спя, аз отдавам цялото си внимание и нежност на детето и не се страхувам, че ще го разглезя. Смятам, че така ще израсне по-уверено в себе си като знае, че има солидна опора и безмерна любов зад гърба си. Ще се постарая да създам креативна, но и безопасна среда за неговото развитие. Всеки родител избира възпитателния си стил, но е добре да е наясно с него още преди раждането на детето. Уф, че се разпалих! 
Почти един месец по-късно съм склонна да дам право на тоз Додсън, колкото и да не бях съгласна с него в началото. Има едно гениално откритие и то е:
АКО ОСИГУРИМ ДОСТАТЪЧНО БЕЗОПАСНА СРЕДА ЗА ДЕЦАТА И ГИ ПУСНЕМ НА СВОБОДА, НЯМА ДА ИМА ЗА КАКВО ДА ИМ СЕ КАРАМЕ И ДА ГИ ДИСЦИПЛИНИРАМЕ.
АКО ОСИГУРИМ ДОСТАТЪЧНО БЕЗОПАСНА СРЕДА ЗА ДЕЦАТА И ГИ ПУСНЕМ НА СВОБОДА, НЯМА ДА ИМА ЗА КАКВО ДА ИМ СЕ КАРАМЕ И ДА ГИ ДИСЦИПЛИНИРАМЕ.
Аз имам по - различно мнение за "глезенето".
Да, детето се учи чрез плач да постига това, което иска, но не бих казала, че това му е противоестествено, и че е глезене в ниякой случай. Все пак плачът му е единственият начин да привлече внимание. Рядко оставям дори да се стигне до плач.
За възпитание как хич не я обичам тая дума, ама това е друга тема...
, може да се говори чак когато детето започне да разбира и да осъзнава себе си като личност. Преди това - е плод на родителски болни амбиции и на неоснователни страхове. 
Да, детето се учи чрез плач да постига това, което иска, но не бих казала, че това му е противоестествено, и че е глезене в ниякой случай. Все пак плачът му е единственият начин да привлече внимание. Рядко оставям дори да се стигне до плач.
За възпитание как хич не я обичам тая дума, ама това е друга тема...
, може да се говори чак когато детето започне да разбира и да осъзнава себе си като личност. Преди това - е плод на родителски болни амбиции и на неоснователни страхове.