Кога е редно да започнем да възпитаваме децата?

Ех, направо ми се прииска да съм ти бебе 

yanast с този пост за пореден оът се убеждавам, че си страхотен човек, без да те познвам...

Така е  
Сори за спама

Постовете на Ескарина и  yanast си ги копирам в един файл да ги препрочитам в трудни и изнервени моменти.   

autumnsphere, преди време беше пускала подобна тема май, още тогава си помислих, че имаш нужда от малко време за себе си и помощ вкъщи. Пазбирам те прекрасно, защото моето дете също не е самостоятелно и има огромна нужда  да съм до нея постоянно. Не стои сама в стая, винаги трябва да ме вижда. Може да си играе с часове сама, но аз да съм седнала на 1 метър от нея   Понякога се изнервям, няма как, но се опитвам винаги първо да обърна внимание на детето си. Забранени предмети няма - всичко е разчистено и може да щъка навсякъде. От 4-месечна си играе на пода, за да може да се движи свободно. Колкото и странно да звучи за някои, аз също я взимим в повечето случаи с мен в тоалетната. Преди я слагах в кошницата за кола пред душа като се къпех, сега се къпя когато мъжът ми си е вкъщи (често след 23 ч вечер  ) Като готвя ми е в краката, ако не успея да сготвя - здраве да е, мъжът ми като се върне. Често я нося и бутам количката, кърмя все още на 2-3 часа денонощно (за това исках да се допитвам в кърмаческия, де)... и т.н. Колкото и да се изнервям и изморявам понякога, не изхождам от мисълта, че бебето иска да ми прави напук. Тук примерите на yanast
Преместихме се до свекърва ми и често срещам укорителни погледи или някоя дума, защото племенникът е 2 седмици по-голям от дъщеря ми, но е със съвсем различен темперамент и възпитаван по съвсееееем различен начин. Трябвало да спи сама вече, трябвало да не я кърмя нощем, трябвало да не я взимам при нас в леглото, да не я нося на ръце, да и викам постоянно  "не това, не онова"...   Зълва ми, например, дърпа ухото на сина си, ако не иска да си изяде цялото пюре и той разбирал и го дояждал.    Моята е разглезена и яде колкото иска, после си досуква. Само последните две изречения показват два коренно различни възпитателни метода и всяка майка прави своя избор.  

Въпросната книга на Додсън много ми допада 

Това е и моят подход засега. Но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не се нервирам понякога. Съжалявам, не съм светица.

Получава се. Т.е. той се научи да си играе сам до мен, без да го нося, сам в стая е абсурд обаче. Но не мисля, че това е някакъв естествен процес, мисля, че е така наречената дисциплина.

И за протокола: колкото и да се подигравах, сега спим в едно легло и за моя невероятна изненада, мъжът ми гушва и приспива бебето през половината от нощта и аз го кърмя само веднъж-два пъти на нощ.

Аз не знам дали се сещаш...ако си чела...сигурно си....но твоето дете е точно във възръстта, когато страхът му от изоставяне е най-силен...и почти всяко дете между 9 и 12 месеца е лепнато за мама, надават див рев като мама излезе от стаята и ги остави сами...има и такива, които не дават на друг да ги докосва...дори на баби и дядовци...вечно трябва да са вкопчени в майката....и е период просто...като много други....
Та точно в този период...не бих насаждала дисциплина със сигурност.

А и това, че си играе до теб - не е дисциплина...просто става малко по-самостоятелно. Постепенно, постепенно ще става все по и по...

Възпитанието на детето започва още с раждането му. Когато го гушкаш, грижиш се за него и го обграждаш с внимание, му показваш какви са отношенията между родител и дете. То може и да не осъзнава, но в по-късна възраст вече го е възприело като модел на поведение.  
Също така аз съм на мнение че едно детет на две години може да се разглези. Имам дъщеря на година и девет месеца и виждам, че когато поиска нещо и й се откаже тя започва да се инати. Ако аз й позволя същото нещо само и само защото се инати, следващия път ще прояви по голяма доза инат за да постигне целта си. Аз на това му викам глезене. Не е само това, но малко по малко, нещата се случват и след това положението става безконтролно.

Ама много ясно, че никоя от нас не е идеална
И аз имам моменти, когато ми се е искало да взема и двамата, да ги пъхна в гардероба, да затворя и да забравя за тях И аз понякога се ядосвам, ако например не заспиват и се будят един друг, или когато бързам да свърша нещо, а децата ми се пречкат и искат внимание Не е и нужно да бъдем перфектни, важното е да се опитваме 

Прочетох чудесни постове, момичета!  И аз често се замислям дали не прекалявам с грижите си към Ния. Гледам я съвсем сама и тя е буквално денонощно с мен. Вече се намести и в нашето легло. Не мога да се оплача, че през деня не играе сама-напратив. Но когато започне да недоволства и да търси внимание- получава го- забавляваме се, разхождаме се известно време, разглеждаме и след това отново я оставям сама да поиграе. Прави ми впечатление, че когато татко и повиши тон, се сърди и разплаква, но реакцията след моя забележка и по-остър тон е само смях. Успокоявам се, че просто засега имам такава роля за нея и след време ще може да ме възприеме и като човек, който не само гушка, но и трябва да се вслушва в него! 

Поздравления към yanast и Ескарина 

autumnsphere , мога само да добавя - Не си прави някакви генерални изводи - Видиш ли, сега е на 10 месеца и иска да се налага, ще се разглези .. като стане на 2 год. съвсем ще ми се качи на главата.
Или пък - Нека пореве, сега му е времето да се научи на самостоятелност .. (въобще на възраст 10 месеца е смешно да се говори за самостоятелност) .. и като стане на 2 год. не очаквай да продължава да играе само
Децата минават през различни периоди, имат нужда от различни неща. А най-вече - от любяща и спокойна майка
Послушай сърцето си и прави това, което то ти говори 
И непрекъснато говори на бебето - че отиваш до ВЦ, че отиваш да пускаш пералня, че трябва да прибереш дрехи те и т.н.
Ще дойде момент, в който то ще разбера, че във ВЦ-то се бавиш не повече от 5 минути

Спокойствие и търпение .. и любов, разбира се 

Ето този съвет е много добър... Ще кажете, че е логично, ама Ханна много добре го е обяснила.

За мен не е логично. Категоричн съм ЗА личния пример в тоалетната, така децата не се дресират с обучение и започват сами, когато узреят, няма такова нещо като напикани килими и мокри дрехи, нито нерви и рев 

Този период трае и до 13-тия месец и малко след това, в зависимост от индивидуалността на детето и това дали му помагаш да го преодолее или го оставяш само да се справя. Въобще цялото израстване на бебето има такива периоди и те са съпроводени първо със страх от откритието на нещо ново.
Т.е. ?Докато ходиш до тоалетна то да може да влезе при теб ли имаш пред вид  ?

Присъединявам се към изказването на Не се сърди, човече. Децата ми винаги са имали достъп до помещенията, в които съм в момента. Дори и в тоалетната и в банята. Влизат, виждат какво правя и си излизат. Беше им интересно няколко пъти, но после осъзнаха, че в тези помещения не става нищо извънредно и спряха да идват с мен.

И аз се присъединявам И моите деца често ме следват в тоалетната и банята- виждат какво се върши там, питат каквото ги интересува, в един момент любопитството им е задоволено и все по-радко влизат след мен Но именно така големият ми син разбра какво се прави там, така попита за разликите между половете