Кога е редно да започнем да възпитаваме децата?

Здравейте мами!
За майки и свекърви няма да говоря и аз като 99% от нас се доверявам повече на майка ми отколкото на свекърва ми. Гледам го цял ден сама,вечер ако има някой да го погледа докато аз по изчистя.Готвя с него или когато е заспал.Аз започнах от малък да казвам кое може и кое не може. Исках да знае много и когато го питам да ми отговаря по свой си начин,но го прави. Свекърва ми много се радваше когато правеше или казваше някоя нова думичка и в същия момент казваше не го учи още е малък.От там нататък се амбицирах още повече и сега разговарям с него като с голям човек.Когато си играе сам не му преча,само го наблюдавам,ако иска помощ помагам,ако иска да говоря,пея и прочие си показва сам,ако иска да отидем на друго място ме хваща за ръка и ме води там където иска.Уча го да си оставя играчките и книжките там от където ги е взел,за което не получих похвала,а гледане из под веждите.
Всяка мама знае кое е най-добро за детето й. Аз се доверявам напълно на себе си старая се да му давам всичко,но и той да дава не по малко от мен. Бащите играят много важна роля,защото когато майката казва НЕ той не трябва да казва ДА,защото майка му мисли,че аз не съм права.Сблъсках се и с това,но увладях ситуацията.
Успех на всички да отгледаме стойностни хора!

Не съм 4ела книги до сега,но и не смятам да го правя.Според мен бебетата си разбират вси4ко  .Затова още докато е бебе трябва да се възпитава.

Според мен около годинката още трябва да знае детето кое е позволено и кое не,ако се остави до втората годинка ще е по-трудно според мен.

Даже от самото раждане бих казала.Както го свикнеш от бебе ,така ще си отиде и за напред детето.Така,че много е важно много,много рано да започнер да се възпитава.

Едно семейство попитало д-р Спок "кога да започнат и как да възпитават детето си така че то да не стане разглезено, но и те да не са прекалено строги". На свой ред доктора попитал на каква възраст е детето. Родителите отвърнали: "На 1 месец". Отговора на доктора бил: "Вече сте закъснели."

Би ли уточнила какво точно трябва да се има предвид. Конкретно как е трябвало да се действа?

Никол, трябвало е да го гушкат често, за да се научи бебето че много го обичат, да му дават да суче винаги, когато поиска (или респективно да го хранят с биберон), за да е спокойно че се грижат за нуждите му, да му говорят нежно, да му бъде топло- нали точно в първите месеци бебето трябва да разбере че света е хубаво място Това е моят отговор, разбира се, аз първите месеци именно това възпитавам в децата си. И още, уча ги, че ние с тях сме един отбор и си сътрудничим- аз се грижа за тях, старая се да им помагам, да посрещам нуждите им, да ги забавлявам, да ги храня и т.н., а те ми помагат като се стараят да ми угодят- да се държат така, както аз ги уча че е правилно, за да ме зарадват.
На мен именно привързаното родителство и позитивното възпитание много ми помогна- сега имам изключително послушно, добро, умно момче на 3 г., без да се е налагало да му се налагам, да се боря с него, без да ми се тръшка, да изпада в истерии... Просто винаги сме се старали да си помагаме взаимно, да си обясняваме, да се извиняваме един на друг, да се гушкаме.

yanast, това е и моят отговор 

Яна,както винаги супер отговор Винаги намираш точните думи!!! 

Да, може би имах предвид дисциплина... Абе, да знае, че не може всичко. Това не знам какво е - възпитание ли, дисциплина ли...

Точно това е сложно да се обясни. Може просто така, заради принципа да наложиш куп забрани или да започнеш да се конфронтираш с детето, да му забраняваш всичко и да се караш- като приемеш че "детето няма да ми се налага" трябва да научи кой е шефа" и т.н.
Аз предпочитам да постигна същото нещо, но по различен начин- просто в главата ми звучи по различен начин- не "да знае че не може всичко" а "да му покажа как да по-добре да се оправя в живота" "да го науча как да се пази и как да се държи". Когато детето направи нещо неприемливо аз първо се замислям какви са му подбудите- дали му е скучно и търси внимание, дали е превъзбудено и има нужда от успокояване, дали от любопитство иска да опознае опасен предмет и т.н. И съответно да премахна причината. Например, в контакта иска да бръкне от любопитство- решението е да обясня че е опасно и да насоча любопитството му в друга посока. Или пък когато големия ми син откри че когато удари бебето всички се обръщат към него и му обръщат внимание- решението беше когато удари да му кажа че никой не обича да си играе с побойници и да го отделя "хайде сега да си играеш сам, защото никой няма да иска да си играе с този, който се бие". Когато на малкия му е скучно сам се опитвам да му покажа различни интересни предмети, например лъжица и като чукаш с нея по пластмаса става интересен звук, така че той сам да се заиграе. Но пък се старая и да нямам прекалено големи оаквания- децата под 2-3 години не могат да се занимават дълго сами. И не е редно да очаквам това, на което детето не е способно. Все едно да карам бебето да решава задачи и да го наказвам че не може...
Т.е. важно е не само от кога започваш, а и кой път ще избереш.
Далеч съм от мисълта да твърдя че това е единствено правилният метод на възпитание, просто това е метода, който аз съм избрала, сега е момента ти сама да прочетеш различните възможности и да избереш този метод, който на теб ти харесва.
Ето- в единия край стои привързаното родителство и позитивната дисциплина, чийто застъпник е и доктор Сиърс, а някъде на другия полюс са методите на доктор Фербер, а по средата има още много други теории

Сетих се още един въпрос - може ли бебе на 10 месеца да се разглези или не?

autumnsphere,сина ми точно така искаше да е залепен за някого постоянно,нямаше претенции дали до мама,тати,баба и т.н.,просто не можеше да стои сам.И вярвай ми да го оставиш да плаче не е начина да му покажеш че не може да има всичко.Аз няколко пъти направих тази грешка,да го оставя да плаче,и това не доведе до никъде,освен до чувството за вина за мен и все по-разстроенето ми дете.Не причинявай това на своето бебче .
До 3 годинки положението беше такова,после просто някак детето ми се промени самичко,няма нищо общо с бебето което беше.Бъди търпелива,няма да го разглезиш като си го гушкаш и го оставяш да е край теб

yanast много хубаво е написала всичко

Категорично не

Аз пък имам контра въпрос- какво е разглезено дете? За мен лично едно дете, привързано към майка си, което обича да се гушка, което не заспива само не е разглезено, за теб може би това именно е разглезване? За мен разглезено е дете, което е свикнало че като тропне с крак, като се разплаче ще му купят всичко, разглезено е дете, с което не смее майка му да влезе в магазин, защото не може да му откаже, дете, което знае че може да бие безнаказано, което не приема родителския авторитет. Не знам дали тези качества могат да се проявят на 10 месеца, но определено на тази възраст вече детето започва да разбира какви са отношенията в семейството, започва да пробва различни тактики за да постигне това, което желае.И разбира дали мама се старае да му помогне и заедно да опознават света или мама се опитва да се наложи и трябва да се бори с нея за да постигне целите си
Т.е. смятам че няма начин до 2 г. да се държиш по един начин с детето а след 2 г. рязко да смениш тактиката. И да, до 2 г. се полагат основите на взаимоотнощенията с бебето, и този процес започва още с раждането

Нямам спомен за голямата, но малката ми щерка на 10 месеца вече се опитваше(че и го правеше) да се тръшка с рев на земята, когато кака й не й даде да счупи някоя играчка. В смисъл, че голямото ми дете дава всичко, освен няколко особено ценни за нея предмета. И е права да не си ги дава поне за момента.
Така че един-два пъти като отстъпихме, добре, ама после....за какво тръшкане ставаше въпрос около седмица-две, когато най-сетне разбра , че с тръшкане няма да й се даде нищо.... Тогава смени тактиката и започна да лази и гуши на кака си краката, когато иска да й се даде нещо....
Така че това за мен поне си е чиста проба начааааааало на разглезване. То си опитва детето, в правото си е...и ако стане, стане.
Виждала съм и деца на около годинка, които се тръшкат за неща....