СПим отделно сaмо когaто е нa рaботa нощем и aз силно кaзaно спя.Едно ми е тaковa много особено.Не ми е спокойно и сaмо се въртя.Спaли сме в рaзли4ни стaи и aко се скaрaме.Определено не ми е приятно
- Публикувана: 8 ян. 2010, 12:29 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2010, 15:03 ч.
Бихте ли спали в отделни спални ?
От 20 години брак едва ли ни се събират 2 години да сме спали в едно легло.
Не мога и това си е. А и едва ли е роден човек, който ще ме изтърпи в леглото си
Въртя се, ритам, хъркам, обичам да спя по диагонал на спалнята, размятам ръце и крака по цели нощи, ръгам неистово в ребрата и бъбреците спящия до мен екземпляр. Ставам, лягам, чета понякога по цели нощи, понякога бродирам, лампи светят, телевизор се пуска и гаси... Кой би изтърпял в едно легло и в една стая с таквоз чудо? 
Няма място за цупене и сръдни при разделяне на териториите, когато всичко се прави с цел подобряване на комфорта на всеки един от нас.
Между другото, страх ме беше да спя с детето в едно легло, за да не му нанеса тежки физически травми.
Не мога и това си е. А и едва ли е роден човек, който ще ме изтърпи в леглото си
Въртя се, ритам, хъркам, обичам да спя по диагонал на спалнята, размятам ръце и крака по цели нощи, ръгам неистово в ребрата и бъбреците спящия до мен екземпляр. Ставам, лягам, чета понякога по цели нощи, понякога бродирам, лампи светят, телевизор се пуска и гаси... Кой би изтърпял в едно легло и в една стая с таквоз чудо? Няма място за цупене и сръдни при разделяне на териториите, когато всичко се прави с цел подобряване на комфорта на всеки един от нас.
Между другото, страх ме беше да спя с детето в едно легло, за да не му нанеса тежки физически травми.
От 20 години брак едва ли ни се събират 2 години да сме спали в едно легло.
хахаха, следваХме ви...
За малко му гостувам, защото си направих голяма спалня. Но един ден... пак си отивам в будоара.
За постоянно не, но има вечери, когато заспивам пред телевизора в хола, докато мъжът ми си ровичка на компютъра. Това най-вече се случва през зимата, защото спалнята не я топлим и страшно мразя да си легна в ледените чаршафи. През нощта като се събудя понякога се местя в спалнята, друг път ме домързява.
Преди няколко години бих отговорила твърдо не, сега вече не съм толкова сигурна. Проблемът при нас е, че мъжът ми хърка. Налага се да спя с тапи за уши и въпреки това го чувам, бутам през нощта, събуждам се поне няколко пъти и вече съм хронично недоспала.
От друга страна ми се струва, че ако спим в отделни спални няма да сме вече "едното цяло" което мисля че сме в момента и нещо ще ми липсва. Сякаш няма да сме си ние вече....
Така или иначе в нямаме такава възможност дори да ни се ще, така че ще се търпим взаимно следващите 100 години, после ще му мислим.
От друга страна ми се струва, че ако спим в отделни спални няма да сме вече "едното цяло" което мисля че сме в момента и нещо ще ми липсва. Сякаш няма да сме си ние вече....
Така или иначе в нямаме такава възможност дори да ни се ще, така че ще се търпим взаимно следващите 100 години, после ще му мислим
.
На драго сърце бих,но нямаме такава възможност.Аз също обичам да спя сама,да не говорим как хърка мъжът ми 
Освен това той е нощна птица,ляга късно,след полунощ,а аз в 22,30ч.Също става късно,а аз съм ранобудна.Въобще,имаме огромно разминаване в часовите настройки.Отчуждаване едва ли ще настъпи,без друго никога вечер не правим секс.Те англичаните да не са по-прости от нас,че всеки си има отделна спалня.
Освен това той е нощна птица,ляга късно,след полунощ,а аз в 22,30ч.Също става късно,а аз съм ранобудна.Въобще,имаме огромно разминаване в часовите настройки.Отчуждаване едва ли ще настъпи,без друго никога вечер не правим секс.Те англичаните да не са по-прости от нас,че всеки си има отделна спалня. 
да, и го правя когато ми се разхърка понякога нощем. Директно се изнасям в друга стая и лягам да се наспя. Емоционалната връзка ще пострада много повече, ако лежа до него и се чудя с какво да го замеря, че да спре на хърка Не ми липсва в такива моменти, лягам си сама в леглото и се наслаждавам на тишина и спокоен сън. Той пък твърди, че леглото му се струвало празно в подобни случаи и не можел да спи спокойно, будел се по сто пъти като ме нямало и т.н. Може и така да е, но пък ако съм там, ще спи дълбоко и ще хърка, с две думи Параграф 22.
Затова се премествам другаде. Не се случва много често, но когато се случи нямам никакви скрупули и си спя сама.
Не ми липсва в такива моменти, лягам си сама в леглото и се наслаждавам на тишина и спокоен сън. Той пък твърди, че леглото му се струвало празно в подобни случаи и не можел да спи спокойно, будел се по сто пъти като ме нямало и т.н. Може и така да е, но пък ако съм там, ще спи дълбоко и ще хърка, с две думи Параграф 22.Затова се премествам другаде. Не се случва много често, но когато се случи нямам никакви скрупули и си спя сама.
Не. Обожавам да го гушкам, той знае точно как, знае като съм в безсъние как да ме гали, за да заспя 
Бих се изнесла само, ако започне да хърка като дъскорезница и нищо не помогне. Баща ми хърка много, майка затова се изнесе, ама той се нанесе до моята стая - да са живи и здрави тапите за уши. Знам колко е дразнещо!
Бих се изнесла само, ако започне да хърка като дъскорезница и нищо не помогне. Баща ми хърка много, майка затова се изнесе, ама той се нанесе до моята стая - да са живи и здрави тапите за уши. Знам колко е дразнещо!
МъжО ужасно хърка, аз пък се въртя и не мирясвам.
Компромисно решение бяха лепенки на носа /побългарени поради финансовата криза, но сполучливи/, което спомогна за семейния мир.
А аз продължавам да не мирясвам, ама това вече не е проблем...
И аз обичам да гледам телевизия, ама се научих да гледам "предавания с букви", но си е друго като се сгушиш до някого.
Но в забързаното ни ежедневие човек понякога трябва да остане и сам.
Дори и звездите да погледа/дано не си от София, че и те са мръсни/, да изпуши цигара , да помисли.
В крайна сметка това не е изневяра, а търсене на пътека, на себе си , па дори и на лично време да е!
Едно време са имали будоари , да ама не са имали интернет!
Важното е с каква цел го правиш и как ще му го представиш.
Успех!
Компромисно решение бяха лепенки на носа /побългарени поради финансовата криза, но сполучливи/, което спомогна за семейния мир.
А аз продължавам да не мирясвам, ама това вече не е проблем...
И аз обичам да гледам телевизия, ама се научих да гледам "предавания с букви", но си е друго като се сгушиш до някого.
Но в забързаното ни ежедневие човек понякога трябва да остане и сам.
Дори и звездите да погледа/дано не си от София, че и те са мръсни/, да изпуши цигара , да помисли.
В крайна сметка това не е изневяра, а търсене на пътека, на себе си , па дори и на лично време да е!
Едно време са имали будоари , да ама не са имали интернет!
Важното е с каква цел го правиш и как ще му го представиш.
Успех!