Съвсем прям въпрос, търсещ прям отговор. Умишлено не пуснах тази тема някъде из "проблемно забременяване" или "искам бебе", защото там реакциите са доста по-различни.
Никога не съм се замисляла, а и да се замисля, до нищо не стигам - какво е да си майка. Все още възприемам като майка моята и тези на моите връстници, видя ли младо момиче с дете-все едно виждам две деца и нищо повече. Някак си този образ ми се размива и не може да изплува. Казват, че ако не ти се случи, няма как да го разбереш, вероятно е така. Но за да го поискам истински, ми се иска поне малко да усетя частица от истината. Аз незнам дали вече имам шансове за това, но ако е рекъл Господ, и на по-големи години се смилява.
Разбира се, клиширани мнения съм чувала много, затова ми е интересно, да науча неща, които по принцип не се споменават в ежедневните разговори, прозрения, които като малки скъпоценни камъчета, са ви открехнали към голямата тайна.
Може би покрай мен никога не е имало познати и близки с малки деца и затова нямам впечатления, но винаги съм гледала на майчинството като страничен наблюдател, като на нещо, непредназначено за мен, а на мен- като на дете. Да, все още се чувствам такова. Харесва ми да съм сама и независима, страхотната професия, която ми дава много и липсата на хора, които да ме товарят с техните проблеми.
За мен децата са един малък ужас, който така усложнява и обърква живота, че ти иде да се обесиш. Е, може би силно казано, но усещането е подобно.
Вероятно е негативно мнението ми, но го пиша, за да намеря други, които не да агитират, а искрено да споделят. Е, дано и аз го усетя ключето....
Никога не съм се замисляла, а и да се замисля, до нищо не стигам - какво е да си майка. Все още възприемам като майка моята и тези на моите връстници, видя ли младо момиче с дете-все едно виждам две деца и нищо повече. Някак си този образ ми се размива и не може да изплува. Казват, че ако не ти се случи, няма как да го разбереш, вероятно е така. Но за да го поискам истински, ми се иска поне малко да усетя частица от истината. Аз незнам дали вече имам шансове за това, но ако е рекъл Господ, и на по-големи години се смилява.
Разбира се, клиширани мнения съм чувала много, затова ми е интересно, да науча неща, които по принцип не се споменават в ежедневните разговори, прозрения, които като малки скъпоценни камъчета, са ви открехнали към голямата тайна.
Може би покрай мен никога не е имало познати и близки с малки деца и затова нямам впечатления, но винаги съм гледала на майчинството като страничен наблюдател, като на нещо, непредназначено за мен, а на мен- като на дете. Да, все още се чувствам такова. Харесва ми да съм сама и независима, страхотната професия, която ми дава много и липсата на хора, които да ме товарят с техните проблеми.
За мен децата са един малък ужас, който така усложнява и обърква живота, че ти иде да се обесиш. Е, може би силно казано, но усещането е подобно.
Вероятно е негативно мнението ми, но го пиша, за да намеря други, които не да агитират, а искрено да споделят. Е, дано и аз го усетя ключето....
Не съм сигурна дали беше точно така, но това е идеята. 