Публикувана: 13 ян. 2010, 13:49 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2010, 14:17 ч.

След раздялата...

9 382
126
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 13 ян. 2010, 15:41 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Лято в ср, 13 яну 2010, 15:34

ПиПче, предполагам, че понякога трябва да приемем, че дори най-близкия ни човек реагира много различно от нас. Ето, ти не би постъпила така, но той го прави.
Тоест, чисто логично, или приемаш това различие или не можеш да го приемеш - ясно е, че няма средно положение.
Ако той е постъпил по въпросния начин обаче, понеже не те обича достатъчно и не вижда смисъл да влага сили и време в тази своебразно "борба", тогава ти за какво всъщност съжаляваш?
Точно след това прозрение, аз получих чаканото облекчение Peace

Ако е наистина така,да , тогава ще знам,че няма за какво да съжелявам и да връщам лентата назад.Но в същото време ми се казва,че той няма да спре да вярва,че правя груба грешка,че ние рано или късно пак ще сме заедно. Поведението му е в стил ,,Няма да те гоня ама ти сама ще се върнеш,, разбираш ли? Не мога да си го обясня,а камо ли на вас да го обясня.
най-вероятно се е заблудил,че обича....или към момента на раздяла не осъзнава какво губи и,че може да е завинаги.По скоро е това.

# 46 13 ян. 2010, 15:45 ч.

Мнения: 1 898

Научавайки тази истина ти какво направи? Постави му ултиматум: "Или нещата за в бъдеще ще се променят или ще сложа край на връзката ни, защото не мога да ги приема такива каквито са в момента" или директно прекрати връзката, поради еди какви си причини, надявайки се той да те потърси с обещанието, че ще се промени по желания от теб начин и ще направи всичко, което искаш от него само за да те задържи?

# 47 13 ян. 2010, 15:45 ч.

Мнения: 1 507

О, айде нема нужда...
И на мен ми обясняваше в момента на иначе красивата ни раздяла как винаги ще ме обича, как можем да разчитаме едни на друг за всичко, как ще ме помни и ще се надява...
След 2 седмици разбрах, че има нова приятелка.
Сигурно случаят не е същият. Обаче когато конкретните действия се заменят с високопарни думи, тогава има нещо гнило в Дания!

# 48 13 ян. 2010, 15:46 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Judy в ср, 13 яну 2010, 15:39

А може би за него това нещо, другото, наистина е по- важно? Ако не е защо ще го предпочете?
Затова написах, че не е много ясно кой "зарязва" в случая. Да не го избиваме на гордост /"мен не са ме зарязвали никога"- чест лайт мотив при девойки и младежи, че и при по- големи/, от това никой не печели. Просто ако човекът е решил, че Х е по- важно от това, да сте заедно, очевидно ти го е показал. Дори и на думи ти да си била инициаторът за "края", то, поне така както звучи, не си го искала твърде за себе си /този край/. "В нашата случка ако аз бях на негово място бих обърнала земята за да му докажа,че той е по-важния и,че нещата ще се оправят."- т.е. ти самата си имала желанието той да постъпи по друг начин. Ако не е за задоволяване на его, то е именно защото не си искала да се приключи. Ако самата ти си искала да се стопират нещата няма да я има нито надеждата, нито тези размишления. Напротив, щеше да е дошло облекчението.

При мен не е лайт мотив,а е истина,че не съм била зарязвана.
Аз го зарязах.Защото не мога да се примиря с нещо.
Това,че той още не е осмислил какво е загубил ....е друг въпрос.

# 49 13 ян. 2010, 15:48 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Ulia в ср, 13 яну 2010, 15:45

Научавайки тази истина ти какво направи? Постави му ултиматум: "Или нещата за в бъдеще ще се променят или ще сложа край на връзката ни, защото не мога да ги приема такива каквито са в момента" или директно прекрати връзката, поради еди-какви си причини, надявайки се той да те потърси с обещанието, че нещата ще се променят по желания от теб начин, за да те задържи?

Подозирах за това нещо.А той лъжеше,че не е така.
В момента в който ЧУХ с ушите си истината от негови близки /без да искам / се разплаках / и плаках много.След 10 часа рев просто си тръгнах. За тия часове не чух нито остани нито ....
Абе....

Много добре знае какво е нещото,което би спасило връзката ни.
Но явно....

# 50 13 ян. 2010, 15:49 ч.

София
Мнения: 98

Цитат на: ПиПче в ср, 13 яну 2010, 15:29

Не,аз казах край наистина много афектирана,защото научих истина , с която няма как да се примиря.факта обаче,че ако той искаше да промени нещата можеше .Исках го да,за да видя,че държи повече на мен отколкото на въпросното нещо,исках да ме спре и да поправи нещата. Но... е вярно,че така е по-добре. Осъзнавам го.Просто сърцето не признава тия доводи .Това е.
В нашата случка ако аз бях на негово място бих обърнала земята за да му докажа,че той е по-важния и,че нещата ще се оправят.Тоест,че аз ще ги оправя,така,че той да не страда....

Ами, явно или чувствата ви не са двупосочни, или онова "другото" е по- важно за него.

Всъшност случаят ти е много частен.

Понякога условията не трябва да се поставят толкова ребром - много зависи за какво става въпрос. Но съгласи се, че една реплика "Или аз, или "другото"!" - звучи много крайно. Да не е решил, че го изнудваш по някакъв начин? Ти как би реагирала на такава реплика, отнесена към нещо ценно твое "друго"?

Дай и на двамата време за размисъл няколко дена.
Ако наистина не си искала и не искаш да е край - признай си го, ако осъзнаеш, че с онова "другото" няма как да се пребориш нежно или да го приемеш и за в бъдеще - приеми раздялата - няма смисъл да опитваш да събаряш стени с глава.

Но един съвет - "край" се казва само когато наистина е краят. Hug

Последна редакция: ср, 13 яну 2010, 16:10 от nelsun

# 51 13 ян. 2010, 15:49 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Лято в ср, 13 яну 2010, 15:45

О, айде нема нужда...
Обаче когато конкретните действия се заменят с високопарни думи, тогава има нещо гнило в Дания!

Именно .....

# 52 13 ян. 2010, 15:57 ч.

Мнения: 1 507

За последен път се включвам в темвата, че съм като някаква супер компетентна станция...
Никога не съм била на мнение, че една връзка "си е голямо копане", както казва близка моя приятелка, например. Знам, че има неща, за които човек си струва да се бори, обаче нека чувствата, присъствието и времето на любимия човек да не са едно от тях Heart Eyes

Нека те ни се дават безусловно, още вярвам, че е възможно!

Незнам какво ви е разделило. Мен ме болеше сърцето, че винаги съм №2, след работата му - така необходима. Че все едно си крадем минути, че съм сама на празниците, че живея за уикендите, в които ще сме заедно. Така или иначе, ултиматум никога не поставих. Знаех, че няма да съм предпочетения избор. Веднъж обаче си позволих въпроса: "Защо тогава искаш връзка, при положение, че в този момент работата ти е най-важното?". Нямаше адекватен отговор - искал и толкова...

Идеята на цялото това писане беше, че аз някак предчувствах развитието. Не исках да съм класирана, вероятно и ти не искаш, за каквото и да става въпрос.
Животът наистина не е само, за да се доказваме и борим. Той може да бъде лек и хубав - е, не веднага след раздялата, но се случва Hug

# 53 13 ян. 2010, 16:02 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: ПиПче в ср, 13 яну 2010, 15:46

Цитат на: Judy в ср, 13 яну 2010, 15:39

Щом не можеш да се примириш с нещо и наистина искаш да сложиш край на една връзка, то не виждам поради каква причина би съжалявала, би се надявала, би мислила за нещото, което "би спасило връзката" ви. Затова оставам с впечатлението за липса на готовност.
А това за оценката му какво бил загубил... ами това той си знае и той си пресмята за себе си. И това не коментирам. Simple Smile

Връзките не са борба, нито усилен труд. Напротив, за мен лично те са доставящи предимно удоволствие, сигурност, близост и т.н. положителни емоции. Ако ще се "борим", пък макар и един за друг- това не е интимна връзка, а нещо друго.
Ако не ми е приятно да съм след нещото Х на позиция, бих сложила край и не бих се питала нищо повече. Ако мога да го преживея ще си карам така. Ако човекът чак толкоз държи на мен ще направи компромиси също преди да сме си взели довиждане.
В темата се преплита общото с конкретното, а какво е конкретното ние не знаем. Затова звучи разхвърляно и неясно, има неизяснени позиции, поради което спирам да коментирам конкретика, а по общите въпроси вече писах.

# 54 13 ян. 2010, 16:04 ч.

Мнения: 2

А не си ли се замисляла, че при поставяне на ултиматум от типа на: "Или ще стане така, или ще те зарежа", всеки нормален човек би си тръгнал, за да не се учи другия, че нещата се поставят с ултиматум.
И това няма нищо общо с това дали държи на теб или не. Нали си чувала едно стихотворени не Петьофи, че за любовта се жертва живота, но за свободата се жертва любовта.
Според мен би било проява на безхарактерност да ти приеме изискването. Така че от едно нещо може да си доволна - имала си мъж на място. Е, вече не би трябвало да го имаш.

Възможните варианти са:
- "ако ти не правиш повече еди-какво си, аз от своя страна ще направя еди-каква си жертва"
- "това, което правиш, ми е ужасно неприятно и бих искала да престанеш"
Тогава може да има диалог.

Ако кажеш: "ако продължиш с това, ще те напусна", правилният отговор е само един - "прав ти път".

# 55 13 ян. 2010, 16:05 ч.

Мнения: 1 898

Цитат на: ПиПче в ср, 13 яну 2010, 15:48

Чула си истината на неговите близки, не неговата истина.
Плакала си, показала си, че си разстроена, тръгнала си си...И си го оставила сам да се сети какво трябва да направи по нататък, да се сети какво ти очакваш той да направи.
Той знае кое е нещото, което би спасило връзката ви, но чу ли от теб, че това е твоето непоклатимо условие, за да останеш с него?
Пак питам: Постави ли му ултиматум и той отказа ли категорично да го изпълни или прекрати връзката преди да чуеш неговото становище по проблема и има ли намерение да промени нещата заради теб?

# 56 13 ян. 2010, 16:13 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Цитат на: Лято в ср, 13 яну 2010, 15:57

Никога не съм била на мнение, че една връзка "си е голямо копане", както казва близка моя приятелка, например. Знам, че има неща, за които човек си струва да се бори, обаче нека чувствата, присъствието и времето на любимия човек да не са едно от тях Heart Eyes

Нека те ни се дават безусловно, още вярвам, че е възможно!

Съгласна съм. Според мен връзка, в която се бориш за тези неща, не е връзка. Ако един човек иска да е с теб и ти си му приоритетът, той ще бъде с теб.
Иначе няма нужда допълнително да си усложняваме живота и да си създаваме ситуации тип латиносериал.
Такава "борба" не разбирам аз.

# 57 13 ян. 2010, 16:17 ч.

Мнения: 7

Не съм поставяла ултиматоми.
И не искам да поставям.
Става дума за едно негово приятелство с жена, с която твърдеше,че са нямали никога нищо.
С жена , с която е по 8 часа на ден и е страшно близък.
Винаги подозирах,че има нещо.От негова страна със сигурност.
Той отричаше,а аз кротко приемах.
До момента, в който не чух от сестра му и майка му,че са били много добре с това въпросното момиче.
Както ЛЯТО каза за себе си знам,че няма вариант да се примиря да съм номер 2 в живота на някой.Защото знам,че мога да съм номер 1 в живота на някой друг и да не си съсипвам душата и нервите.
Всичко това той знае прекрасно. Аз просто си тръгнах. Решението си го взех за секунда в мига в който чух думите по скайпа от сестра му.
Важното сега не е защо си тръгнах. А че след всичко той приe с лека ръка едва ли не моето решение- което за мен е странно.Или поне аз не бих постъпила така АКО ОБИЧАМ.И тук идва и другия въпрос,че явно....не ме е обичал просто.
Тук няма място за ултиматоми,защото според мен става дума за дълбоки несподелени чувства от негова страна към въпросната женена ,,приятелка,, с които няма как да се боря ,а и не си струва.

Надявам се да стана по-ясно....

# 58 13 ян. 2010, 16:20 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 881

Май не са ме зарязвали. Или поне нямам спомен. С бившия ми приятел се разделихме кажи-речи по взаимно съгласие. Или поне аз така си мислех. Бях станала тотално безчувствена и си мислех че сме се изчерпали напълно.Той ме остави да мисля,че и с него е така. Доста по-късно /години/ разбрах колко тежко го е преживял... пиянски вечери, сълзи за мен пред приятели... Разкъса ми се сърцето. И му се възхитих искрено, за мъжката постъпка - че не ме преследва, че запази мълчаливо достойнството си, въпреки че още ме е искал, че не се унижи пред мен, показвайки ми колко много в действителност е наранен.
Защото в моите очи вече нямаше любов за него и той го е видял прекрасно.

Благодарна съм на всеки един мъж, с когото съм решавала, че не искам вече да бъда, че не се е опитвал да ме върне настойчиво, след като съм му дала да разбере, че за мен нещата са приключили. С това са ми спестили нерви и време. Разбира се говоря когато наистина за мен са приключили нещата и няма връщане назад. Иначе има един женски способ дето съвсем целенасочено бягаме и искаме да ни гонят. Аз лично не съм го прилагала, прекалено ми е инфантилно и ... женско Simple Smile

Когато взимам решението да си тръгна, аз си казвам дали е завинаги, или дали просто имам нужда от време за да помисля. Ако искам нещо той да ми доказва или нещо да се промени - също си казвам директно. И избора си е негов.

# 59 13 ян. 2010, 16:27 ч.

София
Мнения: 98

Лъжата си е лъжа. Дали те е излъгал, за да не ревнуваш, дали за да не те загуби или пък наистина за да скрие - това не знам, ти би трябвало да го познаваш...., но лъжата е гадно нещо - разбирам те.

От друга страна, ако наистина си сигурна, че той има други чувства към нея, освен приятелски - по добре, че се си тръгнала и най-добре е да не се надяваш да те търси повече - т.е да се надяваш да не те потърси повече.

Препоръчани теми

Бебо

Кестени :)

Жълто в дневната?

25
Нашият дом

Романтичните изненади

33
Татковци

Причина:

Причина: