Публикувана: 13 ян. 2010, 13:49 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2010, 14:17 ч.

След раздялата...

9 402
126
1

# 30 13 ян. 2010, 15:10 ч.

Мнения: 1 507

Разделих се с мъж, който смятах, че силно обичам през лятото. Причините бяха една дузина и аз казах, че е време да си тръгнем, но мисля, че той го усещаше също.
Никога няма да забравя сутринта, в която стояхме в колата му, плакахме и двамата, прегръщахме се и отлагахме момента, в който ще отворя вратата. Надявах се да каже "Остани, щом искаме да сме заедно, ще се справим".
Но той не го каза. Не се бори.
И след като отворих вратата и тръгнах към нас, разбрах, че плача и от облекчение...

ПиПче, разбираш ме, нали? Hug

# 31 13 ян. 2010, 15:11 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Много зависи как е приключила една връзка.
И какво значи да се бориш.?Да звъниш, да настояваш да се събирате, да се унижаваш и да досаждаш?
Мин.година ние с приятеля ми се разделихме. Инициаторът беше той. Значи в известен смисъл са ме зарязали. Mr. Green

Попитах само веднъж "имаш ли желание да опитаме отново". Твърдо ми се отговори, че не. Какво мога да сторя повече?
Той просто настояваше да се продължаваме да контактуваме, но само като приятели. Тук аз бях твърдата и казах "не". Вече 7 месеца не сме си виждали очите.

Това е тъжното на връзките. Двама души, които някога са били толкова близки, идва момент, в който продължват като двама непознати. Tired

# 32 13 ян. 2010, 15:12 ч.

Мнения: 7 325

О да - зарязвали са ме преди доста години. Помня че съм се чувствала ужасно - сълзи, сополи, въпроси, приятелско рамо - за кратко. В един момент преставаше да ми пука. Въпрос на чувствителност. Мъжът ми казва, че съм дебелокожа като хипопотам. Не съм си оставяла много време за самосъжаление. Когато пък аз съм си тръгвала изобщо не съм се обръщала назад. Но все пак това е било в лудите ми млади години преди да навърша 20. След това последва една доста дъъъъъъъъъълга връзка. Като се разделихме настъпи ада за мен. ТОЙ започна да се бори отчаяно. За няколко месеца на главата ми се изсипаха хиляди глупости. Премина през много състояния, не запази достойнство, отблъсна ме завинаги от себе си. Резултата от тази негова борба е - едно дете без баща и група хора изпитващи дива омраза и ненавист един към друг.
От опит мога да кажа, че тази романтична борба за връщане на любимата/любимия я има само в розовите романи, в живота е доста по различно. Когато една връзка приключи ( независимо по каква причина ) борбата може да донесе само болка и разочарование. Ако брака ми е застрашен от приключване бих се борила да го спася, но има ли раздяла ... край ....
Това е личния ми опит.

# 33 13 ян. 2010, 15:13 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Judy в ср, 13 яну 2010, 15:07

Ами това и на мен звучи детинско:
"Ако към такъв момент направя нещо, с което много да нараня половинката си и той в обидата си и в тъгата си ми каже КРАЙ." Възрастните хора, т.е. зрелите хора, казват край, когато са го обмислили, а не когато е плод на мимолетна емоция. Последното не е край, а емоционални игрички, съпътстващи някои връзки.
Може да се обичаме много, но лично за мен това не е единственото нещо, за да съществува една връзка.

А това съм го чувала: "за теб това може да е края но за мен не е . Аз няма да спра да вярвам" лично и до сега нещо ми се надига, като се присетя, направо ми е гадно, особено ако човекът не спре само до вярата си /има право на нея/, а продължава да упорства и да ме притеснява.

Не се иразявам правилно.По-точно не описвам цялата ситуация /нашата/ за това се получава неразбиране .
Но аз исках като цяло да поговорим за това,а не конкретно за моята история.
Защото колкото хора толкова и начини на мислене и реакции..
Бившият ми например,който е в чужбина след 3 години раздяла реши,че все още има начин да ме върне и дойде до тук с надежда.Просто всеки човек е различен.
Необяснимо си остава за мен поведението в което по никакъв начин не показваш,че страдаш и искаш да поправиш нещата. Може и да съм афектирана.
И пак казвам въпреки мисленето ми,ако аз съм зарязаната сигурно и аз така бих постъпила.

# 34 13 ян. 2010, 15:14 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 096

Цитат на: ПиПче в ср, 13 яну 2010, 14:03

Цитат на: N_A_N™ в ср, 13 яну 2010, 14:00

Борила съм се, ами. Това е нормална, човешка реакция, според мен.

Но пък, за мое щастие, зарязаните от мен момчета/мъже са си тръгвали с гордо вдигната глава и без излишни драми. Никога не съм искала друго. Би било чиста проба егоизъм, ако изриташ някого и после искаш да дойде да ти се моли. Жестоко направо

... Малко се оплетох Crazy

Щото не се доизказах.
Та искам да кажа, че нормалната реакция е да се бориш. Заложено ни е, действаме първосигнално. НО ... не казвам, че това е правилното Моята борба донесе само още и още страдание за мен и човека отсреща. А можеше да го спестя, ако бях размислила и осъзнала, че това наистина е краят. Но бях малка

И искам още да кажа, че определено това е една от /малкото / ситуации, в които мъжете постъпват по-разумно, зряло и трезво от жените.

# 35 13 ян. 2010, 15:14 ч.

Мнения: 1 898

Да, и аз смятам, че е грешка да сложиш край на една връзка, ако все още обичаш другия и го искаш за себе си, а не си се борил достатъчно дълго и упорито с нещата, които искаш да промениш в нея. Слагайки края, трябва да си абсолютно убеден, че това е което наистина искаш.
Не да поставяш край, надявайки се да бъдеш помолена за прошка, да дадеш шанс и след новото начало ти да си тази, която ще диктува правилата. Това не е край, а опит за манипулация, за жалост, последиците от който често са различни от очакванията на манипулатора.
Да се надяваш, че борба или промяна, която не се е случила по време на самата връзка ще се случи след края и е наивно. Или поне има само временен успех.

Последна редакция: ср, 13 яну 2010, 15:21 от Ulia

# 36 13 ян. 2010, 15:14 ч.

Мнения: 7

Цитат на: Лято в ср, 13 яну 2010, 15:10

Абсолютно .... Cry

На 100% същата ситуация....Колата,вратата....надеждата,.....Облекчението обаче още го чакам.

# 37 13 ян. 2010, 15:22 ч.

София
Мнения: 98

Цитат на: Ulia в ср, 13 яну 2010, 15:14

Да, и аз смятам, че е грешка да сложиш край на една връзка, ако все още обичаш другия и го искаш за сбебе си, а не си се борил достатъчно дълго и упорито с нещата, които искаш да промениш в нея. Не да постявяш край, надявайки се да бъдеш помолена за прошка, да дадеш шанс и след новото начало ти да си тази, която ще диктува правилата. Това не е край, а опит за манипулация, за жалост, последиците от който често са различни от очакванията на манипулатора.
Да се надяваш, че борба или промяна, която не се е случила по време на самата връзка ще се случи след края и е наивно. Или поне има само временен успех.

Абсолютно съм съгласна.

Пипче, извинявай, но наистина си афектирана. Явно си казала край, с надеждата да го поуплашиш, а той се е съгласил - правилно ли разбрах? Може би затова го няма облекчението.....

# 38 13 ян. 2010, 15:23 ч.

Мнения: 1 507

Надявам се и него да намериш скоро!

# 39 13 ян. 2010, 15:26 ч.

Мнения: 2

Тези терзания изчезват в момента, в който осъзнаеш, че раздялата е не по-малко хубава от запознанството.
Няма как да започнеш прекрасна нова връзка, без да си прекратила старото ужасно обвързване.
Ако не си сигурна дали връзката е перфектна, значи че не си струва да се бориш за нея.
Всичко по-малко от перфектно, може лесно да бъде заменено с друго пак не съвсем перфектно.

# 40 13 ян. 2010, 15:27 ч.

Мнения: 24 467

Ако става вече въпрос за конкретния случай /до тук и аз говорих принципно/ мисля, че самата ти не си готова за раздяла, щом намесваме и "надеждата" с колата и вратата. Не искам да те обидя, просто не ви познавам и обсъждам ситуацията според писаното тук само.
За това кой бил "зарязаният" не мога дори да коментирам. Например аз самата съм казвала край, когато съм намирала, че другият нещо липсва, но кой е зарязан и кой-не, това не бих се наела да обсъждам. Може пък точно другият с поведението си да е сложил краят преди моето "казване".

# 41 13 ян. 2010, 15:29 ч.

Мнения: 7

Цитат на: nelsun в ср, 13 яну 2010, 15:22

Цитат на: Ulia в ср, 13 яну 2010, 15:14

Не,аз казах край наистина много афектирана,защото научих истина , с която няма как да се примиря.факта обаче,че ако той искаше да промени нещата можеше .Исках го да,за да видя,че държи повече на мен отколкото на въпросното нещо,исках да ме спре и да поправи нещата. Но... е вярно,че така е по-добре. Осъзнавам го.Просто сърцето не признава тия доводи .Това е.
В нашата случка ако аз бях на негово място бих обърнала земята за да му докажа,че той е по-важния и,че нещата ще се оправят.Тоест,че аз ще ги оправя,така,че той да не страда....

# 42 13 ян. 2010, 15:34 ч.

Мнения: 1 507

ПиПче, предполагам, че понякога трябва да приемем, че дори най-близкия ни човек реагира много различно от нас. Ето, ти не би постъпила така, но той го прави.
Тоест, чисто логично, или приемаш това различие или не можеш да го приемеш - ясно е, че няма средно положение.
Ако той е постъпил по въпросния начин обаче, понеже не те обича достатъчно и не вижда смисъл да влага сили и време в тази своебразно "борба", тогава ти за какво всъщност съжаляваш?
Точно след това прозрение, аз получих чаканото облекчение Peace

# 43 13 ян. 2010, 15:39 ч.

Мнения: 24 467

А може би за него това нещо, другото, наистина е по- важно? Ако не е защо ще го предпочете?
Затова написах, че не е много ясно кой "зарязва" в случая. Да не го избиваме на гордост /"мен не са ме зарязвали никога"- чест лайт мотив при девойки и младежи, че и при по- големи/, от това никой не печели. Просто ако човекът е решил, че Х е по- важно от това, да сте заедно, очевидно ти го е показал. Дори и на думи ти да си била инициаторът за "края", то, поне така както звучи, не си го искала твърде за себе си /този край/. "В нашата случка ако аз бях на негово място бих обърнала земята за да му докажа,че той е по-важния и,че нещата ще се оправят."- т.е. ти самата си имала желанието той да постъпи по друг начин. Ако не е за задоволяване на его, то е именно защото не си искала да се приключи. Ако самата ти си искала да се стопират нещата няма да я има нито надеждата, нито тези размишления. Напротив, щеше да е дошло облекчението.

# 44 13 ян. 2010, 15:40 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 096

Пипче, скоро ли се случи това? Ако е скоро, изчакай да му мине гордостта и тогава ще ти се обади

Неправилно си задала въпросът в началото - питаш как е по принцип и ние ти отговаряме по принцип. Твоето е някакъв частен случай на раздяла, за който горните мнения не важат напълно.

ПП. И аз бих се ядосала на твое място.

Препоръчани теми

Отмъщението или начин на употреба

Раздяла след дълга връзка .Как да се справя?

Близки ли сте с роднините си?

Ултра лято в Албена 2010 (тема 6)

Причина:

Причина: