Има ли значение възрастта на родителите Ви за Вас?

Значи, който си е свикнал цял живот да гледа предимно себе си, няма как да се очаква после да гледа някого друг. За мен лично тези хора са темерути и егоисти. И не спрямо това, че не искат да гледат внуците, а че гледат на внуците като на тежест, която трябва да виси на врата на майката и бащата. Слава Богу, случила съм на баби и дядовци, които си обичат внуците и се възползват от всеки момент да са с тях.  Като ги гледам, чак на моменти ревнувам. Личи си, че го правят не за да ни помагат на нас, а защото са много близки. С внуците си наваксват всичкото време, което не са могли да отделят на нас навремето.
А и мен ме интересува масовият случай, а не конткретен човек.

Ами един зрял човек би разбрал за каква вероятност говоря.
И би приел мнението ми, без подобни намеци за това какво бих дала аз на детето си.

Иначе за бабите и дядовци - разбира се, че е хубаво да ги има, да имат време и желание за внуците си, без да изземват обаче функцията на родителите. На мен би ми липсвало тяхното топло отношение и загриженост. Аз и затова бях споменала, че винаги съм се радвала, когато идват вкъщи или искат да се порадват на детето. Много се лансираше мнението, че в чужбина не било такава практика, както у нас - но за мен това е по-лошия вариант.

Това с внуците не е толкова до неизживян живот или заетост, а просто обща нагласа и характер. Който наистина го е грижа за внуците, няма начин да отиде на почивка вместо да ги види. Но който си е егоист, бяга и се скатава. Едната ми баба е такава. Просто не й пука. Посрещна раждането ни с "който иска деца, да си ги гледа" и такова е било отношението й до ден днешен. Но тя по принцип е върл егоист, и синът си е възпитала така, за съжаление 

Искам да разясня малко за тоя "запад" (ако броите САЩ за запад). Не е толкова до традиция гледането на внуци, а до разстояния в местожителството. Тук младите живеят отделно от родителите си (нещо което МНОГО ми харесва), често в друг град или щат, и просто физически няма как да се гледат внуците. Ходи се на гости, и толкоз. Не им е много весело, липсват си, но така стоят нещата по стечение на обстоятелствата, а не от традиция.

Мама и татко са си моите мама и татко.Родили са ме много млади-мама-19, татко-24,но едва ли това ,че са били млади е било решаващото ,че са безкрайната ми обич.Благодарна съм на Бог, че точно те са моите родители;че имам прекрасен брат с когото са ми свързани всички детски спомени.В сърцето ми има място,запазено единствено и само за тях-там има  уют, топлина, спокойни вечери и безгрижни детски дни.Там се влиза с обич и с безкрайна благодарност.Пожелавам си да са ми живи и здрави!В моите очи те никога не остаряват, нали и аз раста с тях.Надявам се дъщеря ми, чиято разлика с мен е 20 г. , а с тати-25 да ни обича по този начин, по който аз обичам родителите си.

аз съм с  млади родители, майка ми е била на 22, баща ми на 25 когато съм се родила.

като родител смятам,  че колкото е по-малка разликата между деца и родители, толкова по-добре. това важи за мен, и е абс и безусловно субективно.

Много сте ми интересни, какви внуци ще гледате на 45-50 години. До пенсия ще  имате  поне още 15-20 години, а след това внуците няма да имат нужда от гледане. Най -много правнуци да гледат...ако има такива въобще.
Моите родители са били на по 23 когато съм се родила т.е млади според мен, а и бяха младолики.  Майка ми все още е , ама баща ми е станал голяма бабичка като манталитет. Аз съм дърт родител, така се стече живота, ама младея . Бих искала да съм по -  млада майка, ама сега като не е станало няма да легна да умирам . Моите родители все още работят , децата ми нямам как да ги гледа ,че ни дели един океан.  Ако бяха пенсионери щяха да имат по голяма възможност да ги виждат, не става дума да ги отглеждат.  В момента в най-добрия случай  ги виждат един път в годината и толкоз.
 Как ще се стече живота му никой не знае, планове за делечното бъдеще е абсурд да си правиш. Никога не съм мислила за това кога ще умрат родители те ми , дори за баба ми не го мисля, когато стане стане , всички ще умрем един ден.

Според мен има значение възрастта на родиелите.С майка ми имаме 40 години разлика и никога не сме се разбирали,никога тя не ми е влизала в положението,нито аз в нейното....за пример гледам други мои приятелки чиито родители са доста по-млади от майка ми и са в отлични отношения,като приятелки....е,при мен не се получи така... 

Моите родители са били на 25 години, когато съм се родила.
Тайничко завиждах на братовчедка си, която има 18 години разлика с майка си.
Мислех си, че заради разликата във възрастта, родителите ми не ме разбират.
После стигнах до извода, че не е от разликата във възрастта.

Само че и аз станах майка на 25... чудя се как ли ще се чувства след време дъщеря ми?  

Ако само възрастта играе роля за взаимоотношенията с родителите, би трябвало всички с много млади родители да се разбират страхотно. А това невинаги е така. Аз поне имам приятели с малка разлика с родителите, а са имали страхотни проблеми.

Майка ми ме е родила на почти 18 (без няколко месеца), баща ми е бил на 23. Осъзнах, че имам млада майка по-късно, преди това не съм съзнавала много съотношението във възрастта родители-деца. Когато се "запознахме" с майка ми, усещането, че тя е много "близо" до мен беше изключително приятно. Тя е била примерно на 30, аз на 12-13. С годините нещата понякога сякаш се завъртаха и аз играех ролята на майка, която да дава съвети, да бъде опора. Което не ми е тежало. Тя пък от своя страна тогава вече си е дала сметка за някои неща и ми е казвала, че в началото не е приемала ролята на майка като нещо толкова отговорно и изискващо разум. По-скоро като игра, не бебе, а кукла все едно е имала, която все едно все такава ще си остане, а няма да стане голям човек, чието възпитание е започнало още в онзи момент, когато тя самата е била дете. С мен е пораснала и самата тя, заедно сме се учили на всичко в тези отношения и към днешна дата сме повече приятелки отколкото майка и дъщеря. Разбира се, доста често познати са коментирали как сме като сестри, как това, как онова, което разбира се по-скоро ни е ласкаело, но едва ли чак толкова, защото когато си част от такива отношения, те са ти естествени и изначални и не ги приемаш като нещо толкова възхитително, просто факт.

Но това не е само цветя и рози, има неща, които пък ако е имала дете на 30 е щяла да прави много по-осъзнато, да бъде по-различна, но човек не си, или може би си избира времето, по което да се появи, затова и трябва да е благодарен на това, което има, а не да мисли какво щеще да бъде ако...поне не и със съжаление, иначе е напълно нормално всеки да си го мисли...

За себе си, дали като подсъзнателно възприет модел, дали от друго, също винаги ми се е искало поне до 25 да стана майка, но уви, не станах, а няма изгледи сякаш и скоро да стана, та каквото е това, важното е да сме здрави и все някога да имаме това щастие.

П.П. И поради обстоятелствата около родителите ми, аз съм била напълно планирано и желано, дори известно време чакано да стане дете