Има ли значение възрастта на родителите Ви за Вас?

  • 14 462
  • 234
  •   1
Отговори
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Понеже си говорихме в една друга тема... та се сетих.

Всеки ли иска да има млади родители. Или греша...?
Всъщност има ли значение възрастта на родителите за бъдещия им наследник?
Искам да погледнем в нещата през очите/усещанията на бебето/детето/юношата и след време на възрастния индивид.

Ще ми е интерсно да прочета мненията Ви   bouquet

Аз съм стандартна, така да се каже. Разлика с мама - 26г., с тате -31г. Добре ми е било, не съм имала никакви угризения, притеснения и т.н чувства по отношение на тяхната възраст.

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 336
Преди верме за мен, докато бях тийн, а и малко след това, нямаше никакво значение (може би защото моите родители са изключителни хора), но напоследък започна да ми става мъчно, защото са доста остарели и започна да им личи - в начин на мислене и във възможности...
Това между другото и е основната причина за моите депресивни състояния - само като се замисля, че още твърде малко време ще бъдат до мен съм в състояние по няколко седмици да не мога да спя нормално...
И двамата наближават 70-те (майка ми ще ги навърши тази година)
За щастие все още не са се превърнали в оплакващите се пансионери, може би защото продължават да работят, но си имат възрастови изменения.
Та затова си мисля, че наистина е по-удачно за децата хората да стават родители млади - в смисъл между 25-тата и 31-32 годишна възраст....

# 2
  • Варна
  • Мнения: 25 283
Нашите са били на 31 и 32 години, когато съм се родила. Никога не ми е било проблем, че не са били по-млади. Напротив - зрели, стабилни, обичащи и всеотдайни хора. Мисля, че съм голяма щастливка. Единственото лошо нещо е това, което казва Bona fides - иска ми се още да са млади, да не остаряват, обаче времето лети, лети...

# 3
  • v. turnovo
  • Мнения: 987
Разликата с майка ми е 21г, с баща ми 25. Чувствала съм се страхотно и в детството с тях, а и сега. Винаги съм искала такава разлика и за мен и децата ми,ама явно няма да се получи. Но като се замисля винаги ми е било хубаво да видя млади родители с големи деца, но пък от по-възрастни родители съм чувала, че с напредване на възрастта родителя уляга и някак по- лесно се възпитава детето. Майка ми пък винаги ми повтаряше да родя рано,че по-лесно се тичало след детето,после било по-зор. Grinning Сигурно е до човека,би трябвало за всеки да е различно

# 4
  • Мнения: X
Когато съм се родила, майка ми е била на 37, а баща ми - на 54. Доскоро не се бях замисляла по въпроса, но вече видимо остаряват и ми е мъчно... Иска ми се да ги имам по-дълго до себе си и децата ми, живот и здраве, да ги познават и помнят. Но въпреки това не мисля, че родителстото е нещо, което трябва да се свърши до определена възраст. Няма как да ги упрекна, че са ми дали живот.

# 5
  • Мнения: 1 475
Когато бях първокласничка си спомням много добре, че ми ставаше много тъпо,че майка ми е на 31год, а на най-добрата ми приятелка тогава, майката беше на 29 ooooh! и само говорех на майка ми, защо не ме е родила по-млада,че имам толкова стара майка! Надявам,се един ден дъщеря ми да не мисли ,като мен, защото я родих на 30г! Mr. Green  Знам, че тогава съм била дете и не съм осъзнавала,какво значи стар, но  ако един ден дъщеря ми каже,ти си една от най-старите майки в моя клас, би ми станало обидно,! ooooh!

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Моите родители са били на 26, когато съм се появила аз. Винаги ми се е искало да са малко по-възрастни, по-спокойни, по-улегнали и по-наясно с това, което вършат - все неща, за които се иска техническо време да ги придобиеш. Затова изчаках до 32, преди да преценя, че вече мога да дам на дете онова, което не можах да получа от родителите си поради младостта им.

Въобще не бих се впрегнала, ако някой ден детето ми (или проекто-второро) отбележат, че съм най-възрастната майка в класа. А то и едва ли ще съм, предвид факта, че там, където отиваме да живеем, средната възраст за първо и второ раждане е доста висока. Но би ми станало мъчно, ако се притеснява от същото нещо, от което и аз като дете - че родителите ми не са достатъчно успели. Мечтаех си да са хора на науката, да пишат книги, една приятелка имаше баща -професор по философия, адски и завиждах  Embarassed Но и това надали ще се случи с моите деца... Нещо друго ще измислят да се срамуват, диванетата  Laughing

# 7
  • Мнения: 6 713
Разликата с майка ми е 20 години, а с баща ми 28 г. Mr. Green Много добре се чувствах и като малка и сега, но честно казано никога не ми е било на дневен ред на колко точна са, някакси мисля за нашите като за мама и тати, и никога някакви конкретни години. Въпреки, че доста ме ядосват понякога с разни щуротии, които правят. Crossing Arms Mr. Green

# 8
  • Мнения: 2 161
Аз и майка ми имаме 18 години разлика,а с баща си имах 22 години.Много ми беше хубаво,че са толкова млади,а другите родители ми изглеждаха много стари.Аз и дъщеря ми имаме 19 години разлика във възрастта.Веднъж тя се прибра много наскърбена,защото една заместваща госпожа й казала-хайде,приготвяй се,майка ти дойде да те вземе.А то,всъщност,била моята майка.В нашият род се омъжваме млади,това е!

# 9
  • Мнения: 59
Времетооо,времето е проблема,то не спира.Колкото повече остаряват,толква повече имам нужда да са до мен.Като по млада не го оценявах,но сега......всичко е различно.Станах на 100 години и не съм готова да остана без тях.

# 10
  • Мнения: 8 999
Докато бях малка, нямаше никакво значение на колко години са родителите ми. Сега вече ми се иска да са ме създали по-млади, за да са по-млади и сега. И да могат да ми помагат с децата, а не да се налага аз да им помагам. Трудно е да гледаш малки деца и възрастни родители едновременно.
Ама като се замисля сега, май аз съм кривата, защото аз създадох на дърти години деца. Ако бях родила като нормалните хора между 20 и 25 г., то сега щях да имам големи деца, които сами да се гледат, а пък аз да прехвърля грижите изцяло върху родителите си. Мдам.

# 11
  • Мнения: 26
                   Аз съм от тези с възрастни родители . Майка ми ме е родила на 44 г. Баща ми е бил с три години
         по-млад. Винаги като дете ми е било мъчно защо не са по-млади.
            Голямата разлика във възрастта неминуемо се усеща - прескача се цяло едно поколение.
        В момента самата аз съм на 44г. Опитвам се да си се представя в ролята на млада майка/да вляза
      в положението на моята майка/ , но не мога. Сигурно затова избързах рано да родя двете си деца.
     В момента синът ми е на 25г. , а дъщеря ми -на 23г. Порастнахме си заедно.
      Най - големият комплимент за мен бяха думите на дъщеря ми :"Мама е най-добрата ми приятелка."
     Баща ми почина,когато бях на 17г.  Винаги след това съм чувствала колко много ми липсва.
     А майка ми е жива и здрава. Вече е на 89г. Но от десетина години я гони склерозата,
     всички негативни страни на характера й се проявяват с по-голяма сила.
     Трудна е за общуване - само нейното мнение е меродавно.
      Но си е моя и ще си я търпя.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 176
Майка ми е била на почти 29 години, баща ми на 34. Но сестра ми се е появила 8 години преди мен.
Възрастта може би ще е от значение, ако родителите винаги се държат като родители.
Сестра ми има много млади родители. Аз имам същите, обаче зрели.

# 13
  • София
  • Мнения: 3 085
Времетооо,времето е проблема,то не спира.Колкото повече остаряват,толква повече имам нужда да са до мен.Като по млада не го оценявах,но сега......всичко е различно.Станах на 100 години и не съм готова да остана без тях.

Много, много съм съгласна с теб. Като човек е по-млад, или по-скоро родителите нямат някакви здравословни оплаквания, някак си ги възприемаме като даденост. Да са ни живи и здрави  Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 1 085
Моите родители са прекалено млади.
Бих искала да са по - възрастни.
Така мисля, че щяха да бъдат по - отговорни към родителството или си въобразявам, знам ли  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт