Регресия

Тук съм  Нямам личен опит с директна регресия, но понякога нахлуват спомени, които са от друго време. Все още няма как да разбера какво точно си припомням. Преди исках да се подложа на регресия, просто любопитство. Ама не е дошло времето затова.

Аз имам впечатления. По мое мнение регресия се налага, когато е нужно да осъзнаем 'грешки' от минал живот, които повтаряме и в този. При мен помогна, но има още какво да се  "доизчиства'. Иначе просто, за да се направи- ей така от любопитство..няма смисъл. Става си точно, когато сме най-готови за нея , някак си се усеща..поне при мен така се случи

А как се разбира, че "грешките" са от минал/и живот/и?
За себе си мисля, че не съм стигнала до този етап, но темата ми е интересна и ще следя

Наскоро четох "Минали животи, настоящи сънища" - препоръчвам!:)

agneshka, чела съм я тази книга и много ми помогна, за да осъзная някои неща. В момента чета пак на Дениз Лин "Сънищата - мистериозният език на нощта". Изключително интересна книга!

Имам спомени от предходни животи, повечето съм ги сънувала, но са се появявали "спомени" и когато съм в будно състояние. Виждала съм случки от животи като жена и няколко предходни живота като мъж. Когато се сънувам като мъж съм все на територията на днешна България, два пъти като българин (или по-скоро прабългарин) и един път като тракиец.
Интересното е, че когато бях на 24 г. и изпитвах някаква остра болка отзад в гърба, няколко секунди не можех да си поема въздух. Първия път когато това се случи си помислих, че това е краят, не можех да дишам, но след няколко секунди ме отпусна и си поех въздух. Ходих на изследвания, но лекарят ми каза, че съм в перфектно здраве. Започнах да се чудя какво става с мен и една вечер сънувах как съм мъж на около 24 г. и се придвижваме по един път през гората. Изведнъж започнаха да хвърчат стрели от гората (попаднахме в засада) и мен ме раниха в гърба, точно там където чувствах болката. След като сънувах този сън онази болка изчезна.
И други доста интересни моменти съм имала...
Решила съм да се подложа на регресия за да разбера защо се случват конкретни неща в живота ми, както и да разбера години и местности.

Проблема при подлагането на регресия донякъде е да се намери правилния човек, който не само да води регресията, но и да знае какво се случва. Чела съм в някой книги, че при регресия може да излязат много силни емоции. Изисква се според мен вяра в човека, който я провежда.

Дани е права, че само от любопитство да се прави, няма нужда. Аз затова се й отказах. На този етап поне 

Определено е нужно Аз бях с точния за мен терапевт 

Не става дума за грешки. Няма такова нещо като грешка. Има ситуации в които ние зацикляме и не вземаме най-правилното решение, което е във наше най-висше благо. След това поради "зациклянето" живеем във последствията на този наш избор, но забравяме че сме избрали. Чрез техники за регресия (такива има много чрез хипноза, чрез шаманско пътуване, чрез други форми на транс, чрез рибърдинг и свободно дишане и т.н.) ние, се "връщаме" към травматичният материал, той сам "изплува". Ние не търсим нищо съзнателно. Това което се популяризира по филми и по книги "хайде сега ще се върнем един си къде" е несъстоятелно и няма терапевтичен смисъл. Това е все едно да претендираме че знаем по-добре от самият човек къде му е проблема. Дори човек съзнателно да е забравил - то зациклянето е там в него. Ние само стимулираме повторното му изживяване под регресия. Това "възстановява" спомена, но не това е важното, по важното е че се освобождава от емоционален заряд травматичният материал, и той остава само като информация, като една батерия, в която вече няма ток. Най голямото богатство на регресията е това, че човек вижда изборът си и поема отговорност - т.е може да го промени, може оттук нататък да приключи с тозимодел и да избере нов път, така човек спира да е жертва на своята биография. Ние и от този си живот имаме достатъчно травми в биографията си. Но не зависимо за този или за някой друг живот....той все е част от биографията.

И тъй като чрез регресия ние повторно изживяваме травматичен материал, то регресии трябва да с еправят само от хора с психологическо образование и психотерапевтични умения, за да може да се менажира адекватно процеса, а не да се създават по дълбоки травми. Ако просто от любопитство в домашни условия,с книга в ръка, някой приятел ни "регресира" и не знае как да менажира травматичния материал, могат да се нанесат сериозни травми. Като висша форма акт на самосъхранение, човешката психика "отцепва" травматичното, това което е източник на болка. Така вместо да се случи интегриране на вече отцепените части (когато се освободи травматичния заряд, вече няма какво да боли и ние прегръщаме и приемаме обратно в себе си, аспекти които сме отхвърлили - това повишава личностовия потенциал), ние предизвикваме нова дисоциация, ново разцепване.

Nial, грешки е в кавички Не мисля, че някой го е приел буквално:)

Интересна тема,напоследък попадам все на това,за което си мисля.
Сънищата понякога се повтарят и показват едни и същи хора и  ситуации,които не познаваме в този живот.Значи ли,че са от предишните ни прераждания?Или от паралелен на нашия свят?Интересно ми е,как се разграничава,кое кое е,и както в случая-непременно ли трябва да има и физически усещания,за да се свържат с предишен живот?

Ами, доста субективно е!
Мога да ти кажа при мен как е - вътрешно чувство. Просто чувствам, че е предходен живот, толкоз съм уверена в това, че никой не може да ме разубеди. Изпитвам мъка, огромна болка, любов, привързаност, яд... и това чувство си остава и след като се събудя... съществувало си е и преди да сънувам конкретната случка, просто сънят ми дава отговор на въпроса защо изпитвам това, или защо ми се случва някаква ситуация в живота.
Сега за да докажа на хората около мен искам да се подложа на регресия, за да разбера място и дата. От там нататък нека някой да ми противоречи    !

Дани, можеш ли да ми дадеш насока към кого да се обърна за регресия?

Отговорът е в книгата "Селестинското пророчество". Приятно четене!

При първото ми посещение в Киев, още със слизането от влака, се почувствах "у дома". Беше много странно, но познавах града, без да съм го посещавала, без да съм го сънувала и без да съм чела за него. Още тогава си помислих, че сигурно съм живяла там в минал живот.
След като прочетх Дениз Лин, свързах случката и с това, че руския винаги ми е идвал отвътре. Никога не съм учила падежи или друга граматика, но някакси знаех кое е правилно. Много често ме питаха дали майка ми не е рускиня, че толкова добре говоря руски. Знам, че Киев е в Украйна, но мисля, че има връзка с онзи ми живот.

Не съм имала конкретни болезнени събития като Пасифлора, които да ме накарат да се подложа на регресия, но пък имам един модел, който от около 15 години ми се повтаря и се замислям дали причината не е в някой минал живот.

Аз не мога да се похваля с кой знае какво, но не мога да не споделя за едниствената засега случка в живота ми, която ме кара да съм убедена че е спомен от минало прераждане...Бяхме заедно с моята мастерка, с която сме и приятелки...Обикновен ден, говорим за обикновенни неща, погледна ме съвсем обикновенно...Но вечерта като си легнах лентата на изминалия ден започна да се превърта в главата ми и когато стигнах до този поглед, си спомних....Виждала съм го преди, но много време преди...Не от сегашния живот...Този поглед излъчваше любов, загриженост...Просто един поглед, който ме разтърси и ме накара да изпитам непознати чувства....Аз за себе си съм убедена, че това е спомен от минал живот и също като Пасифлора никой не може да ме убеди в противното...
Радвам се че има къде да споделя...

Попаднах на нещо интересно (поне за мен  ) при регресия, "спомени" от майчината утроба:

http://ludmil.multiply.com/journal/item/21/21