Регресия

Това с регресията не е ли малко рисковано? 

Nial, виждам че си по-запознат...Какво ти е мнението за груповата регресия?
Дениз Лин прави такива и описва доста в книгата си.

Всяка регресия трябва да бъде последвана от дифузия и дебрифинг (съжалявам за термините, няма как да бъде казано по друб начин) т.е да се даде възможност травматичният материал да бъде обработен съзнателно,  а не само да бъде изживяван. Това е трудно да се случи в група.

По рано в тази тема писах, че регресията е трансов феномен, това което се случва докато човек е в транс е "изплуване" на травматичен материал от незъснаваното. Не винаги несъзнаваното комуникира директно, не винаги това което човек вижда е това което всъщност е. Например, ако някой в регресия се види като вещица изгорена на клада, това не означава че видяното наистина се е случило. Това може да е само индикация за начина по който човек се чувства дълбинно в настоящия си живот - отхвърлен и неприет. Има техники за анализ които се прилагат за да се открие дали "находката" от несъзнаваното показва директно събитие или е символична преработка на психоемоционална травма.

Много хора решават да се подложат на регресия, за да открият логика, закономерност в нещата които им се случват сега. Но ние не сме много честни със себе си, пред себе си и сме по склонни да се самозалъжем че нещо се е случило някога си и някъде си, вместо да се изправим пред проблема сега. Ако "находките" от регресията не бъдат правилно интерпретирани и обработени, човек може да се впусне в илюзорно бягство в минали животи, загърбвайки същността на проблема, който е решим тук и сега....тоест по този начин регресията от терапевтична техника се омаловажава и свежда до нещо което осигурява "туристическа услуга" - "пътуване до египет да видим дали съм била клеопатра или коня на клеопатра"- това продава книги. Колкото е по-украсено и по-мистично, толкова повече продава. Факт. Човек е като сврака - привлчен силно от блястящото...

Темата ми е изключително интересна и завладяваща.Преди години сънувах няколко пъти един и същи сън,повтаряше се  на всяка година по веднъж,след 5,6 пореден сън изведнъж спрях да го сънувам и сега дори съвсем бледо си го спомням.
В последно време ми се случва друго,сънувам сънища,които за мен са невъзможно реални,аз съм в тях,но всякаш не съм съвсем аз,по различна и променена визуално,тоест изглежда като мен,но примерно човека е с друга коса,с друга фигура,с други ръце,абе много е объркано да го обясня.Вътре съм аз,чувства,изживяване,всичко което се слува в съня ми,го приемам емоционално,истински,като се събудя,около 1 час се съвземам и всякаш се връщам обратно в настоящето.Но при мен имам убеждението,че виждам паралелен свят в който хората са еднакви почти,но ситуациите,живота им е съвсем различен от тукашния,съвсем се забатачих в това да го представя как го чувствам.
За регресия съм си мислила да се подложа,но и аз мисля,че не ми е дошло още съвсем времето за това.
Ще ви чета и следя с голямо любопитство,поздрави за хубавата и различна тема   

http://ludmil.multiply.com/journal/item/21/21
Изумена съм от тези изследвания на др.Нанев.И изобщо  вашата тема ме привлече.Вярвах в това,което казват хората,че докато е бременна жената,а и след това трябва да избягва стресови ситуации и напрежение,защото това се отразявало на детето й.Но чак сега се убеждавам,колко много е от значение душевното състояние на бременната за изграждането на характера на детето й още в утробата.

Темата с регресията ме интересува от доста време. Има ли в България професионалисти, които се занимават с регресия? Ходила съм при психотерапевт, но ми се струва, че има още какво да постигна в духовното си израстване и осъзнаване. Говорите в тази тема, но никъде не видях конкретни имена на терапевти у нас, които се занимават с този вид терапия.

Само с оглед на яснотата - Христо Нанев не е лекар, нито психолог, нито психотерапевт. Той е учител по литература. Вярно е, че от много време се занимава с регресия, но....

На регресията в България се гледа повече като на "туристическа услуга"...да попътувам назад във времето...
Понякога това "пътуване" не е реално и "спомените" се произвеждат в момента на регресията, а не са  припомняне на действителни минали събития.
Независимо дали са реални или "изфабрикувани" спомени, те имат смисъл и значение и представляват психотерапевтична находка...с тях може да се работи и да се постигне дълбинно познание на себе си.

Tatalina, смятам в най-скоро време да си направя регресия и сега събирам инфо по въпроса. Харесах си вече при кого да отида и като имам резултати ще пиша в темата.
За сега не смея да препоръчвам когото и да било без лично да съм пробвала.

Passiflora, радвам се че вече си направила избор. То това май е най-трудната част. Дано специалистът е най-подходящият за теб и резултатът да те удовлетворява. Ще чакам с интерес да раазкажеш

Точният човек, на точното място - в точното време. 

Аз определено ще изчакам с регресията. Най-вече , защото не ме вълнува каква съм била преди

Какви сме били преди няма никакво значение. Важно е тук и сега.

Когато се качим в такси (вече всички имат GPS), от нас не се изисква да разкажем за всичките места на които сме били преди. Важно е къде сме сега и къде искаме да идем. Всеки човек има своя навигационна система, емоционална напътстваща система (както я нарича Естер Хикс) и нейната задача е да ни заведе по на-краткия, най-приятния начин до нашата цел.

Регерсията разкрива своята пълна сила, когато е нужно да се освободи травматичен емоционален материал от миналото. За наличието на такъв "материал" има индикации и когато те са налице, терапевтът препоръчва регресия. Тя може да се случи чрез хипноза, чрез медитация, чрез рибърдинг....

Аз не усещам нужда от регресия, но ще ви следя, че сте ми интересни.