Връзка от разстояние

Имал съм такава връзка и причината да се разделим не беше разстоянието. В момента съм отново в такава връзка, но нещата са още в началото. Задълбочат ли се непременно ще скъся тези 420км. За момента пътувам аз.

Аз имах  такава 6 години. 6 години се виждахме за по 24 (понякога и 48) часа седмично. През останалото време се чувахме по телефона. Сега вече 7 години живеем заедно, а от година и почти седем месеца имаме и детенце. Не всички връзки от разстояние приключват.

Питай експерта:
От връзка до връзка има разлика. Имах такива връзки, тамън две.
Първата - много мъчителна, много болезнена в моментите, когато бяхме разделени и много емоционално натоварена, когато бяхме заедно.  3 години издържахме така. Два пъти годишно се виждахме чат-пат си пишехме и се чувахме по телефона. Не просъществува. Такъв ни бил късмета !
Има един много тъп момент, ако такава връзка се разтегне прекалено много във времето - в един момент започваш да живееш с представата за човека; с това, какво ти си запомнил от него, какво си си нафантазирал в моментите, когато ти е липсвал и на практика реалният ти контакт с този човек остава леко встрани. Често си мислех, че съм обвързана с призрак -  безплътно е и не можеш да го прегърнеш, когато ти липсва, а пък когато искаш да го заместиш, ти се изпречва и ти пречи да продължиш напред. тази връзка беше такава.
Следващата ми връзка също беше от разстояние /защо все на мен.....!!! /.  Близо 2 години продължи. Човекът насреща обаче, беше различен.  Вярно, че и техниката си изигра своето - телефони, есемеси, е-мейли.  Завърши с още една години съвместен живот и вече близо 7 години брак с две прекрасни деца.

Много ми харесва този тип връзка. Сигурно съм странна. Вълнението, вълшебството, когато сте заедно, липсата на битови проблеми и после време за тебе си в очакване на следващото заедно. С мъж ми изкарахме така 3 години. Пътувахме софия-атина през 20-30 дни. е вярно бая разходи за телефони и бензин. Сега уж вече сме базирани в атина, ама пак си пътуваме софия-атина, или поне аз поне веднъж месечно.  Връзка от разстояние има бъдеще, когато двамата имат еднакви планове за бъдещето. така си мисля. Но, пък аз не разбирам жените, които имат нужда мъж им да е залепнал за тях денонощно, имам нужда от време за себе си. а, и друго. познавам много двойки, които живеят заедно, но няма какво да си кажат. когато сме разделени мъж ми ми звъни на всеки час щото се сетил да ми каже нещо и винаги не спираме да си говорим. това е важно за мен.

Няма невъзможни неща!
Asioula,много добре казано 

нищо крайно не е докрай вярно- и има , и няма такова животно. много зависи от хората, от причините, поради които са разделени, от безброй неща...
но мисля, че ако душите и сърцата им са се докоснали веднъж истински някакви си хиляди километри не могат да ги разделят.
плюсове на такава връзка - виждаш предимно най- хубавото от другия човек, няма конфликти, в малкото време, през което сте заедно има предимно вълшебни и незабравими мигове... тръпката е огромна... с всяка следваща среща го обичаш все повече, не знаеш къде се намираш от щастие и безумна любов. а през времето, когато сте разделени имаш възможност да бъдеш сама със себе си, не е залепен някой постоянно за теб. и копнееш все повече и повече за него... и не е вярно, че "очи, които не се виждат се забравят". точно обратното е ако са истински, силни и дълбоки чувствата.
минуси- адски е трудно, много мъчителни дни и часове на чакане. в един момент имаш чувството, че целият ти живот е едно голямо чакане- на имейла, на скайп, на телефона, на срещата... понякога има опасност да си изградиш леко илюзорен образ в съзнанието за съответния човек. без да искаш може да го идеализираш и когато се съберете за постоянно заедно този образ да рухне в пух и прах... може да се разочароваш ужасно. но може и пък да сбъднеш най-хубавите си мечти, пожелавам ти го!

О, повярвай не си странна. Понякога с носталгия си спомням за онези времена. Сега обаче от 2 години насам изживавам отново нещо подобно. Моят мъж пътува всяка седмица (командировка). Тогава пак са на дневен ред телефонните разговри, трепета с който очаквам да се прибере...Макар да има разлика отделянето дори за 24 часа, раздвижва връзката.

Момичета, благодаря на всички за искрените отговори и споделените истории Наистина ми давате сили, защото е много трудно  и за двамата, а и както казахте- по-трудно е за чакащия. Той е най-доброто момченце на света и нямам търпение да ми свърши годината, да си взема изпитите и да се върна в БГ, а пък после ще видим  :hug :hug :hug
Може ли да помоля тези от вас, които са преминали през това за съвети и насоки как да мине времето по-бързо и по-лесно Ние си говорим по телефона, по скайп, по г-мейл , пращаме си подаръци и си правим изненади. А вие какво правехте ?Сега една възглвничка за вана във формата на сърчице ще отпътува към него Иначе  понякога му поръчвам разни неща от един сайт, който има мн добри оферти. Например продукти със собствена снимка или послание:) Той също измисля интересни неща, например една много хубава кърпичка с избродитани нашите инициали Сега съм решила да му изплета терлици Пък да видим какво ще стане

Колко си влюбена ,ако и твоето мом4е е на половина влюбено в теб,колкото ти в него сьс сигурност ще просьществува тази врьзка.Доста истории про4етох до тук,някои от тях с щастлив край,което само по себе си показва ,4е има и такьв.

Смятам,4е подобна врьзка е доста болезнена,сутрин ставаш с мисьлта за него/няма го,ве4ер лягаш с мисьлта за него/няма го БОЛИ!!!Оба4е ако любовта е истинска си заслужава,заслужава си 4акането,болката....продьлжението.
Имах такава врьзка,в моя слу4ай приклю4и.
При нас нещата станаха много странно ,аз се прибрах в БГ за ваканция,видяхме се с него(само ведньж се бяхме виждали преди това) и........ами заедно сме били само няколко дни,но след прибирането ми тук всеки божи ден скайпа но зовеше.Като деца ,пьк и двамата отдавна сме минали детската вьзраст:oops:.
Не се забравя момента в който се виждате за пьрви след раздялата...На мен ми трепереха краката ,като на у4ени4ка .На летището стоях и обикалях около куфара като луда от нерви .
Любовта кара хората да правят уникални неща ,вьзрастният да стане пак дете,без4уственият да пла4е от щастие....За това смятам,4е няма зна4ение разстоянието ,любовта или я има или я няма.Ако с времето тя из4езне просто не е била достатьно силна.
Ако пьк двойката не е била заедно преди раздялата ,тогава е още по трудно.....сьмнения,обвинения...

Почти три години сме на разстояние, не толкова голямо, но сме от различни градове. Виждаме се веднъж или два пъти месечно. Заради мен. Аз подхождам малко егоистично, ако зависеше само от него щяхме всеки ден да се виждаме, всъщност не, вече щяхме да живеем заедно.
Иначе говорим всяка свободна минута по телефона, в скайпа. В повечето случаи той ми прави изненадки разни, подаръчета. Ох, размечтах се, не сме се виждали втора седмица

Ау,каква хубава тема! ...Моето виждане е малко по-различно от вашите.Мечтата ми винаги е била да открия човек,с когото да имаме връзка,но да живеем отделно.Не става въпрос за принудителна раздяла заради отсъствие от страната,а просто всеки да си живее в неговото жилище.Винаги съм смятала,че битовизмите убиват и най- голямата любов и винаги съм се страхувала да се събера да живея с някого.Не можех да понеса мисълта,че както сме си ходели на гости за часове или най-много за едно денонощие,виждали сме се навън,ходили сме заедно на почивка и всичко е било красиво и безоблачно,изведнъж ще се съберем в един дом и ще почнем да си правим забележки,кой какви навици има,къде си оставя дрехите,кога ляга,кога става,кое предаване да се гледа,кой е изхабил толкова ток...бе въобще грозна работа.С първият ми съпруг страховете ми се оказаха напълно основателни,точно за такива простотии почнахме да се разправяме от първия ден и те развалиха всичко.С вторият категорично отказах да се събера под един потрив ,но на свой ред и той категорично отказа да приеме моята безумна идея и искам или не...събрахме се...Слава Богу,не се оказа толкова лошо,но може би се дължи на факта,че мъжът ми е доста компромисен,премълчава си,примирява се с недостатъците ми....не,не е мухльо,просто не иска конфликтни ситуации,твърд привърженик е на теорията за розитивното мислене и...как мисли позитивно,като има моя милост в къщата си не знам:)))).Аз във всеки случай продължавам и до ден днешен да си държа на тезата,че по-хубаво от връзката от разстояние няма.Пак ви казвам,не визирам принудителна раздяла от хиляди километри,а дистанционна връзка,желана и от двамата.

Оф, болна тема
Вече 5 години сме разделени с мъжа ми (на 8 хил. км) - много ми е трудно и честно да си призная в началото си мислех, че няма да мога да издържа. Виждаме се два пъти годишно за по един месец.

Както някой беше написал по-горе болката ми понякога е почти физическа.
Но явно той е моята половинка в буквалния смисъл на думата.....

Имала съм и все още съм в нея С мъжа ми се запознахме от нета(не в сайт за запознанства ) Той от Пловдив, аз от София. В началото не знаех, че е от друг град, защото има и жилище в София. Той идваше до София, аз няколко пъти в Пловдив. До тук добре, но след няколко месеца той замина за 2 години в Лондон Този период беше доста тежък. Всеки ден сме си писали по нета, гледали сме се на камера и т.н. На гости ходих 5-6 пъти, включително за едно цяло лято, той идва 2 пъти и така. Сега вече живеем заедно

по мое мнение - тъпа история - хем си ангажиран (уж), хем си киснеш сам по нощите, по цял ден висиш на компа, на телефонаи се виждате за 2-3 дни в месеца, друсаш се по прекрасните ни пътища или в някой автобуси за какво???

не говоря за случаите, когато имаш връзка и инцидентно се налага да сте разделени, говоря за случаите, че някой претендират чев техния град/държава не могат да си намерят половинка - такива ще си седят сами форевър