Колко разбира дете на година и половина и какъв е правилният подход?

Здравей. )
Мисля че и в двата случая не си сгрешила.
Детето е малко и особено при ходенето, ако е проходило рано в доста случаи не е достатъчно стабилно и походката не е изцяло правилна, така че детето да не пада дори и на равното.
Не съм на мнение, че трябва да се оставя детето да пада по сто пъти и да се пребие, само защото трябвало да се научи. То няма как да се научи да оправи походката си, а то идва от само себе си.

В случая с пейката същата работа. Правилно си забранила, или за да не забраняваш, просто помагай на детето. Хем то да мисли, че само се справя, хем да има опора, а и ти да си сигурна, че подкрепяйки го, няма да падне.
Това е добрият вариант за мен.

Може да оставиш детето да падне, но когато си сигурна, че няма да се нарани. Примерно в тревата, или на нещо меко и дебело.
Но на вън, на асфалт и т.н. не смятам, че е особено добра идея.

Аз съм горе долу на мнението на мъжа ти. Естествено не си оставям децата да се пребиват за да се научат. Но ако ти не го оставиш да се качва на пейката, то как ще се научи да се качва тогава? Примерно да не му даваш да рисува само защото в дадения момент е малък и не може да нарисува правилно къща, слънце и т.н. Мен също много ме е страх за децата. Гледам ги от страни и си представям какви ми не кървави филми, когато ги споделям с мъжа ми той се смее. Мисля си че майките сме склони да преувеличаваме опасностите. Едно проходило дете дори и да падне няма да се удари кой знае колко много. Примерно моето дете съм го оставяла да ходи, падал е и цицини е имал но рядко. След първото падане разбра че трябва да се подпре на ръце примерно. Като цяло мисля че трябва да се пускат децата а ние да сме на една ръка разстояние готови да помогнем.

Пример с малкото ми бебе. В момента на 7 месеца, стои стабилно седнала, пълзи. Баща и я къпи във ваната. Аз.."моля те дръж я да не се хлъзне и да падне...."  , той "аз съм тук, дори и да падне сте я вдигна, какво толкова няма да се удави" и е прав.
А за това колко разбират, всяко дете различно. Но дори и да разбират забравят, затова трябва да се говори непрекъснато. Примерно казваш, на улицата е опасно има коли. То разбира, но след 30 мин когато сте на другата улица вече е забравило. Децата не правят разни неща за да ни дразнят, просто забравят.

Първи терзания - честито ! 
Ако ти като майка не усещаш кога трябва да се намесиш, кой ли би могъл?!
Инстинктът ти е малко вероятно да те излъже - слушай го и никога няма да сбъркаш! 
Децата на тази възраст се нуждаят от постоянен надзор - не точно да не се отделяш от него,
но във всеки един момент / както и описваш да може да се намесиш/.
В безопасни ситуации или контролируеми - да покажи на малкия човек , как би го заболяло
и обяснявай просто.
Моят син знаеше само "Бам!" ... и това му беше достатъчно  , придружено с клатене на пръст
и сериозно - тъжна физиономия.
Обърни внимание на таткото , погрижи се и за него - да не ревнува и да не страда от липса на внимание и той. 
Успех ти желая!

Благодаря ви за отговорите, момичета 

И аз естествено съм си задавала въпроса правилно ли го възпитавам и някак си от самосебе си стигам до това, което Атлантида е написала: да се доверявам на инстинкта си! Проблемът ми тук е дали това е точно инстинкт или някаква прекалена..... да кажем обгрижваност... от моя страна, чрез която без да искам да му навредя. Но е абсолютен факт, че всички по-сериозни травми досега е понесъл, когато не съм била до него. Това се опитвам да обясня на баща му, че тъй като аз съм най-много време с него, аз го познавам най-добре, знам колко може, накъде ще залитне, как би могъл да се нарани и т.н.

Иначе, да, оставям го да пада, когато преценя че няма да е лошо. Мирама, точно снощи говорихме с мъжа ми по въпроса и аз се опитвах да го убедя, че досега не се е учил от това че го е заболяло! Ето, вчера си прищипа пръстчетата на едно чекмедже, рева и след 10 минути пак там ги завря  Ми не мога да го оставя да се пребие 5 пъти, за да се опази на шестия!

trollipen, според мен катеренето по пейката не е от жизненоважните дейности, които трябва да научи на всяка цена точно сега. Сигурно има грешка и в мен, де, усещам на моменти че преживявам неговата болка страшно силно, затова може би все гледам да му я спестя...

Атлантида казвам "Бам", клатя пръсти, понякога направо ръкомахам  и физиономията я докарвам, ноооо човека ме гледа в очите дяволито и продължава със заниманието си! В повечето ситуации, докато не го дръпна от опасното място не спира, колкото и да говоря, обяснявам, повишавам тон и т.н. Много му е рано още за бебешкия пубертет сякаш 

А за таткото - има цялото внимание, което му е нужно, че и в повече 

На година и половина дъщеря ми говореше много и оттам знам, че разбираше. Но аз неотлъчно съм била до нея, защото смятам, че това все още е възраст, в която майката трябва да е до детето. Само веднъж не се намесих, беше по-голяма,  и мъжът ми я остави да падне с колелото  ( и тримата виждахме, че точно това ще  се случи) и тя все още ни напомня, че нарочно сме я оставили да падне.

sisilia сигурна съм че се грижиш чудесно за детето си. Аз даже не разбирам много въпросът ти? По скоро имаш нужда някой да ти каже да прави си продължавай по същия начин. За мен обаче катеренето е толкова важно колкото и ходенето. Но не искам да споря, въпрос на гледна точка. Може би защото моето дете беше и е много внимателен и  нямаме големи инциденти. Дано и в бъдеще да е така.

Ами  то и аз не се разбирам много-много. Пуснах темата, може би за да се уверя, че не правя някаква кардинална грешка, т.е. ако мнозинството практикуваха другия подход, може би щях да се замисля повече колко точно да го пазя    Пожелавам ти да ти е все така внимателно детенцето и никакви проблеми да нямаш с него! 

И за говоренето май много изоставаме    Знам, че всяко дете е различно, ама това моето е като.... и аз незнам.... с нищо не показва че разбира какво му обяснявам, а от проговарянето сме мноооого далече май още.

има много теми за това, че по този критерий и в тази възраст децата са много различни

Аз реагирам различно, но особено по време на прохождането категорично пазех малката, че проходи на 11 месеца много нестабилно и изобщо нямах намерение да ходя през седмица-две по доктори и т.н. заради разбити муцунки и т.н. Така че за това нещо например си бдях над детето. Вече като проходи по-стабилно, например като тича навън и дори да падне на земята, въобще не се притеснявам, само веднъж се разплака, че се набодоха малки камъчета по ръчичките, показах й как да ги изтупаме, което й се видя супер забавно.

За разбирането - на годинка и 6 месеца направих първия сериозен опит за прекратяване заспиването на ръце. Това на мен ми тежеше много, и дори да е имало други проблемчета, не съм ги виждала. Като дойдеше време за приспиване наставаше малък ад, но с постоянство, упорито повтаряне на едни и същи неща, е естествено реване в продължение на седмица (като почна от 15 минути на първото приспиване до никакво реване само след 5 дни), най-накрая й показах, че няма нищо страшно да заспива самичка. В тоя ред на мисли подозирам, че разбират доста.  

Деткото разбирва всичко или почти всичко.
Друг е въпросът ти дали може да го повярваш.
Защото ако не можеш, то и да може всичко да разбере, полза никаква.

За мен лично е загадка как дете може да провърви на тази възраст - 8.5 мес. Явно е много напредничаво човече, но и така се с правило
Под вървене има предвид да ходи само 2-5 метра без да го държиш. Откровено, имам чувството ,че е проходило чак сега, когато си го пуснала...Нямам опит с ранното прохождане та да не те объркам...


Подкрепям писалите, че ще имаш много терзания, но пък и ти си тази, която ще ги разреши най-правилно
Да е живо и здраво детето!

Както разбирам не си от майките,които седят на пейката и наблюдават как се справя отрочето им.Но аз лично ,когато ги пазех същевременно ги и учех как да го правят успешно.Нямах и избор,защото са близнаци,та докато пазя единия,другия пада.Видя ли че се опитват да усвоят нови акробатични приоми,им показвам начина.Като симулирам неуспешен опит и ги държа да паднат,се опитвам да им покажа грешния подход.На 1г.и8м. се качваха на пързалките на ОМВ/бензиностанциите/ и по всички катерушки на площадките.Не че не треперех до тях,но слава богу не сме имали големи травми.На 3г-шна възраст вече пиех спокойно кафе.Това е моят метод-помогни му да го овладее а не остави го да го овладее.

Не бих забранила качването на пейката, понеже може да падне - бих стояла до детето докато се катери, за да го хвана, ако ще пада.

Представи си детето си на две години и 3-4 месеца, колкото е сега моята девойка, дете което се катери по пързалките и катерушките. Би ли забранила тези занимания, понеже може да падне?

Смятам, че децата се учат от грешките си, поне моите - два-три пъти се затиснаха на чекмеджетата и сега са страшно внимателни.

Хмммм, вероятно тук ще да ми е грешката.... Аз го пазя, но в действителност не му показвам как да предодврати падането или удара. Незнам, вероятно го подценявам.. в смисъл съм си мислела че няма да ме разбере, а може би не е така.

Арт мама, може би не се изразих съвсем правилно. На 8 месеца и половина направи първите самостоятелни крачки. На 9 обаче, обикаляше целия плаж, там всъщност му бяха и първите стабилни 10-ина крачки. Определено не е проходил сега  Че много падаше в началото - да. Спъваше се до годинка и нещо някъде. Но това ходене наведен напред с главата, засилвайки се да тича беше доскоро 

Спомням си, че като кръстосвахме парковете с другите майки ми беше страшно тъпо, защото проходи първи от всички наборчета от отчетната, а пък на годинка и нещо падаше и залиташе повече от всички останали, проходили по-късно дечица. И докато те пристъпваха внимателно и уверено месец след прохождането, той плетеше краката 5 месеца след прощъпулника

Лурдес, не говорим за всекидневните падания. Както казах той е страшно палав и само се чуди къде да се покатери, какво да бутне или дръпне с явната според мен цел да си строши тиквата 

Сега като описа кое как е станало, се сещам за приятелско дете, което проходи по същата схема. Реално крачеше стабилно много след първите крачки. Това имах предвид - кога можеш да го оставиш да ходи и кръстосва. Веднъж като оправи баланса беше наистина стабилно. Предполагам отдавна сте в тази фаза. Та е време просто да обясняваш.

Пробвай да му вярваш, че всичко ще разбере. Ще се убедиш скоро, че много, ама наиснина страшно много разбира. Само дето неговия отоговр няма да е с думи обикновено

На тази възраст разбира абсолютно всичко, освен ако не засучеш някое твърде сложно изречение. Най-добрият начин за общуване с малките деца е с прости къси изречения - това ги улеснява в разбирането. Ако обаче мислиш, че забраните ще ги "разбира" толкова, колкото поканата за нещо приятно - то аз такъв човек не познавам и възрастен.  Естествено, че ще има оглушки. Но разбира всичко.

По отношение на пазенето - не, не съм "за" теорията с паданията като метод на учене на нещата от живота. Сигурно защото аз много съм падала и все сама - и в пряк, и в преносен смисъл. Останаха ми белезите и никак не го намирам за помъдряващо. Той животът е достатъчно кофти и без зорлем детето ми да си троши главата. И не - не сум била по-добр еподготвена от пазените деца. Просто бях по-чувствителна, което направи нещата още по-трудни. И в този смисъл - аз си пазя детето - и физически, и психически. Много неща ще го зашлевят и без това. Моята роля е да съм ги обяснила, а не да съм заела ролята на съдбата и да му шибна аз едн-два преносни шамара, та да го "подготвям". И така - и за физическите, и за душевните рани - аз не ги намирам за поучителни и съдя по себе си, най-актуалния възможен пример. Да не говорим, че едно най-обикновено падане може да има фатални последствия, няма какво да се лъжем. Има няколко точки в човешкото тяло, които са мега рискови. Аз такива рискове не желая да поемам, едно дете имам.

Абсолютно съм съгласна с това твърдение. Нещата в живота са доста различни и индивидуални, но според мен ролята на майката е да показва и на детето как да се справя самичко в известен смисъл. Не само да го оставя да го "очука" живота, а тя да гледа отстрани...

1. По отношение на пейката: не му забранявай, не го оставяй да падне, не очаквай да разбере основите на Физиката и всеобщото привличане. ПОКАЖИ му - с неговите ръчички и крачета - как става. После го остави да се оправя сам. От ниската пейка и да падне едва ли ще се нарани сериозно. Може да му припомняш - вече вербално - как се прави, но... толкова.
2. ПО отношение на ходенето - никога не съм ходила след сина си. Той проходи доста по- късно, понеже рано разбра, че придвижването на 4 крака е далеч по- безопасно. Започна да ходи изправен едва след като беше достатъчно стабилен, за да не се препъва във всяка миша дупка.
3. По отношение на вербалната комуникация по принцип - би следвало да я има. Би следвало не само ти да му говориш, но и той вече да ти говори. Говори му, независимо дали и до колко разбира всичко, което казваш. Говори като на обикновен събеседник, като на възрастен човек. Колкото разбере - толкова. Опростяването на думите и/ или изразите и изреченията не помага, а усложнява разбирането и развиването на речевите способности. СЛУШАЙ "бебешкото" бърборене. То е ранен опит за комуникация, не случайно възпроизвеждани звуци на тази възраст. Ако успееш да установиш за какво се отнасят дадени звукосъчетания, ще му помогнеш много в развитието на собствената му реч.

Не си съвсем права.
Главно понеже твърде много омеси преносния и буквален смисъл на думата "падане".
По отношение на буквалния, "безопасните", "контролирани" падания помагат. Понеже учат - наистина - как да се пада по безопасен начин, от една страна - ако веднъж си охлузиш носа следващия път ще се опиташ да паднеш на някоя друга част от тялото - но и понеже учат на това как да не се пада. Забраните за всичко, което би могло да доведе до падане не водят до този ефект; нито пък задължителното предпазване. Ако детето от рано се научи, че някой винаги ще го хване, ще е склонно да се опитва да прави много по- опасни неща. Няма да развие от рано... хм, усещането за опасност - в случая - от височина. И не е изключени някой ден да предприеме нещо наистина опасно... когато е само. От друга страна, ако падне от място, от което не би могло да се нарани сериозно, но се удари достатъчно, за да се разплаче, е доста вероятно когато се сблъска с по- голяма височина да предпочете сигурните пътища пред новаторството. Освен това опитвайки различни подходи развива усещането за равновесие. Освен това се научава да различава различните видове "не". Да различи "кога мама е сериозна и може да ми се случи нещо лошо". Или, с други думи - кога наистина трябва да послушам на мига.

Оооо, аз много добре го разбирам даже Може да ме повика - мен или баща си, може да си поиска вода, ядене, да покаже че му се спи или му е скучно. Но това се случва със някои негови си словосъчетания, които са твърде далеч от думичките според мен  Например като иска вода казва "диййй да" и т.н. Общо взето му е по-лесно да ме хване за ръката и да ме заведе до желаната цел, като ме насочи да му дам това, което иска. Притесненията ми с говоренето са по-скоро свързани с бедния му според мен речников запас за неговата възраст. По книгите пише, че децата на година и половина общуват с 50-60 думички, а и имам пример на дечица колкото него, които говорят доста повече. А той, ако е в настроение, може да каже как правят жабата, патето, котето и кучето, да каже на колко годинки е (дийда  ) и мама и тати, естествено ало и това е май. Всичко друго е звуци и срички, в повечето случаи без смисъл. Аз естествено от бърборенето му мога да разбера елементарни неща като това дали е доволен, нервен и т.н.  Но определено си мисля че би трябвало да може повече... незнам, може и да греша.

Примерите, които дадох в първия пост са два от многото, просто за тях се сетих. Ще обясня и защо мисля, че не ме разбира като му казвам "не" или пък просто си прави оглушки.

Много обича, да кажем да хване люлката и да я бутне силно назад, докато застане над главата му  Тя е тежка и метална и се сещате какво може да стане, ако я изпусне. Хиляди, хиляди пъти му казвам "не!", ноооо на човека му е интересно и в момента, в който го пусна пак там отива  Е няма как да го оставя да го халоса и да му счупи главата нали? Веднъж го оставих да падне, като го бутна въпросната люлка(леко), без абсолютно никакъв обучителен ефект. 

Сисилия,моят сладур все още не говори,разбира всичко и обяснява с жестове какво иска.Не съм го пазила много,например неговата стая е с мокет и знам,че и да падне няма да се нарани,постепенно се научи да се пази.Явно си е и до детенце обаче,защото малката е доста чуствителна и някак сърце не ми дава да я оставям да пада,дори и контролирано.И все пак опитвам се да им показвам как се правят разни неща като катерене и слизане,но ги оставям самички да пробват едва когато съм сигурна,че ще се справят

Щом самият той говори - комуникира - как ти хрумва, че не те разбира? Това, че се прави на разсеян - ами, той ще го прави и на 6, и на 16, и на 26. И тогава ли няма да разбира?
Вероятно казва много повече думи, отколкото различаваш. Не е бръщолевене без смисъл - има смисъл, но не го разбираш. Вероятно речниковият му запас е далеч по- широк от подозирания от теб. Неправилното, толкова далеч от "възрастното" изговаряне и оформяне на звуци се дължи на чисто физиологични причини - незрял вербален апарат, не на умствена неспособност да оцени неадекватността на звученето. Небцето "слиза" различно бързо. От друга страна, много сложно е да се научиш да свириш на инструмент, който непрекъснато се променя в процеса на обучението. Прояви търпение.
По отношение на липсата на обучителен ефект от бутането с люлката - няма как да знаеш дали е имало такъв или не. Просто ти търсиш съвсем различен резултат. За него обучителният ефект е да се научи да преценява силата - собствената си - както и тази на предмета - в случая - люлката - който ускорява, както и ъгълът... и понеже определено му е раничко да го хванеш с някой учебник, лист и молив и да му обясниш Нютоновата механика, единственият начин, по който може да разбере кога какво става, кое до какво води, е по експериментален път. А това е доста дълъг и трънлив път и покрай другото един опит не означава нищо. Може да е било чиста случайност. После трябва да се повтори, да се провери отново, да се изследва дали ефектът е постоянен, или променлив, ако е променлив, дали се променя постоянно, дали зависи от неговата... ами, възраст, височина - има неща, които са били едни преди месец, а сега са съвсем различни, дали пък не зависи от нещо съвсем друго - примерно и преди е валяло, и сега, но и в двата случая не е постоянно, ако е така то от какво ли зависи... и дали той може по някакъв начин да контролира даденото явление - примерно не може ли да вали само нощем, че иначе не се ходи на площадката... и т.н. Да си малко дете изобщо не е лесно.

Което, разбира се, не означава, че трябва да го оставиш да се пребие, за да разбере, че има и такива неща. Просто трябва да преценяваш кое е наистина опасно... и кое можеш да му позволиш да "изучи" сам. Като само стоиш наблизо, за да гушкаш и забърсваш сълзите, когато урокът се окаже не особено приятен и дори болезнен...

Като майка на дете, проговорило много рано, мога да кажа, че говоренето не е индикатор дали детето ще може да се пази или не. Прохождането също, синът ми  сравнително рано проходи -на 11 месеца. Обяснявам откакто се е родил всичко, приемам, че ме разбира. Въпреки това  имаше дълъг период, в който залиташе, падаше, качваше се на пързалки, а гледаше птиците и самолетите и затова го пазех. С времето стана стабилен и по-предпазлив.
Знам, че кара перфектно колело и коли с педали и го оставям да си ги кара, като леко подтичвам отзад. Знам, че няма да пипне котлони, знае за какво служи нож, ножица и не ги крия. Наясно съм, че с катеренето още не мога да му имам пълно доверие и съм наблизко.

На мен ми е ясно, че по моите терзания няма как да има еднозначен отговор. Т.е " Да, не е необходимо да го спирам във въздуха при всяко залитване", но " Не, в никакъв случай няма да го оставя да се залепи за котлона или ютията". В крайна сметка пак стигаме дотам, че за повечето неща, майките трябва да разчитаме на собствената си преценка и инстинкт за това до колко наученото от удара  оправдава причинената болка.

Говоренето и разбирането в тази тема намесих не защото имат някаква връзка с пазенето в конкретните случаи. Първо дете ми е и аз наистина не съм наясно колко точно разбира какво му обяснявам относно опасностите навън и вкъщи. И доколко мога да разчитам на това, че мога да му обясня ЗАЩО не трябва да засилва люлката срещу себе си или пък дали ще запомни че определено действие води до болка за него?  Никога не показва че ме слуша, дори често монологът ми ( с подходящ, според мен тон) е посрещнат с врътване на другата страна и измъкване, ако съм го хванала. Не ми се е случвало да се заслуша в гласа ми и да седи кротко. Книжки не понася, само ги къса, не проявява интерес към приказки. Успех имам за кратко само с песничките. Явно отдава много по-голямо значение на физическите дейности (като повечето момченца), не стои никога мирно, не се заиграва за повече от 5 мин., дай му само да вилнее и да търчи като обезумял  Може пък и аз да интепретирам грешно реакциите му, знам ли.... Ама как да реша че ме е разбрал за това, което току що съм му обяснила, като той моментално изчезва и започва да си се занимава с неговите си неща 

За мен дете на 1г и половина си е все още почти бебе.
Да, може да ходи, да използва определен брой думи, да разбира донякъде какво му се говори.
Но, трудно ще направи причинно-следствената връзка от действията си и това какво следва след тях.
Не може да си преценява силата, а в същото време е доста силно. Дори и да го оставиш люлката да го удари, след като я засилило, след известно време то пак ще отиде там и ще направи същото.
Както казах и преди, моето мнение е, че трябва да си до детето, за да предотвратяваш сериозни инциденти.
Не го спирай, но го подкрепяй, показвай му как стават нещата.

Ами... явно все пак е малък още - щом не проявява никакъв интерес към книжки, в които има и картинки, много по- малко ще е търпението му към само думи...
Т.е. няма не разбиране, а търпение.
В такъв случай не виждам друг избор за теб, освен ти да се въоръжиш с много такова...

Аз съм на мнение от опит разбира се , че децата , бебетата разбират много неща , дори толкова много знаят , колкото на нас възрастните ни е бедна фантазията. Истината обаче е че малчуганите знаят много по-сериозни неща , а тези простички , падания , парения ....трябва да им се показват. Ние заизвеждахме малкото часове навън веднага след като ни изписаха от родилния дом. Когато баща й имаше нещо за вършене някъде по институций или където и да е , тя беше от 40 - ия ден неизменно с него в стола за бебта !
На 6 месеца можеше да пляска при думата "браво" съсредоточено и  правилно с ръчички ! Проходи късно ..............на 1г и 2 месеца , но от раз , изведнъж все едно е ходила 15 години преди това , изобщо не е лазила. Всичко разбираше . От 20 дневно бебе съм я издържала над лиген ............, .........и за мое щастие за пишането пишкаше , но за акането си знаеше и предпочиташе чистия вариант. Никога не е приспивана на ръце и никога за вече 2 години не е заспивала между нас на спалнята , само в нейното легло. На 1 годинка я заведохме на море ..................., обожаваше водата , но каквото и се кажеше това правеше , знаеше сякаш къде е дълбоко и не може да скача от лодката и кога татко й я държи за да скача и да буйства.
Винаги обаче сме били до нея , на много близо разстояние и всичко което се е налагало все сме говорили. От 1 г и 4 месеца се люлееше вече на люлка без облегалка от 1г и 6 месеца се казва и пуска сама от пързалка , но явно от многото говорене и показване .........сме постигнали висок усет и чувство за самосъхранение.
Присъединявам се към мненията , че на детенце непрекъснато трбва да се говори, много внимание и постоянно тичане след него. Не бива да се наранява сериозно за да разбере каквото и да е . Търпението и постоянството са най-добрия другар в подобни ситуаций като поставената тема !

katiABV , не ми се иска да си псомням какъв беше изхода от един такъв удар с люлка предишното лято и да не дава Господ. Някои пък може би си спомнят за актрисата, която си замина тук в канада от едно падане назад на главата. Нищо не съм смесила прекалено. Има си педиатри за тази цел. Моите ме бяха предупредили много отдавна да не се заб;уждавам по отношение детските травми - може да извади късмет, но може и да не извади. Всеки преценява какви рискове е готов да поеме. Аз нямам такива нерви. Моето дете също играе, катери се, скача, пуска се, но аз съм там и съм на една ръка разстояние. Не си позволщвам да се зазяпам или да си поседна някъде. Не го спирам, но да - пазя го. Има и един друг момент - че никой не знае какъв точно е ефекта от тези удари и падания, тъй като никой не си води детето на скенер месечно. И това ми бяха казали. Та, паданията от определен тип и особено удари по главата, врата, гърба и гръдния кош са силно непрепоръчителни ако може да се избегнат.

аз съм плътно до него, на година и 10 месеца е... няма нужда от опит да разбере колко боли да си залепи ръката на горещ реотан... макар че, за съжаление, в нашия слушай точно това се случи... пуснал си печката, отворил я и си залепил ръката на реотана... познайте... след няколко дни направи същото... хем че очевидно много го боля и плака дълго... въпросният опит с горещите реотани го натрупа точно на година и половина, оттогава ми е обица... плътно до него и обянявам защо там не може, защо това не се пипа, т.н....

приемам,  сигурна съм, че разбира всичко  разбирането го натрупва не само от опит, а от гледане на филмчета, четене на книжки, от по-големия си батко...

за мен няма нищо по-естествено от това майката да се опита да предпази детето на такава крехка възраст... ще се кахъря дали ги обгрижвам, когато станат големи момчетия, а аз все още им казвам, примерно, да не тичат, за да не се спънат и да паднат...

На тази възраст винаги съм ходела плътно до сина си по площадките. Проходи на 10 месеца, много стабилно, никога не е падал. Но...съм го оставяла да се бори с някои неща сам, за да се научи. Например - мъчи се да се качи на пейка - оставям го, като стоя плътно до него. Ако тупне по дупе - не е страшно. Естествено не съм го оставяла да си пада на главата или да се катери по катерушки и пързалки сам.

изобщо не съм предлагала да се допуска падане на глава - на който и да било, в каквато и да била възраст... говорех за падане по дупе, по дупе и ръце, колене и ръце и др. подобни. В случая, който беше описан с пейката, позата, която аз си представих, предполагаше "прекатурване" от другата страна с дупето надолу...

Извинявай, обаче не си представям как ще предвидиш със 100%-това точност начина на падане. "Допускане" едва ли е най-правилната дума, защото предполага познание, а аз няма как да знам накъде и по какъв начин ще падне детето ми във всеки един момент. Аз като си представя ситуацията с пейката, виждам точно падане по гръб с вероятност и на задната част на главата, ако се преобърне във въздуха.

сина ми е на 1г. и 5м. винаги гледам да съм на една ръка разстояние от него за да имам възможност за реакция, като играе на пясъка стоя и по надалеч,макар да пролази на 7мес. и мислех, че по късно ще проходи, той го направи на 11м. (на 10м. направи първите крачки) и доста падаше в началото, ходила съм след него винаги макар и така да е падал, като се научи да се катери също никога не съм го оставяла сам особено пък навън. Показвай му кое и как да прави както са ти казали и напред, сина ми доста бърбори и доста разбира какво му говоря (аз го правя постоянно и всичко обяснявам във всяка ситуация) и все пак няма как дете на тази възраст да преценява какво е опасно за него  ако не си чела книгата на д-р Фрицхю Додсън - "Изкуството да бъдеш родител" ти препоръчвам да и хърлиш един поглед, добре е описано по етапно развитието и възможностите, които можем да очакваме от децата в ранна възраст

 Синът ми е на година и един месец и също е от рано проходилите, като до края на 10-ят месец плетеше краката и падаше по често...в началото вървях подире му с идеята да го хващам, че все още не бях уверена че би паднал на ръце и от страх да не си разбие главицата. Държах качулката и го оставях да падне до положение пет см та муцунката от земята. Бързо се научи да слага ръцете и след този момент вървях след него само защото много го блазнеха всякакви стълби  ...иначе като паднеше ръкоплясках, радвах се и ... сега като падне сам си се радва 
 В ситуацията с пейката...не бих го оставила...от такава височина може здраво да си разбие главицата...но моето диване също има често гениални идеи и от два месеца му се струва адски забавно да се качва по диваните и да бяга по тяхната дължина...разбира се смъквам го, но се е случвало и няколко пъти да падне...сякаш от тогава е малко по внимателен. От известно време тайно се пакачва и на масата от което аз изпадам в тих ужас...смъквам го от там и със страг тон му обяснявам че ще има бамм и че ще г боли ...не знам дали ме разбира. Доста еща разбира, не ми се вярва това никак да не го разбира. Познава играчките си, като му кажа коя да ми донесе  я носи, знае какво означава лека нощ, знае да си поиска вода и храна...мисля си че основните неща ги разбира.
 Не мисля , че ако ще си притеснена трябва да го оставиш да пада по улиците, но за пейката...аз лично бих стояла до него и бих му показвала правилното качване и слизане, а не да му забранявам напълно. Моето шилце е много любопитно и иска всичко да опита...все пак сега преоткриват света..опитвам да му угодя за нещата които не са опасни за него. Пролази на 5 месеца и постоянно се опитваше да ес хвърля челно от дивана, тогава баща му се зае да го учи как да слиза от него- с дупето назад. След месец и половина тренировки дятито се научи ... падал е , няма как- слагах одеала пред дивана за да омекотят удъра. Сега усилено се учим да слизаме по стълбите, че така се засилвааа  За пързалка ми се струва малък дасе пуска, може би му нямам толкова доверие...но и той няма кой знае какви мераци за сега  Мисля си че майките на близнаци или на деца с много близка възраст са научени да имат повече доверие в децата си , от които трябва да черпим смелост 
 Но...всяко дете е различно- особено в тази възраст, така бързо се променят.  То така или иначе ще се научи да се пази, по добре докато ти самата не си уверена в него да го пазиш, според мен майката, която прекарва най- много времес детето си знае точно какво и кога да очаква от него и щом може да предотврати нериятните моменти трябва да го пази 

Не разбира толкова много, колкото ни се иска.
И няма смисъл от дълги обяснения, разяснения, речи и монолози. Остави ги за по - натам.
Едно кратко НЕ, което трябва да знае какво значи, това, че повече им минава покрай ушите е отделна тема , върши повече работа и спестява доста нерви.
За падането - ами неминуемо е да се случва понякога, колкото и да внимаваме. Не става въпрос колко е палаво детето и колко разбира. В такива случаи се старая максимално да я пазя, да съм спокойна, че каквото зависи от мен съм направила, или поне съм могла да направя, за да не се упреквам после... Въпреки, че... каквото е писано.

Някъде на тази възраст съм била, когато съм започнала да си излизам от кошарата за спане. Само че там нямало махащи се решетки.. Майка ми изпаднала в ужас и започнала да ми забранява да го правя - безуспешно. Баща ми няколко дни ме учел и накрая и научил как да излизам и да се спускам по мебелите до земята. Резултат - нито едно пребиване. Според мен щом едно дете само поакзва, че е готово и има желание да научи нещо, то трябва да му се помага. Иначе дето викат една секунда невнимание - цял живот.. Но със сигурност не с болка(да го оставяш да пада тежко е като да слагаш ръчичката при пантите на вратата и почваш да отваряш и затваряш черен хумор..) а с показване.
Малкият се научи че падането не е страшно и повод за рев като не го 'спасявахме' след всяко тупване на килима вкъщи. Когато виждам, че не се е ударил, но си реве - не успокоявам. Сега и навън рядко му прави впечатление като падне, а и като го оставях вкъщи да си пада се научи как да слага ръчички и как като залитне да пренесе тежестта така че да падне по дупе примерно.
Иначе с разбирането - не виждам и светлинка в тунела. Само да стане дума една крачка да се направи не накъдето той е решил и е рев до небесата В момента, в който спра да го викам да дойде при мен и го оставя да си тръгне накъдето иска - все едно не е плакал, усмивка и хуква

Ситуация1 - Няма да му забраня да се катери по пейката,но и няма да го оставя да падне, ще бъда до него, за да предотвратя падане.

Ситуация2 - Подобно на горния отговор,бих го предпазвала от падания,докато не проходи стабилно.

Но,въпреки усилията ни, не винаги ни се отдава да предотвратим паданията. Случва се на всеки. Когато е нещо опасно,глрдам да го предотвратя, но когато е нещо като да се мъчи да отвори пластмасова кутия,или да си обуе чорап,обувка, оставям детето да се помъчи, за да се научи. Това да,но не и да се научи от падания, това вече ми се струва опасно и лекомислено. И друго което искам да ти кажа, е да правиш това което ти смяташ за добре. Ти си майката, ти си познаваш детето най-добре. 

Аз съм на мнението на мъжа ти. 
Винаги оставям дъщеря ми сама да си направи изводите от опасните ситуации. Ако е много опасно обяснявам как да го направи по-безопасно, а не забранявам. 

И аз като мъжът ти...

Все пак колкото и да се говори личното преживяване и опит е най-добрият учител...
Това важи и за 1 год, и за 10 год и за 40 год...

Но най-добре в вместо да го дебнеш да не падне... Вземи и го научи как да се качва и слиза...

Включвам се в темата, че детето ми е точно толкова голямо (без да съм чела всички мнения).
Аз действам по следния начин - забранявам единствено неща, които биха наранили някого. Т.е. забранявам да се пипа контакт, да се пипат счупени стакла и неща в този дух. Всичко друго е позволено (за ужас на някои наблюдатели  ). Всъщност не използавм израза "забрана", а казвам "не бива, защото..." и винаги обяснявам. Вярвам, а и виждам на практика, че децата разбират.
Не бих си помислила да забраня пейка, катерушка или нещо подобно. Просто съм до детето и му помагам. И да, бих го оставила да падне, ако става дума за леко падане, от което няма да се нарани, но ще разбере границите на възможностите си. Т.е. - тича, спъва се, пада. Мога да го предотвратя, но не го правя. (това е и причината да смятам т.нар. каишки за прохождане за абсолютна глупост). Освен това изчаквам да стане сама. Ако има затруднение, тя сама ще ме извика и знае, че ще й помогна.
На година и половина се катери по катерушки, на които на 2-3 годишни деца им забраняват. Честно, мъчно ми е за тях.

Мисля, че всяка нормална майка би се опитала да предпази детето си. Защо да си чупи главата, като може да не си я чупи? Когато стане достатъчно подвижно, то ще се научи да се пази само. Травмите по принцип не са безобидни, след силен удар може да се провокират образувания. 
Като цяло подхода изцяло зависи от детето.
Сина ми като по-малък падаше като чувал с картофи, спъваше се непрекъснато.  Дъщеря ми пада по-малко, тя просто внимава повече.

Моят съвет към авторката: ако детенцето е палаво, дръж го по око. Сама ще разбереш до кога.

лю , има доста опасни катерушки и люлки. Виждала съм с очите си как се разбиват деца на асфалта. Повярвай ми, никак не е безобидно.

В момента, в който децата ми проходиха, без чужда помощ, ги пуснах да падат и стават, колкото им сърце желае. Не съм ги подкрепяла на всяка крачка. Но те проходиха и двамата малко след годинката и бяха доста стабилни.
Колкото до обясненията, разбираха доста. И двамата вече говореха на тази възраст /година и половина/ и нямах проблеми с комуникацията.

kalimbi, права си. Доста катерушки са в безобразно състояние.
Затова и не само затова написах:

лю, малко спам, но ми е любопитно - а за проходилките какво мислиш?

искаше ми се да съхраня възможно най-много инстинктът за самосъхранение и да развия преценката на синът ми от най-малък и заради това го оставях да проучва сам /стига да няма опасност за живота му/ Разбирасе предупреждавам предварително, че при определен случай може да падне, ако иска слуша, ако не .... често пада. Проходи на 9м. също на плажа и катереше вишката на спасителя сам догоре. Аз се катерех зад него, но не съм го спирала...Препятствия като пейки съм го оставяла сам да проучва. Също като лю забраните на тази възраст са били за контакти и печки и то не като думата "не", а като "па" - нещо, което свързва още от бебе с опасност от болка и му се споменава много рядко.
На 1,6 години би трябвало повечето деца чудесно да разбират какво може и какво неможе, когато им се каже, а дали ще те послушат, това е отделен въпрос. И ако не слушат го правят с цел да разберат докъде могат да стигнат с теб или с някой друг, т.е. докъдето им позволиш. Подкрепям напълно мъжът ти по отношение на твоето питане...

И аз съм на същото мнение! По-скоро минава меракът към определено забавление и също така детето вече пораства достатъчно, за да може и само да се пази. Например дъщеря ми само реве по градинките, че иска на люлката и после я люшна 1-2 пъти и ревне да слиза и то как слизаше в началото... напред с главата. Вече си казва, че не иска повече и ме чака или да й помогна, ако е висока люлка, или тя сама се приплъзва и слиза. Но към годинка и половина като беше, съм й помагала непрекъснато и съм била до нея.

Арт мама,
Проходилка не съм ползвала за децата си. Не ми се търси, но има доста инфо защо не е добре (педи беше на същото мнение). Децата ми проходиха след годинка, но това никого не е притеснявало. И както казвам "прохождане" имам предвид - детето само да иска да ходи, да е стабилно и да се държи за опора (мебелите вкъщи, ръка - на разходка), а не аз да вървя преведена на две докато го "уча" да ходи   
Сори за спама, но реално и това има отношение по темата. Следвам детето. Ако то има подтик да направи нещо - помагам или съм наоколо (знае, че може да разчита, ако има нужда) ако не - зорлем не го карам. Като са на година и половина предизвикаелство е пейката, като са на 5 - катерушките вече са скучни и се правят по-сложни лупинги. Моето мнение, е че детето трябва да знае границите на своите възможности и да поема разумен риск, а не да стои пасивно 

На мен кардинално не ми е ясно какво общо има възрастта на прохождането с разискваните опасности... И моето проходи преди годината, никога не е ползвало проходилка, и какво? Това с нищо не е променило възгледите ми, че зорлем няма нужда да си чупи главата. Да не говорим за съветите на педиатрите тук, за които вече писах. Но какво общо има с прохожданео за мен остава загадка. 

и аз не мисля, че има общо  

разбира се, че няма нищо общо.
Споменах, защото ме питаха. Според мен има общо не с възрастта на прохождане, а с това доколко детето е отглежданто с различни видове "помощни средства".
Преди време бях попаднала на хубава статия, в която бяха обобщени статичстически резултати - децата, които не са проходили спонтанно, а с т.нар. каишки например, после не знаят как да падат, като се спънат, просто защото винаги е имало кой да ги дърпа назад, когато тръгнат да губят баланс. В резултат - има по-голяма вероятност да се наранят сериозно (лицето например), вместо при падането да паднат на дупе или да се подпрат с ръчички и реално да не пострадат изобщо.
Никоя майка, мисля, че не спомена, че иска детето й да си чупи гавата. Аз съм от тези, които не се притесняват от ожулени колена, обаче. Ако спестя това на детето си, не мисля, че ще му направя услуга 

Онзи ден в Заимов сме в едно кафе и малкият щъка свободно наоколо. От време на време губи равновесие и за всеки случай си сяда на дупето и се изправя наново. От съседните маси се наслушах на "леле детето" "олеле ще падне" и култовото "Хиииииии! Ох, щеше да ми изскочи сърцето!" А долу дори е с онази зелената мокетоподобна настилка Мисля че е много по-щастлив да прави каквото иска и да щъка така, отколкото да го водя аз.

Според мен ако не от думи, то от тона разбират над 90% от казаното, ноо.. Това да слушат и да разбират връзката "действие-противодействие" или "престъпление наказание" (образно казано) е още мноого далеч.. Успях да науча малкия че след като рови в чекмеджетата не е хубаво да мята всичко по земята. Понякога всичко си връща обратно, дори ходи да събира разни работи, но друг път си мята наред - ако му е кеф слуша. Знае вратите на кои стаи седят отворени и кои не, затваря след нас ако оставим някоя; истински ад е да си извадя дрехи от гардероба - доакто отворя двете крила да си избера и едното вече го е затворил.. Понякога си събира дрехите от земята и ги качва горе, понякога пък търси достижими дрехи и ги дърпа долу..
Та с две думи - мисля че много даже разбират. Само че само когато искат.