Колко разбира дете на година и половина и какъв е правилният подход?

изобщо не съм предлагала да се допуска падане на глава - на който и да било, в каквато и да била възраст... говорех за падане по дупе, по дупе и ръце, колене и ръце и др. подобни. В случая, който беше описан с пейката, позата, която аз си представих, предполагаше "прекатурване" от другата страна с дупето надолу...

Извинявай, обаче не си представям как ще предвидиш със 100%-това точност начина на падане. "Допускане" едва ли е най-правилната дума, защото предполага познание, а аз няма как да знам накъде и по какъв начин ще падне детето ми във всеки един момент. Аз като си представя ситуацията с пейката, виждам точно падане по гръб с вероятност и на задната част на главата, ако се преобърне във въздуха.

сина ми е на 1г. и 5м. винаги гледам да съм на една ръка разстояние от него за да имам възможност за реакция, като играе на пясъка стоя и по надалеч,макар да пролази на 7мес. и мислех, че по късно ще проходи, той го направи на 11м. (на 10м. направи първите крачки) и доста падаше в началото, ходила съм след него винаги макар и така да е падал, като се научи да се катери също никога не съм го оставяла сам особено пък навън. Показвай му кое и как да прави както са ти казали и напред, сина ми доста бърбори и доста разбира какво му говоря (аз го правя постоянно и всичко обяснявам във всяка ситуация) и все пак няма как дете на тази възраст да преценява какво е опасно за него  ако не си чела книгата на д-р Фрицхю Додсън - "Изкуството да бъдеш родител" ти препоръчвам да и хърлиш един поглед, добре е описано по етапно развитието и възможностите, които можем да очакваме от децата в ранна възраст

 Синът ми е на година и един месец и също е от рано проходилите, като до края на 10-ят месец плетеше краката и падаше по често...в началото вървях подире му с идеята да го хващам, че все още не бях уверена че би паднал на ръце и от страх да не си разбие главицата. Държах качулката и го оставях да падне до положение пет см та муцунката от земята. Бързо се научи да слага ръцете и след този момент вървях след него само защото много го блазнеха всякакви стълби  ...иначе като паднеше ръкоплясках, радвах се и ... сега като падне сам си се радва 
 В ситуацията с пейката...не бих го оставила...от такава височина може здраво да си разбие главицата...но моето диване също има често гениални идеи и от два месеца му се струва адски забавно да се качва по диваните и да бяга по тяхната дължина...разбира се смъквам го, но се е случвало и няколко пъти да падне...сякаш от тогава е малко по внимателен. От известно време тайно се пакачва и на масата от което аз изпадам в тих ужас...смъквам го от там и със страг тон му обяснявам че ще има бамм и че ще г боли ...не знам дали ме разбира. Доста еща разбира, не ми се вярва това никак да не го разбира. Познава играчките си, като му кажа коя да ми донесе  я носи, знае какво означава лека нощ, знае да си поиска вода и храна...мисля си че основните неща ги разбира.
 Не мисля , че ако ще си притеснена трябва да го оставиш да пада по улиците, но за пейката...аз лично бих стояла до него и бих му показвала правилното качване и слизане, а не да му забранявам напълно. Моето шилце е много любопитно и иска всичко да опита...все пак сега преоткриват света..опитвам да му угодя за нещата които не са опасни за него. Пролази на 5 месеца и постоянно се опитваше да ес хвърля челно от дивана, тогава баща му се зае да го учи как да слиза от него- с дупето назад. След месец и половина тренировки дятито се научи ... падал е , няма как- слагах одеала пред дивана за да омекотят удъра. Сега усилено се учим да слизаме по стълбите, че така се засилвааа  За пързалка ми се струва малък дасе пуска, може би му нямам толкова доверие...но и той няма кой знае какви мераци за сега  Мисля си че майките на близнаци или на деца с много близка възраст са научени да имат повече доверие в децата си , от които трябва да черпим смелост 
 Но...всяко дете е различно- особено в тази възраст, така бързо се променят.  То така или иначе ще се научи да се пази, по добре докато ти самата не си уверена в него да го пазиш, според мен майката, която прекарва най- много времес детето си знае точно какво и кога да очаква от него и щом може да предотврати нериятните моменти трябва да го пази 

Не разбира толкова много, колкото ни се иска.
И няма смисъл от дълги обяснения, разяснения, речи и монолози. Остави ги за по - натам.
Едно кратко НЕ, което трябва да знае какво значи, това, че повече им минава покрай ушите е отделна тема , върши повече работа и спестява доста нерви.
За падането - ами неминуемо е да се случва понякога, колкото и да внимаваме. Не става въпрос колко е палаво детето и колко разбира. В такива случаи се старая максимално да я пазя, да съм спокойна, че каквото зависи от мен съм направила, или поне съм могла да направя, за да не се упреквам после... Въпреки, че... каквото е писано.

Някъде на тази възраст съм била, когато съм започнала да си излизам от кошарата за спане. Само че там нямало махащи се решетки.. Майка ми изпаднала в ужас и започнала да ми забранява да го правя - безуспешно. Баща ми няколко дни ме учел и накрая и научил как да излизам и да се спускам по мебелите до земята. Резултат - нито едно пребиване. Според мен щом едно дете само поакзва, че е готово и има желание да научи нещо, то трябва да му се помага. Иначе дето викат една секунда невнимание - цял живот.. Но със сигурност не с болка(да го оставяш да пада тежко е като да слагаш ръчичката при пантите на вратата и почваш да отваряш и затваряш черен хумор..) а с показване.
Малкият се научи че падането не е страшно и повод за рев като не го 'спасявахме' след всяко тупване на килима вкъщи. Когато виждам, че не се е ударил, но си реве - не успокоявам. Сега и навън рядко му прави впечатление като падне, а и като го оставях вкъщи да си пада се научи как да слага ръчички и как като залитне да пренесе тежестта така че да падне по дупе примерно.
Иначе с разбирането - не виждам и светлинка в тунела. Само да стане дума една крачка да се направи не накъдето той е решил и е рев до небесата В момента, в който спра да го викам да дойде при мен и го оставя да си тръгне накъдето иска - все едно не е плакал, усмивка и хуква

Ситуация1 - Няма да му забраня да се катери по пейката,но и няма да го оставя да падне, ще бъда до него, за да предотвратя падане.

Ситуация2 - Подобно на горния отговор,бих го предпазвала от падания,докато не проходи стабилно.

Но,въпреки усилията ни, не винаги ни се отдава да предотвратим паданията. Случва се на всеки. Когато е нещо опасно,глрдам да го предотвратя, но когато е нещо като да се мъчи да отвори пластмасова кутия,или да си обуе чорап,обувка, оставям детето да се помъчи, за да се научи. Това да,но не и да се научи от падания, това вече ми се струва опасно и лекомислено. И друго което искам да ти кажа, е да правиш това което ти смяташ за добре. Ти си майката, ти си познаваш детето най-добре. 

Аз съм на мнението на мъжа ти. 
Винаги оставям дъщеря ми сама да си направи изводите от опасните ситуации. Ако е много опасно обяснявам как да го направи по-безопасно, а не забранявам. 

И аз като мъжът ти...

Все пак колкото и да се говори личното преживяване и опит е най-добрият учител...
Това важи и за 1 год, и за 10 год и за 40 год...

Но най-добре в вместо да го дебнеш да не падне... Вземи и го научи как да се качва и слиза...

Включвам се в темата, че детето ми е точно толкова голямо (без да съм чела всички мнения).
Аз действам по следния начин - забранявам единствено неща, които биха наранили някого. Т.е. забранявам да се пипа контакт, да се пипат счупени стакла и неща в този дух. Всичко друго е позволено (за ужас на някои наблюдатели  ). Всъщност не използавм израза "забрана", а казвам "не бива, защото..." и винаги обяснявам. Вярвам, а и виждам на практика, че децата разбират.
Не бих си помислила да забраня пейка, катерушка или нещо подобно. Просто съм до детето и му помагам. И да, бих го оставила да падне, ако става дума за леко падане, от което няма да се нарани, но ще разбере границите на възможностите си. Т.е. - тича, спъва се, пада. Мога да го предотвратя, но не го правя. (това е и причината да смятам т.нар. каишки за прохождане за абсолютна глупост). Освен това изчаквам да стане сама. Ако има затруднение, тя сама ще ме извика и знае, че ще й помогна.
На година и половина се катери по катерушки, на които на 2-3 годишни деца им забраняват. Честно, мъчно ми е за тях.

Мисля, че всяка нормална майка би се опитала да предпази детето си. Защо да си чупи главата, като може да не си я чупи? Когато стане достатъчно подвижно, то ще се научи да се пази само. Травмите по принцип не са безобидни, след силен удар може да се провокират образувания. 
Като цяло подхода изцяло зависи от детето.
Сина ми като по-малък падаше като чувал с картофи, спъваше се непрекъснато.  Дъщеря ми пада по-малко, тя просто внимава повече.

Моят съвет към авторката: ако детенцето е палаво, дръж го по око. Сама ще разбереш до кога.

лю , има доста опасни катерушки и люлки. Виждала съм с очите си как се разбиват деца на асфалта. Повярвай ми, никак не е безобидно.

В момента, в който децата ми проходиха, без чужда помощ, ги пуснах да падат и стават, колкото им сърце желае. Не съм ги подкрепяла на всяка крачка. Но те проходиха и двамата малко след годинката и бяха доста стабилни.
Колкото до обясненията, разбираха доста. И двамата вече говореха на тази възраст /година и половина/ и нямах проблеми с комуникацията.

kalimbi, права си. Доста катерушки са в безобразно състояние.
Затова и не само затова написах:

лю, малко спам, но ми е любопитно - а за проходилките какво мислиш?

искаше ми се да съхраня възможно най-много инстинктът за самосъхранение и да развия преценката на синът ми от най-малък и заради това го оставях да проучва сам /стига да няма опасност за живота му/ Разбирасе предупреждавам предварително, че при определен случай може да падне, ако иска слуша, ако не .... често пада. Проходи на 9м. също на плажа и катереше вишката на спасителя сам догоре. Аз се катерех зад него, но не съм го спирала...Препятствия като пейки съм го оставяла сам да проучва. Също като лю забраните на тази възраст са били за контакти и печки и то не като думата "не", а като "па" - нещо, което свързва още от бебе с опасност от болка и му се споменава много рядко.
На 1,6 години би трябвало повечето деца чудесно да разбират какво може и какво неможе, когато им се каже, а дали ще те послушат, това е отделен въпрос. И ако не слушат го правят с цел да разберат докъде могат да стигнат с теб или с някой друг, т.е. докъдето им позволиш. Подкрепям напълно мъжът ти по отношение на твоето питане...