Колко разбира дете на година и половина и какъв е правилният подход?

На тази възраст разбира абсолютно всичко, освен ако не засучеш някое твърде сложно изречение. Най-добрият начин за общуване с малките деца е с прости къси изречения - това ги улеснява в разбирането. Ако обаче мислиш, че забраните ще ги "разбира" толкова, колкото поканата за нещо приятно - то аз такъв човек не познавам и възрастен.  Естествено, че ще има оглушки. Но разбира всичко.

По отношение на пазенето - не, не съм "за" теорията с паданията като метод на учене на нещата от живота. Сигурно защото аз много съм падала и все сама - и в пряк, и в преносен смисъл. Останаха ми белезите и никак не го намирам за помъдряващо. Той животът е достатъчно кофти и без зорлем детето ми да си троши главата. И не - не сум била по-добр еподготвена от пазените деца. Просто бях по-чувствителна, което направи нещата още по-трудни. И в този смисъл - аз си пазя детето - и физически, и психически. Много неща ще го зашлевят и без това. Моята роля е да съм ги обяснила, а не да съм заела ролята на съдбата и да му шибна аз едн-два преносни шамара, та да го "подготвям". И така - и за физическите, и за душевните рани - аз не ги намирам за поучителни и съдя по себе си, най-актуалния възможен пример. Да не говорим, че едно най-обикновено падане може да има фатални последствия, няма какво да се лъжем. Има няколко точки в човешкото тяло, които са мега рискови. Аз такива рискове не желая да поемам, едно дете имам.

Абсолютно съм съгласна с това твърдение. Нещата в живота са доста различни и индивидуални, но според мен ролята на майката е да показва и на детето как да се справя самичко в известен смисъл. Не само да го оставя да го "очука" живота, а тя да гледа отстрани...

1. По отношение на пейката: не му забранявай, не го оставяй да падне, не очаквай да разбере основите на Физиката и всеобщото привличане. ПОКАЖИ му - с неговите ръчички и крачета - как става. После го остави да се оправя сам. От ниската пейка и да падне едва ли ще се нарани сериозно. Може да му припомняш - вече вербално - как се прави, но... толкова.
2. ПО отношение на ходенето - никога не съм ходила след сина си. Той проходи доста по- късно, понеже рано разбра, че придвижването на 4 крака е далеч по- безопасно. Започна да ходи изправен едва след като беше достатъчно стабилен, за да не се препъва във всяка миша дупка.
3. По отношение на вербалната комуникация по принцип - би следвало да я има. Би следвало не само ти да му говориш, но и той вече да ти говори. Говори му, независимо дали и до колко разбира всичко, което казваш. Говори като на обикновен събеседник, като на възрастен човек. Колкото разбере - толкова. Опростяването на думите и/ или изразите и изреченията не помага, а усложнява разбирането и развиването на речевите способности. СЛУШАЙ "бебешкото" бърборене. То е ранен опит за комуникация, не случайно възпроизвеждани звуци на тази възраст. Ако успееш да установиш за какво се отнасят дадени звукосъчетания, ще му помогнеш много в развитието на собствената му реч.

Не си съвсем права.
Главно понеже твърде много омеси преносния и буквален смисъл на думата "падане".
По отношение на буквалния, "безопасните", "контролирани" падания помагат. Понеже учат - наистина - как да се пада по безопасен начин, от една страна - ако веднъж си охлузиш носа следващия път ще се опиташ да паднеш на някоя друга част от тялото - но и понеже учат на това как да не се пада. Забраните за всичко, което би могло да доведе до падане не водят до този ефект; нито пък задължителното предпазване. Ако детето от рано се научи, че някой винаги ще го хване, ще е склонно да се опитва да прави много по- опасни неща. Няма да развие от рано... хм, усещането за опасност - в случая - от височина. И не е изключени някой ден да предприеме нещо наистина опасно... когато е само. От друга страна, ако падне от място, от което не би могло да се нарани сериозно, но се удари достатъчно, за да се разплаче, е доста вероятно когато се сблъска с по- голяма височина да предпочете сигурните пътища пред новаторството. Освен това опитвайки различни подходи развива усещането за равновесие. Освен това се научава да различава различните видове "не". Да различи "кога мама е сериозна и може да ми се случи нещо лошо". Или, с други думи - кога наистина трябва да послушам на мига.

Оооо, аз много добре го разбирам даже Може да ме повика - мен или баща си, може да си поиска вода, ядене, да покаже че му се спи или му е скучно. Но това се случва със някои негови си словосъчетания, които са твърде далеч от думичките според мен  Например като иска вода казва "диййй да" и т.н. Общо взето му е по-лесно да ме хване за ръката и да ме заведе до желаната цел, като ме насочи да му дам това, което иска. Притесненията ми с говоренето са по-скоро свързани с бедния му според мен речников запас за неговата възраст. По книгите пише, че децата на година и половина общуват с 50-60 думички, а и имам пример на дечица колкото него, които говорят доста повече. А той, ако е в настроение, може да каже как правят жабата, патето, котето и кучето, да каже на колко годинки е (дийда  ) и мама и тати, естествено ало и това е май. Всичко друго е звуци и срички, в повечето случаи без смисъл. Аз естествено от бърборенето му мога да разбера елементарни неща като това дали е доволен, нервен и т.н.  Но определено си мисля че би трябвало да може повече... незнам, може и да греша.

Примерите, които дадох в първия пост са два от многото, просто за тях се сетих. Ще обясня и защо мисля, че не ме разбира като му казвам "не" или пък просто си прави оглушки.

Много обича, да кажем да хване люлката и да я бутне силно назад, докато застане над главата му  Тя е тежка и метална и се сещате какво може да стане, ако я изпусне. Хиляди, хиляди пъти му казвам "не!", ноооо на човека му е интересно и в момента, в който го пусна пак там отива  Е няма как да го оставя да го халоса и да му счупи главата нали? Веднъж го оставих да падне, като го бутна въпросната люлка(леко), без абсолютно никакъв обучителен ефект. 

Сисилия,моят сладур все още не говори,разбира всичко и обяснява с жестове какво иска.Не съм го пазила много,например неговата стая е с мокет и знам,че и да падне няма да се нарани,постепенно се научи да се пази.Явно си е и до детенце обаче,защото малката е доста чуствителна и някак сърце не ми дава да я оставям да пада,дори и контролирано.И все пак опитвам се да им показвам как се правят разни неща като катерене и слизане,но ги оставям самички да пробват едва когато съм сигурна,че ще се справят

Щом самият той говори - комуникира - как ти хрумва, че не те разбира? Това, че се прави на разсеян - ами, той ще го прави и на 6, и на 16, и на 26. И тогава ли няма да разбира?
Вероятно казва много повече думи, отколкото различаваш. Не е бръщолевене без смисъл - има смисъл, но не го разбираш. Вероятно речниковият му запас е далеч по- широк от подозирания от теб. Неправилното, толкова далеч от "възрастното" изговаряне и оформяне на звуци се дължи на чисто физиологични причини - незрял вербален апарат, не на умствена неспособност да оцени неадекватността на звученето. Небцето "слиза" различно бързо. От друга страна, много сложно е да се научиш да свириш на инструмент, който непрекъснато се променя в процеса на обучението. Прояви търпение.
По отношение на липсата на обучителен ефект от бутането с люлката - няма как да знаеш дали е имало такъв или не. Просто ти търсиш съвсем различен резултат. За него обучителният ефект е да се научи да преценява силата - собствената си - както и тази на предмета - в случая - люлката - който ускорява, както и ъгълът... и понеже определено му е раничко да го хванеш с някой учебник, лист и молив и да му обясниш Нютоновата механика, единственият начин, по който може да разбере кога какво става, кое до какво води, е по експериментален път. А това е доста дълъг и трънлив път и покрай другото един опит не означава нищо. Може да е било чиста случайност. После трябва да се повтори, да се провери отново, да се изследва дали ефектът е постоянен, или променлив, ако е променлив, дали се променя постоянно, дали зависи от неговата... ами, възраст, височина - има неща, които са били едни преди месец, а сега са съвсем различни, дали пък не зависи от нещо съвсем друго - примерно и преди е валяло, и сега, но и в двата случая не е постоянно, ако е така то от какво ли зависи... и дали той може по някакъв начин да контролира даденото явление - примерно не може ли да вали само нощем, че иначе не се ходи на площадката... и т.н. Да си малко дете изобщо не е лесно.

Което, разбира се, не означава, че трябва да го оставиш да се пребие, за да разбере, че има и такива неща. Просто трябва да преценяваш кое е наистина опасно... и кое можеш да му позволиш да "изучи" сам. Като само стоиш наблизо, за да гушкаш и забърсваш сълзите, когато урокът се окаже не особено приятен и дори болезнен...

Като майка на дете, проговорило много рано, мога да кажа, че говоренето не е индикатор дали детето ще може да се пази или не. Прохождането също, синът ми  сравнително рано проходи -на 11 месеца. Обяснявам откакто се е родил всичко, приемам, че ме разбира. Въпреки това  имаше дълъг период, в който залиташе, падаше, качваше се на пързалки, а гледаше птиците и самолетите и затова го пазех. С времето стана стабилен и по-предпазлив.
Знам, че кара перфектно колело и коли с педали и го оставям да си ги кара, като леко подтичвам отзад. Знам, че няма да пипне котлони, знае за какво служи нож, ножица и не ги крия. Наясно съм, че с катеренето още не мога да му имам пълно доверие и съм наблизко.

На мен ми е ясно, че по моите терзания няма как да има еднозначен отговор. Т.е " Да, не е необходимо да го спирам във въздуха при всяко залитване", но " Не, в никакъв случай няма да го оставя да се залепи за котлона или ютията". В крайна сметка пак стигаме дотам, че за повечето неща, майките трябва да разчитаме на собствената си преценка и инстинкт за това до колко наученото от удара  оправдава причинената болка.

Говоренето и разбирането в тази тема намесих не защото имат някаква връзка с пазенето в конкретните случаи. Първо дете ми е и аз наистина не съм наясно колко точно разбира какво му обяснявам относно опасностите навън и вкъщи. И доколко мога да разчитам на това, че мога да му обясня ЗАЩО не трябва да засилва люлката срещу себе си или пък дали ще запомни че определено действие води до болка за него?  Никога не показва че ме слуша, дори често монологът ми ( с подходящ, според мен тон) е посрещнат с врътване на другата страна и измъкване, ако съм го хванала. Не ми се е случвало да се заслуша в гласа ми и да седи кротко. Книжки не понася, само ги къса, не проявява интерес към приказки. Успех имам за кратко само с песничките. Явно отдава много по-голямо значение на физическите дейности (като повечето момченца), не стои никога мирно, не се заиграва за повече от 5 мин., дай му само да вилнее и да търчи като обезумял  Може пък и аз да интепретирам грешно реакциите му, знам ли.... Ама как да реша че ме е разбрал за това, което току що съм му обяснила, като той моментално изчезва и започва да си се занимава с неговите си неща 

За мен дете на 1г и половина си е все още почти бебе.
Да, може да ходи, да използва определен брой думи, да разбира донякъде какво му се говори.
Но, трудно ще направи причинно-следствената връзка от действията си и това какво следва след тях.
Не може да си преценява силата, а в същото време е доста силно. Дори и да го оставиш люлката да го удари, след като я засилило, след известно време то пак ще отиде там и ще направи същото.
Както казах и преди, моето мнение е, че трябва да си до детето, за да предотвратяваш сериозни инциденти.
Не го спирай, но го подкрепяй, показвай му как стават нещата.

Ами... явно все пак е малък още - щом не проявява никакъв интерес към книжки, в които има и картинки, много по- малко ще е търпението му към само думи...
Т.е. няма не разбиране, а търпение.
В такъв случай не виждам друг избор за теб, освен ти да се въоръжиш с много такова...

Аз съм на мнение от опит разбира се , че децата , бебетата разбират много неща , дори толкова много знаят , колкото на нас възрастните ни е бедна фантазията. Истината обаче е че малчуганите знаят много по-сериозни неща , а тези простички , падания , парения ....трябва да им се показват. Ние заизвеждахме малкото часове навън веднага след като ни изписаха от родилния дом. Когато баща й имаше нещо за вършене някъде по институций или където и да е , тя беше от 40 - ия ден неизменно с него в стола за бебта !
На 6 месеца можеше да пляска при думата "браво" съсредоточено и  правилно с ръчички ! Проходи късно ..............на 1г и 2 месеца , но от раз , изведнъж все едно е ходила 15 години преди това , изобщо не е лазила. Всичко разбираше . От 20 дневно бебе съм я издържала над лиген ............, .........и за мое щастие за пишането пишкаше , но за акането си знаеше и предпочиташе чистия вариант. Никога не е приспивана на ръце и никога за вече 2 години не е заспивала между нас на спалнята , само в нейното легло. На 1 годинка я заведохме на море ..................., обожаваше водата , но каквото и се кажеше това правеше , знаеше сякаш къде е дълбоко и не може да скача от лодката и кога татко й я държи за да скача и да буйства.
Винаги обаче сме били до нея , на много близо разстояние и всичко което се е налагало все сме говорили. От 1 г и 4 месеца се люлееше вече на люлка без облегалка от 1г и 6 месеца се казва и пуска сама от пързалка , но явно от многото говорене и показване .........сме постигнали висок усет и чувство за самосъхранение.
Присъединявам се към мненията , че на детенце непрекъснато трбва да се говори, много внимание и постоянно тичане след него. Не бива да се наранява сериозно за да разбере каквото и да е . Търпението и постоянството са най-добрия другар в подобни ситуаций като поставената тема !

katiABV , не ми се иска да си псомням какъв беше изхода от един такъв удар с люлка предишното лято и да не дава Господ. Някои пък може би си спомнят за актрисата, която си замина тук в канада от едно падане назад на главата. Нищо не съм смесила прекалено. Има си педиатри за тази цел. Моите ме бяха предупредили много отдавна да не се заб;уждавам по отношение детските травми - може да извади късмет, но може и да не извади. Всеки преценява какви рискове е готов да поеме. Аз нямам такива нерви. Моето дете също играе, катери се, скача, пуска се, но аз съм там и съм на една ръка разстояние. Не си позволщвам да се зазяпам или да си поседна някъде. Не го спирам, но да - пазя го. Има и един друг момент - че никой не знае какъв точно е ефекта от тези удари и падания, тъй като никой не си води детето на скенер месечно. И това ми бяха казали. Та, паданията от определен тип и особено удари по главата, врата, гърба и гръдния кош са силно непрепоръчителни ако може да се избегнат.

аз съм плътно до него, на година и 10 месеца е... няма нужда от опит да разбере колко боли да си залепи ръката на горещ реотан... макар че, за съжаление, в нашия слушай точно това се случи... пуснал си печката, отворил я и си залепил ръката на реотана... познайте... след няколко дни направи същото... хем че очевидно много го боля и плака дълго... въпросният опит с горещите реотани го натрупа точно на година и половина, оттогава ми е обица... плътно до него и обянявам защо там не може, защо това не се пипа, т.н....

приемам,  сигурна съм, че разбира всичко  разбирането го натрупва не само от опит, а от гледане на филмчета, четене на книжки, от по-големия си батко...

за мен няма нищо по-естествено от това майката да се опита да предпази детето на такава крехка възраст... ще се кахъря дали ги обгрижвам, когато станат големи момчетия, а аз все още им казвам, примерно, да не тичат, за да не се спънат и да паднат...

На тази възраст винаги съм ходела плътно до сина си по площадките. Проходи на 10 месеца, много стабилно, никога не е падал. Но...съм го оставяла да се бори с някои неща сам, за да се научи. Например - мъчи се да се качи на пейка - оставям го, като стоя плътно до него. Ако тупне по дупе - не е страшно. Естествено не съм го оставяла да си пада на главата или да се катери по катерушки и пързалки сам.