похарчил парите с един замах

С една приятелка така похарчихме една голяма сума, дадена й от баба й за рожден ден или нещо подобно.
Черпи всички ни и за часове парите се стопиха.
Виж нашата тема за четвъртокласниците. Да не се повтарям, на последните й страници съм развила концепцията си за възпитанието на децата /моето голямото е на 10 г./ и отношението им към парите и покупките. Тук да не се повтарям пак. А в онази тема има писано и други родители по този въпрос. Може да вземеш нещичко.

Според мен тази случка не бива да я криете от бащата.
Съвети не мога да дам.Явно детето още не се е научило да оценява парите.

Ще погледна темата.  Не съм уточнила, обаче, че парите оставих на бабата (макар и на видно и достъпно място), не на децата. Т.е. не е като да е получил пари по някакъв повод.
А парите, че не ги цени - не ги.  Чудя се дали мога да променя това вече или е твърде късно и невъзможно.

Можеш да промениш всичко. Първото важно нещо е да набележиш какво искаш. След това- да видиш възможните начини и да опиташ този, който смяташ, че за вас ще е най- приложим. Ако не стане- пробваш друг, но пробваш, не чакаш промяната сама да дойде. Можеш доста да почакаш и да няма желани резултати. Нагледай ни темичката. На 9 години още не е тотално късно, но е наложително да се почне специалното "обучение" в тази насока вече. У нас възпитанието е важен въпрос и по него предварително всичко обсъждаме с тати и заедно работим. Това означава и двамата да сме информирани за всичко. По- добре да установите ако имате проблем какъв е и заедно да решите как да действате.
Единичният акт няма да ви реши въпроса, ако детето не знае много за стойността на парите, как се изкарват и как следва да се харчат. Иска се по- цялостна политика.
Успех!

Не мисля, че е редно да скриете от баща му, тия неща рано или късно се разбират и тогава още по зле. Трябва да си поговорите много надълго и нашироко.
Минзухар,знам, че е сириозна случката, ама е сладурче синът ти 

минзухар, какво да ти кажа. Странно е да вземе парите на баба си детето, поговори си спокойно с него и му обясни как точно се изкарват 200 лева, това си е половин заплата в България. Моят също е на 9, касичката му е с доста спестявания, но до момента само събира и не харчи нищо. Е, и да ги изхарчи, негови са си все пак, макар че ще ме учуди здраво. Но ако вземе от нас или от баба си, задължително бих му разяснила защо е нередно и не бива да се повтаря   Аз на моите деца винаги им повтарям, ако искат нещо, да дойдат и да ми кажат, а не да мислят каквито и да е други способи за придобиването му. Просто досега не съм се сблъсквала с проблем в тази насока и нямам реален план за действие. На мъжа ми бих казала, просто какво да се крие. Но ако ти си прецениш, че не искаш да казваш, може така да е правилно във вашия случай

Сподели със съпруга си. Все пак той е най-близкият ти човек. А не носи ли вина и бабата щом като си поверила и децата и парите?Не че детето няма вина, но все пак нали си се доверила?

Ми трудно си е..
Опитай се да поговориш с него и да му обясниш,че постъпката му не  е правилна..

Иначе и аз мисля,че трябва да кажеш и на таткото..Все пак и той има право да знае,но го предупреди да не се кара на детето

Аз бих нарекла тази постъпка кражба, а не похарчване с един замах.
И бих започнала разговора оттам.
От мъжа си също не бих скрила, но ти си знаеш.
Не е късно, но е обезпокоителна постъпката, все пак е на 9 и би трябвало да осъзнава какво може и какво не.
Бабата кога е разбрала, че е взел парите и как е реагирала?

За разговора е ясно, че трябва да го има - ни постъпил почтено, излъгал е доверието ви, профукал  е пари, за които се работи Х-време, играчки  и пр. се купуват по преценка на родителите и от този род, бабата носи отговорност като не слуша и прави номера зад гърба би могло да се случи еди какво си и ....неща от този род бих обсъждала ако беше моето дете.
Не бих се карала, не бих викала и не бих крила от баща му /ако той е податлив на внушение как да реагира спрямо детето/.
Трябва да е наясно, че  е постъпил неправилно, че вие огорчил и че трябва да носи последствия за постъпките си.
 
След това аз бих прибрала Легото и бих му удържала от джобните пари, докато ги "изплати" и след това бих му дала играчката.

Правилно! Как така ще му се кара, даже напротив, трябва да го поощри. Точно така се става преуспяващ човек у нас - взимаш парите и... кеф ти Лего, кеф ти яхта, кеф ти вила на Карибите... 

Минзухар, не знам колко страшно ще стане, ако научи баща му, но според мен много по-страшно ще стане, ако не научи. За детето, но най-вече за теб.
Дано да си ме разбрала правилно.

Нямам подобен опит.
Не бих скрила от бащата освен ако не сме разведени и вижда детето 2 пъти годишно, т.е. ако го гледам сама.

Доста мисли биха ми се завъртяли в главата. Включително защо е решило да купи Лего.
Иначе постъпката е изнендаваща, ако беше моето дете директно щях да обясня за доверие, прикритост, подмолност и отговорност. Все пак на видно или на известно място, парите обикновено не се крият, не може да се живее в страх за какво ще отидат... Дано не се налага.

И да, скандал няма да помогне. Особено като има проблем. Определено ако таткото се люти страшно, първо бих говорила доста с него за да говори на детето. Иначе то нищо няма да чуе.

Стана ми интересно. Как е купил "Лего"-то? В магазина не са ли го попитали? ТОва не е никак похвално от тяхна страна.  . Аз ако съм ще отида да върна конструктора.
А иначе разговор щр трябва да направите. И парите не бива да стоят така, че да ги ги взема.
Знам ли аз след време какво ще се случи и при нас....

   Ей това беше първото, което ми мина през главата. Що за човек си, че да прибереш 200 лв. от деветгодишно непридружено от възрастен и това да не ти направи впечатление.
   Иначе вкъщи парите стоят на достъпно място ( не са много, обикновено не се разплащаме в брой), но детето никога не е посягало на тях.
   Поговорете. Разбери какво го е накарало да постъпи така. Убедена съм, че той самият осъзнава, че това което е направил не е редно. И не крийте от бащата. Едно семейство се крепи на доверието, поне според мен. 

Викаш, да го нарека крадец и аз с един замах и да му набия канчето ли?  
Разговора го проведох, така както го чувствам, обаче не съм сигурна в ефекта. На баща му не искам да казвам, защото има известни проблеми с контролирането на гнева  в последно време  . Ще трябва и него да обработвам преди да научи страшната истина  
А защо Лего ли? Ами защото е маниаче на Лего, точно този конструктор му бе обещан от баща му като покаже отличното свиделество в края на годината. Е, детето е решило да изпревари събитията.  .
В магазина е бил придружаван от дядо си, който по не знам каква причина не се е сетил да го попита откъде са парите.  Сигурно си е мислел, че това са джобните на детето  .
Майтап, майтап, ама ще премисля още едно денонощие преди да подхвана отново темата в къщи.

Ами още по-интерено става, след като му е бил обещан...
И моето дете е маниаче, но преди да похарчи собствените си пари за Лего пита... Най-малкото не се "прекарва" да плати за нещо, което може да получи.

В случая си е развалил празника и наградата. Това си е наказание само по себе си... Аз бих говорила първо с дядото. Но пък то хора разни... Ти си знаеш най-добре. Все пак ако това не е диапазона на джобните му за седмица... и дядото има пръст...

О, подобна постъпка определено трябва да има сериозна реакция от ваша страна.
Задължително трябва да съобщиш и на баща му, но насаме, когато сте двамата. Да се успокои бащата и след това да проведете един сериозен разговор с детето.
Няма да споменавам, че смятам за грешка това, че си оставила парите на видно място и с достъп от децата. Те са деца и е донякъде нормално да им се прииска да си вземат нещо, ако не е имало специални разговори в къщи по отношение на парите.

Постарайте се да обясните добре, че постъпката е крайно неприемлива и няма да позволявате подобно поведение от страна на децата.
Аз също подкрепям мнението, че трябва да удържите по някакъв начин взетите от детето пари, дали от джобни, или като извършва някакви дейности, които вие прецените (изхвърляне на боклук, бърсане на прах и др. подобни неща) за да върне парите, които е взело.

Не, не казвам да му набиеш канчето, а как ще го наречеш е твой избор. Казвам, че за мен това е кражба и подобно нещо в моята къща и от моето дете не бих преглътнала. Със сигурност ще съм доста разочарована от него и ще има много сериозен разговор. Не зная колко гневен е таткото, но ако все пак е стабилен психически и нормален със сигурност няма да скрия такова нещо от него. Не зная и колко сте заможни, но поведението на дядото също ме учудва. Не познавам 9-годишни деца с 200 лв джобни, които харчат без позволението на родителите си или на възрастния, който им ги е дал.

Как ще дадеш 200лв на дете ?Аз туй не мога да си обясня.Аз бих ги дала на бабата ,не на детето и то на 9г .Не че на нашата 13г щерка бих и дала де.Абсурд.

Ако баща ми придружи сина ми да си купи лего за 180 лв ще имам сериозен разговор първо с баща ми. Не се сещам точно на колко години е синът ти, Минзухар, но моят на почти 8 години е готов веднага да даде 120 лева за електрически локомотив, обаче толкова пари няма как да попаднат у него, засега.
Сериозен разговор трябва да има -  да се обясни кое е евтино  и кое скъпо...нашите деца ни виждат да харчим такива суми за семейни покупки, които сме обсъдили заедно, но ако за вашето семейство това са пари за храна за 4 дни, то те и на детето не се виждат много.

Намирам много добри идеи туи и съм впечатлена от подхода във вашето семейство.

Аз съм на bloomnicer дъщеря и.
По принцип не взимам участие във форума , обаче тук това е специален случай!
И аз като 9-10 годишна имах един епизод , е не с 200 лв. ама пак си беше нечестно от моя страна.
Парите ги похарчих в голямото за чипсове и не помня какво още беше , ама в секи случай глупости.
Виждам че си му го обещала като награда за успех!Внимавай това е нож с 2 остриета!При мен също ги има поощренията за отличен успех (за влизането в НПМГ мама ми купи лаптоп!), но не при всяко дете този подход действа,а може и да се окаже че само зубри и не мисли което после става много зле.Той трябва да бъде поощряван за ученето,а не да учи за поощрението!
Е все пак родителският ти стил ми допада !Физическото насилие с нищо не помага , даже напротив,може да си помисли че щом ще изеде боя , по-добре да открадне от непознат или човек извън семейството, но боя в никакъв случей няма да го откаже , просто ще го накара да е по-предпазлив в бъдеще и ще ги омотае едни лъжи......Е поне аз това бих направила ако мама не беше говорила с мен по въпроса(аз обаче доста се бях оплела в лъжи!)
Най-гадно за мен беше и си остава разочарованието и огурчението на мама от това че съм я лъгала за парите по немски!Все още като ми се случи да я излъжа тя много се дразни!За щастие това се случва рядко , но докато отново ми се довери .... мина време и ми беше мн. мъчно!Сигурна съм че и той се чувства ужасно , но ти все пак му обясни че тази постъпка те е накарала да се чувстваш много зле и повярвай ми той те обича толкова много че никога не би искал да те огурчи така отново.
Идеята на джобните е да не ходи гладен цял ден на училище (особеноако ходи на занималня) и като му ги отнемаш толкова дълго , че да изплати 180 лева ти го лишаваш от храна и от единствените му финанси , които може да иска да спести за нещо ,за твоя рожден ден примерно, и тогава това вече е жестоко ,защото колкото и да са му малки възможностите той все пак се нуждае от парички ,дори само заради чувството на самостоятелност което му дават.Той може да открадне отново заради липсата и този път може да е от съученик или приятел.
Идеята да си ги изработи с миене на чинии или изхвърляне на боклук обаче е гениална!Досадна домакинска работа , това няма да му нарани самочувствието много и ЩЕ разбере как се изкарват 180 лв.
Легото е купено и не е добра идея да го връщаш или да му го взимаш , просто му кажи да не очаква нищо за края на годината независимо от успеха (въпреки че можеш все пак да му купиш някакво любимо лакомство или нещо мъничко, ако наистина има отличен успех).Важното е да му покажеш че това ,което е направил, те е наранило ,защото мили родители ние децата ви, малки или порастнали ви обичаме безмерно и не искаме да ви огурчим!

На bloomnicer дъщерята, много благодаря за включването.

На bloomnicer дъщеря и ни сложи в малкия си джоб всичките родителки. Браво, момиче! 

Разсъжденията на това момиче ме изумиха!!! Малко от младите хора в днешно време са такива... /Не, че ние сме престарели, но...все пак/. Евалата момиче! Радвам ти се от сърце за дадените умни съвети!

Детето е още малко и не осъзнава постъпката си като кражба. То просто не разбира стойността на парите и не може да ги цени. Разговорите и обучението в тази насока са задължителни, явно му е време.
Бих го наказала, но не с пари. Бих прибрала легото на видно място-в неговата стая , примерно. Там където може да го вижда и стига. Но бих му забранила да играе с него да кажем около 2 седмици след края на годината. Ще бъде лишен от любимата играчка по-дълго, отколкото ако беше изчакал или попитал. И той ще трябва да си изтърпи наказанието, за да може да му вярвам отново и да съм сигурна, че е разбрал грешката си. Знам, че е тежко , но той трябва да осъзнае че и провинението е тежко, а не просто, че мама се кара. 

Минзухар, няма как да не кажеш на мъжа си за случката. Нали в края на учебната година той ще иска да възнагради усилията на детето с обещаното Лего и тогава какво ще правиш?

На девет години ми се струва, че е редно да знае кое може и кое не може. За какво служат парите, как се печелят и за какво и кога се харчат. Също така кой взима решенията и преценява колко и за какво да се отдели.
Не бих нарекла постъпката на детето кражба, но явно то изобщо не е наясно с финансите. Време му е да бъде образовано в тая насока. Да не кажа, че вече доста сте закъснели.
А таткото трябва да знае! Такива криеници и игри на "добро" и "лошо" ченге не са много подходящи за възпитанието.

За мен бабата и дядото са виновни. Вярно, дете на 9 не е малко, но е под контрола на възрастни, които в случая са дремали, вместо да звъннат един телефон или да отложат покупката за времето на завръщането на родителите. Не знам чии родители са бабата и дядото, но детето им трябва да им оставя децата плюс подробни и категорични инструкции какво може и какво не. За мен детето е постъпило както би постъпило всяко дете на 9 оставено с някаква сума пари- ще ги похарчи всичките за играчка. Способността да планираш финансите си се развива постепенно. Детето знае, че няма да остане гладно и е преценило, че за периода на отсъствие на родителите няма нужда от друго освен от едно хубаво Лего. Децата се учат да оценяват и разпределят правилно парите си като получават постепенно отговорност за собствените си джобни за по- продължителен период от време. Например, в началото за два дни, после за три, а накрая за месеца. Така детето научава, че ако похарчи всичките се пари наведнъж после ще стои N на брой дни без пари. При непремислено родителско решение и неадекватни реакции на баба и дядо не мисля, че имаме основания да виним детето, че и да го наказваме, порицаваме и прочее. Децата не са възрастни на 9.

Напълно споделям мнението Бояна.
Как детето да определи постъпката си като неприемлива, щом лично дядо му го е завел да си купи играчката. То реално е получило одобрение за действията си от възрастния, на когото е било поверено.

Много страни има наистина. Вече писах, че и аз първо бих говорила с дядото.

Според мен дете на 9 би следвало да има ясна представа за позволени и непозволени неща. И само да си позволява и забранява, следвайки опита си и преживените ситауции. А затова е нужно, семейството да не дава разнопосочни сигнали. Когато обаче има и баба и дядо, които не знаят точно как е гледано детето - в случая колко джобни има - проблемните ситуации са повечко теоретично.

Трябва да се говори и да се разяснява много. Но по пътя на опита и грешката ще се научи и на финансова дисциплина.

Говорим все пак за дете на 9 години.
Интересно ще ми е да прочета как са се развили нещата.

Според мен бабата и дядото са за бой, а не детето! С какъв акъл възрастен човек не пита дете откъде и как има в себе си двеста лева?
За казването на бащата - гняв, не гняв, аз бих казала.
Ами, занапред ще му проведеш едно обучение на тема семеен бюджет.

Аз пък не бих нарекла постъпката "кражба" в никакъв случай Кражбата предполага присвояване на чужда вещ - парите са оставени "за харчене", както се е изразила майката. Харченето касае нуждите на децата(при отсъствието на родителите), не на бабата и дядото, така че според мен логиката на детето и силния копнеж по легото са го подтикнали към покупката.
Не драматизирайте чак толкова...

Дядото си е за бой определено. Искал е да се хареса на детето за наша сметка и го е завел в магазина на драго сърце. Казва, че малкия му бил казал, че това са си негови пари, които си е събирал, малкия казва, че дядото не го е питал изобщо.. знам ли. По-склонна съм да повярвам на малкия.
А снощи видяхме, че Легото сме могли да го купим през нета за около 50-60 лв. 
 Така, че очаквам следващата покупка да бъде в ибей с обясненията колко изгодно било. 
Дали да не му дам да почва да чете Кийосаки? 

Не, каквото и да прочете- все тая, докато не усети какво е да има ограничена по размер сума, в която трябва да се побира за единица време, без право на допълнително финансиране при наличен дефицит и Енциклопедия по финанси да изчете е все едно и също, т.е. безсмислена загуба на време.

Да чете! Ама не това

Ти си знаеш дали детето е имало някаква култура, възпитание и прочие по въпроса. Ако е имало, смени метода. Ако не  - почвай да експериментираш. Като разбере на практика какво са парите ще се разберете без да чете книги по въпроса.

Майтапче беше това с Кийосаки    Макар, че в класа му има едно дете, което според мен е обучено точно по неговите методи. Бях писала тук, още в първи клас носеше да продава разни дреболии в училище, и моя купуваше ли купуваше.
Той отранко е разбрал силата на парите, но не и цената им. Още в детската градина раздаваше пари на децата, за да му бъдели приятели.  Сещате се колко приятели имаше. Вече не го прави, поне се надявам.
Вие имали ли сте "особени" ситуации свързани с пари, или вашите деца са още малки?

Не, детето ми е малко. Почти на възрастта на твоето, но никога не е имало джобни пари. Има само спестени и си ги харчи внимателно.

Да тази година в първи клас. Учителката се зачудила как може всяко междучасие да яде кроасан и сладолед и се разминахме само с пет лева загуби.
Реагирахме светкавично и двамата. У нас няма криене на нищо. Знае се, че сме едно семейство и тайни нямаме. Повечето детски психолози казват, че родителите трябва да са на едно мнение пред детето иначе в детското съзнание възниква конфликт и резултати няма да има. Оставихме го една цяла нощ да стои с баща си (съпруга ми работи нощем), стигаше му, че му се приспа още към два часа. Целта беше да види колко трудно баща му печели парите. Говорихме и колко са ни приходите и колко са ни разходите, той ги смята беше му забавно. Но най-важното говорихме за това, че не може той да яде сладолед, а за сестра му да няма. Ако сме едно семейство, ако има лакомство за него, трябва да има за останалите членове. Е не вдяна от първия път, хващах го няколко пъти още с дребни суми и говорихме отново. Скоро провинения не е имал. Но ние третираме това като кражба. Парите са на този който ги е изкарал (бюджета ни е общ, но решението всеки един да си остави парите е лично). Негови ще са ако сме му ги дали.
Аз лично съм против наказания с домакинска работа. Тази работа не трябва да е наказание, а задължение, както да си измиеш зъбите вечер. Аз наказана ли съм като я върша?
За да ценят децата парите трябва да са научени да работят. Разпределила съм задължения в къщи и за него и за малката. През ваканциите ходим на село и се учат да помагат на баба си. Трудно се учи хлапе стоящо през по-голяма част от времето пред компютъра на цената на парите ако то никога не е работило.
Киосаки на знам дали го има в детски вариант, но мисля, че най-доброто обучение е това което родителя може да даде на дето си лично.

Е, то ясно, че не го мислиш сериозно. Аз- също.
Имала съм ситуации различни, т.к. детето ми от години не е закачено за мен и съм му позволила да има лично пространство, та то и тогава се случват ситуациите. Моята политика, най- общо, е възможно най голяма свобода от рано, включваща отговорност /за мен свободата си остава отговорност, останалото не е точно свобода/ за собственото поведение. В случая с парите- от І клас джобни за ден до ІІІ-ти и ако се похарчат за глупости, нови не давам. В ІV- за седмица. След това- за месец планирам. Мисля, че е готов, проверен е на практика. Като си накупи сокчета, после преглъща за вафли, примерно. След това- ако си накупи вафли- няма за боулинг с приятели или просто за съботно завеждане с деца на почерпка. Още в края на І клас отношението и мисленето му се промени доста. В ІV клас, сега, събра и си купи последно ролери. Започнахме от паротрошене на 6г. де за каквото му падне, понеже "другите купували". Стигнахме до една добра степен на самоконтрол, убягваща дори на доста възрастни. Но работехме целенасочено и едновременно аз и съпругът ми.
На чужди пари не е и помислял да посяга, обаче, дори когато беше на шест. Не само на пари.
С Мигито съм доста съгласна:
"За да ценят децата парите трябва да са научени да работят. Разпределила съм задължения в къщи и за него и за малката. През ваканциите ходим на село и се учат да помагат на баба си. Трудно се учи хлапе стоящо през по-голяма част от времето пред компютъра на цената на парите ако то никога не е работило.
Киосаки на знам дали го има в детски вариант, но мисля, че най-доброто обучение е това което родителя може да даде на дето си лично."
И съм убедена, че срещу примера на Мигито ще скочи кой ли не. Мода- какво да се прави и плуване по течението. За мен, обаче, от това има смисъл. Моят син ходи на моята работа, знае какво и как работи баща му, дядо му. Знае как баща му е изкарал парите за жилището ни в чужбина и по колко време е бачкал. Знае и на теория и на практика /изключително важно/ какво е да спечелиш с труд нещо. Аз помня колко се радвах, когато баща ми ми плати да оправя двора на баба с една приятелка. Много се радвах на точно тези пари. Помагала съм на баба да шие като дете. Имаше някога трудови дни /за жалост отдавна модата ги отхвърли като нещо неправомерно и зло/- плащаха на места, предпочитах, разбира се, такива места. Предавали сме хартия, билки и желязо и ни плащаха- трудът следва да се цени, полученото срещу него- също. Човек следва да знае, че се получава нещо за труд /не говоря за задължителния минимум, който родителят е задължен да организира за децата се/, тогава цени и своето и чуждото. И друго- научават, че трудът носи ползи и удоволствие, също и независимост. Много полезно е за бъдещето на децата, мое мнение.
Имам възможност да дам на куп на сина 100-200 лв. за месеца, примерно, за глезотии. Въобще не бих го направила, обаче.

Засега не сме имали издънки с парите, ама никга не се знае, деца са.
Навремето всички вкъщи ми мрънкаха, че твърде рано карам децата да мислят за пари, защото още отпреди тръгването на предучилищна им проведох кратък курс по финанси. Започна се с разните там лепенки, татуировки и ваденки от разни рекламни игри с кроасани. Обаче успях! Не си харчат парите за глупости, нямат определени джобни, но винаги са с пари в джоба. Уча ги и на потребителско поведение - като си купуват нещо какво да гледат (срок на годност, цена, марка, да гледат за дефекти, наранена опаковка). На екскурзии винаги си идват с добър остатък от парите. Стигнали са до извода, че като човек е на чуждо място е по-добре да си купи за сувенир нещо, което е свързано с мястото, а не неща, които се продавата и в магазините в София. Също са забелязали, че в хотела нещата са два пъти по-скъпи, отколкото в хранителния магазин или будката до хотела. Ей такива неща. Няма какво да си кривя душата, доволна съм от подхода им.

Донякъде е и въпрос на характер това с отношението към парите. Познавам деца, които са расли в едно и също семейство, възпитавани по един начин и са коренно различни в отношението си към парите - единият е Чичо Скрудж, а другият с широки пръсти.

имали сме подобен проблем, но не с пари, а със сметки за мобилен телефон. дъщеря ми /10г/ беше започнала да си тегли игри и т.н. и в един момент натрупа към 50 лв сметка /горе-долу толкова плащам и за двата служебни телефона на мен и баща й общо/. е, платихме сметката със събраните в касичката й пари и спрях картата. сега е на прима за деца и зареждам по 5 лв на месец... към парите има малко нехайно отношение, но забелязвам, че вече си прави сметката и си спестява /после ги харчи за сладолед и други подобни/. ако вземе пари от вкъщи и си купи нещо толкова скъпо като лего-то не знам какво ще направя. предполагам, че ще взема играта и ще определя цена за миене на чинии и др домакинска работа- докато не го изплати ще си остане абонирана за домакинските дейности. навремето от малки ни учеха да ценим парите /колко хартия, пластмаса, старо желязо и други такива сме предавали на вторични суровини...., връщахме празни бутилки и т.н./ и много добре си правехме сметката как и за какво ги харчим. сега, за съжаление, децата не могат да се занимават с подобни дейности, защото няма пунктове за изкупуване, гледат, че в училище някои деца разполагат с много пари и искат и те да имат тази възможност....
в никакъв случай не оправдавайте постъпката на детето си, трябва да се научи да не взема чужди /или общи за семейството/ пари. и не крийте от бащата- все ще разбере от някъде, а тогава със сигурност реакцията му ще е по-остра

Абе, моля ти се, учили ни били да ценим парите! Никой не приемаше насериозно това са билките и хартията. Цялат история с тези дейности мен поне ме научиха, че с такива дребни неща никой не може да спечели нормални пари. И че нашият труд е евтин, да не кажа, без пари! А по бригадите научих, че от селскостопанска работа също не се прокопсва - цял ден на полето за мижави пари.
На това да ценим парите ни научиха родителите ни, а не пионерската организация! Като ни караха да пазаруваме по списък и ни учеха да внимаваме да не ни излъжат в сметката продавачките.
За мена истината е, че хората научават да ценят парите, когато започнат да си ценят труда. Колкото по-висока оценка има човек за своя труд (без значение дали е дете или възрастен), толкова повече ще започне да изкарва и съответно да цени и изкараното. Като стана въпрос за хартията и прочие, не помниш ли, че който родител можеше, все намираше бележка за уж предадени билки и хартия? Само дето всеки си мълчеше.

Разбира се, че е така.
С другата част от поста не съм съгласна, обаче. Работата далеч не беше само полска. На някои места през лятото се допускаха ученици дори във фабрики, за едни не лоши за дете пари. Моя приятелка работи при майка си, когато бяхме за ІХ клас в такава фабрика и взе възнаграждение, колкото нейното. За ученик това си беше една добра сума. Друга моя приятелка работиха с майка си и малкия си брат надомно- някакви пластмаси чистеха. Трета моя приятелка нагъваха сламки вкъщи. Брат ми изкара бригада не на полето, а също в предприятие срещу хич не лоши пари. Съпругът ми, като ученик, е карал бригада също във фабрика срещу хубави пари. И днес не всяко дете може да получи за месец това, което взема баща му. Аз съм брала праскови и череши срещу заплащане, когато съм учила в основното училище- полученото не беше малко, като за мен.  Толкова пари на куп не бях виждала до тогава и то- лично мои. Помагала съм на баба да шие- тя си беше от време оно частна шивачка. Ами ценяхме си изкараното, как да не сме. Всеки имаше възможност да се сдобие с печат за отработени трудови дни, но който е имал възможност да си поработи и да вземе и по някой лев- не се е отказвал. Ако ми бе предоставяно на готово всичко  което поискам, обаче, определено би ми било все едно и дали ще работя и дали ще печеля от личния си труд.
Друго, което сме получавали като деца срещу заплащане, че и като студенти, беше получаваната стипендия за успех. Дори в средното училище, като стипендиант към предприятие, размера на стипендията ми зависеше пряко от успеха. Ами пак си ценях и ученето, като вид работа и парите, които вземах. Не ми е хрумвало да ги изхарча за коли, да речем.
Пионерската организация няма нищо общо, дори не я споменавам.

Ходила съм и по фабрики - консервната, Родопа и не помня още коя. Е, хубавото беше, че преживяването завинаги ме отблъсна ота този вид работа на такива места - мръсно, мокро, течение отвсякъде, миризливо, сред хора, които в най-добрия случай са с основно образование и тук-там със средно, и за малко пари. Според мен тези пари изобщо не си заслужаваха, колкото и добри да изглеждаха за момента (прри положение, ча са ми давали по 20 стотинки за училище, двайсет лева от бригада направо бяха богатство). На бригадите ходех заради веселбата и откъсването от дома, а не че много ми е харесвала работата или съм мислила за парите. Работила съм добре и бях от първите в покриването на нормата, защото за мен беше въпрос на чест да се справя, но всъщност подозирах, че има нещо гнило. А, да, и в шивашка сме ходили - там е също гадно - приведен цял ден на две, почивки по 15 минути, ужасна норма и ужасен шум. Това е също една от най-неблагодараните работи. И това с надомната работа е ужасно. Трябва човек да е наистина много, много, много, ама много закъсал, че да се навие. Не че не съм работила в производството, напротив, дори бяха добри парите, ама гледах само да ме приемат в университета, защото просто беше кофти - монотонна, нискоквалифицирана работа, която не дава никакво вътрешно удовлетворение. Щях да "свърша" като колежките си там - омъжена на 20 години за някой техник от цеха, в събота и неделя ходене на селото на свекървата и др.
Ученето е друга бира, но никога не бих се обвързала с един завод или друго заради една стипендия и после да трябва да се върна там и едва ли не да се пенсионирам. Закотвена в родния град заради една стипендия? Никога!

Лесна работа няма. И на най-разнообразната могат да и се намерят хиляда кусура.

Как чувстваш конкретната работа няма общо с моята идея за полагане на труд и осъзнаване стойността му, както и тази на изкараното от него. Детето е нормално да работи обща и по- ниско квалифицирана работа. То не е специалист. Може никога да не стане такъв и със сигурност няма да бъде поне до 25- тата си /а някои и по- натам/ година. До тогава, за мен, трудови навици и оценка на труда и парите следва да се възпитат. Пак не ангажирам нито теб, нито друг с мнението.
Не обсъждам въобще цял живот такава работа, нито пенсиониране, нито закотвяне в град/фабрика, женене на по 20 години- това също няма общо с идеята ми.
Имала ли си стипендиатнски договор? Чела ли си го? Аз-да. И двете. В моя пишеше, че ако продължа обучението си във висше учебно заведение, то не съм задължена да работя в предприятието Х. А задължението за работа по принцип бе за 3-5 години /зависи от предприятието/. До пенсия- не съм чела такъв с такива условия. След средното си образование съм влязла веднага във ВУЗ и не съм работила в предприятието нито ден. Брат ми имаше такъв, такива договори имахме половината курс, че май и повече от половината. Който отиде да учи "нагоре" не е работил. За други пък си беше добре- подсигурена работа. Заплатите си бяха без друго почти еднакви по фабриките на стартиращите. Да не говорим, че дойде времето, когато самите предприятия прекратиха договорите, защото не можаха да подсигурят работни места. Мога да обсъждам въпроса с подробности, т.к. съм била "вътре" в него.

Аза имам предвид договор за издръжка във ВУЗ, а не техникум!  Влизаше се с предимство, имаш стипендия, но цената, която плащаш е, че като завършиш трябва да се върнеш и да работиш в същото това предприятие не знам колко години. Което на прост език означава, че като се върнеш на 23 години в родния града и имаш договор за пет години, да речем, то най-вероятно си подреждаш живота според него - жениш се на местна почва, раждат се деца, родителите подарялат или наследяваш апартамент, бабите гледат внуците, работиш си в завода, животът си тече, и докато се усетиш, закотвил си се завинаги.

Като цяло мисля, че ако ще става въпрос за работа на детето на някаква неблагодарна и за мизерни пари такава, освен ако не сме умряли от глад и да разчитаме на неговата заплата, не си засалужава начинанието. Такива работни навици за мен са неоправдано скъпи, че да си губи времето с тях. А ако толкова има нужда от нещо, аз ще му дам пари. Трудови навичи се придобивата и чрез ученето, дори бих казала, че те са по-ценни от работата с парцала.

Малко поотместихме руслото на темата, но авторката ще ни извини. Това за парите, легото и труда са важни неща и е трудно да ги разделим.

Трябва да прочетеш Киосаки, Andariel.

И какво ще прочета там? Разкажи, ако си го чела! Поредният гуру, който давайки акъл на другите прави пари от лекции и издаване на книги?

Виж не искам да споря с теб.

Книгата е "Богат татко, беден татко". Има и други, но тази най-ми допадна. Като цяло финансовия модел е трудно приложим в България, защото нашите закони са различни. Не се смята за гуру, фалирал е няколко пъти. Говори за начина на мислене за парите и за това как да се инвестира. Човека който го е обучавал е започнал да го кара да работи само заради самата работа, за да може да си промени начина на мислене. Интересно и виждането му да потока на парите, за това кое ти е актив и кое пасив. Заслужава ли си да купуваме къщи на кредит? Говори за работниците като за мишки които се въртят в един кръг. Колкото повече печелят, толкова по-големи стават данъците и те отново получават по-малко... и как да се излезе от това и парите да ти служат на теб не ти на тях. Пак казвам, че не може да се приложи всичко на 100 %

До голяма степен ние прилагаме тези принципи в живота си, започвали сме от абсолютната нула три пъти и не можем да се оплачем от живота си.

Не искам да споря с теб, това не ти е първия път в който тропаш с крак и искаш да доказваш колко си права. Живота е шарен и хората са различни, приеми, че някой може да е преживял нещо друго и да има опит различен от твоя.

Ама то, това е известно отдавна! Точно за подобни неща говоря и аз! В днешно време номерът не е work hard, а work smart!

не тропам с крак. Зная, че на всеки опитът е различен. Просто отбелязвам, че не можем да избягаме ота особеностите на системата и условията, в които сме расли. А точно те поставят някакви рамки в битието и съзнанието.

точно,  проблема е в начина на мислене

Да не спамя, но изрично упоменах за стипендиантски договор в средното училище и стипендия за успех във ВУЗ-а. Когато обсъждам конкретни неща съм конкретна.
Иначе идеята ми за труд и заплащане от детска възраст си остава споделена с тази, на Мигито и други хора и незадължителна за когото и да било друг. Да, за опит и лични изводи става въпрос. Дори не за Киосаки. 
Тук лично аз дискутирам конкретно проблема с възпитанието на детето по отношение на парите. В други теми може и друго да сте дискутирали, аз от тази тук се интересувам и споделям личен опит и виждания.

Абе, то е ясно, со кротце, со благо и малко кютек!