похарчил парите с един замах

Абе, моля ти се, учили ни били да ценим парите! Никой не приемаше насериозно това са билките и хартията. Цялат история с тези дейности мен поне ме научиха, че с такива дребни неща никой не може да спечели нормални пари. И че нашият труд е евтин, да не кажа, без пари! А по бригадите научих, че от селскостопанска работа също не се прокопсва - цял ден на полето за мижави пари.
На това да ценим парите ни научиха родителите ни, а не пионерската организация! Като ни караха да пазаруваме по списък и ни учеха да внимаваме да не ни излъжат в сметката продавачките.
За мена истината е, че хората научават да ценят парите, когато започнат да си ценят труда. Колкото по-висока оценка има човек за своя труд (без значение дали е дете или възрастен), толкова повече ще започне да изкарва и съответно да цени и изкараното. Като стана въпрос за хартията и прочие, не помниш ли, че който родител можеше, все намираше бележка за уж предадени билки и хартия? Само дето всеки си мълчеше.

Разбира се, че е така.
С другата част от поста не съм съгласна, обаче. Работата далеч не беше само полска. На някои места през лятото се допускаха ученици дори във фабрики, за едни не лоши за дете пари. Моя приятелка работи при майка си, когато бяхме за ІХ клас в такава фабрика и взе възнаграждение, колкото нейното. За ученик това си беше една добра сума. Друга моя приятелка работиха с майка си и малкия си брат надомно- някакви пластмаси чистеха. Трета моя приятелка нагъваха сламки вкъщи. Брат ми изкара бригада не на полето, а също в предприятие срещу хич не лоши пари. Съпругът ми, като ученик, е карал бригада също във фабрика срещу хубави пари. И днес не всяко дете може да получи за месец това, което взема баща му. Аз съм брала праскови и череши срещу заплащане, когато съм учила в основното училище- полученото не беше малко, като за мен.  Толкова пари на куп не бях виждала до тогава и то- лично мои. Помагала съм на баба да шие- тя си беше от време оно частна шивачка. Ами ценяхме си изкараното, как да не сме. Всеки имаше възможност да се сдобие с печат за отработени трудови дни, но който е имал възможност да си поработи и да вземе и по някой лев- не се е отказвал. Ако ми бе предоставяно на готово всичко  което поискам, обаче, определено би ми било все едно и дали ще работя и дали ще печеля от личния си труд.
Друго, което сме получавали като деца срещу заплащане, че и като студенти, беше получаваната стипендия за успех. Дори в средното училище, като стипендиант към предприятие, размера на стипендията ми зависеше пряко от успеха. Ами пак си ценях и ученето, като вид работа и парите, които вземах. Не ми е хрумвало да ги изхарча за коли, да речем.
Пионерската организация няма нищо общо, дори не я споменавам.

Ходила съм и по фабрики - консервната, Родопа и не помня още коя. Е, хубавото беше, че преживяването завинаги ме отблъсна ота този вид работа на такива места - мръсно, мокро, течение отвсякъде, миризливо, сред хора, които в най-добрия случай са с основно образование и тук-там със средно, и за малко пари. Според мен тези пари изобщо не си заслужаваха, колкото и добри да изглеждаха за момента (прри положение, ча са ми давали по 20 стотинки за училище, двайсет лева от бригада направо бяха богатство). На бригадите ходех заради веселбата и откъсването от дома, а не че много ми е харесвала работата или съм мислила за парите. Работила съм добре и бях от първите в покриването на нормата, защото за мен беше въпрос на чест да се справя, но всъщност подозирах, че има нещо гнило. А, да, и в шивашка сме ходили - там е също гадно - приведен цял ден на две, почивки по 15 минути, ужасна норма и ужасен шум. Това е също една от най-неблагодараните работи. И това с надомната работа е ужасно. Трябва човек да е наистина много, много, много, ама много закъсал, че да се навие. Не че не съм работила в производството, напротив, дори бяха добри парите, ама гледах само да ме приемат в университета, защото просто беше кофти - монотонна, нискоквалифицирана работа, която не дава никакво вътрешно удовлетворение. Щях да "свърша" като колежките си там - омъжена на 20 години за някой техник от цеха, в събота и неделя ходене на селото на свекървата и др.
Ученето е друга бира, но никога не бих се обвързала с един завод или друго заради една стипендия и после да трябва да се върна там и едва ли не да се пенсионирам. Закотвена в родния град заради една стипендия? Никога!

Лесна работа няма. И на най-разнообразната могат да и се намерят хиляда кусура.

Как чувстваш конкретната работа няма общо с моята идея за полагане на труд и осъзнаване стойността му, както и тази на изкараното от него. Детето е нормално да работи обща и по- ниско квалифицирана работа. То не е специалист. Може никога да не стане такъв и със сигурност няма да бъде поне до 25- тата си /а някои и по- натам/ година. До тогава, за мен, трудови навици и оценка на труда и парите следва да се възпитат. Пак не ангажирам нито теб, нито друг с мнението.
Не обсъждам въобще цял живот такава работа, нито пенсиониране, нито закотвяне в град/фабрика, женене на по 20 години- това също няма общо с идеята ми.
Имала ли си стипендиатнски договор? Чела ли си го? Аз-да. И двете. В моя пишеше, че ако продължа обучението си във висше учебно заведение, то не съм задължена да работя в предприятието Х. А задължението за работа по принцип бе за 3-5 години /зависи от предприятието/. До пенсия- не съм чела такъв с такива условия. След средното си образование съм влязла веднага във ВУЗ и не съм работила в предприятието нито ден. Брат ми имаше такъв, такива договори имахме половината курс, че май и повече от половината. Който отиде да учи "нагоре" не е работил. За други пък си беше добре- подсигурена работа. Заплатите си бяха без друго почти еднакви по фабриките на стартиращите. Да не говорим, че дойде времето, когато самите предприятия прекратиха договорите, защото не можаха да подсигурят работни места. Мога да обсъждам въпроса с подробности, т.к. съм била "вътре" в него.

Аза имам предвид договор за издръжка във ВУЗ, а не техникум!  Влизаше се с предимство, имаш стипендия, но цената, която плащаш е, че като завършиш трябва да се върнеш и да работиш в същото това предприятие не знам колко години. Което на прост език означава, че като се върнеш на 23 години в родния града и имаш договор за пет години, да речем, то най-вероятно си подреждаш живота според него - жениш се на местна почва, раждат се деца, родителите подарялат или наследяваш апартамент, бабите гледат внуците, работиш си в завода, животът си тече, и докато се усетиш, закотвил си се завинаги.

Като цяло мисля, че ако ще става въпрос за работа на детето на някаква неблагодарна и за мизерни пари такава, освен ако не сме умряли от глад и да разчитаме на неговата заплата, не си засалужава начинанието. Такива работни навици за мен са неоправдано скъпи, че да си губи времето с тях. А ако толкова има нужда от нещо, аз ще му дам пари. Трудови навичи се придобивата и чрез ученето, дори бих казала, че те са по-ценни от работата с парцала.

Малко поотместихме руслото на темата, но авторката ще ни извини. Това за парите, легото и труда са важни неща и е трудно да ги разделим.

Трябва да прочетеш Киосаки, Andariel.

И какво ще прочета там? Разкажи, ако си го чела! Поредният гуру, който давайки акъл на другите прави пари от лекции и издаване на книги?

Виж не искам да споря с теб.

Книгата е "Богат татко, беден татко". Има и други, но тази най-ми допадна. Като цяло финансовия модел е трудно приложим в България, защото нашите закони са различни. Не се смята за гуру, фалирал е няколко пъти. Говори за начина на мислене за парите и за това как да се инвестира. Човека който го е обучавал е започнал да го кара да работи само заради самата работа, за да може да си промени начина на мислене. Интересно и виждането му да потока на парите, за това кое ти е актив и кое пасив. Заслужава ли си да купуваме къщи на кредит? Говори за работниците като за мишки които се въртят в един кръг. Колкото повече печелят, толкова по-големи стават данъците и те отново получават по-малко... и как да се излезе от това и парите да ти служат на теб не ти на тях. Пак казвам, че не може да се приложи всичко на 100 %

До голяма степен ние прилагаме тези принципи в живота си, започвали сме от абсолютната нула три пъти и не можем да се оплачем от живота си.

Не искам да споря с теб, това не ти е първия път в който тропаш с крак и искаш да доказваш колко си права. Живота е шарен и хората са различни, приеми, че някой може да е преживял нещо друго и да има опит различен от твоя.

Ама то, това е известно отдавна! Точно за подобни неща говоря и аз! В днешно време номерът не е work hard, а work smart!

не тропам с крак. Зная, че на всеки опитът е различен. Просто отбелязвам, че не можем да избягаме ота особеностите на системата и условията, в които сме расли. А точно те поставят някакви рамки в битието и съзнанието.

точно,  проблема е в начина на мислене

Да не спамя, но изрично упоменах за стипендиантски договор в средното училище и стипендия за успех във ВУЗ-а. Когато обсъждам конкретни неща съм конкретна.
Иначе идеята ми за труд и заплащане от детска възраст си остава споделена с тази, на Мигито и други хора и незадължителна за когото и да било друг. Да, за опит и лични изводи става въпрос. Дори не за Киосаки. 
Тук лично аз дискутирам конкретно проблема с възпитанието на детето по отношение на парите. В други теми може и друго да сте дискутирали, аз от тази тук се интересувам и споделям личен опит и виждания.

Абе, то е ясно, со кротце, со благо и малко кютек!