похарчил парите с един замах

За мен бабата и дядото са виновни. Вярно, дете на 9 не е малко, но е под контрола на възрастни, които в случая са дремали, вместо да звъннат един телефон или да отложат покупката за времето на завръщането на родителите. Не знам чии родители са бабата и дядото, но детето им трябва да им оставя децата плюс подробни и категорични инструкции какво може и какво не. За мен детето е постъпило както би постъпило всяко дете на 9 оставено с някаква сума пари- ще ги похарчи всичките за играчка. Способността да планираш финансите си се развива постепенно. Детето знае, че няма да остане гладно и е преценило, че за периода на отсъствие на родителите няма нужда от друго освен от едно хубаво Лего. Децата се учат да оценяват и разпределят правилно парите си като получават постепенно отговорност за собствените си джобни за по- продължителен период от време. Например, в началото за два дни, после за три, а накрая за месеца. Така детето научава, че ако похарчи всичките се пари наведнъж после ще стои N на брой дни без пари. При непремислено родителско решение и неадекватни реакции на баба и дядо не мисля, че имаме основания да виним детето, че и да го наказваме, порицаваме и прочее. Децата не са възрастни на 9.

Напълно споделям мнението Бояна.
Как детето да определи постъпката си като неприемлива, щом лично дядо му го е завел да си купи играчката. То реално е получило одобрение за действията си от възрастния, на когото е било поверено.

Много страни има наистина. Вече писах, че и аз първо бих говорила с дядото.

Според мен дете на 9 би следвало да има ясна представа за позволени и непозволени неща. И само да си позволява и забранява, следвайки опита си и преживените ситауции. А затова е нужно, семейството да не дава разнопосочни сигнали. Когато обаче има и баба и дядо, които не знаят точно как е гледано детето - в случая колко джобни има - проблемните ситуации са повечко теоретично.

Трябва да се говори и да се разяснява много. Но по пътя на опита и грешката ще се научи и на финансова дисциплина.

Говорим все пак за дете на 9 години.
Интересно ще ми е да прочета как са се развили нещата.

Според мен бабата и дядото са за бой, а не детето! С какъв акъл възрастен човек не пита дете откъде и как има в себе си двеста лева?
За казването на бащата - гняв, не гняв, аз бих казала.
Ами, занапред ще му проведеш едно обучение на тема семеен бюджет.

Аз пък не бих нарекла постъпката "кражба" в никакъв случай Кражбата предполага присвояване на чужда вещ - парите са оставени "за харчене", както се е изразила майката. Харченето касае нуждите на децата(при отсъствието на родителите), не на бабата и дядото, така че според мен логиката на детето и силния копнеж по легото са го подтикнали към покупката.
Не драматизирайте чак толкова...

Дядото си е за бой определено. Искал е да се хареса на детето за наша сметка и го е завел в магазина на драго сърце. Казва, че малкия му бил казал, че това са си негови пари, които си е събирал, малкия казва, че дядото не го е питал изобщо.. знам ли. По-склонна съм да повярвам на малкия.
А снощи видяхме, че Легото сме могли да го купим през нета за около 50-60 лв. 
 Така, че очаквам следващата покупка да бъде в ибей с обясненията колко изгодно било. 
Дали да не му дам да почва да чете Кийосаки? 

Не, каквото и да прочете- все тая, докато не усети какво е да има ограничена по размер сума, в която трябва да се побира за единица време, без право на допълнително финансиране при наличен дефицит и Енциклопедия по финанси да изчете е все едно и също, т.е. безсмислена загуба на време.

Да чете! Ама не това

Ти си знаеш дали детето е имало някаква култура, възпитание и прочие по въпроса. Ако е имало, смени метода. Ако не  - почвай да експериментираш. Като разбере на практика какво са парите ще се разберете без да чете книги по въпроса.

Майтапче беше това с Кийосаки    Макар, че в класа му има едно дете, което според мен е обучено точно по неговите методи. Бях писала тук, още в първи клас носеше да продава разни дреболии в училище, и моя купуваше ли купуваше.
Той отранко е разбрал силата на парите, но не и цената им. Още в детската градина раздаваше пари на децата, за да му бъдели приятели.  Сещате се колко приятели имаше. Вече не го прави, поне се надявам.
Вие имали ли сте "особени" ситуации свързани с пари, или вашите деца са още малки?

Не, детето ми е малко. Почти на възрастта на твоето, но никога не е имало джобни пари. Има само спестени и си ги харчи внимателно.

Да тази година в първи клас. Учителката се зачудила как може всяко междучасие да яде кроасан и сладолед и се разминахме само с пет лева загуби.
Реагирахме светкавично и двамата. У нас няма криене на нищо. Знае се, че сме едно семейство и тайни нямаме. Повечето детски психолози казват, че родителите трябва да са на едно мнение пред детето иначе в детското съзнание възниква конфликт и резултати няма да има. Оставихме го една цяла нощ да стои с баща си (съпруга ми работи нощем), стигаше му, че му се приспа още към два часа. Целта беше да види колко трудно баща му печели парите. Говорихме и колко са ни приходите и колко са ни разходите, той ги смята беше му забавно. Но най-важното говорихме за това, че не може той да яде сладолед, а за сестра му да няма. Ако сме едно семейство, ако има лакомство за него, трябва да има за останалите членове. Е не вдяна от първия път, хващах го няколко пъти още с дребни суми и говорихме отново. Скоро провинения не е имал. Но ние третираме това като кражба. Парите са на този който ги е изкарал (бюджета ни е общ, но решението всеки един да си остави парите е лично). Негови ще са ако сме му ги дали.
Аз лично съм против наказания с домакинска работа. Тази работа не трябва да е наказание, а задължение, както да си измиеш зъбите вечер. Аз наказана ли съм като я върша?
За да ценят децата парите трябва да са научени да работят. Разпределила съм задължения в къщи и за него и за малката. През ваканциите ходим на село и се учат да помагат на баба си. Трудно се учи хлапе стоящо през по-голяма част от времето пред компютъра на цената на парите ако то никога не е работило.
Киосаки на знам дали го има в детски вариант, но мисля, че най-доброто обучение е това което родителя може да даде на дето си лично.

Е, то ясно, че не го мислиш сериозно. Аз- също.
Имала съм ситуации различни, т.к. детето ми от години не е закачено за мен и съм му позволила да има лично пространство, та то и тогава се случват ситуациите. Моята политика, най- общо, е възможно най голяма свобода от рано, включваща отговорност /за мен свободата си остава отговорност, останалото не е точно свобода/ за собственото поведение. В случая с парите- от І клас джобни за ден до ІІІ-ти и ако се похарчат за глупости, нови не давам. В ІV- за седмица. След това- за месец планирам. Мисля, че е готов, проверен е на практика. Като си накупи сокчета, после преглъща за вафли, примерно. След това- ако си накупи вафли- няма за боулинг с приятели или просто за съботно завеждане с деца на почерпка. Още в края на І клас отношението и мисленето му се промени доста. В ІV клас, сега, събра и си купи последно ролери. Започнахме от паротрошене на 6г. де за каквото му падне, понеже "другите купували". Стигнахме до една добра степен на самоконтрол, убягваща дори на доста възрастни. Но работехме целенасочено и едновременно аз и съпругът ми.
На чужди пари не е и помислял да посяга, обаче, дори когато беше на шест. Не само на пари.
С Мигито съм доста съгласна:
"За да ценят децата парите трябва да са научени да работят. Разпределила съм задължения в къщи и за него и за малката. През ваканциите ходим на село и се учат да помагат на баба си. Трудно се учи хлапе стоящо през по-голяма част от времето пред компютъра на цената на парите ако то никога не е работило.
Киосаки на знам дали го има в детски вариант, но мисля, че най-доброто обучение е това което родителя може да даде на дето си лично."
И съм убедена, че срещу примера на Мигито ще скочи кой ли не. Мода- какво да се прави и плуване по течението. За мен, обаче, от това има смисъл. Моят син ходи на моята работа, знае какво и как работи баща му, дядо му. Знае как баща му е изкарал парите за жилището ни в чужбина и по колко време е бачкал. Знае и на теория и на практика /изключително важно/ какво е да спечелиш с труд нещо. Аз помня колко се радвах, когато баща ми ми плати да оправя двора на баба с една приятелка. Много се радвах на точно тези пари. Помагала съм на баба да шие като дете. Имаше някога трудови дни /за жалост отдавна модата ги отхвърли като нещо неправомерно и зло/- плащаха на места, предпочитах, разбира се, такива места. Предавали сме хартия, билки и желязо и ни плащаха- трудът следва да се цени, полученото срещу него- също. Човек следва да знае, че се получава нещо за труд /не говоря за задължителния минимум, който родителят е задължен да организира за децата се/, тогава цени и своето и чуждото. И друго- научават, че трудът носи ползи и удоволствие, също и независимост. Много полезно е за бъдещето на децата, мое мнение.
Имам възможност да дам на куп на сина 100-200 лв. за месеца, примерно, за глезотии. Въобще не бих го направила, обаче.

Засега не сме имали издънки с парите, ама никга не се знае, деца са.
Навремето всички вкъщи ми мрънкаха, че твърде рано карам децата да мислят за пари, защото още отпреди тръгването на предучилищна им проведох кратък курс по финанси. Започна се с разните там лепенки, татуировки и ваденки от разни рекламни игри с кроасани. Обаче успях! Не си харчат парите за глупости, нямат определени джобни, но винаги са с пари в джоба. Уча ги и на потребителско поведение - като си купуват нещо какво да гледат (срок на годност, цена, марка, да гледат за дефекти, наранена опаковка). На екскурзии винаги си идват с добър остатък от парите. Стигнали са до извода, че като човек е на чуждо място е по-добре да си купи за сувенир нещо, което е свързано с мястото, а не неща, които се продавата и в магазините в София. Също са забелязали, че в хотела нещата са два пъти по-скъпи, отколкото в хранителния магазин или будката до хотела. Ей такива неща. Няма какво да си кривя душата, доволна съм от подхода им.

Донякъде е и въпрос на характер това с отношението към парите. Познавам деца, които са расли в едно и също семейство, възпитавани по един начин и са коренно различни в отношението си към парите - единият е Чичо Скрудж, а другият с широки пръсти.

имали сме подобен проблем, но не с пари, а със сметки за мобилен телефон. дъщеря ми /10г/ беше започнала да си тегли игри и т.н. и в един момент натрупа към 50 лв сметка /горе-долу толкова плащам и за двата служебни телефона на мен и баща й общо/. е, платихме сметката със събраните в касичката й пари и спрях картата. сега е на прима за деца и зареждам по 5 лв на месец... към парите има малко нехайно отношение, но забелязвам, че вече си прави сметката и си спестява /после ги харчи за сладолед и други подобни/. ако вземе пари от вкъщи и си купи нещо толкова скъпо като лего-то не знам какво ще направя. предполагам, че ще взема играта и ще определя цена за миене на чинии и др домакинска работа- докато не го изплати ще си остане абонирана за домакинските дейности. навремето от малки ни учеха да ценим парите /колко хартия, пластмаса, старо желязо и други такива сме предавали на вторични суровини...., връщахме празни бутилки и т.н./ и много добре си правехме сметката как и за какво ги харчим. сега, за съжаление, децата не могат да се занимават с подобни дейности, защото няма пунктове за изкупуване, гледат, че в училище някои деца разполагат с много пари и искат и те да имат тази възможност....
в никакъв случай не оправдавайте постъпката на детето си, трябва да се научи да не взема чужди /или общи за семейството/ пари. и не крийте от бащата- все ще разбере от някъде, а тогава със сигурност реакцията му ще е по-остра