- Публикувана: 13 май 2010, 14:27 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2010, 03:55 ч.
Майчиния инстинкт
В първите седмици след раждането бях толкова объркана... Когато започнаха коликите всичко ми се струваше адски трудно, мислех, че изобщо няма да се справя. Инстинкт не вярвам да съм имала тогава, или поне не работеше, не ми казваше как да се справя. 
По-късно и сега, когато се събуждам през нощта, точно когато е прехвърлила едното си краче през решетката на леглото, по време на игрите на детската площадка, секунди преди да са станали опасни и в много други случаи, е, в тях си мисля, че да, вече имам майчинския инстинкт. Кога точно се е появил - не знам, а и няма значение, но мисля, че всяка истинска майка го има.
По-късно и сега, когато се събуждам през нощта, точно когато е прехвърлила едното си краче през решетката на леглото, по време на игрите на детската площадка, секунди преди да са станали опасни и в много други случаи, е, в тях си мисля, че да, вече имам майчинския инстинкт. Кога точно се е появил - не знам, а и няма значение, но мисля, че всяка истинска майка го има.
тоша все едно са мои думи. така усещам нещата и аз
От първата секунда, в която видях дъщеря ми. Тя ме гледаше с широко отворени сини очички и първото, което си помислих беше "Господи, колко е хубава!". От тази секунда бях готова на всичко за нея. Когато се роди сина ми пък си помислих "Миличкото, какво е грозничко! 
", но пак бях готова на всичко за него.
", но пак бях готова на всичко за него. От първата секунда, в която видях дъщеря ми. Тя ме гледаше с широко отворени сини очички и първото, което си помислих беше "Господи, колко е хубава!". От тази секунда бях готова на всичко за нея. Когато се роди сина ми пък си помислих "Миличкото, какво е грозничко! ", но пак бях готова на всичко за него.
", но пак бях готова на всичко за него. Хехе, Чоко, моят случай е същият. Колкото голямата ми хареса като се роди, толкова грозна беше малката.
Една жена навремето ми беше разказала следната история: " Раждането ми беше проблемно,20 дена лежах в болницата,10 дни сот раждането не бях виждала дъщеря си,нито за миг не съм я зърнала. След 10 дни най-накрая очаквах да ми донесат детето. Носят сестрите вскички бебета в стаята и ми носят моето. Хващам го аз и веднага се провиквам : "Но това не е моето дете" Сестрите: --Г-жо превъзбудена сте,вижте,тя ви е удрала кожата,това е вашето дете,не говорете така. Аз пак продължавам да упорствам: :Не,това не е моето дете. Едната сестра проверява номерчето на бебето и се оказва,че наистина не е това детето,в този момент отиват при друга майка в стаята,която тъкмо кърми моето бебе и ги разменят. Объркали са номерчетата хората. "
Това става преди около 30 години и г-жата ми вика,че просто инстинкта и бил много силен,дори не се е вгледала в детето,как изглежда,още при първото докосване знаела,че не е нейното
Това става преди около 30 години и г-жата ми вика,че просто инстинкта и бил много силен,дори не се е вгледала в детето,как изглежда,още при първото докосване знаела,че не е нейното
violini, много хубав разказ!
Малките бебенца винаги са ме умилявали!
Когато се роди синът ми, ме оставиха на количка в коридора и ми го дадоха в ръцете. Бях много изморена от мъчителното раждане и помолих акушерките да го вземат, беше ме страх, че може да го изпусна на пода. А акушерките ми казаха:"Спокойно, никоя майка досега не си е изпуснала детето на пода!". Не знам дали това е майчински инстинкт, но най-важното нещо за мен е да пазя детето. В родилния дом той спеше по цял ден и когато към полунощ се събуждаше, трябваше ми време да се сетя защо плаче това дете. Когато дъщеря ми се роди рано сутринта, а педиатърът дойде към обяд да я прегледа, познайте какво имаше в памперса! - въобще не съм се сетила да погледна в него, но виж - цица бутах ли, бутах, щом ревнеше. 
Не мога да определя кога точно се е появил майчинският инстинкт у мен. Предполагам ми е трябвало време, за да осъзная, че едно ново същество е изцяло зависимо от моите грижи.
Малките бебенца винаги са ме умилявали!
Когато се роди синът ми, ме оставиха на количка в коридора и ми го дадоха в ръцете. Бях много изморена от мъчителното раждане и помолих акушерките да го вземат, беше ме страх, че може да го изпусна на пода. А акушерките ми казаха:"Спокойно, никоя майка досега не си е изпуснала детето на пода!". Не знам дали това е майчински инстинкт, но най-важното нещо за мен е да пазя детето. В родилния дом той спеше по цял ден и когато към полунощ се събуждаше, трябваше ми време да се сетя защо плаче това дете. Когато дъщеря ми се роди рано сутринта, а педиатърът дойде към обяд да я прегледа, познайте какво имаше в памперса! - въобще не съм се сетила да погледна в него, но виж - цица бутах ли, бутах, щом ревнеше. Не мога да определя кога точно се е появил майчинският инстинкт у мен. Предполагам ми е трябвало време, за да осъзная, че едно ново същество е изцяло зависимо от моите грижи. 
X
Реклама