- Публикувана: 13 май 2010, 14:27 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2010, 03:55 ч.
Майчиния инстинкт
А, тоя въпрос е много обширен и може да се говори в най-различни насоки. Така поставих първите въпроси - защото идеята ми беше дали го има в повечето жени или не. Иначе аз лично - да си призная - към други деца не съм го изпитвала и в момента не го изпитвам, след като вече съм майка. Но към моето е на макс.
Моят отговор го няма. На мнение съм, че има вроден майчин инстинкт, но не бих могла да определя кога се появи. Мога да кажа само, че при второто ми дете е в пъти по-силен и се появи още от мига, в който разбрах че съм бременна.
Редактирам да добавя, че към чужди деца не съм и не мога да изпитам майчински чувства.
Редактирам да добавя, че към чужди деца не съм и не мога да изпитам майчински чувства.
Когато родих дъщеря ми се наложи да я сложат на кислородна палатка за 1 ден, тъй като не изплака - дробчетата й не се бяха разгърнали. Докато не беше при мен, мислите ми бяха насочени само към моята собствена особа - превъртах раждането постоянно през акъла си и нищо друго не занимаваше мислите ми.
Когато ми я донесоха обаче, всичко се промени на мига - сякаш винаги я е имало в живота ми...Знаех какво точно да правя, бях убедена в себе си и действията си и бях страшно спокойна
Когато ми я донесоха обаче, всичко се промени на мига - сякаш винаги я е имало в живота ми...Знаех какво точно да правя, бях убедена в себе си и действията си и бях страшно спокойна
аз отговорих с първата опция.. постепенно се научих от какво и как иска.. но от първия момент си знаех, че иска ..
звучи тъпо.. ама е така при мен
звучи тъпо.. ама е така при мен
И при мен
Моят отговор е от първата минута.
Така очаквано, желано и обичано още неродено беше моето първо дете, че сънувах още от средата на 4-тия месец как го къпя, обличам, кърмя...Сякаш го гледах насън. Като се роди имах чувството, че винагие била до мен.
С малката беше по същия начин, единствената разлика беше, че просто бях по-подготвена чисто практически за грижата по едно бебе.
Така очаквано, желано и обичано още неродено беше моето първо дете, че сънувах още от средата на 4-тия месец как го къпя, обличам, кърмя...Сякаш го гледах насън. Като се роди имах чувството, че винагие била до мен.
С малката беше по същия начин, единствената разлика беше, че просто бях по-подготвена чисто практически за грижата по едно бебе.
Сигурно ще е ужасно тъпо, ако кажа че го усетих още щом забременях... Отглеждах корема си като живо същество..
По същество - още в първата минута щом пое дъх я видях.. познах я... това беше Тя. И аз я бях сънувала, бях мечтала за нея повече от година.. Галила бях това дупенце през корема си, бузите ги познах.. същите каквито ги видяхме на 3Д няколко месеца преди това.
А за инстинкта към други деца имах предвид племенницата си. Когато тя се роди не бях виждала памперс, с шише с биберон бях хранила агънцата на село
Но откакто се роди я чувствам толкова близка.. толкова.. своя! И до днес е така, въпреки, че имам и наистина мое си дете. Безкрайно щастлива съм, че снаха ми е достатъчно разбрах човек и не се сърди за това, че й мамосвам детето непрекъснато вече 5 години.. и затова, че детето й нарича и мен мамо доста често... Обичам я .. обичах я повече от всичко.. сега моето "всичко" има лицата на 2 деца. Не знам аз ли съм дефектна или наистина може човек да обича "чуждо" дете толкова силно.
По същество - още в първата минута щом пое дъх я видях.. познах я... това беше Тя. И аз я бях сънувала, бях мечтала за нея повече от година.. Галила бях това дупенце през корема си, бузите ги познах.. същите каквито ги видяхме на 3Д няколко месеца преди това.
А за инстинкта към други деца имах предвид племенницата си. Когато тя се роди не бях виждала памперс, с шише с биберон бях хранила агънцата на село
Но откакто се роди я чувствам толкова близка.. толкова.. своя! И до днес е така, въпреки, че имам и наистина мое си дете. Безкрайно щастлива съм, че снаха ми е достатъчно разбрах човек и не се сърди за това, че й мамосвам детето непрекъснато вече 5 години.. и затова, че детето й нарича и мен мамо доста често... Обичам я .. обичах я повече от всичко.. сега моето "всичко" има лицата на 2 деца. Не знам аз ли съм дефектна или наистина може човек да обича "чуждо" дете толкова силно. Защо да си дефектна, бе жена 
Хората, които осиновяват - не ги обичат по-малко дечицата, какво...
Хората, които осиновяват - не ги обичат по-малко дечицата, какво...
Различно е.
Аз си признавам, че чуждите деца рядко ме "хващат".
Имаше едно детенце, за което се скъсах от ходене за да станем приемни родители. Уви, не стана.
Майка му излезе от затвора и си го взе. Него го обичах и още го обичам, сякаш е мое дете, приемам го различно.