Деца-лидери (4-10год.)

А аз мисля, че точно чрез стремежа си да възпитават лидери, родителите в момента правят много сериозни грешки.
Тази агресия, това озлобление у децата, неумението им да работят в колектив и стремежът на всяка цена да изпъкнат, даже извършвайки престъпление, са резултат именно от такива родителски напъни.
"Откъде накъде Х ще е по-умна, красива, харесвана, с по-добри оценки от мен? Бой, бой и унижаване пред всички на пачата, и качване на клипчетата в Ютуб, да види тя кой е лидерът в това училище..."

Според мен, лидерите се раждат такива. Това не значи, че всеки роден с необходимите заложби ще се превърне в лидер. Необходими са и други неща, едно от които са устойчиви морални ценности, опитвам се да дам именно тях на децата си. Защото той и Хитлер е бил лидер.
Наясно съм, че на един истински лидер се падат десетки нелидери, с други думи е много по-вероятно детето ти да се падне в тази група.

И не съм съгласна, че обратното на лидер е аутсайдер  , откъде на къде?

Уча децата си да се харесват самите те, да са си самодостатъчни в известна степен, да си поставят реални цели и постигайки ги да са удовлетворени и от там щастливи, да се чувстват добре в собствената си кожа, да се харесват когато се погледнат в огледалото. Защото аз искам децата ми да са щастливи хора.
На различните хора им трябват различни неща за да са щастливи. За някой това е да направят партия и да имат стотици последователи, за други да пеят песни и да имат стотици бесни фенове, за трети да се усамотят в лабораторията и цял живот да решават кое е първо кокошката или яйцето, а за някои това е да се трудят да създадат семейство и да гледат как растат децата им. Е, важното за добрия родител е да разбере какво иска детето му и да помага при постигането му, и никога да не опитва да постига собствените си цели чрез потомството си.

А най-трудното е да възпиташ деца, които се харесват като ти сам не се харесваш и се чувстваш неудовлетворен.

Защо точно "обратно"?
"За мен е също толкова погрешно, колкото умишленото възпитаване в аутсайдерство, например."- т.е. целенасочеността на възпитание в тази посока за мен е еднакво погрешна с тази, като целенасочено да възпитаваш другото качество. Просто не мога да си представя, че могат да са цел за мен и едното и другото.
Точно целенасоченото възпитание в лидерство, имам наблюдения, как води до посоченото от Как'Сийка. Между другото този тип възпитание, в лидерство, също вреди на "възпитавания" /не само на околните/, както вреди и целенасоченото му смачкване от възпитателя. Само дето последиците от грешките се изразяват в различни неща. Така, напр., т.нар. лидер, възпитаван за такъв, е един нещастен човек, който е бил каран от малък да изисква от себе си отстояването /завоюване и запазване/ на една позиция, към която имат апетити твърде много хора, доста от които- в неговото положение. Това е изключителна предпоставка за стрес и поболяване, най- вече- за нещастно битие. Същият този погрешно възпитан модел води неизбежно до невъзможност да се зарадваш на обикновените неща, целта е тази, а тя не винаги и навсякъде може обективно да се постигне. При непостигане следва или дълбоко страдание или опити позицията да се завоюва по посочените вече от Как'Сийка начини.
Тук говоря за целенасочено възпитаване в това, като една висша ценност. Има си хора, които просто си притежават лидерски качества. Но дори при тях не би ми било цел да ги развивам умишлено в такава насока.

Ако лидер= да има последователи, да определя игрите, да е начело на групичка/клас, в точно очертаната възраст,то.... Детето определено има заложбите да бъде такова. Те пък са основата, върху която ще стъпи, за да се научи и да продължи да бъде лидер.

Възпитанието на едно дете не е "игра". Сигурен ли си, че ако до четвъртата година си се почесвал, и изведнъж на 4 решиш да "поиграеш", би имало някакъв ефект? Възпитанието като двустранен процес започва от първия миг на общуване с детето, то е резултат от дълга комуникация, не е нещо, с което да "поиграеш".

Колкото до самото "лидерство" (по начина, по който е формулирано в темата) - има деца с такива личностни характеристики, че всеки опит да "възпиташ" лидер само биха нанесли непоправими щети на психическото му състояние. В най-добре организираното и безпроблемно функциониращо общество - това на мравките, има ясно разграничена йерархия. Мравки-бойци и мравки-работнички. Същото е и при пчелите. Поинтересувай се и от организацията на стадните животни. Може сравнението да ти се струва глупаво, но всъщност не е. Няма как да функционира едно общество само от лидери.

Това е типично нашенски синдром - всеки човек - президент на фирма (тоест - шеф, сакън да не е подчинен на някого)... Всеки човек - лидер на партия (защото трябва да е водач, а не последовател)...

Но понеже ставаше дума конкретно за ДЕЦАТА - хубаво е родителят да наблюдава и познава детето си, както и да го възпитава да отстоява мнението си и да има представа за собствената си стойност и значимост. Което не значи да е водач на всяка цена. Може да бъдеш и достоен последовател. Може да бъдеш "сив кардинал", който ВСЪЩНОСТ управлява нещата посредством самовлюбен, но лесно манипулируем "лидер".


Много съм съгласна с тези думи  И да допълня към подчертаното: и е просто НЕВЪЗМОЖНО да възпиташ децата си да се харесват, когато си ги поставил в условия на свръх-очаквания, а не ги приемаш такива, каквито са 

Според мен това са качествата на един лидер. Всеки човек с познания, интереси и опит може да увлече след себе си последователи. Хората сами го търсят, защото той, бидейки интересен сам на себе си, става интересен и за околните.
В никакъв случай не мога да определя доминиращите деца в училищна възраст като "лидери". Това не е истинско лидерство, ако зад гърба си не натрупат сериозен материал. В повечето случаи става дума за деца, които умеят да се налагат, но с времето последователите им ги напускат, защото не предлагат никакво развитие. Школската хубавица или глезанчото в детската градина трябва много да поработят над себе си, за да се докарат до истински лидери в зряла възраст.
Показах на децата си нагледно как, ако си намерят някакво много интересно за самите тях занимание, изведнъж започват да привличат погледите и около тях да се трупа тълпа от любопитни, които искат да се включат в тяхната дейност. И искат да им станат приятели. Надявам се, че са оценили урока ми.

Което, всъщност, много рядко се случва. И е по-скоро изключение, отколкото правило.

Напълно съм съгласна с baibibi.
Освен това е напълно излишно лидерството да се превръща в самоцел при възпитанието на едно дете.
За мен поне животът далеч не е толкова простичък, и не винаги има зависимост между това колко "отракан" е бил един човек като дете, и какъв става като възрастен.
Познавам доста преуспели към днешна дата възрастни, които като деца са били свити.
Също така доста отворковци, които не са постигнали нищо като големи.
И още една категория - едни такива, които без да са били типични лидери, винаги са били с гордо вдигнато чело - и тогава, и днес.
Трябва да възпитаваме децата си поне така, че хем да се харесват, хем да изискват от себе си.
И изобщо е толкова сложно, хората са така различни, че е безмислено да се обобщава каквото и да е.

Не съм я възпитавала по този начин.Лидерството е вродено, а не се учи или възпитава.
Аз не съм лидер и никога не съм била.Обаче мъжа ми е такъв.Винаги е бил- и в детската градина, и в у-щето, и в работата в момента!
Дъщеря ми се е метнала на него.Засега всичко се върти около нея, не е нахалница, но има дар слово и умее да омайва съучениците си И това си върви от яслата, мина градината, започна у-щето и така до момента.5 клас е.Дали това ще се промени ще разбера след време, но е и много нахъсана.Навсякъде се бута да е начело.Така е в у-ще, в школата, в танците, дори и в махалата.

  и моите наблюдения са абсосютно същите.

Аз продължавам да защитавам тезата, че лидерството (това как да ангажираш и водиш другите хора) е умение, което може да се възпитава. Естествено децата с вродено такова поведение или децата, които имат работещ модел за поведение имат предимство пред другите.
По скоро голямото питане е какви качества трябва да притежава един човек (в частност детето), за да може да води други хора - да бъде лидер

Съгласен съм, че възпитанието/обучението в лидерско поведение не трябва да бъде самоцел.
Само че какво правим със свитите деца - понеже са си такива ги оставяме цял живот някой друг да ги води (правителство, учители, шефове, съпруг/съпруга) и те си остават вечни последователи - щастливи от факта, че някой друг взима решения вместо тях и те не носят отговорност и имат прекрасната възможност да плюят на воля всички и всичко
Не трябва ли и на тях да дадем шанса поне да се опитат да управляват(водят) ако не други хора то поне собствения си живот?

Уважаеми Леворуков, нещата в живота не са само черни или само бели. Има милиони нюанси на сиво.

Това, че някой не е "лидер" (каквото и да влагате в тази дума!), не означава автоматично, че ще е свит, неуверен, лесно манипулируем, неинициативен и незабележим човек. Очевидно не сте прочели задълбочено написаното в постовете. Направете го, защото са казани много истини  

Звучите ми като разочарован татко, комуто се е "паднало" свито детенце... Ако е така - може пък това да е вашият шанс да научите някой и друг житейски урок  

Втора опция.

Понякога всички тези смачкани деца,с тъжно детство,се превръщат в лидери.Обаче светът са разплаквали тези лидери.Ние със съпругът ми сме с много силни характери,горди и уверени.Децата ни притежават тези наши силни качества,но никога не съм искала да бъдат лидери.И не разбирам тези родителски напъни.Защо да ги възпитаваме в лидерство?И как точно се възпитава лидерството?Може би детето на 4 трябва вече да може да организира една хвърковата чета?Аз мисля,да ги възпитаме да се хранят прилично,да говорят на вие,да спортуват и все такива дребни нещица.

Нямам идея как се възпитава лидер.
Не мисля дори че е въпрос на възпитание.
Дори думата "лидер" мога да я тълкувам по различни начини.
Възпитавам го да вярва в себе си, да се труди, да се уважава и да проявява уважение към другите.
А лидерството като водачество над група хора мисля е черта от характера на човек , която не се учи.
Или я имаш или не