Страх ли ни е от децата ни?

Моя отговорност като родител е да науча децата си да живеят в общество, където има закони и правила които не винаги са приятни. Тяхно право е да реагират на новите неща. На хубавите неща  - реагират с радост, с подскоци, с крясък, на неудобните - с гняв, с бяс,  с рев, с тръшкане.....Това са нормални емоции и според мен е важно да се изкарват навън вместо да се"замазват". Важното е накрая да стане на твоето - т.е. урокът да е научен и детето да е разбрало какво се иска от него. Аз лично повече бих се притеснила, ако в момента в който накараш детето да направи нещо нежелано, то вземе че се подчини без да реагира.
Тук доколкото разбирам става дума за малки деца, на които все още е сложно да се обясняват нормите на поведение. Или поне не е нужно да ги учиш на всичко едноверменно и наведнъж. Нека първо научат, че има неща, които са общи и такива които са си техни. Общите задължително се делят и с другите деца, за личните -  вече не знам коя тема подред не можем да се разберем по въпроса.  Едва по-късно идва урокът, че да се плаче и реве не е възпитано, каквото казва мама трябва да се прави, защото ... и прочее. С малки стъпки, едно по едно - нещата се случват. Реакции винаги има и трябва да има. Ние за какво сме, ако не за да ги овладеем. За съжаление пак ще се повторя, ама за какво толкова учим, трупаме опит, ставаме свидетели на различни житейски ситуации, четем,  съзряваме..... ако не можем да се разберем с едно дете и то не кое и да е, а собствено ни.

Освен това, след второто дете  се оказваш трайно имунизиран и преставаш да се впечатляваш изобщо, особено пък от хорското мнение.

chevroleta 
Това с поредността на уроците и повишаването на трудността  им с годините ми се струва много ценно! Ще го запомня!

Кейси, разбирам какво казваш. Аз самата често се чувствам неудобно, докато чакам - първо от тези, които се люлеят пред мен, после - от тези, които чакат. Всеки, който има деца са афинитет към люлките знае, че такова нещо като "свободна люлка" в София няма. Ако всеки път, в който минем покрай люлка, аз се откажа да чакаме, в дългосрочен план изпращам доста лошо съобщение на сина ми. А именно, че "който превари, той товари" - т.е., той няма право да е там, където някой друг вече е, защото този друг вече е там и може да си е там колкото си иска, без да се налага да се съобразява. Възпитанието във философията "който превари, той товари" води до две неща. Едното - че детето, най-после оказало се някъде пръво, също няма да зачита правото на другите да са там. Другото - че ще е лишено от усещането, че общото е и негово, че има право да се ползва от него. И двете не са никак добри перспективи.  

Не ми е известен закон, наредба, правилник, решение на СОС или... всъщност, като се замисля, каквото и да било правило, ограничаващо времето за ползване на люлка. Слава Богу, това все още не е вкарано в режим "синя зона". Щом люлката е заета - чакаш. Или се отказваш. Или сменяш площадката. Ако времето, в което ти се налага да чакаш, ти се струва непосилно, купуваш си лична люлка или си сменяш местообитанието с такова, в което има по- малко на брой желаещи да използват споменатия обществен актив.

Аз лично много обичам да се люлея - бих се люляла и сега, ако имаше някъде люлки за дърти крави, обичах и като дете. И това можеше да продължава не 30 минути, а часове. И ако се беше пръкнала от някъде някоя такава многознайна кокошка... хич и не ми се ще да описвам подробно на коя точно майна щях да я пратя.

Тъкмо понеже люлките са обществени.

О, нима?
Що не вземеш да разлепиш табелки по люлките - "Люлеенето трае максимум 5 минути!".
Може би е крайно време да вземеш да се запознаеш с някои части от формалната уредба на обществения ред... тогава с учудване ще научиш, че пищенето, силните звуци и пр. са нежелателни - и - о, чудо! - никому не е хрумнала гениалната мисъл да лимитира времето за използване на люлките!

Разбира се. И по повече съм се люляла.
Децата, които са сами на площадката, са достатъчно големи, че да се оправят сами с "другите деца".
Децата, които са твърде малки, за да могат да излизат сами, все разполагат с по някой родител, който при нужда да ... хайде, не ошамари, ама да тури на мястото им нахалните кокошки.


Интересно, като видиш компания, седнала на пейка в парка, дали заставаш пред тях с хронометър в ръка и потропващ крак, да им засечеш 5-те минути...

Горкият дядо... и горкото детенце... е, какво пък - важното е, че обществото е доволно!

Ама разбира се!

- Защо трябва да чакаме да мине бабичката по пешеходната пътека, ако минава на червено. Караме и газим!

- Или защо трябва да пуснем бременна отпред на опашката! Има си ред - да чака! Къде пише в закона бременната да мине отпред?

Мен ме нападна циганка на най-оживеното място. Аз бременна в деветия и бутайки количка. Около мен вървяха хора, съвсем близо, но никой не откликна на викове. Вероятно, защото не им е работа на хората, има си полиция.

Направо ми се повдига от бездушни хора! Кати, не всичко е закони и наредби, има понятия като тактичност, възпитание, човечност, но това  са чужди неща за теб. И точно, защото са обществени люлките, а не лични трябва да има съобразяване.

Аз съм голям противник на така нареченото "безстресово възпитатание", което изключва всякакво насилие над детето - дори и да пречи на останалите, родителите не предприемат никакви мерки, за да не му наранят егото, личността и дрън, дрън ярини.
Каквото и да правят моите деца, то винаги е съобразено с околните - със съседите, с другите деца и възрастни в градинката, с хората в градския транспорт, в ресторанта. Ако проявят някаква остра индивидуалност, която смущава заобикалящите ни, веднага получават строга забележка, наказание или шамар. Изобщо не ми минават такива - да ме е страх да ги озаптя, защото съм щяла да ги засегна.
Дори в периода на "трудните 2 години" не съм им цепила басма. Обществото се крепи на някакви писани и неписани норми и не може точно моите диванета да правят изключение.

Леле, в какви филми се вкарвате заради едни люлки! Май проблемът не е на децата, а на майките!
Никога, никога, ама никога не съм допускала да има проблеми заради една люлка. Нито съм се редила на опашка, нито съм гледала настойчиво люлеещите се, нито съм си махала детето от люлката заради някое друго. Като е нямало свободна люлка, просто съм си вземала детето и сме отвали на друго място. И после, ако се освободи преди да си тръгнем, отиваме. В други случаи се ходили в градинката по време, когато няма много деца. А два пъти по-неприятно ми е било, когато някой е заставал до люлката и се е втренчвал очаквателно в мен! Е, никога няма да си накарам детето да стане, че се е люляло достатъчно (по чии критерии, на чакащия ли!). Най-много ме дразнят майките на по-малки деца, които отиват при моето дете и започват да го притискат с думите "ти си голяма вече за люлеене, отстъпИ люлката на малкото, виж че плаче". Глупости на търкалета! Добре че децата ми се научиха да не се поддава на такова емоционално изнудване, че иначе докъде ще я докарат! Като са големи да не са възрастни  да не им се люлее! Да, в живота е "кой предвари, той завари", поне що се отнася до люлките и прочие обществени блага! Така или иначе, едно дете не може да се люлее до безкрайност, все в един момент му омръзва! Като става въпрос за люлките, сещам се за местата за паркиране. Досега не съм видяла някой да освободи място за паркиране по-рано от необходимото му, само защото то е нужно на някой друг, и "веече е паркирал достатъчно дълго"! Ама, много сте интересни! Искате за люките да ви отстъпват само след един поглед или дума, пък самите вие едва ли си отстъпвате мястото за паркиране!

Напълно споделям, особено удебелената част. Много точно казано. Само мога да добавя, че тези уж толерантни майки, дето уж спазват разни общоприети норми го правят за показност, но всъщност и 5 пари не дават за това как се чувстват другите. И на това учат и децата си 

И само за протокола - моето дете се люлее повече от 5 мин., само ако на площадката няма дете. Сега е на вълна да си контактува с околните и види ли дете, често слиза от люлката за да си играят заедно. Вчера пък покани едно момиченце да се люлеят заедно на нейната люлка, защото нямаше свободни. Та не съм от майките дето трябва да се разправят с нахалници 

Аз пък следващия път, когато моя син изсипе една кофа с пясък на главата на детето на Кати, ще се обърна на другата страна и ще се направя, че не съм видяла нищо.

И няма да направя забележка на моето, за да не го травмирам. А пък то няма закони за изсипване на пясък върху главата, още по-малко за малолетни. Децата се оправят най-лесно сами 

Не висим да чакаме. Струва ми се нелепо да не мога да разсея децата си и да им предложа друго занимание, така че да не притесняваме с присъствието си първите по време.
Съответно, когато сме на люлката, съблюдавам продължителността на престоя. Ако няма никой - няма проблем. Но ако има настойчиво очакване, намирам по-интересно забавление за децата си, което им предлагам. Правя го по начин, който да ги заинтригува, за да скочат сами от люлката.
Безпомощност будеща съжаление би било да се страхувам от децата си. Както и признак на неспособност да ги овладея. Не допускам да се стига до тръшкане, изнудвания и мрънкане, а разсмивам и разсейвам момчетата. Забавляваме се заедно и всичко ни се получава просто и лесно.

Ох, за последен път пояснявам и се отказвам, честно! Разбрах, че има много хора, които "искат само те на люлката" и тя е само за тях, а останалите са кокошки... Питам тези, другите, които знаят, че не са сами на улицата, в автобуса, на площадката - те как успяват да го предада на децата си това усещане и желанието да зачитат околните... без това непременно да фигурира в писан закон