Страх ли ни е от децата ни?

  • 8 924
  • 329
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 17 595
Какво значение има кое е приемливо за детето? За моето е нормално да удря другите деца, но аз не толерирам агресия. Или е приемливо за него да гледа детски филмчета по цял ден. Нали затова сме родителите.

Абсолютно съм съгласна, че деца, на които нищо не им е отказвано никога и не им се е налагало да се съобразяват, когато пораснат не свършват добре. От такова поведение на родителите определено няма да излезе зрял и уравновесен човек. Доста често ми се налага да правя забележки на чужди деца, когато тормозят моите, а родителите им са ги оставили на самотек да се възпитават. Толкова нахални деца има, че нямам думи! Те не са виновни горките, но пък няма другите да страдаме заради такива.


Не е така.
Ако едно дете по някакъв начин наранява някого, това е обществено неприемливо. Понеже включва отношения м/у хора.
Ако дадено дете иска да гледа филмчета по цял ден и родителите му намират това за приемливо и желано, обществото няма думата.
Ако дадено дете намира за добро за себе си да си ляга в 24 часа и да става в 10 и това е приемливо за родителите му, по никой начин не би могло да се сметне за приемлива намесата на - примерно - радетелите на строг режим от форума - нито на тези от квартала, при положение, че детето не нарушава обществения ред с навиците си (да речем, не организира купон в 23).

И така, ако дадено дете ползва люлка или пейка или друг обществен актив, това по никакъв начин не може да се разглежда като част от отношенията му с останалото общество. И в такъв смисъл, обществото няма място за намеса.

# 61
  • Мнения: 636
Всички се хванахте за друго, а не за основното, а именно "да не я ядосам" - думите на родителката/ или бабата/. И цялата тема става въпрос за това, че не правим нещо, за да не ядосаме детето.

Всичко друго са разтегливи интерпретации, ако ми висне някой на люлката, и аз няма да стана, но темата не е за това.

Ето един пример отскоро. Горе на пързалката са три деца. Това най-опред не иска да се пусне, а е достатъчно голямо. Другите две деца чакат на опашката и си траят. Родителката на първото дете вижда, но не реагира, може би, за да не се ядоса детето й.  Аз търпеливо изчаквам, но поради липса на реакция най-учтиво помолвам детето да се пусне надолу, защото другите чакат.

С това искам да покажа на моето, че така трябва да се прави - като мен. Някой ден мен няма да ме има, но то трябва да си търси правата. Отпред може да е някой депутатски син или разглезено дете и ние цялото общество да се съобразяваме с нечии прищевки. Няма да допусна децата ми да са мухльовци и да търпят, както в момента прави цялото българско общество.

Между другото аз съм молила две млади момичета да се преместят на друга пейка, защото са седнали на пейката на пясъчника, а те са без деца, като има и други свободни пейки. Не виждам проблем в това

# 62
  • Мнения: 7 837
Всички се хванахте за друго, а не за основното, а именно "да не я ядосам" - думите на родителката/ или бабата/. И цялата тема става въпрос за това, че не правим нещо, за да не ядосаме детето.


Да, хайде сега разбор на думите, много си наясно, какво е имала предвид жената. Може да е била учтива. Любимото ви занимание, да разисквате кой какво и с какъв тон го казал...
По-добре ли щеше да звучи - "А бе, я си гледай работата, фльорцо".


Изобщо, днешното дете, на което му спестяват ядосването, е утрешния лентяй. Пък 2-3 годишното, което удря, е утрешния масов убиец. По поставяне на диагнози сте най-добри...
Поредната тема, в която пак облекчено въздъхвам, че не ви срещам из нашите площадки.  Simple Smile

Последна редакция: нд, 13 юни 2010, 17:12 от Кейси

# 63
  • София
  • Мнения: 17 595

Ключовият момент тук е, че си ги ПОМОЛИЛА да се преместят, понеже има свободни пейки и нищо не налага да са точно там, а за теб е необходимо, не си им НАРЕДИЛА да се махнат, понеже им е изтекло времето, а пейките са общински, не частни.
Сама виждаш разликата.
На пързалката съм влизала в ролята на "разпоредител" - спускай се, опашката чака, тук човек или се спуска, или се маха, не задържа всички (общо взето моето е било задържащото - понеже като беше мъничък го беше страх да се пусне - и го махах, ако не се спусне след приканяне) - но там е различно, там идеята е, че се съоръжението се ползва именно по този начин.

Хората много пъти правят неща, за да не разочароват децата си. Последните им връщат - понякога - със същото. Примерно аз лично за собствения си кеф никога не бих се замъкнала на детска площадка. Вярвайте ми, никога. По- скоро бих влязла в кафе / бирария. Обаче не мъкна 2 годишния си син там. Дали за да не го ядосам - въпрос на гледна точка. Според мен мястото на едно дете не е там не защото е задимено или... н'ам си какво, а понеже е скучно за него и се дразни. И да, именно за да не го дразня отиваме на детската площадка, а не в кафето.
Не бих казала, че това означава, че ме е страх от него. Означава просто, че признавам, че и той има права и ги зачитам. Дори и когато това означава аз да се лиша от нещо в негова полза.
Онези родители, молещи децата да слязат и да си тръгват вероятно са били в сходна позиция - било им е неприятно да стоят до родителя - кибик, застанал с хронометър и тропащ крак пред тях, искало им се е да отидат другаде - някъде, където биха могли да седнат и същевременно да се лишат от приятната компания на истеричката, искаща да й се освободи люлката, но... са искали и да зачетат желанието на наследника да се люлее... и, естествено, са се примирявали със собственото си не особено забавно положение.
Това не е израз на страх от детето.
Това просто означава да си родител.
На собственото си дете, не на разпоредник на площадката.

# 64
  • София
  • Мнения: 17 595
Всички се хванахте за друго, а не за основното, а именно "да не я ядосам" - думите на родителката/ или бабата/. И цялата тема става въпрос за това, че не правим нещо, за да не ядосаме детето.


Да, хайде сега разбор на думите, много си наясно, какво е имала предвид жената. Може да е била учтива. Любимото ви занимание, да разисквате кой какво и с какъв тон го казал...
По-добре ли щеше да звучи - "А бе, я си гледай работата, фльорцо".


Изобщо, днешното дете, на което му спестяват ядосването, е утрешния лентяй. Пък 2-3 годишното, което удря, е утрешния масов убиец. По поставяне на диагнози сте най-добри...
Поредната тема, в която пак облекчено въздъхвам, че не ви срещам из нашите площадки.  Simple Smile

 newsm10

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако не беше случката с люлката, едва ли на някого щеше да му пука дали въпросната майка я е страх да не ядоса детето си, защото нямаше да са засегнати чужди интереси. В случая авторката е искала другото дете да стане от люлката, за да се люлее нейното. И разви въпроса във вида как учим децата си да отстъпват в името на някакви обществени (?) норми или интересите на другите. Ако случката беше друга, например нашата авторка си стои отстрани и не се интересува от люлката, а е един обикновен наблюдател, въпросната майка искаше да си тръгват от люлките, а детето не, тогава изобщо нямаше да става въпрос за общото благо, а за  отношения майка-дете. Та, ако трябва да бъда точна, въпросът е всъщност два различни въпроса. Първият е майката, която се страхува да разсърди детето си и затова не е готова да отстоява решението си (каквото и да е то), а вторият е, че щом някой друг иска да се люлее, майката трябва да свали своето си дете от люлката, защото люлката е обществена. Всъщност авторката се интересува от обществените норми, а не от сърденето на детето.

# 66
  • гр.София
  • Мнения: 4 171
 За мен като участник в събитията на една площадка е също стресиращо, ако някоя спазваща строго обществените норми майка опердаши и навика гръмко детето си,то ревне задълго и т.н.
Съответно детето запомня унижението пред всички наоколо. Зависи от характера-и неговия, и на майката. Може пък да не иска да го възпитава шумно, пред хората.

# 67
  • Мнения: 7 837
Заради повсеместната простащина на нашето поколение, си мисля че много се бърка с вменяването на разни обществени норми, особени при най-малките деца. И като се започнат едни гръмки фрази, на какво е редно да ги учим, улисваме в писане, навлизаме в творчество, перфекционизъм и т.н. А, войната на детската площадка и не само там, си продължава в пълна сила.

# 68
  • Мнения: 636
Заради повсеместната простащина на нашето поколение, си мисля че много се бърка с вменяването на разни обществени норми, особени при най-малките деца. И като се започнат едни гръмки фрази, на какво е редно да ги учим, улисваме в писане, навлизаме в творчество, перфекционизъм и т.н. А, войната на детската площадка и не само там, си продължава в пълна сила.

И каква е причината за войната по детските площадки? Децата не са виновни, ясно.

Това са нетолерантността, злобата, наглостта и простотията на родителите. За мен. Според теб на какво се дължи?

# 69
  • Мнения: 7 837
Да, все другите родители са виновни. Но те не пишат в този форум.

А за тези, които пишат, понякога се дължи на прекаленото им взиране, за да намерят проблем, дори когато такъв няма.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Защото е "ничия земя" и почти всеки родител предявява претенции над нея. Същото беше и ние като бяхме деца. И тогава идваха разни бабички с внучетата си на люлките и ни караха да ставаме, защото малкото искало да се люлее. И всичко това с онзи назидателен тон, абе, направо ни се караха, някаш сме направили не знам какво! На детските площадки винаги е царувал законът на джунглата. Същото се получава на почти всяко обществено място, където има някаква благинка.

# 71
  • София
  • Мнения: 17 595
За мен като участник в събитията на една площадка е също стресиращо, ако някоя спазваща строго обществените норми майка опердаши и навика гръмко детето си,то ревне задълго и т.н.


Олеле, колко ми е познато това... и как се чудя какво да обяснявам на детето си в подобна ситуация - при положение, че аз го възпитавам, че майките пазят децата си... винаги... дори когато грешат... как точно да му обясня проявата на агресия и физическата саморазправа на майка спрямо детето си?

# 72
  • Мнения: 8 999
За мен като участник в събитията на една площадка е също стресиращо, ако някоя спазваща строго обществените норми майка опердаши и навика гръмко детето си,то ревне задълго и т.н.


Олеле, колко ми е познато това... и как се чудя какво да обяснявам на детето си в подобна ситуация - при положение, че аз го възпитавам, че майките пазят децата си... винаги... дори когато грешат... как точно да му обясня проявата на агресия и физическата саморазправа на майка спрямо детето си?


Ами точно там ти е грешката - че говориш от името на всички майки. Обяснявай му, че ти, като негова майка, винаги ще го пазиш и защитаваш. Защо се нагръбваш с тази непосилна задача да представляваш всички майки по света?

Колкото до конкретния пример с люлките - той е много показателен. Наистина се радвам, че с повечето потребителки тук не ходим в една градинка! И да, когато на площадката има сто деца и само две люлки, е нормално да се спазва някакъв ред. Люлките, паркоместата и пейките нямат нищо общо. И няма нищо страшно да обясниш на детето си, колкото и малко да е, че когато пред люлката се натрупат 10-20 желаещи да се люлеят, е редно да слезе в някакъв момент, а не да го насърчавате да виси там, докато му прилошее. И изобщо не е нужно да му отвличате вниманието или пък да му предлагате някаква по-занимателна и примамлива идея. Съвсем нормално  е да знае /и да осъзнае от ранна възраст/, че е не е едноличен собственик на планетата. Защото децата са деца през много малък отрязък от живота си, после стават възрастни, които не отстъпват на бременната ред на опашката, нито предлагат мястото си на възрастния човек в трамвая, нито спират колата си на пешеходната пътека... И форумът започва да се пълни с теми от възмутени млади майки, които се чудят защо никой не им помага да си свалят количката в подлеза.
Такива ми ти работи.

# 73
  • Мнения: 420
Да, има такива, които се страхуват /имам много примери с няколко годишно продължение/ да научат децата си да спазват обществени норми и правила. Все още мисля, че страхът не е толкова от детето, а от това да не изглеждат "лошият" родител, който "тормози" детето. Битува напоследък някакво странно разбиране, че трябва да спестяваме доста неща на децата си, за да не ги "стресираме", което е наприемливо поне за мен. Не отглеждам дете в стерилна среда, само с доброжелатели около него, нита отглеждам вълк единак, който не може да живее в общност с други, защото виждате ли - той е уникат и всички са му длъжни.

# 74
  • София
  • Мнения: 17 595
За мен като участник в събитията на една площадка е също стресиращо, ако някоя спазваща строго обществените норми майка опердаши и навика гръмко детето си,то ревне задълго и т.н.


Олеле, колко ми е познато това... и как се чудя какво да обяснявам на детето си в подобна ситуация - при положение, че аз го възпитавам, че майките пазят децата си... винаги... дори когато грешат... как точно да му обясня проявата на агресия и физическата саморазправа на майка спрямо детето си?


Ами точно там ти е грешката - че говориш от името на всички майки. Обяснявай му, че ти, като негова майка, винаги ще го пазиш и защитаваш. Защо се нагръбваш с тази непосилна задача да представляваш всички майки по света?

Колкото до конкретния пример с люлките - той е много показателен. Наистина се радвам, че с повечето потребителки тук не ходим в една градинка! И да, когато на площадката има сто деца и само две люлки, е нормално да се спазва някакъв ред. Люлките, паркоместата и пейките нямат нищо общо. И няма нищо страшно да обясниш на детето си, колкото и малко да е, че когато пред люлката се натрупат 10-20 желаещи да се люлеят, е редно да слезе в някакъв момент, а не да го насърчавате да виси там, докато му прилошее. И изобщо не е нужно да му отвличате вниманието или пък да му предлагате някаква по-занимателна и примамлива идея. Съвсем нормално  е да знае /и да осъзнае от ранна възраст/, че е не е едноличен собственик на планетата. Защото децата са деца през много малък отрязък от живота си, после стават възрастни, които не отстъпват на бременната ред на опашката, нито предлагат мястото си на възрастния човек в трамвая, нито спират колата си на пешеходната пътека... И форумът започва да се пълни с теми от възмутени млади майки, които се чудят защо никой не им помага да си свалят количката в подлеза.
Такива ми ти работи.


Ще ми се синът ми да живее в свят, в който ВСИЧКИ майки защитават децата си.
В който ВСЕКИ би помогнал на майката да свали количката си, би пуснал бременната и би предложил ръка на стареца, когато има нужда от нея.

Но също така никой не изпитва вина от това, че съществува и ползва някакви общи блага - и не би предложил пейката, паркомястото си или люлката на всеки само, понеже и други имат нужда - или желание да ги използват.

Майката с количката, бременната, дядото и човекът, получил топлинен удар и повръщащ на тротоара - или просто паднал на него, независимо от пол и възраст, са в една категория.

Пейките, люлките и паркоместата - в различна.

ПП
По същата логика не бих го насърчила да отстъпи мястото си в трамвая - ако пътува в такъв, надявам се да не му се наложи - на друго дете на неговата възраст, след като е поседял 5 минути, понеже и другото дете иска да седне. И понеже местата в трамвая определено са общинска собственост - така де, на фирма с над 50 % общинска собственост.

Общи условия

Активация на акаунт