- Публикувана: 14 юни 2010, 17:46 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2010, 16:34 ч.
Кой е(беше)най-трудният период в отглеждането на детето ви до 1г.?
Кой период за вас мина най-тежко, най-бавно, най-трудно, най-досадно???
За мен мога да кажа, че може би 2-я месец бе най-трудният ми период - и сега, и преди.....Много бавно ми минаваха дните, коликите също сякаш,че ли нямаха край, затишие някакво след еуфорията покрай раждането на бебето, въобще........
Та моя отговор е първото тримесечие.
За мен мога да кажа, че може би 2-я месец бе най-трудният ми период - и сега, и преди.....Много бавно ми минаваха дните, коликите също сякаш,че ли нямаха край, затишие някакво след еуфорията покрай раждането на бебето, въобще........
Та моя отговор е първото тримесечие.
Трудно ми е категорично да кажа, но все пак като че ли времето между 7 и 9 месеца - третото тримесечие.
Тогава изискваше непрекъснато внимание, не искаше да стои сама изобщо, искаше да пипа и да види всичко, да я нося, спеше само в ръцете ми и плачеше доста. По това време избиваха и първите зъбки, а на всичкото отгоре беше зима и излизахме навън съвсем за малко.
Към края на 8-ия месец се изправи сама за първи път, а на 9 месеца можеше да се премести няколко крачки, държейки се за мебелите. Тогава започна да отслабва хватката около мен.
Иначе първите месеци бях като в небрано лозе, но пък тя спеше много и имаше поносими колики, та успях да вляза в час.
Темата е много интересна.
Тогава изискваше непрекъснато внимание, не искаше да стои сама изобщо, искаше да пипа и да види всичко, да я нося, спеше само в ръцете ми и плачеше доста. По това време избиваха и първите зъбки, а на всичкото отгоре беше зима и излизахме навън съвсем за малко.
Към края на 8-ия месец се изправи сама за първи път, а на 9 месеца можеше да се премести няколко крачки, държейки се за мебелите. Тогава започна да отслабва хватката около мен.
Иначе първите месеци бях като в небрано лозе, но пък тя спеше много и имаше поносими колики, та успях да вляза в час.
Темата е много интересна.
Първото и последното тримесечие бяха най-усилните за мен.Първо-колики 
ама зверски колики,особено на малкото дете.Имах чувството,че цял живот ще се гърчи и превива.Точно се успокои и задреме и хоп-поредната колика!Следва мрънкане,носене на ръце,люлеене...и така до безкрай...
Последното тримесечие( по-точно 10,11,12-ти месец)също никак не е за пренебрегване
Тогава бебето се опитва да се изправя,да ходи,да лази,освен това не иска да остава само,започва да плаче още щом изгуби мама от поглед,не иска с друг освен с мама.Заспива по-трудно,повече време будува,иска непрекъснато занимаване,броилки,песнички,пляскане с ръце,повтаряне до безкрай на безсмислени частушки...
абее,добре,че моите вече не са в този период
ама зверски колики,особено на малкото дете.Имах чувството,че цял живот ще се гърчи и превива.Точно се успокои и задреме и хоп-поредната колика!Следва мрънкане,носене на ръце,люлеене...и така до безкрай...Последното тримесечие( по-точно 10,11,12-ти месец)също никак не е за пренебрегване
Тогава бебето се опитва да се изправя,да ходи,да лази,освен това не иска да остава само,започва да плаче още щом изгуби мама от поглед,не иска с друг освен с мама.Заспива по-трудно,повече време будува,иска непрекъснато занимаване,броилки,песнички,пляскане с ръце,повтаряне до безкрай на безсмислени частушки...абее,добре,че моите вече не са в този период
Определено с третия първата една седмица.Докато се науча отново да не спя.Иначе третото ми дете нямаше такива периоди.С втория първите 9месеца нон стоп друсане.Заспивах права ,та затова го сложих в кенгуру да не го изпусна докато си дремвам права.
Първия незнам какви периоди е имал.Аз си прекарах първата му 1г и нещо по болниците.Винаги ще съжалявам за това ,че не съм имала щастието да бъда до него.
Първия незнам какви периоди е имал.Аз си прекарах първата му 1г и нещо по болниците.Винаги ще съжалявам за това ,че не съм имала щастието да бъда до него.
Мисля, че първото тримесечие, и то по-скоро първият месец и половина. Докато свикна да ставам през ноща, коликите( макар, че не бяха много силни). Иво бързо отказа едното нощно хранене, та нещата скоро се подобриха. Няколкото кризи на растежа и притеснението дали имам достатъчно кърма.
Гласувах с опцията всичките 12 месеца.Срам,не срам,но е така. 
Синът ми имаше ужасни колики,с много
зор му излиза всяко едно зъбче.От както се е родил спя по 5 часа на денонощие и то с няколко ставания през това време.
Навсякъде го водя с мен,защото си нямаме баби,мъжът ми работи до късно и почти не може да се включи в грижите за малкия.
Ама да ни е жив и здрав!Всичко ще се нареди.
Синът ми имаше ужасни колики,с многозор му излиза всяко едно зъбче.От както се е родил спя по 5 часа на денонощие и то с няколко ставания през това време.
Навсякъде го водя с мен,защото си нямаме баби,мъжът ми работи до късно и почти не може да се включи в грижите за малкия.
Ама да ни е жив и здрав!Всичко ще се нареди.
Гласувах с :Нямаше такъв период",защото реално бях подготвена и освен първата нощ в къщи ,не видях кой знае каква трудност.Имах много помощ от мъжа ми ,който си беше с нас първите 5 месеца и се сменяхме с храненията и грижите през нощта и деня ,и тези първи месеци си остават едни от най-хубавите ни като семейство с много разходки,спокойно бебе(не винаги:)) и весели родители!