- Публикувана: 14 юни 2010, 17:46 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2010, 16:34 ч.
Кой е(беше)най-трудният период в отглеждането на детето ви до 1г.?
Какво да кажа - май цялата първа годинка си беше много трудна! Първо - колики до 3-4ия месец, но поне заспиване лесно и самичка. 
От 4 месечна до ей преди половин година - заспиване на ръце, разнасяне по стаите, нощни млека по 2-3 пъти, въобще...
Като се научи да се обръща по корем (не помня на 3-4 месеца ли беше това
) - след секунда, две и писка, че се е изморила, тамън я обърна по гръб и до тоалетната реша да ида - айде рев, че пак иска по гръб... 
И това имах чувството, че никога няма да свърши. 
Откакто се изправи на крака - на 7 месеца -
не можеше да има една нормална разходка в количка, или пък стоене в столчето за кола. 
После на като 11 месеца проходи - постоянно падаше, че не може още да ходи, пък вече иска да тича!
Но пък толкова бързо минава, и въобще съм забравила и за неспане, и за умора, и за всичко!
От 4 месечна до ей преди половин година - заспиване на ръце, разнасяне по стаите, нощни млека по 2-3 пъти, въобще...
Като се научи да се обръща по корем (не помня на 3-4 месеца ли беше това
) - след секунда, две и писка, че се е изморила, тамън я обърна по гръб и до тоалетната реша да ида - айде рев, че пак иска по гръб... И това имах чувството, че никога няма да свърши. Откакто се изправи на крака - на 7 месеца -
не можеше да има една нормална разходка в количка, или пък стоене в столчето за кола. После на като 11 месеца проходи - постоянно падаше, че не може още да ходи, пък вече иска да тича!
Но пък толкова бързо минава, и въобще съм забравила и за неспане, и за умора, и за всичко!
,не знам .Нито в количка седяха-що колани са изкъсали,с едната паяка помагаше,но с дребната смених 3 и все намираше начин да излезе и да тупне и т.н.Да седнеш някъде с тях-абсурд. 
Третото тримесечие, мисля. По простата причина, че искаше всичко, а не можеше нищо. Като не стане по неговата се ядосва, като не успее да достигне нещо се ядосва и така. Бързо му омръзваха играчките, все за нещо мрънкаше. А и през този период не знам защо, но плачеше от всички външни хора, включително и от бабите си. Не даваше никой да го пипне, да го вземе, не искаше да ходим в чужди къщи. И така цяла зима вкъщи неразделни .
. 
Първите дни. Защото се опитвах да се наложа над детето по отношение на хранене и т.н. След това просто я оставих да показва кога е гладно, кога му се спи и т.н.
Не е имала колики, не съм усетила нито един зъб, спеше доста, мразеше да я държим на ръце, обичаше да се заиграва сама, дете мечта. След 1.5 г. дойде големия зор.
Не е имала колики, не съм усетила нито един зъб, спеше доста, мразеше да я държим на ръце, обичаше да се заиграва сама, дете мечта. След 1.5 г. дойде големия зор.
Не мога да кажа, че съм имала труден период от гледна точка държанието на детето. Рада ми е кротка и лъчезарна от първият ден. Колики не е имала, кърмих я успешно, зъбчета и излязоха без особени нерви и странични ефекти...
Имах доста проблеми с физическото възтановяването след раждането. Първото тримесечие най-вече ( добре, че беше бебка да ме радва) и това ми вгорчаваше, иначе прекрасните отношения с детето. Просто човек не е ли здрав, не може да се грижи на 100% така както иска за бебчето си.
Иначе нищо друго не ми е натежало кой знае колко. Очаквах много повече нерви и безсънни нощи, а те са такива слънчица.
Имах доста проблеми с физическото възтановяването след раждането. Първото тримесечие най-вече ( добре, че беше бебка да ме радва) и това ми вгорчаваше, иначе прекрасните отношения с детето. Просто човек не е ли здрав, не може да се грижи на 100% така както иска за бебчето си.
Иначе нищо друго не ми е натежало кой знае колко. Очаквах много повече нерви и безсънни нощи, а те са такива слънчица.