- Публикувана: 14 юни 2010, 17:46 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2010, 16:34 ч.
Кой е(беше)най-трудният период в отглеждането на детето ви до 1г.?
Със сина ми-първото тримесечие,но не мога да го нарека чаааак трудно в сравнение с това,което последва 
Много трудно ми беше между година и половина и 2.2/2.3 год .Има лека светлина в тунела в последно време,но "бебешкия пуберитет" ми взе акъла.Отделно ревността между по-голямото дете и по-малкото.
Дъщеричката ми е много спокойна,нямам трудности.Може би,защото е и второ дете
Много трудно ми беше между година и половина и 2.2/2.3 год .Има лека светлина в тунела в последно време,но "бебешкия пуберитет" ми взе акъла.Отделно ревността между по-голямото дете и по-малкото.Дъщеричката ми е много спокойна,нямам трудности.Може би,защото е и второ дете
Комплексирам се от всички спокойни деца......Ако обичат децата да повдигнат малко кръвното на майките си......Не може само моето.......Уф...само веднъж имах късмет със спокойно дете - №1 - красота дете - ядеше и спеше, когато бе буден - не ревеше!
Благодаря на всички с трудните периоди - по-леко ми е като знам,че не съм сама на въртележката.......
Благодаря на всички с трудните периоди - по-леко ми е като знам,че не съм сама на въртележката.......
Ееее... то първото ти се е паднало спокойно, за да имаш смелост за останалите... сега сигурно си заплашила Вселената, че спираш до тук - и затова последното, изглежда, е беля на главата... пробвай да обсъдиш No 5 за след 4 - 5 години - току- виж и това кротнало...
ПП
Не знам дали опитът ми да те разведря е ... ами, нелеп и смешен... надявам се е ясно, че е добронамерен...
Първото тримесечие - бях страшно уморена, депресирана, на всичкото отгоре освен проблемите с епизиотомията, се наложи и друга операция да претърпя, от коренно различен характер и бях цялата една болезнена жива рана...
Дъщеря ми почти не спеше, беше много ревлива, а аз отказах всякаква помощ от страна на бабите - сами с мъжа ми се справяхме.
Та този период ми е като някаква мъгла...
Дъщеря ми почти не спеше, беше много ревлива, а аз отказах всякаква помощ от страна на бабите - сами с мъжа ми се справяхме.
Та този период ми е като някаква мъгла...
Първото тримесечие ми беше най-трудно като емоция.
Страхове, "ако" ... Пълна програма. А бебочка си ревеше по цял ден, когато беше легнала. Когато я гушнех, спираше. Така си се носехме по цял ден, за да лекуваме колики. Особено навън. Мама блъска количка и носи бебе.
После започнаха зъбките, но това беше сякаш един изключително спокоен период. Когато започна да седи стана съвсем различна и за пример поне навън. Сега остана само да започне да спи и денем, и нощем.
Страхове, "ако" ... Пълна програма. А бебочка си ревеше по цял ден, когато беше легнала. Когато я гушнех, спираше. Така си се носехме по цял ден, за да лекуваме колики. Особено навън. Мама блъска количка и носи бебе.
После започнаха зъбките, но това беше сякаш един изключително спокоен период. Когато започна да седи стана съвсем различна и за пример поне навън. Сега остана само да започне да спи и денем, и нощем.
Категорично първото тримесечие, но само при сина ми. Може би и част от второто. Но не zащото бебето ми е било "лошо", сега като се zамисля, неее... Просто в мен си е бил проблема. Всичко ми се виждаше трудно, всичко..
А в същност почти не е имал колики, сам откаzа нощното хранене много рано, zъби не раzбрах..
А с дъщеря ми не съм имала труден период (zа мен такъв е, когато се чувствам беzсилна и отчаяна, че не мога да се справя). Да, първия месец плачеше, окаzа се гладна. После всичко беше мечта. Нямаше колики, спи нощем (пу пу
), zъбите както при брат й...
Дори сега, когато прави хиляди бели (вече не е кротка хич, ако ме раzбирате, а беше невероятно кроко бебе).. не ми е трудно, не zнам.. До сега даже не ме е ядосала истински ..
Та поне zа мен, zа моя си случай, няма "труден период" реално. Има НЕсправяне от моя страна, по ред причини, в началото 
Така че вероятно истинските трудности предстоят zа нас. Само дано са в рамките на нормалното, а не непреодолими
Все пак, гласувам с първа опция.
А в същност почти не е имал колики, сам откаzа нощното хранене много рано, zъби не раzбрах..
А с дъщеря ми не съм имала труден период (zа мен такъв е, когато се чувствам беzсилна и отчаяна, че не мога да се справя). Да, първия месец плачеше, окаzа се гладна. После всичко беше мечта. Нямаше колики, спи нощем (пу пу
), zъбите както при брат й...Дори сега, когато прави хиляди бели (вече не е кротка хич, ако ме раzбирате, а беше невероятно кроко бебе).. не ми е трудно, не zнам.. До сега даже не ме е ядосала истински
..Та поне zа мен, zа моя си случай, няма "труден период" реално. Има НЕсправяне от моя страна, по ред причини, в началото
Така че вероятно истинските трудности предстоят zа нас. Само дано са в рамките на нормалното, а не непреодолими
Все пак, гласувам с първа опция.
Явно при всички има недоспиване.Определено първите 3 месеца бяха много тежки.Колики неспане 
До 5 сутринта изглеждах всички турски сериали и чак тогава заспиваше.После по цял ден на ръце.Наистина последното тримесечие и то не е лесно.По цял ден да съм с него да го държа да ходи или да му се правя на маймуна.Обаче поне спя през ноща макар,че пак се буди за цици 
До 5 сутринта изглеждах всички турски сериали и чак тогава заспиваше.После по цял ден на ръце.Наистина последното тримесечие и то не е лесно.По цял ден да съм с него да го държа да ходи или да му се правя на маймуна.Обаче поне спя през ноща макар,че пак се буди за цици
Определено първите месеци са най -трудни.
Никога няма да забравя момента ,в който свекърва ми каза че трябва да го отбия,защото го кърмех само през нощта,//по простата причина,че нямах кърма,а не че не исках/ и като го сложех на гърдата и той се успокояваше и заспиваше.И не е полезно само по един път и т.н и аз го отбих.Такъв рев,беше 3 дни не спираше,унесе за малко и в момента,в който го оставиш си събуждаше.Беше кошмар,всички се редяхме да го държим.Но не посмях да го кърмя пак,защото по поверия не било добле да му се даде пак,ако си казал,че спираш.Глупости,но и аз така наивна и послушна да съм била
Никога няма да забравя момента ,в който свекърва ми каза че трябва да го отбия,защото го кърмех само през нощта,//по простата причина,че нямах кърма,а не че не исках/ и като го сложех на гърдата и той се успокояваше и заспиваше.И не е полезно само по един път и т.н и аз го отбих.Такъв рев,беше 3 дни не спираше,унесе за малко и в момента,в който го оставиш си събуждаше.Беше кошмар,всички се редяхме да го държим.Но не посмях да го кърмя пак,защото по поверия не било добле да му се даде пак,ако си казал,че спираш.Глупости,но и аз така наивна и послушна да съм била
Беше ми най-трудно м/у 3-4 месец.До тогава си стоее мирно и кротко в количката и у нас,но около 3месец почнаха неистови ревове,постоянно мъкнене на ръце..яедеше през 1 час вечерно време.ПЪлен ужасТ 
Колики сме нямали...слава богу,зъби ни избиха изключително лесно,но след това към 6 до 8 месец видях ооогромен зор със захранването.На никого не пожелавам злоядо дете като моето.Горе долу това ми бях най-трудните периоди.Невероятно благодарна съм,че порасна и проходи за да "се гледа малко сама"
Колики сме нямали...слава богу,зъби ни избиха изключително лесно,но след това към 6 до 8 месец видях ооогромен зор със захранването.На никого не пожелавам злоядо дете като моето.Горе долу това ми бях най-трудните периоди.Невероятно благодарна съм,че порасна и проходи за да "се гледа малко сама"
Било ми е трудно през цялата година. Първо да се нагодя с бебето, хранене на 2 часа ... после захранване, никнене на зъби, безсънни нощи. Много "първи" моменти.
Не се оплаквам от детето си, но първата година беше много трудна за мен и мъжът ми.
Мога смело да кажа, че нещата стават все по добри.
Не се оплаквам от детето си, но първата година беше много трудна за мен и мъжът ми.
Мога смело да кажа, че нещата стават все по добри.
От 3 до 6 месеца. Синът ми не искаше и за секунда да стои буден в количката, носех го с едната ръка, с другата бутах количката, която ми беше необходима с мен, да го пусна като заспи прав. Тогава му излязоха и първите 2 зъба, беше много крив, от себе си се дразнеше просто. Малък беше да се разсее или загледа в каквото и да било. След това живота стана прекрасен, детето си седеше и заспиваше в количката, ходех си където си пожелая. Нищо, че нощем спря да се буди на 2 години, а да се заиграе с играчки или в парка на едно място ,още чакам
Първото тримесечие ми беше най-трудно.
Преуморена от липса на сън, изпаднала в депресия аз едва гледах...
Плачът от коликите пробиваш тъпанчетата ми, плачех, че не мога да облекча болките на бебето си...това беше голям психически и физически торзмоз за мен.
Е, слава Богу в средата на 4 месец синът ми ми се усмихна и от тогава макар и да е имало трудности успях да се справя.
Надявам се скоро и трудната 2-ра година да отшуми, че да си отдъхна малко.
Преуморена от липса на сън, изпаднала в депресия аз едва гледах...
Плачът от коликите пробиваш тъпанчетата ми, плачех, че не мога да облекча болките на бебето си...това беше голям психически и физически торзмоз за мен.
Е, слава Богу в средата на 4 месец синът ми ми се усмихна и от тогава макар и да е имало трудности успях да се справя.
Надявам се скоро и трудната 2-ра година да отшуми
, че да си отдъхна малко.