Здравейте на всички мами 
Аз съм нов потребител и искрено се възхищавам на Вашата всеотдайност към малките сладури и смелостта да ги родите
Надявам се тази тема да бъде полезна за много жени в моето положение, тъй като за момента токофобията се посочва за една от основните причини за демографския срив в Европа.
Аз съм в края на втория месец и след много главоблъсканици с приятеля ми решихме да запазим бебето (просто не беше планирано и двете чертички ни дойдоха като гръм от ясно небе). Но докато се информирах от мрежата за новото ми положение случайно попаднах на видео материали, показващи как всъщност се ражда бебето.
Изгледах материалите след което ме обхвана паника и започнах да рева(като някоя ненормална).
Сега вече ме е страх и искам да махна бебето защото не иска да си причинявам това - не искам да лежа гола и едва ли не безпомощна, и някои лекар или сестра или който и да било да барника в мен, а после от мен да излезе 50 см. бебе и да разкъса всичко там отдолу, че и за капак на срама да ме шият.Не говоря само за естественото раждане - и двата вида са ми вече еднакво ужасяващи(да не кажа противни) след като съм наясно как излиза бебето и в двата случая 
А пък после не мисля, че след този ужас някой ще ме убеди, че това е най-хубавото нещо на света.
Обаче от друга страна осъзнавам, че съм голяма лигла и, че е много тъпо да убия детето си, защото не искам да напълнея или ме е срам и страх да го родя. Нали все пак всички така сме се появили на бял свят.
Та искам да Ви попитам Вие как се справихте с тези мисли и неудобства преди и по време на вашето раждане?
Аз съм нов потребител и искрено се възхищавам на Вашата всеотдайност към малките сладури и смелостта да ги родите
Надявам се тази тема да бъде полезна за много жени в моето положение, тъй като за момента токофобията се посочва за една от основните причини за демографския срив в Европа.
Аз съм в края на втория месец и след много главоблъсканици с приятеля ми решихме да запазим бебето (просто не беше планирано и двете чертички ни дойдоха като гръм от ясно небе). Но докато се информирах от мрежата за новото ми положение случайно попаднах на видео материали, показващи как всъщност се ражда бебето.
Изгледах материалите след което ме обхвана паника и започнах да рева(като някоя ненормална).
Сега вече ме е страх и искам да махна бебето защото не иска да си причинявам това - не искам да лежа гола и едва ли не безпомощна, и някои лекар или сестра или който и да било да барника в мен, а после от мен да излезе 50 см. бебе и да разкъса всичко там отдолу, че и за капак на срама да ме шият.Не говоря само за естественото раждане - и двата вида са ми вече еднакво ужасяващи(да не кажа противни) след като съм наясно как излиза бебето и в двата случая А пък после не мисля, че след този ужас някой ще ме убеди, че това е най-хубавото нещо на света.Обаче от друга страна осъзнавам, че съм голяма лигла и, че е много тъпо да убия детето си, защото не искам да напълнея или ме е срам и страх да го родя. Нали все пак всички така сме се появили на бял свят.
Та искам да Ви попитам Вие как се справихте с тези мисли и неудобства преди и по време на вашето раждане?
(не знам пък какъв ще е ефектът ако гледаш онези филми от болници които са все с тежки раждания и патологии, по-добре не го прави).
Изобщо не искам да е така, до сега на съм сращала никой, който да мисли по този начин. Имам няколко приятелки с деца и нито една не е споменавала подобно притеснение, точно обратното - имат голямо желание да раждат.
. Кой да ми каже, че ще ми е най- малкия проблем. След като родих в стаята при мен настаниха и друга родилка...ухилена до уши. Викам и ти сякаш от кафе с приятелки идваш. Тя ми обяснява, че боляло, ама чак път толкова... Било и много интересно, плацента, ножици....