... Но докато се информирах от мрежата за новото ми положение случайно попаднах на видео материали, показващи как всъщност се ражда бебето...
Не ми казвай, че досега не си знаела!
... Надявам се тази тема да бъде полезна за много жени в моето положение...
И как по-точно...
Не мисля, че леко подигравателното отношение, което усещам, е уместно тук. Жената споделя реален проблем.
И да, според мен трябва да се говори, както и да се пита, когато човек има проблем. По таzи логика, раzбира се, че темата би могла да е полеzна.
От мен поzдравления zа смелостта да споделиш и да се информираш, aleхis_22.
Не мога да помогна с личен съвет, или опит, точно в таzи материя. Е, аz пък имах страх от периода СЛЕД раждането.. Който осъzнах чак след като родих опървото си дете обаче. Но както и да е, не е това темата, нито пък това би ти било от полzа.. Но според мен, щом се интересуваш и го искаш, zначи ЩЕ се справиш
. Ако трябва потърси и някаква професионална помощ, колкото да ти вдъхне кураж. Но пък мисля, че и сама ще успееш да се справиш 
Успех и ти пожелавам прекрасно раждане, което да си спомняш с радост после (Повярвай, това е въzможно. За мен това са най хубавите моменти от живота ми, спомням си ги с огромно удоволствие. Никога не иzполzвам фраzата "..ооо, всичко се zабравя..", дори не я раzбирам zа себе си. Защото нищо не желая да zабравям, а тъкмо напротив. И иzобщо не преувеличавам в момента.) и zдраво бебче, на което мнооого да се радвате на финала
), който да ти помогне да не убиеш детето си. 
А после? Когато се сблъска с реалнността при отглеждането и грижата за детето?! 
. Ти с кой акъл въобще го гледа това 
С какво ти помогна това ,виждам само те е притеснило и сега се чудиш какво да правиш. Аз раждах секцио по желание, както и да са ме рязали - не съм видяла, нито капка кръв съм зърнала.Опрерационната в клиниката където раждах, беше най-чистото помещение в което някога съм влизала. Инструменти и всички други неща, не бяха изложени така че да мога да ги видя. Защото понякога само видът на скалпели и други там неща, може де е стряскащ за някои жени. Никаква болка не усетих, имаше някакво дърпане, усещах че нещо се прави, но през цялото време си говорех с екипа, смеехме се и в шеги и закачки изведнъж чух как дъщеря ми изплака 
. След операцията видях, че имам някакъв не много голям шев и това е. А в момента дори белег нямам.
А пък на всичкото отгоре съм на светлинни години от мисълта да й помагам. 
Поставяш тема, по която да се пише, аз имам мнение по написаното и го изказвам. Проблем?!