Мила родна картинка или за какво плащаме здравни осигуровки

Съжалявам за проблемите ви, Бо.

Освен това ( обаче) искам да ти кажа принципно, че лекарката е 100% права. Ти си пациент, а не клиент ( това го пиша за 2ри път, заради дискусията). В медицината не важи правилото за "вечно правия клиент". И слава богу, иначе се стига до ситуацията, в която се намира българското здравеопазване - всеки се чувства свободен да си поръчва от менюто изследвания и лекарства каквото е чул или помислил, че е ОК за него и лекарят служи само за да попълни необходимите бланки за това. Напротив. Медицината е като армията и когато се наруши йерархията и правилата се размият настава хаоса, в който се намира нашата система сега.
Мн.  пациент реши, че е клиент и много лекари се възползват от тези нагласи. Имам приятелка, която само като я видят на коридора й изписват списък от (платени) изследвания и лекарства, прехвърлят я от специалист на специалист, но не защото има нужда, а защото ТЯ твърди, че те са некадърни, ако не й угодят на това, което тя е решила че й е и на това, което тя си мисли, че трябва да се случи. За съжаление познавам доста такива случаи, да не кажа, че тази нагласа е масова.Аа Ако недай си Боже някой лекар й каже, че няма нужда, тя го хвърля в черния си списък на некадърни лекари и отива на следващия и така се върти в кръг.

Една работеща система не позволява никакви волности от страна на пациентите, изборът им на лекар ( хирург и пр), специалист и т.н. е почти нулев, и всичко става разбира се с/у заплащане на солени потребителски такси и осигуровки. Няма друг начин.
Болницата не е пицерия, нито магазин да влезеш, да разгледаш да си избереш и поръчаш, каквото на теб ти се иска.

Забравих една моя случка напоследък.
Бях си в София, имах проблем отидох на лекар. Без да мисля кой е, какъв е , без да е препоръчан. В Първа градска. Случайно, влязох да видя дежурния, защото ме болеше и мибеше важно лекар да ме види.
Човекът ме прегледа, назначи ми изследване, каза кога да се явя.
На уречения ден застанах пред кабинета, направи ми изследване, назначи ми лечение, прие ме в болницата ( и то на базата на европейската ми здравна карта) , направи ми интервенция и се прибрах доволна и щастлива вкъщи. С малко гузна съвест, че не съм му платила ... нали това се прави...
Като се прибрах поне 5 души ме вдигнаха на 'балон' как така! Как така без да ГИ ПИТАМ тях, как така в Първа градска, аз знам ли там колко е стара техниката, не съм ли чувала за Токуда и направо ме разбиха.
Това го казвам, за да илюстрирам една нагласа, че щом е лъскаво, чисто и платено, значи всичко е ОК. Няма такова нещо.
И другото е, че на лекар се ходи след информиране, избор, и т.н
ОТ там всички са се побъркали и едно мнение няма за 1 лекар.
Аз ако ги питам за д-р Павлов от 1 градска ще получа 50 различни мнения, чудя се как издържат направо.
Кризата на доверие е огромна и съм сигурна, че в 80% от случаите е напълно безпочвена...

10c's, права си, по принцип, обаче ...как така в работеща система да нямаме право на избор ?
Ами аз в този случай щях да бъда благополучно оперирана от "пъпна киста" на двайсет годишна възраст (казвам го, защото, такава киста се развива до 6 месечна възраст при бебета)... И отношението към пациента, не следва да е като към овца, която трябва да острижеш добре, преди да я пратиш да чака на следващата опашка. А е точно, ама точно такова.
И като не са в състояние да осмислят значението на дадено определение и не съумяват да се държат с нас като с пациенти, а не овце, тогава ще се държат като с клиенти..
Защото от един некъдърен и незаинтересован специалист аз очаквам единствено да ми даде с любезна усмивка направление и да ме прати към способен такъв.
И тук говоря от опит за ситуации, в които животът и здравето ми не са били директно застрашени, слава богу. Ами ако бяха ?

Е, имаш избор да се съгласиш или да не се съгласиш на интервенцията, която ти предлагат ( друг е въпросът, че аз лично, ако бях лекар, не знам как щях да изтрая някой да откаже животоспасяваща манипулация, а аз да го гледам как умира). Имаш право и на избор дали да се лекуваш или не, да поискаш второ мнение от лекар. И т.н.

Щеше да бъдеш много права 10c's, ако имахме идеална ситуация, с идеални хора... Пък и аз не познавам работеща система.
Такова нещо, тук в България няма.

Почти пресен случай: Мой близък получи инсулт, но не разбират какво му е дълго време. Държат го и цъкат с език.
Тогава аз трябваше да започна да чета, пак аз трябваше да поискам ядрено магнитен резонанс. Пак аз трябваше да си го платя - 300лв. И... малко след резонанса разбирам, че не са му сложили контраст. Питам защо? Аз си плащам и искам с контраст. Аааа гопожо ние преценихме така.
Хубаво, но разчитащите резонанса знаеш ли какво ми казаха - инсулт, но трябва ново изследване с резонанс, защото има съмнение за тумор. 

Е, ако ме третираха като клиент - щяха ли да ме препращат по сто пъти на резонанс /всъщност те дори не искаха да му го правят, защото нямало смисъл/, щяха ли да не поставят диагноза толкова дълго време и да го чакат едва ли не да умре? Аз работя с клиенти и не съм се държала с тях така.
Потребител на услуга съм за която плащам чрез такси и осигуровки и държа да ме третират като клиент.

А твоята позната има проблем. 

Рокси, аз имах предвид горния цитат, според който такъв избор не е редно да имам (на лекар, специалист).
Иначе аз точно това направих, но само защото се усъмних в компетентността на лекаря. А ако не бях ? Сама ли щях да съм си виновна ?

Ставаше въпрос предполагам, за това че специалистите са много малко и докато достигнеш до тях трябва да минеш през филтър. Комбинацията от тези два фактора на практика те лишава от избор.

Бо, кой е преценил че не трябва контраст? Обикновено на ЯМР те изпращат със съмнение за някаква диагноза, не пишат искат или не искат контраст. Това се преценява от този, който прави ЯМР според написаната диагноза. И между другото, контрастното вещество, доколкото ми е известно, крие рискове. Ако ще те успокои описаната от теб ситуация- ад се налага повторение с контраст- се случва често, не мисля, че е резултат толкова от некомпетентност. Не съм лекар все пак, като пациент с опит говоря.

Весенцето, ще ти кажа какво мисля.  
Първо, пациентът не може да прецени кой е 'некадърен' и кой не.
Това е до голяма степен субективно усещане.
Ти влизаш, той се държи с теб, като с 'овца' и ти решаваш, че той е некадърен.  А един усмихнат и вежлив лекар априори приемаш за кадърен. Не съществува задължително тази връзка.
Второ, когато има стройна система, пациентът почти няма избор на лекар - джи пито те изпраща на специалист, компютъра ти казва кога е свободен и взимаш час, и там който е на работа те приема, преглежда и т.н. Условието ти за 'кадърност' не важи, ти нямаш право на него, то е абсурдно, още повече след като си решил, че си част от тази система с осигуровките си си се съгласил, че нивото на системата те удовлетворява. Ако искаш нещо повече, винаги можеш да си осигуриш допълнително здравно осигуряване и да те дондуркат куп специалисти както си пожелаеш срещу заплащане.
И солидарната система и частната имат негативи. Но ние сме тези които трябва да се ориентираме как ще действаме за своето здраве - къде ще се доверяваме на системата, къде ще ходим на частно ...

Бо, аз съм далеч от идеята, че всичко е ОК у нас, напротив. Хаосът е невъобразим, многопосочни проблеми.
Но не можеш да кажеш на лекар, че искаш ЯМР. Коя си ти? Лекар ли си? Или понеже си 'чела' реши, че ЯМР е ОК за случая?
Не се сърди, но това е абсурдно.
Дядо ми наскоро получи инсулт. Това за което ги обвинявам е, че го изписаха на 4тия ден ( и то по негово настояване), а трябваше да го наблюдават стандартно 14 дни ( мисля), но решиха, че е ОК, той се прибра вкъщи и получи втори удар, което беше предвидимо и можеше да се избегне.  Другото, което ме ядоса  беше, че тъй като той е на 90г. настроенията бяха, че едва ли не му е дошло времето, какво искаме и т.н. Не ми се дълбае в частни случаи обаче.



 

Е, не може да ми говориш за работеща система и за евентуална липса на професионализъм "кадърност".

Аз не оценявам лекаря само от "Добър ден", а от "Добър ден" до "Чао". Каквото да се случи с мен и моите близки, се стремя да се интересувам и чета. Средно интелигентна жена съм и имам някакви малки познания и мнението ми няма да е толкова субективно, колкото го изкарваш. 

Наистина не е от полза да задълбаваме в частни случаи. Обаче, просто искам да обясня отношението си.  Аз не твърдя, че е бил некъдърен, лекар, който се е държал зле с мен.
Некъдърен беше, защото ми постави грешна диагноза, според която без операция съм щяла да получа перитонит и куп усложнения и състоянието ми е спешно.
Некъдърен беше, защото въпреки диагнозата, аз се излекувах с антибиотичен прах за рани от 2 лева, предписан на друго място.
Този "специалист"  можеше да направи едно добро нещо за мен- да ме насочи към кадърен такъв. Но не го направи.

Вижте, разделете се с илюзията за идеалното здравеопазване - поплачете си и се сбогувайте с нея))
И после си решете проблема на доверие - ако той се заключва в рамките на държавната система - използвайте частна.
Ако искате от държавната да функционира по-добре конкретно за вас, направете проучвания, у нас все още има пациента право на  избор на специалисти и дръжте на избора. Макс. до 2ро мнение.
Но не се въртете като свободни електрони из системата от лекар на лекар, защото така се създава идеална среда за корупция, а и е много вреди за пациента.
Познавам няколко системи, мога много да пиша. Но няма смисъл, защото нашата е толкова разнебитена, че сравненията могат да са само дразнещи. Като цяло обаче, докато не се възстанови йерархия, дисциплина и не се ограничи правото на пациентите на избор на специалисти малко ще е трудно да се въдвори ред.
Но така като е тръгнало  лекари няма да има скоро, така че може проблемът със здравеопазването да се реши от самосебе си...

10 c's, съжалявам за дядо ти, но в работещите системи по света пак щяха да му позволят да си напусне болницата, нали? Питам. Не знам как е.

А, ако аз не бях решила, че трябва ЯМР, то не ми се мисли, какво щеше да стане. Не го лекуваха, а и нямаше за какво, тъй като не беше диагностициран дълго време. Става въпрос за малка болница, в малък град. Просто хората там стоят и мислят като теб. Доверяват се на лекарите и чакат. К`во чакате бе хора - има толкова други болници, лекари.. Имате право на избор.
Аз ги научих да го използват и не съжалявам, защото /без да преувеличавам/ спасих живот.

Нали не си мислиш, че можеш да лишиш хората от малките градове от капацитети, които са в големите градове? Лекари, които освен знания имат и огромна практика.

Ами, ако беше тук, дядо ми нямаше изобщо да си помисли, че има право на мнение  

Просто тук доверието е ( що годе)  на мястото си, белите престилки са на нивото си, и всичко е принципно ОК.
Което изобщо не изключва куп случаи безумни, погребала съм свекър и свекърва и мога да напиша стотици страници
впечатления + и - от джи пита, ракови отделения, алцхаймер отделения, ортопедия, палиативни грижи, хосписи, рехабилитации,  домашни грижи, аптеки, осигурителни гишета, инвалидни комисии ...и спешна помощ. В последната вече се чувствах част от мебелировката, имах доста време да мисля, сравнявам и сбогувам с нагласи и илюзии..


Бо, ако зависи от мен ще ги лиша, да. Аз живея в малък град и нямам никакъв достъп до специалистите в Милано, например.
Освен ако не страдам от нещо, от което има 1000 операции годишно, тогава най-близкият специалист който е правил такова нещо може да дойде да ме оперира тук. Така оперираха брата на мъжа ми мин. седмица, дойде специалист от 100 км, но не от 500
А болница, в която лекарите не знаят да диагностицират инсулт изобщо нужна ли е.... добре, че си отишла ти, да им кажеш какво се прави ...

бо, имаме еднакъв брой публикации