Влюбих се в бивш ....

Изчетох внимателно "драмата"... Авторката очевидно е доста материално момиче - мъжът е "стиснат" (за какво - за парцалки и ненужни почерпки!), свекърите "трупат", но не "дават"... Не казва "отидохме на море", а "заведе ме на море" - при това, с нейни роднини, на които сигурно е поел и разноските... Цялостното внушение е, че след като авторката е родила две деца (да са и живи и здрави!), то мъжът и целия му род трябва да я обгрижва - материално и емоционално... Нелепо е и внушението, което се прокрадва, че цялото това "лошо" отношение (да работиш по 18 часа, за да осигуриш семейството си!) е, защото децата били момичета... Авторката, а ако родиш момче, на пиедестал ли трябва да те сложат?

Не знам защо, обаче рИването в такива теми винаги ми е било много странно... Много ми се иска да видя жена, работила 18 (осемнадасет!) часа, как се прибира у дома и откликва на емоционалните нужди на любимия си... Когато се женихте и ги правихте тия деца, не си ли подредихте приоритетите? Така както възхитително се изказваш колко ще е грижовен мъжа на сестра ти, не успя ли да усетиш, че твоят няма да е?
 

Това с турчина от Фейсбук... въобще няма да го коментирам. Само като си представя как 10 домашни помощници лъскат палата на младежа с изглед към Босфора, докато две нарочни бавачки учат български, за да обгрижват децата на новата стопанка на дома, и ми става едно милоооооо....

 
Е, стига де, не се знае, може и мъжо наистина да е стиснат. Но пък наистина авторката замисли ли се какво е да работиш по толкова много и как вечер да си на линия за ласки? Ми няма как да стане това. Някъде по назад каза, че сте говорили, но ако разговорите ви са протекли в мърморене от твоя стана, да знаеш, че скоро няма да промениш нищо, мъжете изпитват някаква вродена неприязън към мрънкането и може да ги отдалечи от една жена много.

Реших за себе си !!!! Не мога вече, само който не е живял с такъв човек, не знае за какво иде реч.Не го пожелавам на никой !!!! Това е малка част от живота ми с този човек . Изчетох мненията ви, (които бяха от Осанна до Разпни го)  благодаря ви !!! Намерих част от отговорите !!! След днес вече знам какво да правя !!! За първи път в живота си ще рискувам, дано се получи .... Защото човек има право да е щастлив ! Някъде прочетох, щастлива  майка, щастливи деца !!! Вярвам,че е така.
Можете да продължите да дискутирате темата, може някой друг да намери отговори в нея.
Пожелавам на вас и на себе си ЩАСТИЕ !!!
След година , когато вече надявам се ще се решат нещата, ще ви пиша пак ! Надявам се да съм щастлива както никога до сега !!!
Писах, че всеки си има определена съдба, надявам се моята да е именно тази, която днес избрах !!!
БЛАГОДАРЯ ВИ !!!

Успех!

Е в крайна сметка от всички удивителни в последния пост аз не разбрах какво смяташ да предприемеш.

Наистина ли смяташ да оставиш децата и да "си изживеш тръпката" ? Дори турчинът да е голямата ти любов, колко точно щастлива ще си без децата? Не вярвам мъжът ти да ги пусне при теб в чужбина, а дали другият ще иска да си зареже живота и да дойде тук заради дъщерите ти?

Тя не е казала, че отива в Турция
Аз затова попитах - какво е аджеба това решение, че нещо хич не става ясно.
Ама ако е решила това - голяяяяяяяма глупост, голяма.

Мила, здравей.
Не знам от къде да започна и какво да те посъветвам. Лошото е, че във всичко това не си сама, а са намесени и дечицата. Ако ги нямаше тях бих ти казала да последваш смело сърцето си и да поемеш риска, но така положението е различно - ако тази стара нова любов се окаже грешка как ще се почувстват те? Да ги заведеш в чужда държава при непознат за тях мъж... това е немалък стрес. Ами ако той пък за разлика от сегашния ти съпруг пие и те бие? Тогава какво? Ако си само ти ставаш и си заминаваш, но двете малки същества със сигурност ще се травмират твърде много. Щом нещата в брака ти не вървят и не мислиш, че ще се оправят прекрати го. Разделете се поне временно. Отиди при родителите си за няколко месеца. Това ще ти помогне да мислиш по-трезво. В това време ако турчина има възможност да дойде отново в БГ за да се видите и да прекарате някакво време заедно и да се опознаете истински би било добре, но да хукнеш напрво след няколко разменени мейла и чат не ми се струва разумно. Има много успешни интернет бракове. Моят е един от тях, но аз все пак познавах човека и лично и доста дълго време го изпитвах. Ще ти разкажа моята история, но нека тя не те води в нищо, тъй като аз тогава нито бях омъжена, нито имах дете.
Имах много дълга връзка - 5 години. Приятелят ми също беше работохолик и мислеше само за кариера. вечно бях на второ място и това ме измъчваше ужасно, но го обичах и се опитвах да търпя. Тогава се срещнах с едно момче по работа и уж на шега си разменихме ICQ номерата. Той познаваше тогавашния ми приятел и аз го използвах за да си споделям болките от връзката си и да му искам съвет. Той също споделяше за неговите си гаджета. Така много месеци писане и споделяне ни превърнаха в много, много добри приятели. Често се виждахме на кафе и отново си говорехме и споделяхме. Неизбежно беше да се появи искра. Аз обаче имах сериозна връзка и държах на нея, а той твърдо не искаше да отнема гаджето на приятел и се опитахме да се дистанцираме един от друг. Не се получаваше обаче. Винаги на единия му беше слаб ангела и започваше отново да пише. Това, че живеехме в един квартал още повече пречеше да се откъснем един от друг. Тъкмо го забравях и се засичахме някъде случайно... В това време с настоящото ми гадже се карахме и сдобрявахме безброй пъти. Нещата не вървяха, но аз упорствах. Краят на цялата сапунка дойде след две години чатене и "приятелство" когато разбрах за изневяра от страна на тогавашния ми приятел и реших да сложа край. Скоро след това се събрахме с чат-другарчето ми, два месеца по-късно вече живеех у тях, а година и половина след това се оженихме. Сега си имаме и детенце. Много съм щастлива с него, но бях сигурна какво правя защото го познава добре колкото себе си. В продължение на две години си бяхме споделяли всичко, знаех за отношението му към други жени, бях проследила другите му връзки, знаех за терзанията и страховете му, знаех за целите му в живота, разбирах и познавах мирогледа му. Ако не го бях опознала толкова добре за всичкото това време едва ли бих се хвърлила на сляпо. А и пак повтарям - тогава нямах нищо за губене. Нямах брак, нямах деца

Турците имат една приказка, но не си спомням точния и израз, но с две думи смисълът е следния: На жената главата трябва да и е наведена към земята от работа и от двете и страни да я дърпат дечурлига, за да не мисли за глупости. За първи път като го чух бях възмутена, сега обаче ги разбирам. Човек когато живее на готово и зяпа по цял ден сериали не живее в реалния свят. Жалко за децата ти!!!
Всеки сам кове съдбата си! Ама някои хора са доста наивни, за да го разберат.

Ти си знаеш най - добре, успех ти пожелавам !
Няма да те хваля за решението, но няма и да те обвинявам, защото нещата не винаги са такива , каквито изглеждат отстрани, ти си знаеш най - добре . Късмет и всичко добро за в бъдеще !

Успех ти пожелавам,но все пак каквото и да решиш помисли първо за децата си и после за себе си!

Желая ти успех, но бъди сигурна, че мъжът ти никога няма да ти позволи да изведеш децата оттук, за да ги закараш при новия си мъж в Турция (ако  плановете ти са в тази посока).

Ами да, ако го направи,  мъжът и ще е още един смотан работохолик от "родители отглеждащи децата си сами" дето не иска да гледа децата си и му се свиди 2 лв за шоколад да даде, но и на майката не ги дава...инат просто!
Аз ти пожелавам щастие, дано всичко се нареди както ти го искаш, стискам палци да изживееш своята приказка!

Първо въобще не мисля, че това е влюбване. Второ затънала си в битовизми. Трето имаш нужда от социален живот.

ееех мъка мъкаааа