И отново съм набързо защото майка ми е болна и няма кой да гледа детето, а тя като ме види на лаптопа и започва да реве - хич не обича да ме дели с вас;) иска да й се кокоря насреща, де пея и да ходя на ръце...
Аз една седмица преди идването на Фиди си продадох колцата и си вземах едно ново голямо животно което не ми е много ясно как се кара, но засега съм още жива, да чукна на дърво. Та значи идва Фиди, обажда ми се, уговорваме си среща и майка ми висва с мен пред картата да види къде отивам аз.
Имаше два варианта - или да ходя до Лос Анджелес или до Сан Диего. Аз живея точно по средата между двата града. В Лос Анджелес обаче е пълна лудница в петък и щях да вися по задръстванията, а Фиди каза че там щели да бъдат само за 1 час, така че остана Сан Диего. Да ама аз в Сан Диего никога не съм ходила и риска да се изпозагубя беше много сериозен;)
Принтнах една карта от нета - 70 мили в едната посока, майка ми като я видя ревна - аууууууу не, това е точно до Мексико, ще те спрат на магистралата, ще ти откраднат колата, ще се взриви някой автобус покрай теб ( тя нали от Израел идва, още е със страхове от бомби) и тн и тн не престана да дудне...накрая ме обвини че отивам при тайно гадже и щяла да ме изпорти на мъжа ми;))
Брех таз жена, чуди се какво да си измисли само и само да съм и пред очите. Пуснах й аз Фиданкиното съобщение на спийкъра и тя като й чу сладкопойния гласец , каза - ааааа, то наше момиче от Стара Загора, няма страшно значи;)
През деня бях на рожден ден на съседчето и едва се откопчих да тръгна към 6 часа. Лека полека стигнах до Диегото. Нямаше задръствания, само пустош и хълмове, по едно време ме хвана страх и набрах мъжа ми по тела да ми прави компания;) Питам го, кво правиш бре мой човек, а той : "топя си д-то на океана, че не издържам вече без жена си")
Влизам в града и се заредиха странни улици - "Тексас" , " Илинойс", " Аризона" и тн и тн и по едно време се усещам че съм подминала хотела. Правя обратен, търся го по номер, и не мога да го намеря. Точно когато се чудех вече дали да звъня в хотела за да им искам упътване гледам ме подминават две бабета - кокони, белички, русички, с навити къси косици, с перфектни бели гуменки, бели якенца, златни обици по ушите, едни такива кокентни, се фръцкат по алеята и си лафят. Мисля си аз - тия бабки хич не се връзват тук с пейзажа...Намалих аз колата, подминаха ме те и гледам след тях се задават още две, същия калибър;) Ааа светна ми лампата че не са от тука те, отварям прозеореца на колата и ги питам " Абе бабки-коконки къде вий така фръц-фръц по улиците на Сан Диего с нови маратонки и перфектно направени прически...намирисвате ми на Германки, щото тука толкова издокарани бабета няма;)"
И те щастливи и доволни викат Я< Я ЯЯЯЯЯЯЯЯ...ама аз само това разбирам и си мислех да им кажа " Их Лийбе Дих" щото това е второто което знам на германски, но си трая;)
Питам аз: Вие мома Катерина Вебер познавате ли я, тя май във вашия хор пее"
Познават я, и като се зарадваха все едно с тях имам среща;)
Сетих се аз да кажа Данке Шойн и Ауфидерзейн и запраших към хотела;)
Там без малко да си изпочупя краката, бях си обула едни жълти токчета специално заради р-дто на Фиди, влизам аз и нашата се завтече към мен;) Веднага се познахме...но то може ли да се сбъркаме, две луди за връзване;))
Разтуптя ми се сърцето, Фиди, се смее, лъчезарно, не спира да говори, голяма сладурана.
Подари ми страхотно костюмче на Картърс за Нати, в любимите ми цветове - бяло и червено, много е сладко, детето само го пипа, гледа, радва му се...ще го подноси по отрано мисля;)
Разгледах малко от подаръците които беше купила за децата си, но няма да издавам да не види баба им;)
За американската действителност Фиди ще ви разкаже сама
сега изчезвам да купувам сладки, че довечера е Вси Светии и всички бебета в квартала ще се изредят на вратата;)