Срещи по белия свят

Хайде пак съм аз, този път на кирилица;)
И отново съм набързо защото майка ми е болна и няма кой да гледа детето, а тя като ме види на лаптопа и започва да реве - хич не обича да ме дели с вас;) иска да й се кокоря насреща, де пея и да ходя на ръце...

Аз една седмица преди идването на Фиди си продадох колцата и си вземах едно ново голямо животно което не ми е много ясно как се кара, но засега съм още жива, да чукна на дърво. Та значи идва Фиди, обажда ми се, уговорваме си среща и майка ми висва с мен пред картата да види къде отивам аз.
Имаше два варианта - или да ходя до Лос Анджелес или до Сан Диего. Аз живея точно по средата между двата града. В Лос Анджелес обаче е пълна лудница в петък и щях да вися по задръстванията, а Фиди каза че там щели да бъдат само за 1 час, така че остана Сан Диего. Да ама аз в Сан Диего никога не съм ходила и риска да се изпозагубя беше много сериозен;)
Принтнах една карта от нета - 70 мили в едната посока, майка ми като я видя ревна - аууууууу не, това е точно до Мексико, ще те спрат на магистралата, ще ти откраднат колата, ще се взриви някой автобус покрай теб ( тя нали от Израел идва, още е със страхове от бомби) и тн и тн не престана да дудне...накрая ме обвини че отивам при тайно гадже и щяла да ме изпорти на мъжа ми;))
Брех таз жена, чуди се какво да си измисли само и само да съм и пред очите. Пуснах й аз Фиданкиното съобщение на спийкъра и тя като й чу сладкопойния гласец , каза - ааааа, то наше момиче от Стара Загора, няма страшно значи;)

През деня бях на рожден ден на съседчето и едва се откопчих да тръгна към 6 часа. Лека полека стигнах до Диегото. Нямаше задръствания, само пустош и хълмове, по едно време ме хвана страх и набрах мъжа ми по тела да ми прави компания;) Питам го, кво правиш бре мой човек, а той : "топя си д-то на океана, че не издържам вече без жена си")

Влизам в града и се заредиха странни улици - "Тексас" , " Илинойс", " Аризона" и тн и тн и по едно време се усещам че съм подминала хотела. Правя обратен, търся го по номер, и не мога да го намеря. Точно когато се чудех вече дали да звъня в хотела за да им искам упътване гледам ме подминават две бабета - кокони, белички, русички, с навити къси косици, с перфектни бели гуменки, бели якенца, златни обици по ушите, едни такива кокентни, се фръцкат по алеята и си лафят. Мисля си аз - тия бабки хич не се връзват тук с пейзажа...Намалих аз колата, подминаха ме те и гледам след тях се задават още две, същия калибър;) Ааа светна ми лампата че не са от тука те, отварям прозеореца на колата и ги питам " Абе бабки-коконки къде вий така фръц-фръц по улиците на Сан Диего с нови маратонки и перфектно направени прически...намирисвате ми на Германки, щото тука толкова издокарани бабета няма;)"
И те щастливи и доволни викат Я< Я ЯЯЯЯЯЯЯЯ...ама аз само това разбирам и си мислех да им кажа " Их Лийбе Дих" щото това е второто което знам на германски, но си трая;)
Питам аз: Вие мома Катерина Вебер познавате ли я, тя май във вашия хор пее"
Познават я, и като се зарадваха все едно с тях имам среща;)
Сетих се аз да кажа Данке Шойн и Ауфидерзейн и запраших към хотела;)

Там без малко да си изпочупя краката, бях си обула едни жълти токчета специално заради р-дто на Фиди, влизам аз и нашата се завтече към мен;) Веднага се познахме...но то може ли да се сбъркаме, две луди за връзване;))
Разтуптя ми се сърцето, Фиди, се смее, лъчезарно, не спира да говори, голяма сладурана.
Подари ми страхотно костюмче на Картърс за Нати, в любимите ми цветове - бяло и червено, много е сладко, детето само го пипа, гледа, радва му се...ще го подноси по отрано мисля;)

Разгледах малко от подаръците които беше купила за децата си, но няма да издавам да не види баба им;)
За американската действителност Фиди ще ви разкаже сама
сега изчезвам да купувам сладки, че довечера е Вси Светии и всички бебета в квартала ще се изредят на вратата;)

Страхотен разказ си му дръпнала, както обикновенно, голям смях падна...ама това за бабите германки си е 4иста истина, не е могло да ги пропусмеш

хахаха, скицо сладкодумна, пътеписите си в сборник да сбереш или на лап лапа поне ги запамети
Радвам се 4е сте се запознали, леки4ко ревнувам, и още толкова завиждам... ма то е от любов по вас. Тва с германките ме разби, и аз толкова знам на немски 
И ся само 3 снимки ли ще споделиш с нас, вие от лаф, вино и пържоли не  ви е останало време за щрак Марийке. Карай, спомените са най трайното нещо което остава.
Опасна майка имаш

Абе аз не можах да се сдържа и нали съм си сектанската ревла малко си  ....ама то от радост, щото ми се искаше да съм там до тях 

Ненагледни хубавици сте ни и двечките ...и аз като ТЕичка поревнувах малко  ама то човек не знае къде ще го отвее вятъра - за това се надявам, че един ден ще ви видя всички

Аааа то има много още майтапи, но детето врещи и пищи, не ми съдейства днес, луда ме направи ей!

Тея, ти от Испания спокойно можеш да прескочиш до Фиданкиното село, а и доколкото подочух от нея вече веднъж сте минавали оттам с мъжа ти само дето си пропуснала да спрете Кой знае какво сте правили в колата с твоя хахаххаха

Диде, аз с удоволствие идвам да те видя но то за там ми трябва дебел кожух. Аз си мислех че и в Сан Диего ще е супер жега понеже е още по на юг, а като излязохме вечерта замръзнах с тънката блуза, трябваше да ударя аз една текила за цвят но нали се храним още с моята мома, не може.

Сега да ви кажа нещо за което Фиди я бях предупредила публично във форума но тя не ме послуша.
Казах й: Носи си вафли за из път защото тук който не е свикнал може да си седи гладен първите 3 дни.
И естествено нашата мила песнопойна птица, много разочарована от храната.
Добре че администраторите в хотела се оказаха услужливи и ни препоръчаха сравнително хубав италиански ресторант.
Тя е имала комични преживелици с мексиканската кухня, за които ще ви разкаже като се прибере, аз лично почти всеки ден ям мексиканско но на хората са им сервирали прелютени манджи без да им обяснят че може да си поръчат и нормална храна.

Видях няколко снимки които е правила, много добре се справя с фотографията и аз също чакам с нетърпение да ги качи.

Каза, че майки които пътуват презокеански полети с децата си са героини. За да живееш в Калифорния трябват МНОГО ЗДРАВИ НЕРВИ и тя го е усетила, живота тук е изключително напрегнат и забързан.Липсваха й  мъжо, децата, мама, домът, но докато пиша това тя вече си лети към в къщи и съвсем скоро ще ги прегръща наред всички!

Ах, как ви завидях - благородно, де   
И аз се бях наточила за евентуални срещи с geminarius-чето, Катя, amei и всички, които можех от девойките швейцарки да обиколя, ама на  - нито срещи, нито нищо, и пътуването ми пропадна , и време за форума нямах - ужасно нервен и объркан месец ми се случи, добре, че свърши.

Ама как само цветно си ги описала бабите германки, Jungle Много сте ни хубави и двечките  и важното е, че сте си изкарали страхотно. Ама няма ли още снимки? 

Кате, Петя,
толкова съжалявам че изпуснах!
Радвам се че сте изкарали страхотно. Снимките ви са мнооого сладки. А аз естествено се скъсах от смях на разказа на Петя...както винаги )))

 Хайде и аз да се включа, макар и малко късничко. Jungle много добре е описала Фиданката и аз бях безкрайно развълнувана, та чак забравих да сервирам къопоолъто и го сложих с десерта Искаше ми се да я разведа повечко из Вегас, но тя ми каза, че предпочита природните забележителности и не и се гледаха огромните казина, които са единствената атракция тук. Наистина си е бъбривичка, но човек може да я слуша с часове, всичко което разказа беше интересно и забавно Оказа се, че сме били в  една професия в БГ и двете сме били кукловоди, а тя е учила с някои мои колеги, та и общи познати намерихме. Интересен човек, занимава се е с изкуство, медицина, брокерство, къде е намерила общото незнам , но всичко и е интересно, широкоскроен човек. Снимките са от нея, предполагам и по цветущ разказа ще ви предостави Накрая нусталгично се замислих, ще се видим ли някои ден отново?

Жалко мацки, нямам повече снимки;(
Хондич ще се съберем без децата ама като почнат да кърмят бабите, тогава;))

Ох каква хубава среща сте си спретнали, чак да му се прииска на човек да е там.

 
Джънгъл-че, ако вземеш да издаваш пътеписи, определено ще имаш орди с читатели и почитатели.
Такива сладкодумни описания правиш че...

Джънгълче, ни тъ е срам, как можа в такива прекрасни багри да ме опишеш.
Аz не ги zаслужавам  Така ме zасрамихте и двете с Смайли
Само да се наспя и ще раzкажа и аz и ще кача и моите снимки