Публикувана: 29 юли 2010, 01:22 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2010, 12:39 ч.

Имате ли истински приятели?

9 487
100
1

29 юли 2010, 01:22 ч.

Мнения: 206

Напоследък с нарастване на годинките все по-често се замислям,какво става с хората около мен и с мен самата.?Аз съм човек ,който за приятел би дал всичко от себе си,но с времето не мога да кажа имам ли такъв човек до себе си или всъщност констатирам,че нямам.
Истинските приятели казват,че са тези създадени в детството ни.По една или друга причина хората ,с които съм израстнала са далече от мен или аз оттях и с времето се отдалечихме.Новите познанства нещо не са съвсем истински.
Чувставте ли се вие като мен ,без човек с който да усещате ,че сте на една вълна .Работя от 10г в една фирма и там нямам приятел в истинския смисъл на думата.В никакъв случай не съм от хората,които са сами или самотни,но незнам защо се получава така.Вероятно има причина,но не я виждам.
Просто пораснахме и се промениха ценностите ни.
Пишете вие какви приятелства имате и как ги усещате най-вече.Имате ли приятел,на когото да се обадите по всяко време и да знаете,че ще отзове и вие бихте ли постъпили така за някого/ newsm78

# 1 29 юли 2010, 01:52 ч.

Мнения: 1 709

Съгласна съм с теб за ценностите, че се променят с времето.Имам четирима истински приятели.Доказвали са ми го и се познаваме от различно дълго време-12, 6, 4, 2 години.
Ваня-човекът, който идва да ми помогне в 3 сутринта, който ме критикува, когато е нужно, който знае сладко да ме ядоса и да ми лази по нервичките.
Веси-един малък сладур с големи душа и сърце, който е готов по всяко време на всичко.
Зори- "сестра ми от различни родители".Чудото в моя живот.Човекът, без когото не мога да дишам.Пожелавам на всекиго да има подобен човек до себе си.
Николай-силното рамо, на което се опрях в чужда държава.Той е моето спокойствие.Иронията, от която имам нужда.Щипката сол, без която животът ми би бил безвкусен.Последният щрих на моята картина.
Хора, ако прочетете някога тези редове, искам да знаете, че безкрайно ви обичам и че се радвам, че сте до мен.Благодаря ви, че ме карате постоянно да знам какво е приятел.
За приятелите от детинство-скъсах с едно такова през декември и в момента съм много щастлива.Просто разбрах, че няма смисъл да агонизираме и двете и да се караме през няколко дни.По-добре отделно.Няма незаменими хора в крайна сметка.Лошото е, че го осъзнавам 20 години по-късно.
Надявам се да намеря и нови.Един истински приятел никога не е излишен. Simple Smile

Последна редакция: чт, 29 юли 2010, 02:04 от Просто Хари

# 2 29 юли 2010, 02:25 ч.

Мнения: 206

Много добре си описала приятлите си,дано прочетат мнението ти -със сигурност ще го оценят.
Завиждам ти благородно,за това ,което имаш ,дано е дълготрайно и споделено. Hug

# 3 29 юли 2010, 02:33 ч.

Мнения: 73

Нямам. При различни обстоятелства, всеки "истински" е способен да ти забие нож в гърба.

Нямам нужда от "истински". Имам достатъчно неистински и ми стигат. Никого не ангажирам, и никой мен с нищо не ангажира. На който му стане некомфортно се оттегля и няма болка от предателство.

# 4 29 юли 2010, 02:37 ч.

Мнения: 25

Май и аз нямам.
Не издържаха проверката на времето. Cry

Имам обаче съмнения, че сред познатите ми има хора, на които мога винаги а се опра в труден момент и след време да нарека приятели. Hug

п.с. Съпруг и роднини не се брои, нали?

п.с. Не издържаха проверката на времето и от моя и от тяхна страна. Tired

Последна редакция: чт, 29 юли 2010, 02:45 от ana79

# 5 29 юли 2010, 02:41 ч.

Мнения: 206

Да,става въпрос за хора, с които нямам роднинска връзка.Там картинката е различна.

Delusion последното ти изречение за мен е непостижима.Понякога изпитвам болка дори от хора,които не са ми близки чак толкова.незнам как да го предотратя това усещане-факт е,че ми е минус. Sad

# 6 29 юли 2010, 02:50 ч.

Мнения: 1 408

Да.Една.Приятелството ни издържа проверката на времето вече над 20 години.Обичам я. Това е всичко и тя го знае.

# 7 29 юли 2010, 02:55 ч.

някъде ...
Мнения: 37

Начи - тва са на 2000% проверените и работещи по азбучен ред ) :
Брачеда ( Радо ) Heart Eyes

Дада

Даката

Дженев

Любо

Миро

Таня

Цецо

Яна ?

( ядоса ме тия дни, та затова ) .

Сигурно може и да пропусна някой ( щото 3:00 ), но тези - bouquet

( доказани от минимум 5г. приятелство ).

Т'ва ВСЕКИ ми е и ще ми подаде ръка дори и без да я протягам.

За родителите не говорим доколкото разбрах ( иначе и те там - късно го осъзнах за тях, но по-добре от никога ).
Мога да допълня списъка с още около 10-ина - 15 за които съм сигурен в рамките на 70-90%, но :

приятелство има, съществува, и много пъти е по-инстинско от хората, които сме наричали ( или наричаме ) любов ...

# 8 29 юли 2010, 02:59 ч.

Мнения: 73

Цитат на: elyam в чт, 29 юли 2010, 02:41

Delusion последното ти изречение за мен е непостижима.Понякога изпитвам болка дори от хора,които не са ми близки чак толкова.незнам как да го предотратя това усещане-факт е,че ми е минус. Sad

Не си слагай нищо на сърцето- това е начина. Сърцето е само за любим човек и за никой друг. Wink

Приятелите- да си знаят всеки мястото. Докато има общи интереси и изгода. Като не, здраве да е. Един си отишъл, друг дошъл.

Не се заблуждавай че има истински приятелства! Докато си изгоден, всички са ти приятели. Това го разбрах когато заминах. На нито един от "големите приятели" не му пука жива ли съм-умряла ли съм. Вече не съм край тях, свърши "иху-аху". Laughing

Като се появя се изсипват на куп за клюки и до там.

Последна редакция: чт, 29 юли 2010, 03:05 от Delusion

# 9 29 юли 2010, 07:41 ч.

София
Мнения: 1 603

Да, имам.
Чудно ми е как може човек да няма приятели. Човек не е самотен остров, живеем сред хора ... чак пък да не попаднеш на един, достоен да ти е приятел ?
С времето нещата се променят, с някои живота ни разделя, но пък ни среща с други.

# 10 29 юли 2010, 07:48 ч.

Мнения: 34

ДА!

ПУ-ПУ-ПУ Да не ми е уроки!

# 11 29 юли 2010, 08:04 ч.

Мнения: 320

И аз имам една вярна дружка от 11 години Peace

и още една от 8години

Последна редакция: чт, 29 юли 2010, 08:11 от ПИПИТУ

# 12 29 юли 2010, 08:25 ч.

Варна
Мнения: 153

ДА, имам 7-8 и всички много си ги ценя, някои познавам от 20 години, други от 4-5. Едни виждам един път годишно и като сме заедно, все едно никога не сме се разделяли... Party

С други се виждане често, децата ни растат заедно, както и ние на времето...Всички са много различни, затова и не ги събирам заедно, но винаги намирам време за тях, ако имат нужда от мен...Знам,че и те биха помогнали, ако помоля...Сърцето ми е голямо- има място за всички, любимия може да си тръгне, приятелите остават...