Приятели - много, истински - не много. Като се замисля, мисля, че по-мога да се радвам на истинското приятелство на мъжете, отколкото на жените. Поне със сигурност няма да ти изиграят някой к*****ски номер!
- Публикувана: 29 юли 2010, 01:22 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2010, 12:39 ч.
Имате ли истински приятели?
Нямам. При различни обстоятелства, всеки "истински" е способен да ти забие нож в гърба.
Нямам нужда от "истински". Имам достатъчно неистински и ми стигат. Никого не ангажирам, и никой мен с нищо не ангажира. На който му стане некомфортно се оттегля и няма болка от предателство.
Нямам нужда от "истински". Имам достатъчно неистински и ми стигат. Никого не ангажирам, и никой мен с нищо не ангажира. На който му стане некомфортно се оттегля и няма болка от предателство.
Много точно казано.
Delusion последното ти изречение за мен е непостижима.Понякога изпитвам болка дори от хора,които не са ми близки чак толкова.незнам как да го предотратя това усещане-факт е,че ми е минус. 
Не си слагай нищо на сърцето- това е начина. Сърцето е само за любим човек и за никой друг.
Приятелите- да си знаят всеки мястото. Докато има общи интереси и изгода. Като не, здраве да е. Един си отишъл, друг дошъл.Не се заблуждавай че има истински приятелства! Докато си изгоден, всички са ти приятели. Това го разбрах когато заминах. На нито един от "големите приятели" не му пука жива ли съм-умряла ли съм. Вече не съм край тях, свърши "иху-аху".
Като се появя се изсипват на куп за клюки и до там.Мислим по един начин.Много си права за всичко.
Сега като се огледам, май не...Ама и аз никога не съм имала истински приятелки - винаги съм предпочитала и съм успявала да се справям сама - първо в училище, после в реалния живот. А как да нарека някого истински приятел, като не ми се е налагало да го будя в 3 часа, или нещо по-....Честно казано никога не ми е липсвало това, но с годините ми е все по-криво, че няма примерно с кой да отидеш за 3-4 дни някъде - за компания. Не ми трябват истински приятели, а точно такива с които просто да си прекарам приятно...
По стечение на обстоятелствата през последните 4 години съм в къщи (вижда се по лентичките) През това време видях колко приятели имам...Равносметката, поне за мен е много тъжна. Приятелки 2, но не чак толкова истински...Колко от "приятелките" ми ме забравиха , след като казах, че чакам второ дете...
За мен това си е вид болка. Много наранена се чувствам, когато ме предаде приятел, повече и от мъж...Иначе дойде ли някакъв семеен празник почват да се обаждат и подпитват за купон
Благородно завиждам на тези с истинските приятелства и си мечтая за такова - все пак животът е пред мен
За мен това си е вид болка. Много наранена се чувствам, когато ме предаде приятел, повече и от мъж...Иначе дойде ли някакъв семеен празник почват да се обаждат и подпитват за купон
Благородно завиждам на тези с истинските приятелства и си мечтая за такова - все пак животът е пред мен
Мъжът ми не ми е голям приятел...критиката му е неприятна и винаги не на място според мен. Отделно, реакциите му са супер умерени, а аз съм баш обратното- на хубаво се радвам шумно и от сърце, на лошо- рева и се тръшкам. Той не е така....
Имам 4 приятелки, две от тях са от детинство и точно те са ме разочаровали няколко пъти, но нищо съдбовно все пак....
Не знам какво е истински приятел- зависи как човек разбира смисъла....
Имам 4 приятелки, две от тях са от детинство и точно те са ме разочаровали няколко пъти, но нищо съдбовно все пак....
Не знам какво е истински приятел- зависи как човек разбира смисъла....
връщам се да чета , а после и да пиша
Човек винаги има нужда да си побъбри,да сподели с човек различен от семейните му близки.Имам страхотно приятелство от гимназията с момиче / 
,отдавна е интелигентна красива дама/,но за мен тя си остава момичето от В клас. Без интимности,винаги един до друг в мислите си,дори на двата края на земята да се намираме.Половинките ни свикнаха с това приятелство и вече не ревнуват ...и така е от близо 20 години.И винаги ще е така.И съм щастлив и много горд ,че имам такъв приятел 
,отдавна е интелигентна красива дама/,но за мен тя си остава момичето от В клас. Без интимности,винаги един до друг в мислите си,дори на двата края на земята да се намираме.Половинките ни свикнаха с това приятелство и вече не ревнуват ...и така е от близо 20 години.И винаги ще е така.И съм щастлив и много горд ,че имам такъв приятел 
И никога не си я пожелавал за секс?! 