Всички ми казват-не се оплаквай, мисли положително, не казвай, че имаш проблем. И никой не иска да слуша. Защото всеки си има своите. Но...
Мразя да ми говорят за деца и да слушам лигави приказки на родители за техните отрочета.
Нямам семейство, собствен дом, деца, съпруг.
Докарвам по има няма 200лв. на месец.
Е, да имам родители, които ме обичат.
Вися по цял ден в офиса и чакам някой да влезе. По цял ден - скука и тъпотия.
Писна ми и в бг мама да чета. Ужасно досадно ми изглежда всичко.
Не знам даже за какво ми е утре.
А знам, че трябва да съм благодарна на всеки миг и всяко дихание.
Как да се накарам да мисля, че сичко ще е О.К. Да, жива съм, здрава съм, все още млада; лято е, топло е.
Но ми омръзна всяка вечер пред телевизора да гледам двата канала, които хваща стайната ми антена. И с познати не ми се излиза - всички пушат и пият по много, а искам да се отдалеча от такава среда. Искам да спортувам с някого - но на никой не му е до физически натоварвания. Може би имам всичко и е под носа ми, а не го виждам....