Обичате ли стихове?

Ето още едно от Недялко Йорданов
Дамата на сърцето ми
Скача сърцето от бодване сладостно -
от минзухарено никнене...
Колко е странно...И колко е радостно,
че появи се отникъде.
Вечно засмяна... Ужасно инатеста.
Неотразимо чаровна.
Дипломатична и адвокатеста.
Мъркаща и гальовна.
Аз ли съм малкия? ти ли си малката?
питам се хиляди пъти...
Аз съм Недялко! - викам в слушалката
щом като чуя гласа ти...
Нека топуркат край мене годините...
Като отвързано стадо...
Ти си причината на причините
никога да не съм дядо.
Мога и сам да си тикам каручката...
Капнаха вече конете ми.
Ти си ми гаджето!... Ти си ми внучката!...
Дамата на сърцето ми!


Подари ми го любимия...

 

Milenika, това стихотворение на Пеньо Пенев ме е разплаквало, ето аз го имам и цялото

Пътека
          Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
 
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
 
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
 
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
 
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
 
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
 
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
 
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
 
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
 
... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Искам да споделя с вас едно стихотворение от любимия ми съвременен български поет Георги Господинов.

ЗА ЛЕКАТА ДУША
После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените

пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят

после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара

после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален

после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е

после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно

после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят

после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели

после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен

после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна

после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става

дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка

всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма

Лилита, това много ми хареса.
В едно стихотворение кръговрата на живота!
Страхотно е!

На мостика от сутринта стоя
и гледам как вълните се рабиват.
Ефирен образа ти,
пръските вода отново и отново ми показват.
Съдбите ни като кораби в ноща,
тъй тихо - тихо те се разминават.
А мислите ни като техните следи,
тъй дълго - дълго не се различават.

Нали!
Много е силно.

Хайде и едно мое любимо стиготворение на

Константин Симонов

 
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941


Исках и нещо на български да напиша, обаче като изчетох темата видях, че повечето от любимите ми стихотворения вече сте ги цитирали  


Ето на любителите на Руската/Съветската поезия нещо интересно  

Очите ми тежат като олово,
изпълнени с мъка, скръб и смях.
Тъй както в циферблата на часовника,
деня остана запечатан в тях.
Деня остана като чаша празен,
деня отмина - хубав или лош.
Днес "Добър ден" на много хора казах,
на мене кой ще каже "Лека нощ"?
Аз "Лека нощ" от никого не чувам,
а казват, че сънят е кратка смърт
и трябва с някого да се сбогуваш,
преди очите вчер да заспят!

Има ли някой тук, който да харесва Далчев?

Vache, хубаво е стихотворението макар че не можах да си го преведа изцяло .

Ох, няма да мога да ти го преведа качествено      

Пък и де да знам... поезията си звучи най-добре на съответния език. Аз много обичам богатството на руския език. Ако се преведе, според мен ще се загуби много от очарованието на стиховете  
Важното е, че ти харесва, дори и да не разбираш някои думички  

Наскоро го четох в дира и ми се наби в главата...някакво аматъорско е, но е лесно zапомнящо се и има някакъв особен чар  

*Иzчукай ме на zадната седалка
*иzчукай ме на предния капак
*иzчукай ме отвънка до колата
*иzчукай ме и пак, и пак, и пак...

     

Ааа, нямах предвид да ми го превеждаш.
Права си за това, което казваш. И аз обожавам руския език.

Потапям във душата ти ръце,
А после с жадни устни те изпивам.
Тогава ти дарявам своето сърце
И след това нежно те убивам.

В тази битка на живот и смърт
Телата ни в едно се сливат.
Не могат и не искат те да спрат
Разголват душите ни и те заспиват.

Заспиват в съня на любовта
Безмилостна, жестока и горчива.
Разкъсва ме, когато съм сама,
Когато съм със теб - изгаря ме жива.

И след като най-сетне се наситим
Аз на теб и ти на мен -
Дали отново ще се видим?
Да, може би, все някой ден.

И в този ден отново ще се любим,
Ще сътворим един прекрасен свят,
А след това ще се погубим,
Обръщайки си гръб, потъвайки във мрак.


На един приятел за рождения му ден

Дали днес е денят, в който си роден
Или пък просто ден, в който умираш.
Дали е ден, в който света обезверен
Те кара самотен да се луташ и скиташ.

Дали днес е точни твоят светъл ден,
А може би е само сиво ежедневие
Или денят, в който трябва да си с мен
Или с някой друг - няма значение.

Дали е вчера, днес или е утре?
Колко е маловажно всичко това.
Важно е, че досега всяка сутрин
си чувствал живота в твойта душа.

Дали днес е твоят рожден ден
И навършваш цели двайсет години,
Или се чувстваш уморен
И не знаеш дали за още толкова ще имаш сили.

Дали ще бъдеш щастлив във живота
И дали ще постигнеш своите мечти,
Или повлечен на грижите в хомота
Ще забравиш дори какво е да боли.

Но всъщност нищо не значи всичко това.
Важното е, че имаш мен и други приятели,
И всеки те носи някак в свойта душа
Надявайки се да не отлетиш със вятъра.


Ангел
Ангел в света на мъртъвци.
Ангел - това наистина си ти.
Ангел от мечти окрилен,
а аз съм в твоя плен.

Ангел с чудна светлина,
гориш като пламък на свещта.
Ти ме викаш и зовеш -
Нищо няма да ме спре.

Ангел с облик на човек,
Къде е мястото ти в този век?
Всеки де подритва и обича,
Но знай, че поне аз те обичам.

Ангел със добро сърце,
носиш ти душата на дете.
Ангел мой, със себе си ме вземи
отведи ме от света на мъртъвци.

Ангел от любов окрилен,
сега ти си в моя плен.
Аз няма да счупя твоите крила,
а просто с теб навън ще отлетя.


Чудак

Самотен в нощта
Без път и без посока,
но воден от звезда,
усещащ само болка.

Чудакът си мечтае
за мъничко любов.
Той вика и ридае -
кой чува неговия зов?

Кой ли ще погледне
този мил нещастник?
Кой ли ще потрепне
от мъка по тоз странник?

Чудак за всички хора
той върви все без посока.
Света ли не преброди
да търси нова болка.

Той търси нещо за душата,
своя край или безкрай.
Той търси пролука в стената,
Той търси своя рай.

И тъй самотен без посока
чудакът е винаги на път.
Дано открие нова болка,
дано обикне го светът.