Здравейте, имам нужда от съвет как да подходя в една доста тъпа ситуация. Значи какво се получи:
С мъжа ми живеем в чужбина, преди два месеца се роди първото ни дете. Бабите и от двете страни идваха да ми помагат в началото, всяка по 2-3- седмици.Със съпруга ми решихме аз да се прибера с детето месец-два преди Коледа, за да погостувам, а той да дойде по-късно и заедно да се приберем обратно. Първоначално планът беше да летя сама с бебето до София, от там свекъра да ме вземе с кола до техния град за около седмица и после да отида при нашите. Добре, обаче баща ми се обади да пита дали може да погостува 4-5- дни тук, където живеем, като той си плаща разноските по пътя. Естествено се съгласихме, като с мъжа ми решихме,че и за мен ще бъде по лесно да летя с някой, вместо сама с багажите и малката. Това обаче означава, че ще летя до Варна и първо ще отида при нашите и едва след това при свекърите. И тук се оказа големия проблем. Свекърът се разсърди защо нямало първо да отида у тях, защо първо при нашите. Обясняваме ние, че на мен ще ми е по-лесно така да пътувам, че след това ще отида и при тах, но не. Аз трябвало да отида дотам да регистрирам детето. Казвам, ще го регистрирам като дойда. Не, то така било по-трудно, първо да ходя до моя град, после при тях (разстоянието е около 400 км, но баща ми предложи да ме закара с колата, когато реша да ходя), ние не сме знаели какво да правим и като не сме знаели, защо не сме му се обадили на него, той щял да ни даде акъл, разни такива тъпотии. Свекървата е от моя град и имат къща там. Всяка година карат Коледа и Нова година там. Решихме, че обратния полет ще бъде също от Варна, за да не блъскаме до София с бебето през зимата, все пак не се знае какво ще бъде времето, а те и без това ще бъдат там за Коледа, значи пак ще я видят. Не, те тази година не знаели дали ще дойдат, трябвало ние да отидем. Само че никой не пита ни какво мислим, дали ще ни е удобно да пъуваме с бебе през зимата. Досега винаги сме ходили първо у тях, при всяко прибиране до България, този е първият път, когато аз ще отида първо при моите родители и това се оказа голям проблем. Сега свекърът е сърдит, заинати се, че няма да идват за Коледа там и така. На мен ми се струва детинско за такава глупост да се сърди някой, но въпреки всичко се чувствам едва ли не виновна, че съм им скършила хатъра и няма да стане както те са го планирали. И не знам как да подходя, той се цупи като дете, не се обажда, не говори. МЪжът ми от своя страна му затвори телефона когато изтърси това,че трябвало той да ни дава акъл какво да правим, защото ние не сме знаели и каза, че в крайна сметка бебето е наше, ние пътуваме и ние решаваме от къде и как ни е най-удобно. Вие как се справяте със 'сръдливи' роднини?
С мъжа ми живеем в чужбина, преди два месеца се роди първото ни дете. Бабите и от двете страни идваха да ми помагат в началото, всяка по 2-3- седмици.Със съпруга ми решихме аз да се прибера с детето месец-два преди Коледа, за да погостувам, а той да дойде по-късно и заедно да се приберем обратно. Първоначално планът беше да летя сама с бебето до София, от там свекъра да ме вземе с кола до техния град за около седмица и после да отида при нашите. Добре, обаче баща ми се обади да пита дали може да погостува 4-5- дни тук, където живеем, като той си плаща разноските по пътя. Естествено се съгласихме, като с мъжа ми решихме,че и за мен ще бъде по лесно да летя с някой, вместо сама с багажите и малката. Това обаче означава, че ще летя до Варна и първо ще отида при нашите и едва след това при свекърите. И тук се оказа големия проблем. Свекърът се разсърди защо нямало първо да отида у тях, защо първо при нашите. Обясняваме ние, че на мен ще ми е по-лесно така да пътувам, че след това ще отида и при тах, но не. Аз трябвало да отида дотам да регистрирам детето. Казвам, ще го регистрирам като дойда. Не, то така било по-трудно, първо да ходя до моя град, после при тях (разстоянието е около 400 км, но баща ми предложи да ме закара с колата, когато реша да ходя), ние не сме знаели какво да правим и като не сме знаели, защо не сме му се обадили на него, той щял да ни даде акъл, разни такива тъпотии. Свекървата е от моя град и имат къща там. Всяка година карат Коледа и Нова година там. Решихме, че обратния полет ще бъде също от Варна, за да не блъскаме до София с бебето през зимата, все пак не се знае какво ще бъде времето, а те и без това ще бъдат там за Коледа, значи пак ще я видят. Не, те тази година не знаели дали ще дойдат, трябвало ние да отидем. Само че никой не пита ни какво мислим, дали ще ни е удобно да пъуваме с бебе през зимата. Досега винаги сме ходили първо у тях, при всяко прибиране до България, този е първият път, когато аз ще отида първо при моите родители и това се оказа голям проблем. Сега свекърът е сърдит, заинати се, че няма да идват за Коледа там и така. На мен ми се струва детинско за такава глупост да се сърди някой, но въпреки всичко се чувствам едва ли не виновна, че съм им скършила хатъра и няма да стане както те са го планирали. И не знам как да подходя, той се цупи като дете, не се обажда, не говори. МЪжът ми от своя страна му затвори телефона когато изтърси това,че трябвало той да ни дава акъл какво да правим, защото ние не сме знаели и каза, че в крайна сметка бебето е наше, ние пътуваме и ние решаваме от къде и как ни е най-удобно. Вие как се справяте със 'сръдливи' роднини?
За днеска - трети брой, а сме още обяд... До довечера не знам колко ще налазят... 
Марадона, не искам пари и ниви, докривя ми просто и затова влязох да се изкажа тук. 
