Това ми е въпроса. Промениха ли се и ако да, в каква насока - станаха ли по-отговорни, правят ли си повече сметка на парите, стоят ли си повече време в къщи при вас и детето ви, или напротив - живеят си и се държат така, както преди да имате дете. Открихте ли в мъжете си някакви нови черти от характера им, които преди не сте подозирали че притежават? Също ми е интересно, дали се е променило отношението им към самите вас - възприемат ли ви по-скоро като майка и по-малко като любовница?
- Публикувана: 14 авг. 2010, 13:36 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2010, 19:27 ч.
Промениха ли се мъжете ви откакто станаха бащи?
Разбира се, че се промени, как иначе?
И аз се промених.
Стоим си повече в къщи, правим си сметка на парите и сме по-отговорни, но и не се вземаме много насериозно, и когато има възможност, оставяме децата на баби и излизаме като гаджета.
Няма шанс да си живеем както преди, но и не искаме, за какво са ни тогава децата?
И аз се промених.
Стоим си повече в къщи, правим си сметка на парите и сме по-отговорни, но и не се вземаме много насериозно, и когато има възможност, оставяме децата на баби и излизаме като гаджета.
Няма шанс да си живеем както преди, но и не искаме, за какво са ни тогава децата?
Не ,не се промени.
И преди това си беше добър,отговорен,свестен...по кръчми не обичаше да ходи и не се научи да ходи...ужасно много се радваше и за двете деца,дори второто го имаме повече по негово желание,отколкото по мое...не че аз не съм искала,ама той все питаше,айде, кога ще е?
Всъщност,промени се...
Обича ме все повече и повече.
И не ме възприема като майка.
Може би защото към него не се държа като майка...
Той си има майка,аз съм му жена.И се стремя да ме възприема като такава.
И преди това си беше добър,отговорен,свестен...по кръчми не обичаше да ходи и не се научи да ходи...ужасно много се радваше и за двете деца,дори второто го имаме повече по негово желание,отколкото по мое...не че аз не съм искала,ама той все питаше,айде, кога ще е?
Всъщност,промени се...
Обича ме все повече и повече.И не ме възприема като майка.
Може би защото към него не се държа като майка...
Той си има майка,аз съм му жена.И се стремя да ме възприема като такава.
Не, не се промени. Ако не беше добър, всеотдаен, отговорен, не бих му поверила първото си дете (не е негово), камо ли още едничко.
Но има една промяна, която ме умилява - откакто гушна бебето, започна да се "дуе", да се "пери" - "вижте какво си имам, мое си е, няма да дам на никой да се приближи с лоши мисли."
Нашите отношения не се промениха, може би само съвсем в началото, докато се напаснем с бебето, и когато се проявяват проблемите й, че тогава в моята глава има само една клетка и мисъл.
Но има една промяна, която ме умилява - откакто гушна бебето, започна да се "дуе", да се "пери" - "вижте какво си имам, мое си е, няма да дам на никой да се приближи с лоши мисли."
Нашите отношения не се промениха, може би само съвсем в началото, докато се напаснем с бебето, и когато се проявяват проблемите й, че тогава в моята глава има само една клетка и мисъл.
Не бих казала, че нещо се е променило драстично. А и мисля, че не е нужно. Един мъж или е отговорен и точен пич или не. Няма как само детето да го направи такъв ! А дали отношението на мъжа ще се промени лично спрямо жената - това зависи от самата нея. Ако тя не забрави, че освен майка, все още е и продължава да бъде човек и Жена, всичко ще е ок.
Не, не се промени кой знае колко - стана отговорен към още едно малко същество, това е промяната, живот и здраве наесен и към още едно 
. И преди, и след е изключително отговорен и всеотдаен, и вкъщи сме си седяли и преди и сега. Е, естествено излизали сме по заведения, но да искаме да ходиме по кръчми е последното нещо, което можем да се сетим, че ни се прави.
. И преди, и след е изключително отговорен и всеотдаен, и вкъщи сме си седяли и преди и сега. Е, естествено излизали сме по заведения, но да искаме да ходиме по кръчми е последното нещо, което можем да се сетим, че ни се прави.
Избрах мъжа ми точно заради отношнието му към семейството - видях колко грижовен и отговорен е, колко важно е за него любимите му хора да са щастливи и прави всичко да им угоди. Промени се единствено това, че преди децата тази грижа беше насочена към родителите му, към сестрите му, към "разширеното семейство", а сега тази грижа и внимание са към мен и децата ни. Готов е на всичко, заради нас. Дори прекалено - той е и майка, и баща за децата ни и за мен. За него аз съм неговата жена, любовница, любима, дете и т.н. Дори една от причините да искам още едно дете, е целта да имам дете и за себе си - близначките са повече негови, отколкото мои - аз не съм усетила, че имам деца като грижи, нито като финанси, нито като други ангажименти, освен любов и нежност.
Шанталче, никой никога не се променя. В същността си остава такъв какъвто винаги си е бил до дълбока старост. Ако е отговорен, към детето ще прояви отговорност, безотговорният такъв и ще си бъде ако ще 15 деца да му родиш.
Не, нито се е променял, нито отношението към мен е променял.
Не, нито се е променял, нито отношението към мен е променял.
До годинка-годинка и нещо Станислав не му беше особено интересен.
Обаче след като дечкото насочи безцелното си ТАТАТАТАТАТА определено към него, почна процесът на разтапяне.
Особено след като в един момент синкото почна да ляга отгоре му с разперени крАци и рЪци поза "жабчето на тати".
Може да е гУлямо рогато, обаче за син си мре...и се грижи.
Обаче след като дечкото насочи безцелното си ТАТАТАТАТАТА определено към него, почна процесът на разтапяне.
Особено след като в един момент синкото почна да ляга отгоре му с разперени крАци и рЪци поза "жабчето на тати".
Може да е гУлямо рогато, обаче за син си мре...и се грижи.