здравейте, майчета!
ако някой ми беше казал, че ще пренося третото си детенце, със сигурност нямаше да повярвам, ама ето, че се случва... макар и само с 2 дни (засега), но това почва да ме притеснява сериозно, а от опит знам, че спокойствието е най-важно... но наистина всеки път бременността е различна и всъщност си е като за първи път в известен смисъл...
дали някой би могъл да ме поуспокои... не знам
абе то че ще се ходи на лекар в понеделник - това е ясно, ама никак не ми се ще да ми предизвикват раждане!
гледам да си внушавам, че всичко е наред - бебчо си ритка, усещам го много ясно, а и в крайна сметка не съм преносила кой знае колко, ама като си помисля как не само аз, а и АГ-то, пък и всички смятахме за абсолютно сигурно, че ще родя по-рано, даже се опасявахме, че ще е доста по-рано (дори АГ-то ми много настояваше да ми прави серклаж, щото имам скъсена шийка на матката...) абе Божа работа, ама ни се ще вече да го видим това малко чудо живо и здраво...
даже за да не тръгне да се ражда прекалено рано, съвсем съзнателно не излизах много-много последните седмици, а сега пък гледам да ходя повечко, та да го подсетя само да реши да излиза вече
наистина ми е странно, че преносвам, като имам предвид, че и двете ни дъщерички
ги родих по-рано: по-големичката - 5 дни преди термина след 24 часа контракции вкъщи, та като отидох бях с 8 см разкритие и след 2-часова разходка в коридорите на родилното, родих; втората ни принцеса пък ни изненада - 17 дни преди термина ми изтекоха водите в 3 часа през нощта, на сутринта ме приеха в родилното, хакнаха ми една система окситоцин, че нямах контракции и така...
а на всичко отгоре и двете ни бръмбърки се родиха с еднакво тегло - 2 600 ! - мънички, но съвсем оформени и здравички, и така лесно се родиха - и за мен, и за тях ражданията бяха много леки, та се надявах, че и сега ще е така, а то - да вземе да ми погоди такъв номер! ох, само дано всичко му е наред на бебчо!
та тъй, мили майчета, всяко раждане е най-голямото, страшно и прекрасно тайнство в живота на жената - било то първо или трето (даже да си призная сега много повече се притеснявам, а всички казваха "о, то третото - няма и да усетиш!")... дай Боже само всичко да е наред!
ако някой ми беше казал, че ще пренося третото си детенце, със сигурност нямаше да повярвам, ама ето, че се случва... макар и само с 2 дни (засега), но това почва да ме притеснява сериозно, а от опит знам, че спокойствието е най-важно... но наистина всеки път бременността е различна и всъщност си е като за първи път в известен смисъл...
дали някой би могъл да ме поуспокои... не знам
абе то че ще се ходи на лекар в понеделник - това е ясно, ама никак не ми се ще да ми предизвикват раждане!
гледам да си внушавам, че всичко е наред - бебчо си ритка, усещам го много ясно, а и в крайна сметка не съм преносила кой знае колко, ама като си помисля как не само аз, а и АГ-то, пък и всички смятахме за абсолютно сигурно, че ще родя по-рано, даже се опасявахме, че ще е доста по-рано (дори АГ-то ми много настояваше да ми прави серклаж, щото имам скъсена шийка на матката...) абе Божа работа, ама ни се ще вече да го видим това малко чудо живо и здраво...
даже за да не тръгне да се ражда прекалено рано, съвсем съзнателно не излизах много-много последните седмици, а сега пък гледам да ходя повечко, та да го подсетя само да реши да излиза вече
наистина ми е странно, че преносвам, като имам предвид, че и двете ни дъщерички
ги родих по-рано: по-големичката - 5 дни преди термина след 24 часа контракции вкъщи, та като отидох бях с 8 см разкритие и след 2-часова разходка в коридорите на родилното, родих; втората ни принцеса пък ни изненада - 17 дни преди термина ми изтекоха водите в 3 часа през нощта, на сутринта ме приеха в родилното, хакнаха ми една система окситоцин, че нямах контракции и така...а на всичко отгоре и двете ни бръмбърки се родиха с еднакво тегло - 2 600 ! - мънички, но съвсем оформени и здравички, и така лесно се родиха - и за мен, и за тях ражданията бяха много леки, та се надявах, че и сега ще е така, а то - да вземе да ми погоди такъв номер! ох, само дано всичко му е наред на бебчо!
та тъй, мили майчета, всяко раждане е най-голямото, страшно и прекрасно тайнство в живота на жената - било то първо или трето (даже да си призная сега много повече се притеснявам, а всички казваха "о, то третото - няма и да усетиш!")... дай Боже само всичко да е наред!
, нали казват че те се раждат със закъснение 
Късмет и после да пишеш за да не се притесняваме 
Моето също е момче, май са си по - мързиливи те. 
