Мили майчета! мноооого се извинявам за подозрителната неизвестност 
в която бях минала за толкова много време - всъщност цели три месеца - на толкова стана нашето най-малко чудо, нашата най-малка принцеса!
Да - имаме си трета дъщеричка!
Ще се опитам да се реванширам, като споделя това-онова...
Всъщност в нощта, когато написах предния си постинг страшно много се бях ошашкала от притеснение (тогава се начетох в нета за зелени околоплодни води и плацента, която не може вече да доставя на бебенцето достатъчно хранителни вещества) Та дали от притеснение, дали Бог така реши или просто на бебинка си й е било време да тръгне да излиза, но в 3 часа подред нощ реших вече да гася компа и да си лягам до неособено спинкащото ми момче (и той от притеснения, естествено)... Та легнах си аз супер напрегната от тревоги и като се почнаха едни напъни! Направо напъни - без никакви контракции (аз през последните седмици имах някакви смешни, ама много силни притеснения, че няма да усетя кога започват контракциите - за което мъжът ми се опитваше да ме успокои, като ми казваше - нали вече две дечица роди, ти ли няма да разбереш, като се почне
- ама нали всеки път си е ново изживяване!)
И тъй - почнаха напъните и така до сутринта (аз и с каките така "стисках" - с най-голямата нали бях първескиня - цяла неделя имах контракции, ама устисках да стане понеделник, щото свекърва ми така ми препоръча
тя е меницински работник и ги знае как са по почивните дни, та тогава като отидох бях с 8 см разкритие и след 1-часова разходка по коридора, родих набързо; с малката кака пък водите ми изтекоха посред нощ, ама отидох на сутринта и ме сложиха на система да ми предизвикат контаркции, а аз си кротувам, то си напъва, докато акушерката по едно време като ме провери, се уплаши - ставай, че ще го родиш в леглото ). Та сега на 15-и август отидохме в болницата към 11 без нещо и в 12 без 5 минути родих бебинка - буквално с два напъна на магарето! Просто такова бързо раждане! Не че не болеше - честно казано болеше повече от предните две раждания. Беба се роди 2 900 и 49 см - малко по-голяма отколкото бяха каките.
Слава Богу, че се роди тъкмо навреме! Пъпната връв беше малко увита около нея, но това е горе-долу нормално. Иначе си беше беличка и без особени признаци на преносване - в смисъл кожичката й беше добре, абе наистина благодаря на Бога - всичко си й беше и все така си й е наред! А относно притесненията ми, че преносвам - оказаха се не без основание - когато ми спукаха мехура, околоплодни води направо нямаше! всичко на всичко няколко зеленикави капки само!!! А след като родих и излезе плацентата - беше сбръчкана като стафида! Така че наистина беби се роди тъкмо навреме - не ми се мисли какво би могло да стане, ако се беше позабавила... Но Господ си знае работата! А и сигурно не е случайно, че се роди на такъв голям празник - Успение Богородично. Затова и й дадохме името Дария-Мария. Просто всяко дете си идва с името!
И още нещо - през последните седмици на бременността усещах някакви много странни движения, които с каките не бях имала - бебето сякаш подскачаше в мен. Едва когато я родих разбрах какво е било това - през първия си месец беби често хълцаше когато прекаляваше със сукането. Когато е била в мен явно е пиела околоплодната течност и е хълцала от това!
В крайна сметка трябва да призная, че за съжаление май не избрах добър АГ да ми следи бременността - може би ако беше друг, щях да си спестя тези притеснения, но здраве да е - важното е, че всичко мина благополучно! Пожелавам безпроблемно раждане и прекрасни здрави бебенца на всички бъдещи майчета - преносващи или не
в която бях минала за толкова много време - всъщност цели три месеца - на толкова стана нашето най-малко чудо, нашата най-малка принцеса!Да - имаме си трета дъщеричка!
Ще се опитам да се реванширам, като споделя това-онова...
Всъщност в нощта, когато написах предния си постинг страшно много се бях ошашкала от притеснение (тогава се начетох в нета за зелени околоплодни води и плацента, която не може вече да доставя на бебенцето достатъчно хранителни вещества) Та дали от притеснение, дали Бог така реши или просто на бебинка си й е било време да тръгне да излиза, но в 3 часа подред нощ реших вече да гася компа и да си лягам до неособено спинкащото ми момче (и той от притеснения, естествено)... Та легнах си аз супер напрегната от тревоги и като се почнаха едни напъни! Направо напъни - без никакви контракции (аз през последните седмици имах някакви смешни, ама много силни притеснения, че няма да усетя кога започват контракциите - за което мъжът ми се опитваше да ме успокои, като ми казваше - нали вече две дечица роди, ти ли няма да разбереш, като се почне
- ама нали всеки път си е ново изживяване!)И тъй - почнаха напъните и така до сутринта (аз и с каките така "стисках" - с най-голямата нали бях първескиня - цяла неделя имах контракции, ама устисках да стане понеделник, щото свекърва ми така ми препоръча
тя е меницински работник и ги знае как са по почивните дни, та тогава като отидох бях с 8 см разкритие и след 1-часова разходка по коридора, родих набързо; с малката кака пък водите ми изтекоха посред нощ, ама отидох на сутринта и ме сложиха на система да ми предизвикат контаркции, а аз си кротувам, то си напъва, докато акушерката по едно време като ме провери, се уплаши - ставай, че ще го родиш в леглото ). Та сега на 15-и август отидохме в болницата към 11 без нещо и в 12 без 5 минути родих бебинка - буквално с два напъна на магарето! Просто такова бързо раждане! Не че не болеше - честно казано болеше повече от предните две раждания. Беба се роди 2 900 и 49 см - малко по-голяма отколкото бяха каките.Слава Богу, че се роди тъкмо навреме! Пъпната връв беше малко увита около нея, но това е горе-долу нормално. Иначе си беше беличка и без особени признаци на преносване - в смисъл кожичката й беше добре, абе наистина благодаря на Бога - всичко си й беше и все така си й е наред! А относно притесненията ми, че преносвам - оказаха се не без основание - когато ми спукаха мехура, околоплодни води направо нямаше! всичко на всичко няколко зеленикави капки само!!! А след като родих и излезе плацентата - беше сбръчкана като стафида! Така че наистина беби се роди тъкмо навреме - не ми се мисли какво би могло да стане, ако се беше позабавила... Но Господ си знае работата! А и сигурно не е случайно, че се роди на такъв голям празник - Успение Богородично. Затова и й дадохме името Дария-Мария. Просто всяко дете си идва с името!
И още нещо - през последните седмици на бременността усещах някакви много странни движения, които с каките не бях имала - бебето сякаш подскачаше в мен. Едва когато я родих разбрах какво е било това - през първия си месец беби често хълцаше когато прекаляваше със сукането. Когато е била в мен явно е пиела околоплодната течност и е хълцала от това!
В крайна сметка трябва да призная, че за съжаление май не избрах добър АГ да ми следи бременността - може би ако беше друг, щях да си спестя тези притеснения, но здраве да е - важното е, че всичко мина благополучно! Пожелавам безпроблемно раждане и прекрасни здрави бебенца на всички бъдещи майчета - преносващи или не
