Между другото, социално дело е най-тъпата съществуваща програма, в която се влиза без конкурс и която я завършва сульо и пульо на всяка възраст и паралелно с работа на пълен работен ден. Имах няколко познати които я завършиха в софийския университет без да напускат работа и гледайки семейство с деца.
- Публикувана: 21 авг. 2010, 13:08 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2010, 17:46 ч.
Порасналите деца и финансите
.
Никъде не е казано че студентите трябва да работят, но също така никъде не е казано че родителите им трябва да им плащат.
Никъде не е казано че студентите трябва да работят, но също така никъде не е казано че родителите им трябва да им плащат.
Не да им плащат, а да ги издържат. За мен има разлика и то никак не малка.
Да, реално издържането е доста по-скъпоструващо от плащане на издръжка. Ако аз не живея с родителите си, уча в друг град примерно, а те никакви пари не ми дават, мога ли да ги осъдя по този закон на издръжка?
Да, реално издържането е доста по-скъпоструващо от плащане на издръжка. Ако аз не живея с родителите си, уча в друг град примерно, а те никакви пари не ми дават, мога ли да ги осъдя по този закон на издръжка?
Да, но ако докажеш, че не можеш да се издържаш от доходите си и че родителите ти могат да ти я дават без особени затруднения.
Цитат
Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Това с ученето и работенето доста зависи какво точно учиш. Не познавам човек, учещ в ТУ да е работил през цялото следване и да е завършил без да прекъсне. Може и да има такива, но да са учели Публична администрация или Стопанско управление (и пак се съмнявам да са започнали работа още от 1 курс). Ами ако някой учи медицина? А ВИАС, тоест УАСГ?
По последния пост- аз лично познавам студентка от ТУ (приложна математика), която ми беше колежка в работата, работеше малко (на 4-часов работен ден) през цялото следване и не е прекъсвала. Завърши и сега кара и магистратура.
По темата - първо да уточня, че съм една от дъщерите на iren5. Няма да повтарям майка си като разказвам какви са били вижданията на родителите ми, защото вече знаете. Но мога да ви кажа как на мен ми е повлияло това.
Като начало, искам да спомена, че не мисля, че нещо ми е липсвало, но не съм получавала всичко, което съм пожелавала и за мен това е нещо съвсем нормално. Не знам дали заради подхода на родителите ми, или по друга причина, но на 15 години започнах да си мисля за живота ми след училище. Мислих за това, че не искам да съм сервитьорка или продавачка в магазин. Следователно, трябва да се учи. Ама не искам да съм такава и докато следвам. По тази причина тогава (на 15г.) изкарах курс по козметика с идеята да работя като такава, докато следвам.
Преди малко повече от месец завърших УНСС. И през 4-те години следване не съм спирала да работя (като козметик), дори и по време на сесиите. Не живея с родителите си, а с приятеля си. Вярно е, че не ми беше особено лесно в началото да работя и да уча, но се свиква бързо с темпото и сега даже ми липсва и ми е скучно (вече мисля за магистратура).
Определено смятам, че доста хора около мен не могат да се справят с финансите. Аз мога. Даже шефката ме е питала как така съм си купила кола (и тя трудно се оправя със сметките даже). Чудно й е, защото знае колко пари получавам и тя не би могла да го направи (това са нейни думи). И определено мисля, че ако родителите ми не бяха с тези си разбирания и не бяха подходили по този начин, едва ли нещата щяха да бъдат такива за мен сега.
Баща ми от време на време се шегува с мен, че съм "състоятелна млада дама". Нямам купища пари, но не изкарвам малко (според моите разбирания). Справям се чудесно. Забелязвам, че и други хора го виждат. Често получавам предложения за работа и то сериозна - от клиенти, от познати. Учудвала съм се даже понякога. Хората виждат в мен един работлив, отговорен, адекватен, способен човек, който искат за свой служител. Чувам и хвалби относно трудовите навици, които са ми създали родителите. Предлагали са ми работа, макар да не бях завършила още. Често и не по специалността ми. Дори и шефката ми в момента обмисля вариант да ми предложи някаква друга длъжност, защото не иска да ме загуби като кадър, а знае, че козметиката не ми е достатъчна (все пак съм висшистка вече и започвам да се оглеждам за нещо по- перспективно).
Та, моето мнение е, че това го дължа на родителите си и на техните "методи и техники". Много често познати и приятели са се учудвали на разбиранията на родителите ми относно сметки вкъщи и финанси като цяло. Непонятни са им били тези неща. Но аз ги разбирам и смятам да приложа същото и върху моите деца в бъдеще.
От малка знам колко са 10лв. Никой не ме е карал да работя на сила, сама съм пожелавала, за да си купя нещо, което са ми отказвали родителите. Вярно е, че не всеки родител може да предостави такава възможност на децата си да заработват по нещо при тях (работила съм във тяхната фирма по малко или лятото в кафето на чичо на село). Но за щастие, моите са имали. И съм си разполагала с изкараните пари. Харчила съм ги за каквото искам. Но има голяма разлика между това да ти ги дадат и да ги изкараш. Например, исках много едни кецове за 150-160лв. Но като изкарах парите се замислих дали си заслужава да ги дам за това или да си купя други неща, които не са толкова скъпи. Тогава и разбирах защо родителите ми са ми казали, че няма да ми ги купят. Заработените пари се гледат по друг начин. Дадените се харчат лесно.
Мисля, че постът ми стана прекалено дълъг... Извинявайте.
По темата - първо да уточня, че съм една от дъщерите на iren5. Няма да повтарям майка си като разказвам какви са били вижданията на родителите ми, защото вече знаете. Но мога да ви кажа как на мен ми е повлияло това.
Като начало, искам да спомена, че не мисля, че нещо ми е липсвало, но не съм получавала всичко, което съм пожелавала и за мен това е нещо съвсем нормално. Не знам дали заради подхода на родителите ми, или по друга причина, но на 15 години започнах да си мисля за живота ми след училище. Мислих за това, че не искам да съм сервитьорка или продавачка в магазин. Следователно, трябва да се учи. Ама не искам да съм такава и докато следвам. По тази причина тогава (на 15г.) изкарах курс по козметика с идеята да работя като такава, докато следвам.
Преди малко повече от месец завърших УНСС. И през 4-те години следване не съм спирала да работя (като козметик), дори и по време на сесиите. Не живея с родителите си, а с приятеля си. Вярно е, че не ми беше особено лесно в началото да работя и да уча, но се свиква бързо с темпото и сега даже ми липсва и ми е скучно (вече мисля за магистратура).
Определено смятам, че доста хора около мен не могат да се справят с финансите. Аз мога. Даже шефката ме е питала как така съм си купила кола (и тя трудно се оправя със сметките даже). Чудно й е, защото знае колко пари получавам и тя не би могла да го направи (това са нейни думи). И определено мисля, че ако родителите ми не бяха с тези си разбирания и не бяха подходили по този начин, едва ли нещата щяха да бъдат такива за мен сега.
Баща ми от време на време се шегува с мен, че съм "състоятелна млада дама". Нямам купища пари, но не изкарвам малко (според моите разбирания). Справям се чудесно. Забелязвам, че и други хора го виждат. Често получавам предложения за работа и то сериозна - от клиенти, от познати. Учудвала съм се даже понякога. Хората виждат в мен един работлив, отговорен, адекватен, способен човек, който искат за свой служител. Чувам и хвалби относно трудовите навици, които са ми създали родителите. Предлагали са ми работа, макар да не бях завършила още. Често и не по специалността ми. Дори и шефката ми в момента обмисля вариант да ми предложи някаква друга длъжност, защото не иска да ме загуби като кадър, а знае, че козметиката не ми е достатъчна (все пак съм висшистка вече и започвам да се оглеждам за нещо по- перспективно).
Та, моето мнение е, че това го дължа на родителите си и на техните "методи и техники". Много често познати и приятели са се учудвали на разбиранията на родителите ми относно сметки вкъщи и финанси като цяло. Непонятни са им били тези неща. Но аз ги разбирам и смятам да приложа същото и върху моите деца в бъдеще.
От малка знам колко са 10лв. Никой не ме е карал да работя на сила, сама съм пожелавала, за да си купя нещо, което са ми отказвали родителите. Вярно е, че не всеки родител може да предостави такава възможност на децата си да заработват по нещо при тях (работила съм във тяхната фирма по малко или лятото в кафето на чичо на село). Но за щастие, моите са имали. И съм си разполагала с изкараните пари. Харчила съм ги за каквото искам. Но има голяма разлика между това да ти ги дадат и да ги изкараш. Например, исках много едни кецове за 150-160лв. Но като изкарах парите се замислих дали си заслужава да ги дам за това или да си купя други неща, които не са толкова скъпи. Тогава и разбирах защо родителите ми са ми казали, че няма да ми ги купят. Заработените пари се гледат по друг начин. Дадените се харчат лесно.
Мисля, че постът ми стана прекалено дълъг... Извинявайте.
naturu , моите уважения към теб и към майка ти. 
Беше много хубаво да чуем едно пораснало дете с твоята позиция.
Не съм в течение, затова ми е интересно, като кажат - с това следване не може да се работи. Но когато чух че при Социално осигуряване, не може....Явно за всеки е различно.
Беше много хубаво да чуем едно пораснало дете с твоята позиция. Това с ученето и работенето доста зависи какво точно учиш. Не познавам човек, учещ в ТУ да е работил през цялото следване и да е завършил без да прекъсне. Може и да има такива, но да са учели Публична администрация или Стопанско управление (и пак се съмнявам да са започнали работа още от 1 курс). Ами ако някой учи медицина? А ВИАС, тоест УАСГ?
Не съм в течение, затова ми е интересно, като кажат - с това следване не може да се работи. Но когато чух че при Социално осигуряване, не може....Явно за всеки е различно.
На мен ми беше невъзможно да работя докато бях студентка.
Бях от 8 до 8,понякога и до по-късно понеже лекциите ни бяха вечер и така си беше до завършването,ако е важно завършила съм изящни изкуства стенопис.
Вярно е също,че изкарвах по някой и друг лев от работата си,но нямаше как да ми стигат за пълна издъжка,+материалите и образованието,понеже не бяха редовни постъпления.
В крайна сметка напуснала съм си дома на 13 и едва ли не ми се е наложило да се науча да се оправям. Не е задължително да не стане човек от теб,ако не си работил докато си бил студент,понякога е просто въпрос на избор или работиш или учиш,или работиш и учиш нещо,което ти го позволява,но не е съвсем това, което искаш.На мен и средното ми е художествено,та не съм си помисляла за ПР след това.Благодарна съм,че родителите ми имаха възможността и желанието да поемат образованието ми,като оставиха мастер класа за моя сметка,но това решение и желание си беше мое,смятам,че до бакалавър е предостатъчна подкрепата.
Бях от 8 до 8,понякога и до по-късно понеже лекциите ни бяха вечер и така си беше до завършването,ако е важно завършила съм изящни изкуства стенопис.
Вярно е също,че изкарвах по някой и друг лев от работата си,но нямаше как да ми стигат за пълна издъжка,+материалите и образованието,понеже не бяха редовни постъпления.
В крайна сметка напуснала съм си дома на 13 и едва ли не ми се е наложило да се науча да се оправям. Не е задължително да не стане човек от теб,ако не си работил докато си бил студент,понякога е просто въпрос на избор или работиш или учиш,или работиш и учиш нещо,което ти го позволява,но не е съвсем това, което искаш.На мен и средното ми е художествено,та не съм си помисляла за ПР след това.Благодарна съм,че родителите ми имаха възможността и желанието да поемат образованието ми,като оставиха мастер класа за моя сметка,но това решение и желание си беше мое,смятам,че до бакалавър е предостатъчна подкрепата.
Разбира се, че има и такъв вариант- да е невъзможно или поне доста трудно да се работи и да се учи едновременно. Едната ми сестра е точно в такава ситуация- в Музикалната академия лекциите са всеки ден от сутрин до късен следобед. Е, работи в неделя и още една половин смяна, но парите, които изкарва не биха и стигали, за да се издържа самостоятелно.
Принципно, както мама е споменала вече, никой от нашето семейство не отрича издържането на студент. Отрича се издръжката неучащ. Това си е и стимул да се учи след като се завърши гимназия.
Единственото, с което не съм съгласна с родителите си е , че не правят разлика между дете, което се е изнесло от дома и такова, което не се е. Т.е. смятат, че след като плащат такси на сестрите ми и ги издържат (това, че всички работим си е наше решение, никой не ни кара на сила), трябва да плащат и моята такса и пари да дават. Но тяхната логика винаги е била, че всичко трябва да е по равно - каквото за едната, такова и за другата и за третата. За мен в този случай има разлика, а за тях- няма.
Принципно, както мама е споменала вече, никой от нашето семейство не отрича издържането на студент. Отрича се издръжката неучащ. Това си е и стимул да се учи след като се завърши гимназия.
Единственото, с което не съм съгласна с родителите си е , че не правят разлика между дете, което се е изнесло от дома и такова, което не се е. Т.е. смятат, че след като плащат такси на сестрите ми и ги издържат (това, че всички работим си е наше решение, никой не ни кара на сила), трябва да плащат и моята такса и пари да дават. Но тяхната логика винаги е била, че всичко трябва да е по равно - каквото за едната, такова и за другата и за третата. За мен в този случай има разлика, а за тях- няма.
Единственото, с което не съм съгласна с родителите си е , че не правят разлика между дете, което се е изнесло от дома и такова, което не се е. Т.е. смятат, че след като плащат такси на сестрите ми и ги издържат (това, че всички работим си е наше решение, никой не ни кара на сила), трябва да плащат и моята такса и пари да дават. Но тяхната логика винаги е била, че всичко трябва да е по равно - каквото за едната, такова и за другата и за третата. За мен в този случай има разлика, а за тях- няма.
Аз мисля, че те са прави. Виждала съм доста отбилизо (не във собственото си семейство) как когато не се дели поравно между деата грижата, вниманието, парите ако щеш нещата един ден могат да прерастнат в неособено приятна светлина
Позната тема 
Изнесох се, когато се омъжих. След четири години се върнах, но не сама, а с три годишно момиченце. С две думи разведох се и заживяхме аз, баба, дядо и внуче.
Като за начало, аз не се храня у дома. По цял ден съм на работа, за вечеря си пазарувам сама. Обикновено все съм на диета и ям "кофти" храни за останалите. Лятото и вечер ни няма. Събота и неделя също. С детето сме по разходки, забавляваме се. Детето ходи на градина. Купувам често консумативи, общи за дома. Давам колата на нашите да ходят при баба ми, тъй като е на газ, никога не съм им искала пари за гориво и не оставям колата празна. И винетка даже имам Когато в края на месеца им посвършат парите, пазарувам храна. Давам и пари. И в крайна сметка си плащам, каквото "изразходя".
Зимата делим сметката за тока и пазарувам повече храна и заради детето.
Еми не могат да се определят сметките, кой колко дал и колко взел
И често спорим по тоя въпрос вкъщи, понякога и по сериозно. Това, което давам съм го определила сама, ако зависи от нашите обаче, трябва да е умножено по 3
Всички работим, а нашите са и" млади" пенсионери с високи пенсии. Аз поработвам и странично. И като събера цялата сума, която носим вкъщи ми се вижда много, пък накрая все няма.
Изнесох се, когато се омъжих. След четири години се върнах, но не сама, а с три годишно момиченце. С две думи разведох се и заживяхме аз, баба, дядо и внуче.
Като за начало, аз не се храня у дома. По цял ден съм на работа, за вечеря си пазарувам сама. Обикновено все съм на диета и ям "кофти" храни за останалите. Лятото и вечер ни няма. Събота и неделя също. С детето сме по разходки, забавляваме се. Детето ходи на градина. Купувам често консумативи, общи за дома. Давам колата на нашите да ходят при баба ми, тъй като е на газ, никога не съм им искала пари за гориво и не оставям колата празна. И винетка даже имам
Когато в края на месеца им посвършат парите, пазарувам храна. Давам и пари. И в крайна сметка си плащам, каквото "изразходя".Зимата делим сметката за тока и пазарувам повече храна и заради детето.
Еми не могат да се определят сметките, кой колко дал и колко взел
И често спорим по тоя въпрос вкъщи, понякога и по сериозно. Това, което давам съм го определила сама, ако зависи от нашите обаче, трябва да е умножено по 3
Всички работим, а нашите са и" млади" пенсионери с високи пенсии. Аз поработвам и странично. И като събера цялата сума, която носим вкъщи ми се вижда много, пък накрая все няма.
Но тяхната логика винаги е била, че всичко трябва да е по равно - каквото за едната, такова и за другата и за третата.
Родителите са длъжни да делят по равно.
Децата им сами трябва да решат дали да се откажат от нещо, дадено в полза на някой, който има повече нужда. А и това е една проверка доколко са си свършили работата като родители, ако се сещаш какво искам да ти намекна...
Но тяхната логика винаги е била, че всичко трябва да е по равно - каквото за едната, такова и за другата и за третата.
Родителите са длъжни да делят по равно.
Децата им сами трябва да решат дали да се откажат от нещо, дадено в полза на някой, който има повече нужда. А и това е една проверка доколко са си свършили работата като родители, ако се сещаш какво искам да ти намекна...
, но ще си позволя да разкажа един случай изобщо не свързан с темата. Още бяха ученички. Средната щерка беше до предният ден на антибиотик и за пръв път излязла след болестта с приятели. Някой да си направи майтап и взел телефона , обадил се на сестра и и и казал - Тук сме в еди кое си заведение и сестра ти е мъртво пияна. Нашата на момента изхвърчала от работа , взела такси и отишла във въпросното заведение да спасява сестра си, да я води в Пирогов, че антибиотик и алкохол....Разбрала че това е някаква лоша шега, но милата какво е преживяла.... На мен след много време ми разказаха този случай. Прощавайте че така се отплеснах, но примери много мога да дам за това как тя се грижи за сестрите си.
Как` Сийка - дъщеря ми със сигурност няма нужда от намеци.
Ай, ти да не се обиди?
Просто отговорих на думите и, че не всички деца имат еднакви нужди. Така е, но считам, че родителите са длъжни да дадат на всяко от тях поравно. Ако са ги възпитали правилно и с любов, те сами ще се сетят как да си помогнат едно на друго.
Както във вашия случай, доколкото виждам.
X
Реклама