Когато завърших гимназия и първата година не ме приеха в Университета започнах работа.Разбрахме се с майка ми да давам определена сума всеки месец за домакинството.През месеца се случваше тя да ми дава двойна сума от тази,която внасях,но си знаех,че имам определени задължения.Сега дъщеря ми е омъжена,живеем в една къща,но са с отделно домакинство,не искат да ме занимават имат ли пари,нямат ли.Научили са се да си правят сметката.
- Публикувана: 21 авг. 2010, 13:08 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2010, 17:46 ч.
Порасналите деца и финансите
Позната тема 
Изнесох се, когато се омъжих. След четири години се върнах, но не сама, а с три годишно момиченце. С две думи разведох се и заживяхме аз, баба, дядо и внуче.
Като за начало, аз не се храня у дома. По цял ден съм на работа, за вечеря си пазарувам сама. Обикновено все съм на диета и ям "кофти" храни за останалите. Лятото и вечер ни няма. Събота и неделя също. С детето сме по разходки, забавляваме се. Детето ходи на градина. Купувам често консумативи, общи за дома. Давам колата на нашите да ходят при баба ми, тъй като е на газ, никога не съм им искала пари за гориво и не оставям колата празна. И винетка даже имам Когато в края на месеца им посвършат парите, пазарувам храна. Давам и пари. И в крайна сметка си плащам, каквото "изразходя".
Зимата делим сметката за тока и пазарувам повече храна и заради детето.
Еми не могат да се определят сметките, кой колко дал и колко взел
И често спорим по тоя въпрос вкъщи, понякога и по сериозно. Това, което давам съм го определила сама, ако зависи от нашите обаче, трябва да е умножено по 3
Всички работим, а нашите са и" млади" пенсионери с високи пенсии. Аз поработвам и странично. И като събера цялата сума, която носим вкъщи ми се вижда много, пък накрая все няма.
Изнесох се, когато се омъжих. След четири години се върнах, но не сама, а с три годишно момиченце. С две думи разведох се и заживяхме аз, баба, дядо и внуче.
Като за начало, аз не се храня у дома. По цял ден съм на работа, за вечеря си пазарувам сама. Обикновено все съм на диета и ям "кофти" храни за останалите. Лятото и вечер ни няма. Събота и неделя също. С детето сме по разходки, забавляваме се. Детето ходи на градина. Купувам често консумативи, общи за дома. Давам колата на нашите да ходят при баба ми, тъй като е на газ, никога не съм им искала пари за гориво и не оставям колата празна. И винетка даже имам
Когато в края на месеца им посвършат парите, пазарувам храна. Давам и пари. И в крайна сметка си плащам, каквото "изразходя".Зимата делим сметката за тока и пазарувам повече храна и заради детето.
Еми не могат да се определят сметките, кой колко дал и колко взел
И често спорим по тоя въпрос вкъщи, понякога и по сериозно. Това, което давам съм го определила сама, ако зависи от нашите обаче, трябва да е умножено по 3
Всички работим, а нашите са и" млади" пенсионери с високи пенсии. Аз поработвам и странично. И като събера цялата сума, която носим вкъщи ми се вижда много, пък накрая все няма.
И смяташ ли че родителите ти са длъжни да те гледкат с детето та си им се натресла в къщата?
И какво да направят, да я оставвят на улицата ли? Ама, много си интересна на моменти! Ако твоята щерка се окаже в подобно положение какво ще направиш, ще й кажеш да си гледа работата и няма да й помогнеш с детето ли? Бабите и дядовците си обичат внучетата и с удоволствие ги гледат.
И какво да направят, да я оставвят на улицата ли? Ама, много си интересна на моменти! Ако твоята щерка се окаже в подобно положение какво ще направиш, ще й кажеш да си гледа работата и няма да й помогнеш с детето ли? Бабите и дядовците си обичат внучетата и с удоволствие ги гледат.
Да помогнеш не означава да си я приютиш за отглеждане. Жената работи- да си живее самостоятелно.
Аз, на пример, винаги мога да разчитам на майка ми, че ще ме приюти. Живея на квартира в момента.
Никога докато съм била вкъщи не съм давала пари за консумативи или храна.
Няма и да дам, понеже никой няма да ми ги приеме.
От Сев.Изт. БГ съм, а там сме гостоприемни и за мен никога не е опирал въпроса за храна или нещо друго.
Гости приемаме по всяко време.
Имала съм състудентки, на едната баща и шеф на нефтохим, а майката- доктор- ами нищо не и пращаха за хапване, сигурно са били от новата мода- децата сами да се справят. Не мога да го приема това мислене- ок, изкарват пари, не ви дължат нищо. Горди ли сте с факта?
Понеже моя проблем е огледален- майка ми не ме оставя намира и иска всичко да плаща- отказвам, но не мога да се преборя.
Знам че съм голяма, но няма оправия.
Никога докато съм била вкъщи не съм давала пари за консумативи или храна.
Няма и да дам, понеже никой няма да ми ги приеме.
От Сев.Изт. БГ съм, а там сме гостоприемни и за мен никога не е опирал въпроса за храна или нещо друго.
Гости приемаме по всяко време.
Имала съм състудентки, на едната баща и шеф на нефтохим, а майката- доктор- ами нищо не и пращаха за хапване, сигурно са били от новата мода- децата сами да се справят. Не мога да го приема това мислене- ок, изкарват пари, не ви дължат нищо. Горди ли сте с факта?
Понеже моя проблем е огледален- майка ми не ме оставя намира и иска всичко да плаща- отказвам, но не мога да се преборя.
Знам че съм голяма, но няма оправия.
Имала съм състудентки, на едната баща и шеф на нефтохим, а майката- доктор- ами нищо не и пращаха за хапване,
Докато следвах в друг град родителите също ми превеждаха само определена сума пари. Компоти, лютеници и подобни в колет не съм получавала. То нямаше и от къде - бяхме си градски хора.
Нито пари и пращаха, нито зимнина.
Това ме учудваше, и не беше само тя, повечето ми колежки си оставаха гладни, без провизии, без пари.
Имаха модерни майки- оставяха ги сами да се издържат.
Което нямаше как да стане-1998 г.
Ами справиха се момичетата, но с лишения и помощ от нас, които имахме бурканчета с лютеничка и т. н.
Това ме учудваше, и не беше само тя, повечето ми колежки си оставаха гладни, без провизии, без пари.
Имаха модерни майки- оставяха ги сами да се издържат.
Което нямаше как да стане-1998 г.
Ами справиха се момичетата, но с лишения и помощ от нас, които имахме бурканчета с лютеничка и т. н.
Това с ученето и работенето доста зависи какво точно учиш. Не познавам човек, учещ в ТУ да е работил през цялото следване и да е завършил без да прекъсне. Може и да има такива, но да са учели Публична администрация или Стопанско управление (и пак се съмнявам да са започнали работа още от 1 курс). Ами ако някой учи медицина? А ВИАС, тоест УАСГ?
Аз завърших в ТУ, нито една от посочените специалности, не и приложна математика. Учих и работех едновременно. Редовно. Разбира се, не съм пропускала задължителни лекции, лабораторни и упражнения
Работех и "от вкъщи" и събота, и неделя. Завърших и то с отличие 
. Продължавам да уча( и работя).Но, се включвам в темата по друг повод. Ако си студент в ТУ, УАСГ и не работеш и учиш( така както се очаква да учиш с желание, амбиция и т.н, а не да си губиш времето
) при отлични резултати можеш със стипендии да си докараш около 300 лв на месец 
Което мисля доста облекчава нещата в полза и на студента, и на родителите му.
Да опиша как са нещата при мен , от позицията на порастнало дете.
На 20 г. съм , студентка - архитектура , редовно обучение (уточнявам , защото някой ще се намери да пита и поставя под въпрос) , възпитана съм достатъчно за да знам цената на парите. Още щом завърших и ме приеха в университет ( в друг град ) , нашите ми казаха -"ти си ни дете , няма да те оставим на произвола , ще ти даваме каквото можем за да си покриваш най-важните разходи , но ти ако прецениш че не ти стигат , опитай се да намериш начин сама да си помагаш." Разбирам ги на 100% , и мисля че тяхното е правилното решение.
Който ще да ми оспорва , но смея да твърдя с пълна увереност, че съчетаването на редовно обучение и работа с цел самоиздръжка , не че е мисия невъзможна , но носи прекалено много нерви стрес и усилия на студента. Аз МОГА да , имам физическата възможност (разбирай - време ) - да ходя от 8 до 15-16 часа на лекции , след лекции от 16-17 до 0.00 часа на работа (сервитьорка разбира се ) , плътно да съм заета без минутка време за елементарна почивка , да не говорим учене , и ще взимам заплата с която да си плащам наема и тока в общежитието , да ми остават за храна и др. наложителни консумативи . И няма да умра гладна да , ще се самоиздържам без родителска помощ - осъществимо е теоретично. Само дето благодаря на Бог че нямам такива родители , които да смятат че няма проблем това да се случва , и че не са ми длъжни да ми плащат семестри и частична издръжка , щото съм навършила 18 и край. Ми имам милост към себе си , добре че и те към мен.
Положението е такова , че съм си намерила работа на която да ходя 4 пъти в седмицата по 4 часа , доходите както можете да си представите не са космически , но стигат до такава степен , че хем да не съм в тежест на родителите си , хем да не се мъча в лишения , и това е , доволна съм. Да се самоиздържам изцяло обаче , на тоя етап и дума не може да става. Може би съм разглезено хранениче , не знам , но за мен така е както трябва да седят нещата.
Това беше по въпроса за порастналите деца - учащи и финансите, по който говоря от опит.
По въпроса за порастналите деца - неучащи и работещи , живеещи с родителите си , тук вече естествено смятам че е редно сами да правят сметки за приходите си , и да заделят определена сума с която да делят с родителите си разходите по домакинството. Аз за себе си знам , че не бих могла - необременена от други важни занимания като следване - да си живея на гърба на родителите , а заплатката да си я харча за глезотийки. Иска ми се , ама не бих го направила. Както и за родителите си знам , че им се иска да харчат парите за семестри за почивки , ама не биха го направили. Абе всеки родител си познава детето и финансовото положение , и може най добре да прецени кое е най-доброто решение в техния случай.
На 20 г. съм , студентка - архитектура , редовно обучение (уточнявам , защото някой ще се намери да пита и поставя под въпрос) , възпитана съм достатъчно за да знам цената на парите. Още щом завърших и ме приеха в университет ( в друг град ) , нашите ми казаха -"ти си ни дете , няма да те оставим на произвола , ще ти даваме каквото можем за да си покриваш най-важните разходи , но ти ако прецениш че не ти стигат , опитай се да намериш начин сама да си помагаш." Разбирам ги на 100% , и мисля че тяхното е правилното решение.
Който ще да ми оспорва , но смея да твърдя с пълна увереност, че съчетаването на редовно обучение и работа с цел самоиздръжка , не че е мисия невъзможна , но носи прекалено много нерви стрес и усилия на студента. Аз МОГА да , имам физическата възможност (разбирай - време ) - да ходя от 8 до 15-16 часа на лекции , след лекции от 16-17 до 0.00 часа на работа (сервитьорка разбира се ) , плътно да съм заета без минутка време за елементарна почивка , да не говорим учене , и ще взимам заплата с която да си плащам наема и тока в общежитието , да ми остават за храна и др. наложителни консумативи . И няма да умра гладна да , ще се самоиздържам без родителска помощ - осъществимо е теоретично. Само дето благодаря на Бог че нямам такива родители , които да смятат че няма проблем това да се случва , и че не са ми длъжни да ми плащат семестри и частична издръжка , щото съм навършила 18 и край. Ми имам милост към себе си , добре че и те към мен.
Положението е такова , че съм си намерила работа на която да ходя 4 пъти в седмицата по 4 часа , доходите както можете да си представите не са космически , но стигат до такава степен , че хем да не съм в тежест на родителите си , хем да не се мъча в лишения , и това е , доволна съм. Да се самоиздържам изцяло обаче , на тоя етап и дума не може да става. Може би съм разглезено хранениче , не знам , но за мен така е както трябва да седят нещата.
Това беше по въпроса за порастналите деца - учащи и финансите, по който говоря от опит.
По въпроса за порастналите деца - неучащи и работещи , живеещи с родителите си , тук вече естествено смятам че е редно сами да правят сметки за приходите си , и да заделят определена сума с която да делят с родителите си разходите по домакинството. Аз за себе си знам , че не бих могла - необременена от други важни занимания като следване - да си живея на гърба на родителите , а заплатката да си я харча за глезотийки. Иска ми се , ама не бих го направила. Както и за родителите си знам , че им се иска да харчат парите за семестри за почивки , ама не биха го направили. Абе всеки родител си познава детето и финансовото положение , и може най добре да прецени кое е най-доброто решение в техния случай.
а не, не мога да повярвам 
ако заплатата й не стига за самостоятелно жилище на пътя ли да отиде, само и само да е самостоятелна 
на чужд гръб и 100 тояги са малко...
ако заплатата й не стига за самостоятелно жилище на пътя ли да отиде, само и само да е самостоятелна на чужд гръб и 100 тояги са малко...А какво на гърба на мама и тате ли да легне като не и стигат? Верно на чужд гръб сто тояги са малко. Може още няколко да си роди и тях да им тръшне в къщата.
До кога ще я гледат питам? Докато я поеме съпруг да си я гледа? 
После се чудим от къде е това количество жени които търпят домашно насилие. Ми как от къде? Те никога не са могли да живеят самостоятелно.
...
После се чудим от къде е това количество жени които търпят домашно насилие. Ми как от къде? Те никога не са могли да живеят самостоятелно.
После се чудим от къде е това количество жени които търпят домашно насилие. Ми как от къде? Те никога не са могли да живеят самостоятелно.
Това е вярно. Точно това се изтъква като една от най-важните причини жените да не могат да прекъснат връзката с насилника - преди да се оженят, те са живели единствено в дома на родителите си, т.е. ако тя не живее с мъжа си (пък ако ще той да я смила от бой за вечеря), той ще а върне на баща й. В масовия случай жената никога не е живяла сама, нито има социалните умения да го направи.
Нито пари и пращаха, нито зимнина.
Това ме учудваше, и не беше само тя, повечето ми колежки си оставаха гладни, без провизии, без пари.
Имаха модерни майки- оставяха ги сами да се издържат.
Което нямаше как да стане-1998 г.
Ами справиха се момичетата, но с лишения и помощ от нас, които имахме бурканчета с лютеничка и т. н.
Това ме учудваше, и не беше само тя, повечето ми колежки си оставаха гладни, без провизии, без пари.
Имаха модерни майки- оставяха ги сами да се издържат.
Което нямаше как да стане-1998 г.
Ами справиха се момичетата, но с лишения и помощ от нас, които имахме бурканчета с лютеничка и т. н.
Пращат им достатъчно пари, но те ги харчат за разни други нещо, което е нормално за човек на 18 г.
А понятието зимнина не е характерно за всички. Ако трябва да купуваш всичко и да го вариш на котлона....
Това е вярно. Точно това се изтъква като една от най-важните причини жените да не могат да прекъснат връзката с насилника - преди да се оженят, те са живели единствено в дома на родителите си, т.е. ако тя не живее с мъжа си (пък ако ще той да я смила от бой за вечеря), той ще а върне на баща й. В масовия случай жената никога не е живяла сама, нито има социалните умения да го направи.
А може и баща й да каже - А, не, какно ще кажат хората - връщай се при мъжа си.
Или майка й като една съща Делюжън да каже - живей и се оправяй сама, аз какво съм ти длъжна. Ако жените имаха подкрепата на родителите си поне за подслон, нямаше да има толкова жени, които търпят домашното насилие. Ама ако майка ти разсъждава като Д., седиш и си траеш.
Делюжън, случайно някога да си оставала да се оправяш в живота сама с малко дете, в България?
Понеже аз останах и знам какво е - ти не знаеш. Като не знаеш, айде трай си.
Аз съм от тези, които си останаха сами с детето и не си отидоха при мама след развода, борила съм се като звяр да имам пари за ипотеката, сметките, бавачката, занималнята, курсовете, за храна и забавления. И като знам какво е и как не ти остават сили да го погледнеш това дете на края на деня, и ревеш непрекъснато от преумора и нерви и като ми дойде една такава многознайка, дето не напуска мъжа си заради парите му, ама много знае да дава акъл как жените да се оправят сами и малко е така ми идва
Делюжън, случайно някога да си оставала да се оправяш в живота сама с малко дете, в България?
Понеже аз останах и знам какво е - ти не знаеш. Като не знаеш, айде трай си.
Аз съм от тези, които си останаха сами с детето и не си отидоха при мама след развода, борила съм се като звяр да имам пари за ипотеката, сметките, бавачката, занималнята, курсовете, за храна и забавления. И като знам какво е и как не ти остават сили да го погледнеш това дете на края на деня, и ревеш непрекъснато от преумора и нерви и като ми дойде една такава многознайка, дето не напуска мъжа си заради парите му, ама много знае да дава акъл как жените да се оправят сами и малко е така ми идва
Това за домашното насилие НЕ е вярно! Някои изобщо не са в час какво става в главите на жените, жертви на домашно насилие! Много жени го търпят точно защото или ги е срам да молят за помощ родителите си и да отидат да живеят при тях, или самитте родители отказват да ги приемат уж за тяхно добро, на принципа "мъж ти е, ти си го избирала". При условие, че и нашенската култура е такава, че все още се смята, че жената е длъжна да търпи и щом я бият, значи си го е търсила, то какво можете да очаквате?
Много често жените, живеещи в обстановка на насилие толкова много се срамуват и се смятат за виновни, толкова са изоставени от най-близките си роднини и морално, и материално, че трябва да избират между познатото зло, нодецата им да имат покрив и храна, и това да се окажат буквално на улицата с две гладнидеца. На една такава жена рядко ще й дойде на ума да извика полиция и да изгони мъжа от жилището, защото тя се страхува той да не я подпука някой ден на улицата и какво ли не. Да не говорим, че стандартът на живот тук е такъв, че е доста трудно, особено в малък град, сама жена, първо да има работа, второ да може да издържа себе си и децата си, че и наем да плаща?
Делюжън, ти до такава степен си се откъснала от нещата в БГ, че мериш само с чужбинския аршин!
Колкото до пращането на храна и буркани, това мен ме е спасявало навремето, но не ми допадаше като идея. Какво да се прави, каквото имат родителите, това дават! А нещата с храната имат и емоционална страна. Има нещо много мило в това майка ти (и баба на децата ти) да ти прати едно малко колетче с нейния кекс или сладко, защото това ти напомня за родния дом и грижата. Не че същият кекс не мога да го направя аз, но като го направи майка ми и видя как на децата им светват очите, ми става едно топло на душата. Макар да съм възрастен човек, у мен цял живот ще дреме усещането за това, че съм дете на майка си.
Много често жените, живеещи в обстановка на насилие толкова много се срамуват и се смятат за виновни, толкова са изоставени от най-близките си роднини и морално, и материално, че трябва да избират между познатото зло, нодецата им да имат покрив и храна, и това да се окажат буквално на улицата с две гладнидеца. На една такава жена рядко ще й дойде на ума да извика полиция и да изгони мъжа от жилището, защото тя се страхува той да не я подпука някой ден на улицата и какво ли не. Да не говорим, че стандартът на живот тук е такъв, че е доста трудно, особено в малък град, сама жена, първо да има работа, второ да може да издържа себе си и децата си, че и наем да плаща?
Делюжън, ти до такава степен си се откъснала от нещата в БГ, че мериш само с чужбинския аршин!
Колкото до пращането на храна и буркани, това мен ме е спасявало навремето, но не ми допадаше като идея. Какво да се прави, каквото имат родителите, това дават! А нещата с храната имат и емоционална страна. Има нещо много мило в това майка ти (и баба на децата ти) да ти прати едно малко колетче с нейния кекс или сладко, защото това ти напомня за родния дом и грижата. Не че същият кекс не мога да го направя аз, но като го направи майка ми и видя как на децата им светват очите, ми става едно топло на душата. Макар да съм възрастен човек, у мен цял живот ще дреме усещането за това, че съм дете на майка си.