Кога се прояви характера на детето ви?

На една година, като проходи и проговори нещо елементарно. Тогава за пореден път се убедих, че това което при първото си дете обяснявах с периоди и пр., е просто характер, темперамент, нрав.
Голямото е почти на 6 г.- за мен е силен, офоромен за възрастта си характер.

   Да, аз нямам друго дете и много неща съм си обяснявала с периоди, неща, които се смятат за характерни за две годишни примерно и други там, описани в литературата възрастови характеристики. Но вече виждам, че това дете не е като топка пластелин, на която примерно да личат нашите отпечатъци, а си има съвсем свои си схващания и специфики да осмисля нещата които и казваме, не приема понякога начините по които я учим, нещо си интерпретира...
   Странно, защото си мислех, че това става по-късно и е още малка...
   Ще да са и генетични някои неща...  Общо взето вече се усеща, че в къщи има един човек със свой характер и изисквания, отвъд физическите, така да се каже.

На мнение съм, че децата се раждат с характера си. Ние като въzпитатели можем само да насочим кои черти от него ще се раzвият повече или по малко, но не и да рисуваме по детето като по бял лист.

Дъщеря ми няколко секунди след раждането си отвори широко очите и zапочна да раzглежда тоzи голям свят, дори не помисли да спи или плаче. И до сега това е една от нейните основни черти... любопитство и отвореност към света. Когато децата са по малки някои черти от характера се zабеляzват само ако са силно иzраzени или поведението на детето силно се откроява от това на другите деца в таzи върzаст, докато при по големи деца се zабеляzват повече черти на характера.

Колкото до zависимостта въzраст поведение, аz съм на мнение че има такава, но пак пречупено преz характера на детето.

Темперамент- около 7 месечен. Невероятно любопитно и непрестанно движещо се и устремено нанякъде човече. На 8 месеца се возеше прав в количката и нищо не беше в състояние да го накара да седне.
И сега е такъв- не се движи единствено, когато спи. Винаги се чудя как успява да преглътне храната без да се задави, защото в същия момент е с двата крака на облегалката на кухненския диван, в ръцете с по една количка, която се кара по стената или на долу с главата, търсейки по земята някоя паднала.
Левичар е, а никой от нас с баща му не е. Това е черта на дядо му. За формиран характер мисля, че е още рано да се говори, но проявява някакви наченки на такъв от около 3 годинки- упорит, веселяк, готов да спори и обяснява, дори да няма нужния речник все още /понякога и аз не намирам думи вече, де/.

На 7 години.

Струва ми се, че си задаваме този въпрос, когато не сме убедени дали постъпваме правилно в дадени ситуации.
Примера на Шматчица може тълкува по няколко начина.
Голям процент от 8 месечните бебета искат да се возят прави в количката. Но не толкова голям процент наистина го правят.
За една майка да го приучи да стои седнало в количката е пречупване на характер, за друга - е приучаване на нормално поведение по време на разходка.

Ей сега на,вече е на год.и осем месеца и започва да проявява.Научи се как да казва,,сама,, и вече иска всичко да прави сама.Идва и казва,,пожи,,което означава покажи и след ден-два е готова.
Сина е вече на петнадесет и още може да се моделира,вече с по-меродавни мнения.
По скоро си мисля,че има периоди които ги формират и в една възраст предшестваща юношеството вече се говори за съвкупност от качества и характер на личноста.

 

Не, не. В темата имам предвид характер като особености на личността на детето, не като нещо, което трябва да бъде променяно, или недай си боже пречупвано. Просто става дума за характеристики на детето, Шматчица много правилно е разбрала и е отговорила - детето и е упорито е и веселяк.
  Моето например е внимателно, нуждае се от малко време за наблюдение отстрани, преди да се включи в определена ситуация, понякога и малко срамежливо. Същевременно е много упорито в исканията си, не приема готови отговори и начини нещо да се направи, не приема да му показват и винаги търси свой начин дори за елементарни неща. Което не е характерно за никой друг от нашето семейство и няма как да го е научила от никой.
  Такива неща имам предвид, и кога са се проявили.

Някои черти наистина се проявят доста рано. Аз мога само да видя приликите и разликите между двете ми деца в темпарамента им, но дали това ще е така и в бъдеще, кой знае.
Като прилики и двамата са доста инатести. Големият от съвсем малък е страшно контактен. Той проходи много рано и едно от нещата, които редовно правеше е да ходи и да зяпа възрастните. Видеше ли  спрели или седнали хора, които да говорят помежду си, моментално се присламчваше към тях. Стоеше и ги зяпаше с отворена уста, усърдно заслушан в разговора им. Цялата му стойка и изражение показваше, че му е безкрайно интересно. Местеше си погледа според това кой говори. Беше способен да стои и час и да слуша. В такива моменти нищо друго не можеше да привлече вниманието. Нито едно от другите хлапета, с които се движехме, не правеше нещо подобно. Нямаше и годинка още. Сега вече не ходи да слуша разговорите на хората по пейките  , но продължава да е много контактен. Способен е веднага да завърже разговор с абсолюно непознат без капка притеснение и го прави с удоволствие.
Малкият е на другия полюс. Той беше страшно срамежлив. Достатъчно беше само някой да го погледне, за да наведе главата или да се обърне на другата страна. Продължава да си е такъв и сега. По-малко се срамува вече, но като цяло не желае да го безпокоят и не му е приятно.
Големият е нервак, по-нетърпелив е, иска нещата да стават веднага. Като малък постоянно правеше опити да вкара по-голям предмет в по-малка кутийка. Много се ядосваше, че не се получава. Минаха месеци докато се примири с факта, че това няма как да стане. В това отношение малкият е много по-спокоен и овладян. На него за същото упражнение му бяха необходими само 2-3 опита. 

Ясно
Ще кажа за моето дете и то нещата, които не ги е копирала от мен и се открояват.
Отказва да пишка в мръсни тоалетни, все нещо и мирише на лошо, много е гнуслива. Запушва си носа и бяга.
С играчките си играе като ги сортирва по цвят, големина, форма в редици, колони .. прибира ги в точно определени кутии, подредени в права редица ... Нищо не дава да се смесва. Види ли отворен шкаф веднага го затваря, оправя килима, чаршафите, ако не са идеално изпънати. Подрежда чехли, обувки, кърпи ... всичко. Понякога нарочно без да ме види съм променяла нещо в подредбата и и съответно като го забележи веднага го поправя. Въобще обича да изпълнява задачи, сама си измисля правила ...

Само да отбележа нито аз, нито мъжът ми сме така подредени до педантичност.

Ханна, твоята е като моята, малката. Понякога се стряскам от този и педантизъм, а аз съм олицетворение на хаоса, баща й също, макар и мааалко по-подреден. Освен това е "спортна маниачка", привлича я всичко, що може да се кара, бута, не спира да бяга, скача да се състезава, катери. Не се поддава на манипулации, недоверчива, дивачка, не дава да я гушнеш. Ние определено не сме спортни натури, сговорчиви сме, меки.
Голямата е чудо-невидяно: кокетка, натруфена, розово-пенбяна, воланчета, къдрички, пайети, щампи, лакове, гердани, парфюми, да блести, че чак да "свети". Да е в центъра на вниманието, под прожекторите, надприказва възрастните, отговаря, философства, позира. Твърдоглава, в себе си не се съмнява. Идея си нямам чии черти носи, никой не е такъв, най-малкото - аз.
Убедена съм, че се раждат с определени черти на характера, темперамента, някои неща копират, но много носят със себе си. Проявяват ги още щом си отворят очите.

Ние с партньора ми имаме сериозни проблеми с характера на сина ни. Той е на 1.8 г., но е абсолютно неконтролируем - нито с добро, нито с лошо. То са едни кански писъци, тръшкане по земята и сърдене за всичко. Не иска нищо да учи или да повтаря, още по-малко да му се показва каквото и да е! Не иска да яде нищо освен тесто и захар. Страшен инат. Просто не знам какво да правя, всъщност ще го водя на детски психолог. Днес проучвах къде и при кого. Не знам дали ние не ставаме за родители или и аз не знам какво вече.
Някакси не мога да приема, че тези неистови писъци са просто характер, период или нещо друго. За мен те са си сериозен поведенчески проблем! Ако някой може да сподели опит в справянето с подобно поведение при такова малко дете, ще съм благодарна!

Не виждам черти, които да не откривам в някой от двамата . Повечето са характерни и за децата въобще.
 Освен може би, че е доста подозрителен към хора, които не е познава отдавна. Трябва му време да се отпусне, да ги захаресва евентуално. А ние общуваме много лесно с всички.
Емоционален и понякога невъздържан и нетактичен като мен. Много говорещ с тези, които харесва. Често обича животните  повече от някои хора, като мъжа ми . Харесва промените, ако се правят съвместно с нас, да има близък в пътешествията, откривателствата. Умен е като баща си и инатлив като мен Има неподозирано за възрастта си чувство за хумор, ако реши, че компанията си струва да го покаже. Прави трайни приятелства и никой не може да оспори любимците му или да ги замени.
И въпреки, че има близки на нашите черти на характера, си е индивидуалност, която нямаме и намерение да оспорваме

От първия ден. И у двамата. Оправдаваха си напълно първоначалния "етикет".
Големият е кротък и разбран, малката е дивак и половина.